№ 655
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500782 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по жалба на Г. Г. Б. чрез адвокат
В. А. срещу действия на частен съдебен изпълнител И.С. по изпълнително
дело № 20177120400301, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***, находящ се в *** с
площ от 8 504 кв.м.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че длъжникът Г. К. И. не е
собственик на имота, а същият е собственост на жалбоподателката, която го
владее. Иска се отмяна действията на ЧСИ, както и изпълнителното
производство да бъде спряно на основание член 438 от ГПК до приключване
на производството по настоящата жалба.
Въззиваемите страни „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Г. К. И.
не са депозирали отговори по жалбата.
ЧСИ е изложил подробно описание на извършените изпълнителни
действия в тяхната последователност, като е изказал становище за
неоснователност на жалбата, на основание член 436, алинея 2 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
1
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /взискател/ против Г. К. И. /длъжник/ въз основа на
изпълнителен лист №2330 от 10.03.2017 г., издаден от Районен съд – Варна по
ч.гр.д.№ 847/2017 г., за осъждането на длъжника да заплати на взискателя
общо суми в размер на от 1 089,88 лева.
Предмет на настоящото производство е жалба по реда на член 435,
алинея 4 от ГПК от трето лице срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение за паричен дълг върху недвижим
имот, който недвижим имот третото лице – жалбоподателката Г. Г. Б. -
твърди, че е владяла към момента на налагане на възбраната, както и, че та е
собственик на целия мито.
Съдът съобразно искането на жалбоподателката като трето за
изпълнението лице, както и съобразявайки разпоредбата на член 437, алинея 2
от ГПК, е насрочил открито съдебно заседание за разглеждането на делото,
като е дал възможност на Б. да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Според тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по
тълк.д.№ 3/2010 г. на ОСГТК на ВКС предмет на производството по
обжалването по член 435, алинея 4 от ГПК е законосъобразността на
действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на
вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда,
доколкото е необходимо да се установи законосъобразно ли е или не
обжалваното действие – в конкретния случай извършена публична продан. За
активната легитимация на завареното в имота трето лице за обжалване на
предприетите върху имота действия по принудително изпълнение по член
435, алинея 4 от ГПК е достатъчно да бъде установен фактът на
осъществявано върху него владение към релевантния момент на вписване на
възбраната - 06.10.2022 г.
Понятието "владение" в смисъла на член 435, алинея 4 от ГПК следва да
се разбира съгласно легалната дефиниция, дадена в член 68, алинея 1 от ЗС.
Установяване на факта на владеене на имота към момента на налагане на
възбраната е в тежест на третото лице. При установено владение върху имота,
осъществявано от третото лице, съдът преценява дали към момента на
възбраната вещта е собственост на длъжника. Тоест, първият спорен въпрос
по делото е дали именно жалбоподателката Б. е владяла имота, който факт
следва да бъде установен, както бе посочено и по-горе, от жалбоподателката
при условията на пълно главно доказване. Съдът намира, че посредством
събраните писмени доказателства /договори за наем и служебна бележка, че
Б. е получавала рентата за имота/ безспорно се установява, че към момента
на налагане на възбраната владението върху имота е осъществявано от
жалбоподателката.
Когато третото за изпълнението лице е владяло имота към датата на
2
налагане на възбраната, то жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собствена на длъжника при налагане на възбраната – член 435, алинея 4,
изречение второ от ГПК. Установяването, че правото на собственост върху
имота принадлежи на длъжника към момента на налагането на възбраната е
основание да не се уважи жалбата на третото лице срещу действията на
съдебния изпълнител, само тогава когато е започнато изпълнение на парични
вземания. И от събраните доказателства, и от твърденията на самата
жалбоподателка е видно, че възбраненият имот е бил реституиран на К. Н. И.
с решение № 0310 от 28.08.1996 г. на ПК – ***. К. И. е починал на 20.11.2016
г. и е оставил за наследници съпругата си Г. Г. Б. /жалбоподателката/, дъщеря
си Г. К. И. /длъжника/ и друга дъщеря Е. К. Б.. Жалбоподателката твърди, че
Г. И. никога не е приемала наследството на своя баща, поради което и не е
собственик на имота. По делото е направена справка в особената книга за
приеманията и отказите от наследство, която се води в районния съд и е
установено, че в нея няма вписан отказ от наследство от страна на длъжника
Г. К. И.. Това води до извод, че 1/3 идеална част от имота, по отношение на
който е проведена публичната продан, е собствена на длъжника към момента
на налагане на възбраната, следователно жалбата не следва да бъде уважена.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваният отказ
на ЧСИ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК
искането на въззивницата за присъждане на разноски, сторени от нея в
настоящото производство, в размер на 847 лева следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действия на частен съдебен изпълнител И.С. по
изпълнително дело № 20177120400301, изразяващи се в насочване на
изпълнението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***,
находящ се в *** с площ от 8 504 кв.м, по жалбата на Г. Г. Б. ЕГН **********
от ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Г. Б. ЕГН ********** от *** за присъждане
на разноски в размер на 847 /осемстотин четиридесет и седем/ лева, сторени
от нея в настоящото производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея
4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4