№ 5012
гр. София, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110216674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. Ю., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 22-4332-023894/24.11.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно
чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в
ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани бланкетни оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие
1
на възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с упълномощения си процесуален представител - А. от АК-Стара
Загора, като двамата поддържат жалбата и излагат конкретни аргументи в
подкрепа на възраженията си. Претендира се и присъждане на извършените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 477685/
24.10.2022 г., съставен от К. Л. А. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР и в
присъствието на свидетелите Е. В. Х. и В. И. С. – очевидци е констатирано, че
на 24.10.2022 г., около 04:00 часа, в гр. София, по ул. „Мими Балканска“, с
посока от ул. „Витиня“ към ул. „511“, жалбоподателят Ю. управлява лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ №№№№ ТЕ, като при извършената
проверка от полицейските органи пред № 47 същият отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“
2
7510 с номер 0215.
На жалбоподателя Ю. е издаден талон за изследване № 107872, в
който не е отразено наименование на лечебно заведение, като са му дадени
указания, че следва да предостави кръвна проба до 45 минути, считано от
24.10.2022 г., 05:00 ч., връчен му срещу подпис. В посочения времеви
интервал въззивникът не се подложил доброволно на медицинско
освидетелстване.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Ю..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-023894/24.11.2022 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, при допълване на фактическите констатации
от акта, на жалбоподателя Ю. са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12
/дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление за това, че на детерминираните в АУАН време и място
водачът не е предоставил и кръвна проба за медицинско изследване.
Препис от НП е връчен лично на въззивника Ю. на 30.11.2022 г.,
видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на
14.12.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
При проведените непосредствени разпити на актосъставителя К. А.,
както и на свидетелите-очевидци Е. Х. и В. С. установените в акта фактически
положения се потвърдиха по безспорен и категоричен начин. Частичната
липса на ясен спомен в техните разкази следва да се отдаде на естеството на
изпълняваните от полицейските служители служебни задължения, свързано с
ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. В тази
връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна
3
доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на
нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК,
поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е
необходимо да се подчертае, че в случая липсват релевантни източници на
информация, които да компрометират обективираните в акта фактически
положения, чиято достоверност беше потвърдена еднозначно и от тримата
свидетели. Нещо повече – очертаната в акта деятелност кореспондира по
еднопосочен начин и с приложените по делото писмени доказателства - талон
за медицинско изследване, подписан лично от жалбоподателя Ю. и
изготвената от свидетеля Х. докладна записка.
Съдът отказва да кредитира с доверие дадените на етапа на съдебното
следствие обяснения от жалбоподателя М. Ю., който декларативно отрича да
е управлявал процесното МПС. Разпитите на неговите родственици не
подкрепят тази версия, доколкото свидетелят Таня Илиева заявява, че същият
е напуснал дома им за около 6-7 минути под претекст, че желае да изпрати
техен семеен приятел и да си „вземе портфейла от колата“, по-късно е чула
гласове, възприела наличието на полицаи пред къщата и е повикала свидетеля
Ваня Петкова. Имайки предвид, че полицейските служители са установили
движението на автомобила в непосредствена близост до жилището на
привлеченото към отговорност лице, то липсват убедителни доказателства,
които да компрометират техните разкази. Ето защо, този съдебен състав
приема, че се касае за лансирана от въззивника Ю. защитна теза, която не
следва да се кредитира с доверие.
Недостоверни са и сведенията, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя Ю. и показанията на свидетелите Таня Илиева и Ваня
Петкова, че проверката от правоохранителните органи е стартирала около
02:00 ч. на 24.10.2022 г., имайки предвид, че същите се опровергават от
съдържащата се информация в изготвената от свидетеля Е. Х. докладна
записка - автомобилът е спрян за проверка на посочената дата около 03:10 ч.,
като едва впоследствие е оказано съдействие от екип на ОПП СДВР, който
предприел действия за тестване относно употребата на алкохол. В тази
връзка, за настоящия съдебен състав е безспорно установено, че водачът е
отказал проверка с техническо средство, в който смисъл са разказите на
тримата полицейски служители К. А. /“Видно от съставения от мен АУАН,
4
същият е отказал да бъде извършена проверка за употреба на алкохол“/, Е.
Х. /“Мисля, че беше тестван за наркотици и пробата беше отрицателна. Не
е споделял с мен защо е отказал да даде проба за алкохол…един от двамата
колеги от ОПП, не помня кой точно го пита дали ще се тества…Лицето
отказа…Водачът силно лъхаше на алкохол и движенията му бяха
некоординирани като слезе от автомобила…“/ и В. С. /“Господинът слезе
от автомобила, представихме му се, усетихме, че мирише на алкохол и
извикахме екип на КАТ да го тестваме…Мисля, че го тестваха за употреба
на наркотични вещества и алкохол. Мисля, че едното го отказа, но не помня
кое точно от двете…“/, както и изготвената докладна записка от Х.. Липсват
фактически данни за евентуално проявена недобросъвестност от органите на
МВР, съобразявайки обстоятелството, че същите не познават привлеченото
към отговорност лице, не са участвали в извършването на предходни
проверки спрямо него и помежду им не са съществували конфликтни
отношения, като именно доловеният мирис на алкохол е мотивирал
служителите на 01 РУ СДВР да потърсят съдействие от компетентната
служба за пътен контрол. При това положение, изцяло компрометирани са
твърденията на жалбоподателя Ю. и неговата сестра Ваня Петкова, че същият
неколкократно е правил неуспешни опити за тестване с техническото
средство, като в случая не следва да се пренебрегва и близката родствена
връзка между двете лица, която навярно е изиграла ролята на подтикващ
фактор за изопачаване на релевантните събития, касателно начина на
извършената проверка от служителите на ОПП СДВР.
Обективни и правдиви са разказите на жалбоподателя Ю. и
свидетелите Таня Илиева и Ваня Петкова, че същият не е предоставил кръвна
проба за изследване, доколкото по делото липсват доказателства за проведено
медицинско освидетелстване.
В останалите си части гласните и писмени доказателствени средства
са единни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
използва безрезервно при формиране на вътрешното си убеждение по
фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
5
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК
и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото заповеди за назначаване, респективно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
6
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. А.
Ю. е ангажирана на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и съгласно чл.
3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 24.10.2022 г.,
около 04:00 часа, в гр. София, по ул. „Мими Балканска“, с посока от ул.
„Витиня“ към ул. „511“, жалбоподателят Ю. управлява лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № СВ №№№№ ТЕ, като при извършената проверка от
полицейските органи пред дома му същият отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с номер
0215. В тази връзка, съдът не споделя оплакванията на адв. Новиков относно
доказателствената необезпеченост на времето и мястото на извършената
полицейска проверка. Както беше отбелязано при проведения доказателствен
разбор, от съдържащата се информация в изготвената от свидетеля Е. Х.
докладна записка става ясно, че МПС е спряно за проверка на посочената дата
около 03:10 ч., като едва впоследствие около 04:00 ч. е оказано съдействие от
екип на ОПП СДВР и именно това е причината в АУАН да се фиксира
моментът на отказа на водача да бъде изпробван с техническото средство. Що
се отнася до точния номер на ул. „Мими Балканска“, където е реализирана
проверката от органите на МВР, макар в акта погрешно да е отразен № 47,
визираното обстоятелство по никакъв начин не рефлектира неблагоприятно
върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не
възпрепятства установяването на посочения релевантен факт, имайки
предвид, че от всички гласни доказателствени средства се изяснява, че това е
сторено пред обитаваното Ю. жилище, находящо се на № 49.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда отговорност за
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
7
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези
правни задължения, макар и ситуирани в една правна норма, са дадени в
условията на алтернативност, отчитайки употребения от законодателя
разделителен съюз „или“, който се използва за свързване на части на
изречението или на прости изречения, в случаите, когато факти, състояния
или действия взаимно се изключват /в този смисъл вж. и Тълкувателно
решение № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия
на ВАС, докладчик-съдия Николай Гунчев : „Нормата предвижда две
форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и
неизпълнение на предписание на контролния орган“/.
В конкретиката на процесния казус се изяснява, че жалбоподателят
Ю. е упражнил легитимно правото си на отказ от извършването на проверка с
техническо средство, а това е предпоставило съгласно чл. 3а, т. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн. в
ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., издадена от министрите на
здравеопазването, вътрешните работи и правосъдието необходимостта
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване. От приложения по делото талон за
изследване е видно, че водачът е предпочел вторият вариант, което от своя
страна е породило реципрочно задължение за органите на ОПП СДВР да го
насочат към конкретно лечебно заведение, където да предостави кръвна
проба за изследване, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 6, ал. 6, т.
1 от посочения подзаконов нормативен акт. Визираното обстоятелство обаче
не фигурира в талона за изследване, като по този начин за създадени
обективно непреодолими пречки пред водача да изпълни указанията на
8
правоохранителните органи.
Касационната инстанция по наказателни дела в страната
нееднократно е отбелязвала, че предметът на доказване при престъпленията
по чл. 343б, ал. 1 НК „включва констатация за точно спазване на описаната
в посочената Наредба процедура от всички лица и органи, участващи в нея“
/в този смисъл вж. решение № 488 от 09.01.2014 г. по н. д. № 1634/2013 г. по
описа на ВКС, II н.о., докладчик-съдия Елена Авдева/. Тези принципни
положения следва да намерят безусловно приложение и при установяване на
административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото дейността на
органите на МВР е подчинена на същите процедурни изисквания. Надлежният
ред за установяване употребата на алкохол от водачи на МПС е очертан в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а не в отделни нейни части, поради което
неспазването й препятства ангажирането на отговорността им. Мястото,
където следва да се извърши установяването на употребата на алкохол с
химическо изследване следва да е отразено ясно и недвусмислено в талона за
изследване, като законодателят не допуска възможността този релевантен
факт да се доказва с гласни и писмени доказателствени средства, а това
мотивира извод, че фиксирането му в АУАН е правноирелевантно. Високата
обществена значимост на отношенията, гарантиращи транспортната
безопасност чрез недопускане на лица, които са в състояние на опиянение и
нарушен динамичен стереотип да управляват МПС, респективно
господстващото в съдебната практика единомислие за особената укоримост
на правонарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяването
на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението, не могат да вземат примат над
правото на защита. С пропуска на органите на МВР да насочат жалбоподателя
Ю. към някое от изчерпателно изброените в чл. 11 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. лечебни заведения е лишило от възможността същите да
установят по надлежния ред отказа му да се подложи на химическо
изследване.
В контекста на изложеното, в разрез с материалния закон се твърди
в АУАН, че извършеното от въззивника нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се
изразява в отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
9
алкохол, доколкото съдът вече имаше възможността да отбележи, че същият
разполага с такова субективно право и съгласно чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. в подобни хипотези е необходимо установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. Самият отказ за тестване с техническо
средство ще бъде съставомерен единствено ако лицето декларира в талона и
отказ от последваща проверка с доказателствен анализатор или химическо
изследване /арг. от чл. 6, ал. 4, изр. 2/, докато в настоящия случай Ю. е
предпочел вторият вариант, но е бил възпрепятстван да предостави кръвна
проба поради отсъствието на информация за конкретното лечебно заведение,
което следва да посети.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо съдът намира, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че въззивникът е заплатил в брой сума в размер
на 450,00 лева за процесуално представителство от А. от АК-Стара Загора, то
СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение в
пълния претендиран размер, отчитайки липсата на възражение за
прекомерност от наказващия орган.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
023894/24.11.2022 г. , издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя М. А. Ю., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и съгласно чл.
3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ
бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление, като
неправилно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя М. А. Ю., ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11