РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Силистра, 18.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна
Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина
Вълчева разгледа КАНД № 142 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия
Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 353 / 17.10.2019 г. по АНД № 936 / 2018 г.
Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 08-1298
/ 04.12.2018 г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор
Северна Централна България“ (РОМНСЦБ) в Главна дирекция „Метрологичен надзор” (ГДМН)
при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
Касаторът РОМНСЦБ в ГДМН при ДАМТН сезира съда с искане за
отмяна на горепосоченото решение, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, и за решаване на спора по същество посредством
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът “Ситигаз България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Адам Мицкевич“ № 4А, оспорва касационната
жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е
неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 08-1298 / 04.12.2018 г., издадено от началника на РОМНСЦБ в ГДМН при ДАМТН, на ответника, на основание чл. 85, ал. 2 ЗИ, са наложени две имуществени санкции, всяка от които в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 44, т. 4 ЗИ във вр. с чл. 43, ал. 1 ЗИ. От описанието на нарушенията, съдържащо се в наказателното постановление, става ясно, че е била извършена проверка на 03.05.2018 г. в обект – газорегулаторен и измервателен пункт (ГРИП) със захранващ абонат – Община Силистра, адрес: гр. Силистра, ул. „Илия Блъсков“; при проверката се установило, че манометрите, монтирани на входа на съоръжението под налягане и измерващи налягането на природния газ, постъпващ от газоразпределителната мрежа, са тип W111.10 с обхват на измерване от 0 bar до 10 bar; по време на проверката ГРИП бил в работен режим и манометрите отчитали налягане, но нямали знак за последваща проверка на средства за измерване (СИ), която следва да се извършва ежегодно съобразно заповед № А-333 / 29.05.2014 г. (обн., ДВ, бр. 49 / 13.06.2014 г.).
СРС е отменил наказателното постановление, квалифицирайки процесните манометри като индикатори, което му е дало основание да приложи изключението на чл. 189, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК).
Неоснователен е доводът на касатора, че, щом НСИКПМК не съдържа дефиниция за индикатор, недопустимо е съдът да квалифицира относимите към настоящия казус манометри като индикатори. По същество този довод води към твърдението, че изключението на чл. 189, ал. 3 НСИКПМК никога не трябва да се прилага. Подобно твърдение е крайно неприемливо. Ако даден термин не е легално дефиниран, то тогава той се тълкува в общоприетия му смисъл (арг. чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове). Общоприетият смисъл на думата „индикатор“ в случая трябва да се извлече от научнотехническата терминология. Съгласно последната, индикаторите са средства за измерване с ненормируеми метрологически характеристики, използвани за наблюдение на измененията на физически величини без оценка на тяхното значение в измервателни единици с нормирана точност (пример за индикаторни СИ са т.нар. нулеви индикатори, отчитащи дали дадена величина клони към нулата или не, при което не от значение точната стойност на величината). Съобразно горецитираната техническа дефиниция за индикатор следва да се прецени в разглеждания случай прилагането на материалния закон и по-точно на чл. 189, ал. 3 НСИКПМК.
Неоснователен е и развитият в жалбата довод, че процесните манометри не са индикатори, тъй като са вписани в регистъра на одобрените за използване типове СИ. Дори дадено СИ да не е конструктивно предназначено за индикатор, то може да бъде използвано в съответната техническа схема като индикатор. Ето защо във всеки един случай трябва да бъде изследвана функцията, която изпълнява СИ в схемата, независимо дали то е вписано в гореспоменатия регистър или не.
Заслужава размисъл позоваването в касационната жалба на дефиницията по § 1, т. 12 от ДР на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ), съгласно която ГРИП трябва да регулира налягането на газа и да го поддържа автоматично в определени граници; освен това чл. 255 НУБЕПРГСИУПГ предписва, че на метрологичен контрол подлежат манометрите, по които се контролира налягането в газовите съоръжения. Същевременно от схемата, послужила на СРС за обосновка на фактически констатации и съставляваща л. 13 от въззивното дело, излиза, че една от основните задачи на процесния ГРИП е да регулира налягането, като го редуцира 50 пъти (от 5 бара на 100 милибара). При това положение съмнение предизвиква извършеното върху схемата удостоверяване, че манометрите в този ГРИП са индикаторни. Това означава, че всички манометри – и на входа, и на изхода, – измерват налягане, чиято точна стойност няма никакво значение. Възниква въпросът: поради какви технически съображения е без значение стойността на налягането на входа и на изхода на ГРИП, след като една от основните нормативни задачи на ГРИП е да регулира и поддържа стойностите на налягането в определени граници? Тъй като обаче настоящата инстанция е касационна, тя не разполага с правомощието да търси отговор на поставения въпрос и да прави обвързаната с този въпрос преценка за достоверност на удостоверяването върху горепосочената схема (обратното би довело до изземване на правомощия от въззивния съд).
При установяване предпоставката на изключението по чл. 189, ал. 3 НСИКПМК СРС е извършил съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във формирането на фактически извод за индикаторното предназначение на спорните СИ въз основа на документи и свидетелски показания. Защото, за да се установи предназначението на СИ в конкретна схема на свързване, са необходими специални знания от областта на науката и техниката, а установения от закона процесуален източник на такива знания е съдебната експертиза. Използвайки други източници, предходната инстанция е нарушила правилото на чл. 144, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. Същинският повод за отмяна на обжалваното решение обаче е липсата на надлежни фактически констатации, въз основа на които настоящият състав да прецени дали е спазен материалния закон, т.е. дали установените във въззивното производство факти съответстват на понятието за индикатор по чл. 189, ал. 3 НСИКПМК. СРС е изтъкнал, че „[...] конкретните манометри нямат характеристики на контролно-измервателни уреди, тъй като са за едно и също налягане на газа, поставени на входа на таблото и са предназначени да следят замърсяването на филтриращия елемент“. Обстоятелството, че посредством две СИ се следи за „едно и също налягане на газа“ и за „замърсяването на филтриращия елемент“, не може да наложи недвусмислен фактически извод, че – в контекста на чл. 255 и § 1, т. 12 от ДР на НУБЕПРГСИУПГ – конкретната стойност на входното налягане е без значение, т.е., че е несъществено за коректното изпълнение на нормативно изброените функции на процесния ГРИП дали входното налягане ще е 5 бара, 6 бара, 10 бара или някаква друга произволна стойност. А тъкмо такъв фактически извод е необходим на касационната инстанция, за да прецени правилното прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НСИКПМК. След като обаче мотивите на въззивното решение не съдържат ясна и пряка констатация за ирелевантната стойност на входящото налягане в ГРИП, настоящият състав е лишен от възможността да изведе заключение за индикаторната функция на процесните манометри. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН), за което касационният съд следи служебно, тъй като това нарушение препятства упражняването на служебното правомощие по чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Изложените съображения сочат на необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане във фазата на съдебното следствие.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.
1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 353 / 17.10.2019 г. по АНД № 936 / 2018
г. на Силистренски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.