№ 10403
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110149730 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ от „Б“ЕАД,ЕИК .....,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от Н Ч и Т И,против ЗАД
„Д“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление С,ул.“Г.М.Д.“ №
1,представлявано от Б И и Р М,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2869,14 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 20.12.2022 г. е настъпило ПТП в С на
.... като МПС С в композиция с ремарке Шмитц с рег. № ..... при извършване
на завой наляво реализира ПТП с МПС Ф 500 с рег. № ....,вследствие на което
на автомобил Ф са причинени имуществени вреди. Ищецът сочи,че е
застраховател по договор за застраховка каско за автомобил Ф,валидна към
процесния период,поради което в изпълнение на своите договорни
задължения ищецът е образувал преписка по щета и е изплатил обезщетение в
размер от 5743,28 лева. В исковата молба се поддържа,че с регресна покана е
претендирана сумата от 5768,28 лева с включени ликвидационни разноски и е
постъпило частично плащане в размер от 2899,14 лева,докато сумата от
2869,14 лева е останала неиздължена,което поражда интереса от предявяване
на осъдителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска – твърди се,че механизмът на
настъпване на ПТП е недоказан и не се установява вина за настъпването на
произшествието да има водачът на МПС С,излагат се доводи,че вина за
настъпване на ПТП има водачът на автомобил Ф като се твърди,че водачът на
този автомобил е допуснал нарушение на чл.15,ал.1,вр.чл.25,ал.3 от ЗДвП.
Ответното дружество моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
1
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 20.12.2022
г.,настъпило между МПС „С“ с ремарке шмитц с рег. № ..... и автомобил Ф с
рег. № ......
Според справка от Гаранционен фонд МПС „С“ е застраховано при
„Д“АД.
Видно от застрахователна полица по застраховка Булстрад каско
стандарт,валидна за периода 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г.,автомобил Ф с рег.
№ ..... е застрахован при „Б“АД.
Приети са общи условия на „Б“АД по застраховка каско стандарт.
С писмо от 21.12.2022 г. „Б“АД възлага ремонт на автомобил Ф на
автосервиз „И“ООД.
Представена е фактура от 17.05.2023 г.,издадена от „И“ООД с
получател „Б“АД.
С преводно нареждане от 23.05.2023 г. „Б“АД нарежда сумата от
5743,28 лева на „И“ООД.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – според
показанията на свидетеля Н. той е управлявал тежкотоварен автомобил „С“ и
при зареждане на „Л“ в ....“ е закачил друга кола като съприкосновението
между автомобилите е осъществено при навлизане на автомобила,управляван
от свидетеля в пространството към магазина. От показанията на свидетеля Н.
се установява,че другата кола е била зад камиона и свидетелят не я е
виждал,свидетелят е реализирал завой надясно. Според свидетеля Н. времето
е било студено и мокро,валяло дъжд. От разпита на свидетелката Д. се
установява,че е управлявала автомобил Ф 500 към датата на
инцидента,нейната кола се движела по ул.“....“,а камион,който реализирал
завой надясно към магазин „Л“ ожулил двете врати – предна и задна. От
показанията на свидетелката Д. се установява,че тя се е движела в колона и
изчаквала на светофар,докато камионът се движел в лентата,която е вдясно от
лентата на колата на свидетелката и предприел завой надясно.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че възможният и вероятен механизъм е когато при
заход за навлизане към магазин Л при пречупване на седловия влекач в
параболата на завоя полуремаркето изменя своята траектория и с външния
заден ляв габарит осъществява контакт и удар с находящия се в близост
автомобил Ф 500Х,не се констатирани причини от техническо естество или
техническа неизправност,причините за настъпване на ПТП са от субективен
характер като водачът на товарния автомобил е предприел неподсигурена
маневра,без да се съобрази с наличието на други участници в движението. От
техническа гледна точка щетите,нанесени на процесното МПС Ф 500 се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,всички описани
вреди могат да бъдат получени при описания механизъм на настъпване на
2
ПТП,размерът на щетите възлиза на 5743,28 лева,а ако се приеме,че
автомобилът следва да бъде отремонтиран извън сервиза по гаранционно
обслужване размерът на щетите е 4504,21 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ е обусловено от
кумулативното наличие на следните предпоставки – ищецът да е
застраховател по договор за застраховка каско,да е настъпило
застрахователно събитие,да са възникнали вреди,които са пряка и
непосредствена последица от събитието,да е изплатено обезщетение,с чието
изплащане застрахователят по застраховка каско има право да реализира
регресно вземане спрямо застрахователя по застраховка гражданска
отговорност на виновния водач. Страните не спорят,а и от представената по
делото застрахователна полица се установява,че дружеството ищец е
застраховател по застраховка каско на автомобил Ф,валидна към датата на
настъпване на ПТП. Договорът за застраховка каско се сключва във формата
на застрахователна полица и поражда задължение за застрахователя да
осигурява покритие по време на действие на договора,а при настъпване на
застрахователно събитие задължението се трансформира в такова да бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Следователно ищецът
в изпълнение на договорните си задължения е образувал преписка по щета и е
определил стойността на обезщетението. Пътнотранспортното произшествие
представлява покрит застрахователен риск,което означава,че при настъпване
на ПТП се реализира застрахователно събитие. За да счете,че е доказано,че е
настъпило застрахователно събитие,съдът взе предвид представения
двустранен констативен протокол,както и свидетелските показания.
Отговорността на застрахователя по договор за застраховка каско се
разпростира относно вредите,които са настъпили вследствие на
застрахователното събитие. Софийският районен съд приема,че за автомобил
Ф 500 са настъпили вредите,както са описани,в която насока съдът кредитира
заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,според
които такива щети могат да бъдат получени при описания механизъм и
всички щети се дължат на настъпилото ПТП. Съдът намира,че е доказана и
друга изискуема от закона предпоставка за уважаване на исковата претенция
с правно основание чл.411 от КЗ,а именно доказано е,че ищцовото дружество
е заплатило стойността на ремонта на автомобила,застрахован при него.
Възстановяване стойността за ремонт на автомобила представлява допустим
способ за обезвреда в хипотезата на настъпила частична щета върху
застрахования автомобил. Следователно от значение за преценка дали
предявената искова претенция е доказана по основание е дали ответното
дружество е пасивно легитимирано да отговаря за обезвреда. Както беше
посочено,с иска по чл.411 от КЗ застрахователят по застраховка каско
осъществява правото си на регресно вземане спрямо застрахователя по
застраховка гражданска отговорност. Договорът за застраховка гражданска
отговорност поражда задължение за застрахователя да отговаря,както прекият
причинител,но в рамките на застрахователния лимит,за вредите,причинени на
трети лица вследствие допуснато от водача на застрахования автомобил
действие или бездействие,с което се нарушава изискването да не се вреди на
3
другиго. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договор
за застраховка гражданска отговорност,по иск с правно основание чл.411 от
КЗ,необходима предпоставка е да бъде доказано,че вредите са причинени от
допуснато от водача,чиято отговорност е застрахована,нарушение на
правилата за движение по пътищата. Съдът,анализирайки събраните в хода на
производството доказателства,приема,че исковата претенция е доказана по
основание,тъй като пътнотранспортното произшествие е причинено от водача
на товарния автомобил поради предприемане на неподсигурена маневра,в
която насока съдът кредитира заключението по съдебно-автотехническата
експертиза,от което се установява,че причините за настъпване на ПТП са
субективни,тъй като водачът на товарния автомобил при маневра завой
надясно не се е уверил,че не създава пречки за останалите участници в
движението. С оглед обстоятелството,че според експертното заключение са
изключени наличието на причини от технически характер,които да са довели
до настъпването на ПТП,а ПТП се дължи на причини от субективен характер,
съдът намира,че исковата претенция е доказана по основание. Съдът
намира,че не може да бъде възприет доводът на ответника,че ПТП е
предизвикано от водача на автомобил Ф,тъй като в хода на производството не
са събрани такива доказателства и не се установява водачът на автомобил Ф
да е допуснал нарушение на правилата за движение,респективно не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Предвид това,че
произшествието е настъпило вследствие причини от субективен
характер,причинени от водача на товарния автомобил,който е предприел
маневра,която е създала опасност за друг участник в движението,съдът
счита,че искът е доказан по основание. Предвид изложеното и като взе
предвид,че според експертното заключение стойността на вредите възлиза на
5743,28 лева,искът подлежи изцяло на уважаване – за сумата от 2869,14
лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 891,76 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
С,.....,представлявано от Б И и Р М,да заплати на основание чл.411 от КЗ на
„Б“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от Н
Ч и Т И,сумата от 2869,14 лева ( две хиляди осемстотин шестдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки ),представляваща неиздължен остатък от
застрахователно обезщетение по щета № 470422222268977,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Д“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
С,.....,представлявано от Б И и Р М,да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Б“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на
4
управление С,представлявано от Н Ч и Т И,сумата от 891,76 лева (
осемстотин деветдесет и един лева седемдесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5