Решение по дело №2457/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260332
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100502457
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

III-342, 19.11.2020 г.  гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 2457 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №260000 от 19.08.2020 г. по  гр.д. №9  по описа  за 2020 г. на Районен съд-Поморие е отхвърлен иска, предявен от С.И.Д. ЕГН: ********** с адрес: гр.А. общ.П., ул.“И.“№* със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Петко Каравелов №26  делови център Европа ет.3, офис 16 – адв.Марин Чушков АК Пловдив, за приемане за установено по отношение на ответника  „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов, че ищецът С.И.Д. не дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата от 2061.76 / хиляда и деветстотин лева и 78 ст./лв.  по фактура № №**********/20.11.2019г.,  с която е коригирана сметката на С.И.Д., за електроенергия за минал период от 10.02.2019 г. до 08.05.2019 г., за обект на потребление в гр.Ахелой, ИТН 2589290, клиентски № **********.

С решението  С.И.Д., ЕГН: ********** е осъден  да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.Д., чрез адв. Марин Чушков, с която се обжалва Решение №260000 от 19.08.2020 г. по  гр.д. №9  по описа  за 2020 г. на Районен съд-Поморие като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че решението е постановено при превратно тълкуване на доказателствата в следствие на едностранчив анализ в полза на ответника-въззиваем. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде  уважен.

Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че процесното начислено количество ел. енергия е реално доставено и използвано от ищеца, а ответникът „ЕР ЮГ“ няма правомощие по ЗЕ /чл. 44. ал.З. чл. 98а. ал. 1 и ал.2.т.6.б.“а“, чл. 104а, ал. 2. т.5. б. „а" от ЗЕ/ да доставя и продава ел. енергия, а още повече да претендира заплащането ѝ от крайните потребители, като такова има крайният снабдител – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а не ответникът „ЕР ЮГ“.

Сочи се, че в констативен протокол №491689/08.05.2019г. не са констатирани никакви нередности, нарушения, манипулации по пломбите на електромера и се твърди, че неоторизирана намеса върху електромера е сторена във времето след демонтажа му и преди предаването му в БИМ, докато е съхраняван от ответното дружество. Твърди се, че на електромера не са извършвани рутинни технически проверки на всяко тримесечие. в нарушение на чл. 42. ал. 5 от  ПИКЕЕ от 2019г. Оспорват се резултатите от метрологичната експертиза.

Твърди се, че новите Правила за измерване на количеството ел.енергия са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и са влезли в сила на 04.05.2019г. и почти за цялата част от корекционния период /от 10.02.2019г. до 04.05.2019г. вкл./ не е имало действащи ПИКЕЕ и регламентирано право мрежовият оператор „ЕР ЮГ“ да извършва едностранна корекция на сметката за изминал период от време и да издава фактури за неизмерена ел.енергия. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е отчел, че месечният отчет на показанията на електромера не представлява проверка за изправността му съгласно чл. 46. ал.2 от ПИКЕЕ от 2019г. Сочи се, че ЗЕ не регламентира обратно действие на ПИКЕЕ от 2019 г. за време преди влизането им в сила.

Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 50 от ЗЗД и чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че същите не са съобразени от районния съд в обжалваното решение.

Твърди се, че процесната фактура остойностява една непоискана доставка на стока по смисъла на чл. 62 от ЗЗП и и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите.

Изложени са съображения относно качеството на отделните участници в пазара на електрическа енергия, които не са отчетени от районния съд, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи, които водят до необоснованост на първоинстанционното решение.

Сочи се, че чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не дава възможност с ПИКЕЕ да се променя характера на отговорността на потребителя, като с подзаконов нормативен акт да се въвежда обективна безвиновна отговорност. Твърди се, че ПИКЕЕ от 2019 г. противоречат на Директива 2009/72/ЕО на Закона за енергетиката и ЗЗП, като се иска съдът да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на ПИКЕЕ.

Поддържа се, че издадената от ответника фактура е в противоречие с Правилата за търговия с електрическа енергия и със самите общи условия на оператора на електроразпределителната мрежа.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от ответната страна по жалбата „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено при пълнота на доказателствата.

Оспорва се тезата на ищеца, че „Електроразпределение ЮГ" ЕАД не е доставило процесиите количества до обекта на ищеца в общ размер на 10 665 kWh. Твърди се, че тези количества са доставени реално до обекта на ищеца, като това не може да бъде установено с оглед факта, че процесният електромер е манипулиран, което води до неправилно отчитане на доставените количества ел. енергия. Прави се позоваване на ПИКЕЕ от 2019г, в които са регламентирани обективни правила за преизчисляване на количествата ел. енергия, в случаите на констатирано неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Направено е позоваване на практика на ВКС, според която не следва да се доказва виновно поведение на клиента, съобразно чл. 82 от ЗЗД.

Сочи се, че по ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.)  освен преизчислението на количествата ел. енергия, така и фактурирането се извършват от „ЕР ЮГ“ ЕАД. а не от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, както е било по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.)

Твърди се, че протоколът на метрологичната експертиза е официален констативен документ предвид разпоредбата на чл. 58 ал. 4 от Закона за измерванията, във връзка с чл. 179 от ГПК. при което съставлява доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице действия. Прави се позоваване на приетата по делото СТЕ, която приема, че методиката по чл. 50, ал. 1, б. „а" от ПИКЕЕ е правилно математически приложена съгласно действащата нормативна уредба, като е начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 10 665 kWh. И дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 2 061.76 лв. с ДДС и е правилно остойностена.

Оспорват се възраженията за нарушение на чл. 42. ал. 5 от ПИКЕЕ и за приложението на действащите ПИККЕ към процесното правоотношение.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение №260000 от 19.08.2020 г. по  гр.д. №9  по описа  за 2020 г. на Районен съд-Поморие.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и  валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Пред Районен съд Бургас е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Безспорно е между страните наличието на  облигационно отношение между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ EАД, по силата на което ищeцът е потребител на електроенергия с клиентски № 1000233525за електроснабден обект, находящ се в гр. Ахелой, ул. „Искър“ №9 я ИТН 2589290

От приложния на л. 17 от делото на РС-Поморие протокол за подмяна на електромер се установява, че на 1112.2018 г. е монтиран електромер с № ********* към ИТН 2589290, пломбиран с пломба на ЕР Юг.

От доказателствата по делото/ Констативен протокол на л. 18 от делото на РС-Поморие/ също безспорно се установява, че при извършена на 08.05.2019г. проверка от служители на ответното дружество било установено, че средството за техническо измерване на консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с грешка. Констативния протокол от тази проверка е съставен от извършилите проверката служители в присъствието на двама свидетели. Същият протокол е получен от ищеца на 13.05.2019 г. видно от известие за доставяне, приложено на л. 19 от делото на РС-Поморие.

Средството за техническо измерване - електромер фабр. №********* е бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №587090 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“.

Видно е от констативния протокол на Български институт по метрология към ГД“ „МИУ“ /л.20 от делото на РС-Поморие/, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера- от вътрешната страна между клеми 1 и клеми 3 на клемния блок е монтиран шунт от меден проводник, непринадлежащ към конструкцията на електромера. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия.

Установено е също така, че за допълнително начислена електроенергия, за периода от 10.02.2019 год. до 08.05.2019 год., е издадена фактура № **********/20.11.2019 г./л. 6 от делото на РС-Пловдив и л. 24 от делото на РС-Поморие/ от ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за сумата от 2061.76 лева.

С писмо изх. №8243101 от ответното дружество до ищеца същият е уведомен за частично неизмерване на електрическа енергия, съответно за допълнително начислена му сума в размер на 2061.76 лева, като са приложени процесната фактура, констативния протокол от извършената проверка, констативния протокол на БИМ и справка за коригиране на сметката за електроенергия. Същото писмо е получено от ищеца на 25.11.2019 г. видно от известие за доставяне, приложено на л. 26 от делото на РС-Поморие.

От извършената от вещото лице инж. Мариана Тодорова Георгиева  пред районния съд  съдебно-техническа експертиза, ценена от съда като  обективно извършена и компетентно дадена се установява намеса във вътрешността на електромера, Посочено е наличие на меден проводник/шунт/ между клеми 1 и 3- входящата и изходяща токови клеми, като наличието на този шунт води до неотчитане на цялата консумация на електрическа енергия- в случа само 9,76 % от енергията е отчетена и фактурирана. Вещото лице по СТЕ установява, че в случая правилно е приложена методиката на изчисляване на неотчетеното количество електроенергия, така както е заложена в чл. 50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Вещото лице е посочило, че от данните на паметта на средството за техническо измерване става ясно, че на 16.12.2018 г. в 19.31 ч. е отворен основния капак на електромера, а на 16.12.2018 г. в 19.49 ч. е отворен и капака на клемния блок и е направена манипулацията- само 5 дни след като е монтиран електромера на обекта.

Спорни по делото  са въпросите за законосъобразност  на  допълнително начислената ел.енергия чрез едностранна корекция на сметки за минал период от време с оглед спазване/неспазване на законосъобразна процедура по извършване на проверката и съставянето на констативните протоколи; верни ли са отразените констатации в протоколите; спазена ли е при съставяне на протоколите и при извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по ПИКЕЕ, подлежи ли на изследване дали в ОУ на доставчика е  предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция и дали операторът на съответната електроразпределителна мрежа има правото да извършва тази едностранна корекция.

В тази връзка съдът се съобразява с развитието на законодателството и на съдебната практика, преобладаващата част от която задължителна по реда на чл.290 от ГПК.

Съгласно нормата на чл.92 от ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.

Понятието „краен клиент“ е определено в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Понятието "оператор на разпределителна мрежа" е посочено в §1 т.34б като лице - оператор на електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия; Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в §1 т.2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ – 13/10.05.2008г., Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД („Електроразпределение юг”ЕАД) (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., както и  от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. (ПИКЕЕ), уреждащи реда и начина за обслужване и проверка на измервателните системи и реда за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Съгласно чл.98б, ал.4 ЗЕ и чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл.98а, ал.5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност.

Обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).

Тази практика е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО).

Съобразно цитираната по-горе съдебна практика въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане и възраженията на ищеца-въззивник в тази насока са неоснователни. 

Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР  и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.49 – чл.58) от ПИКЕЕ. В § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Съответно следва да се направи извода за приложимост и относимост на ПИКЕЕ(обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) към процесната корекция, доколкото като релевантен момент за темпоралното им действие е определена датата на съставяне на констативния протокол. В процесния случай тя е 08.05.2019г.

В раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. В историческия план, с приемането на изменението на Закона за енергетиката – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. е налице възможност за извършване на едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия; съществува законово основание за това . С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.41а от ДР към ЗЕ, „ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия.

Доводите за незаконосъобразност на ПИКЕЕ, съдът намира за неоснователни. Те са приети от компетентен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране, на която е възложено с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 ЗЕ, да приема подзаконови нормативни актове, предвидени в този закон, а именно правила за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно чл.83, ал.2 ЗЕ. Отделно от това не противоречат на Закона за енергетиката, както и на Директива 2009/72/ЕО. За операторът на електроразпределителната мрежа съществува възможност за начисляване на количество електрическа енергия в изрично предвидените от правилата случаи, при спазване на стриктни формални изисквания, целящи максимална защита на правата на потребителя. Безспорно е, че правоотношение по доставка на електрическа енергия не е непоискана услуга, а на него следва да се приравнят и случаите на неточно отчитане. Последните целят да се установи реалното количество потребена ел. енергия, а при грешка в отчитането, причинена от неизправност на СТИ или пък вследствие на външна намеса (както е в случая), да се заплати прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи.

От изложеното следва, че разпоредбите на ПИКЕЕ, относими към механизма на корекция на количеството ел.енергия при установена промяна в схемата на измервателната система- са били действащи към процесния период и  съдът намира, че дават пълна регламентация на предпоставките, даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция на потребената енергия, респ. методиката, по която се извършва корекцията. Те намират приложение в разглеждания случай и регулират спорното правоотношение.

На следващо място спорен е въпросът дали  следва общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, и на „ЕВН България Електроразпределение“ АД ( с променено фирмено наименование на „Електроразпределение юг” ЕАД) да са преведени в съответствие с нормативната уредба относно реда за уведомяване на клиента за извършената корекция. С Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о. по отношение на доставчика  „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е прието, че в чл. 24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция, като разпоредбата на чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е почти идентична с тази в общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, и на „Електроразпределение юг” ЕАД. Следва да се посочи, че законодателната идея, заложена в нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е да се гарантира възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването ѝ т.е. крайният снабдител да е положил усилия да запознае клиента с резултата от проверката и с параметрите на евентуално предстоящата корекция, при това по начин, позволяващ на потребителя надлежно да се запознае със същите и да възрази срещу тях. Когато това е сторено, ирелевантно е обстоятелството дали предвиденият в общите условия на ответника ред формално погледнато е такъв по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като от значение е практическото приложение на същия.

По делото са представени и приети доказателства, че ответното дружество е уведомило ищеца поне два пъти за констативния протокол и доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Видно от подадената искова молба по настоящото дело ищецът е узнал за корекцията на сметката и е имал възможността и е упражнил защита на правата си, подавайки иск до съда. С Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. 2991/2018 г. на ВКС, III ГО е прието, че ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

С цитираното решение на върховната инстанция, което настоящият състав отчита като такова, променящо практиката и изцяло споделя, се възприема правото на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел.енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за предвиждането на ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага. В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването на липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ.  Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови услуги.

Затова настоящият състав приема, че сложеният по това дело спор не може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за липса на ред за уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му, а следва да обсъдят всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

Както е посочено по-горе от  доказателствата по делото също безспорно се установява, че при извършена на 08.05.2019 г. проверка от служители на ответното дружество било установено, че средството за техническо измерване на консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с грешка. В рамките на изслушаната СТЕ е посочено е, че промените в електромера водят до промяна на техническите и метрологичните му характеристики, което пък води до частично измерване/неизмерване на електрическата енергия.  Вещото лице установява, че в случая е възможно и да бъде установен началния момент на неточно отчитане на електрическата енергия, който е определен от записите на схемата за дистанционно отчитане. Вещото лице установява, че съгласно тези записи манипулацията е извършена на 16.12.2018 г. между 19.31 ч. и 19.49 ч. Вещото лице изчислява допълнително начислената енергия  по методиката, заложена в чл. 50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ и стига до извода, че ответното дружество правилно  е  преизчислило енергията, както и е остойностило неизмереното количество ел.енергия Установено е и, че към момента на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния протокол са действали правилата на чл. 49-58 от ПИКЕЕ.

Ето защо настоящият състав счита, че при съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката е спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.

По тези съображения възраженията във въззивна жалба от този състав се намират за неоснователни и тя следва да се остави без уважение, а като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд  намира, че то следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответника  по  въззивната жалба  и да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 300 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.

 

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260000 от 19.08.2020 г. по  гр.д. №9  по описа  за 2020 г. на Районен съд-Поморие.

ОСЪЖДА С.И.Д. ЕГН: ********** с адрес: гр.А. общ.П., ул.“И.“ №* със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Петко Каравелов №26  делови център Европа ет.3, офис 16 – адв.Марин Чушков АК Пловдив, да заплати на  „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов, сумата от 300 лева/ триста лева/, представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

           

Председател:            

           

       Членове: 1.        

                                  

2.