Решение по дело №56/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 148
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20237050700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                2023 г., гр. Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  2.02. 2023 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :       Ралица Андонова

                                                        Стоян Колев

при секретаря   Ангелина Георгиева

с  участието на прокурора  Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 56  по описа на съда за 2023  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  „Е.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Д. ,  против решение № 1547/ 21.11.2022 г. по НАХД № 2696/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  потвърдено издаденото от началник  на отдел „ Контрол“  в РД „АА“-Варна НП № 23-0000130/ 18.03.2022 г.  и дружеството е осъдено да заплати на РД „АА“-Варна разноски в размер на 80 лв.    С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска   неговата отмяна. В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат  Н. И. молба с.д.  1548/1.02.2023 год. 

        Ответникът -  началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна не изразява становище по жалбата.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр. 1 от ЗДвП на настоящият   касатор   имуществена санкция  в размер на 1000 лв.  за нарушение  на чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.  на МТИТС във вр. с чл. 18, ал.1, т.10 от същата Наредба, а именно :  затова, че на 27.10.2021 г. в гр. Варна, „Е.“ ЕООД не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“-Варна , гр. Провадия в 7-дневен срок  започващ на 20.10.2021 г. , за промяна на обстоятелствата удостоверени с документ по чл. 18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.  на МТС – издадено свидетелство за проверка № ДД21/179/19.10.2021 г. на димомер, което е установено след подаване на заявление  в ОО „АА“- Варна с рег. № 42-03-10-14/6.01.2022 год.

          За да  потвърди   НП , районният съд  е приел липсата на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила и наличието на правилно приложение на материалния закон, предвид установеният от събраните  по делото доказателства факт на бездействие за изпълнение на уведомителното задължение по чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. в предвидения за това 7-дневен срок, считано от 19.10.2021 г., когато е издадено ново свидетелство за проверка на димомера, представляващо промяна на обстоятелство,  удостоверено с документ по чл. 18, ал.1, т.10 от същата Наредба.

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.     

          Фактите по делото не са били спорни - ръководителя на ОО „АА“-Варна не е бил уведомен в 7 -дневния срок по чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, считано  от  датата на издаване  на новото свидетелство за проверка на димомера № ДД21/179/19.10.2021 год.  Наведените от касатора доводи по приложението на материалния закон са неправилни -  независимо от обстоятелството, че  при новата проверка за годност на съоръжението не се променят наименованието му, марката, модела, типа и фабричния му номер, то по силата на чл. 24, ал.6 от Наредбата,  самият факт на преиздаване на свидетелството за проверка на димомера,  поради изтичането на неговия  срок  на валидност,  представлява промяна  в обстоятелствата по смисъла на първата алинея. Неоснователно е и второто възражение на касатора, че задължението по чл. 24, ал.1 от Наредбата било относимо само за газоанализатори от одобрен тип по реда на З-на за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016 г. – предвиденото в чл. 18, ал.1, т.10 от Наредбата препращане е към реда по чл. 9, ал.6 , а не към посоченото в него техническо съоръжение газоанализатор. В тази връзка, релевантна е разпоредбата на чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредбата , съгласно която газоанализаторът  и димомерът преминават последващи проверки всяка година, при което за преиздаденото свидетелство за проверка на димомера по смисъла на чл. 18, ал.1, т.10, предложение последно се дължи писмено уведомление съгласно чл. 24, ал.1 и ал.6 от  Наредбата. Неизпълнението на това задължение в  предвидения в нормата на чл. 24, ал.1 от Наредбата 7-дневен срок осъществява административно-наказателния състав на нарушение по чл. 178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което като е квалифицирал адм.  нарушение по същият състав и  е наложил предвидената в нормата имуществена санкция в размер на 1000 лв. , наказващият орган е приложил правилно материалния закон. Така, като е потвърдил процесуално и материално законосъобразното НП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

          Същевременно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          Разноски по делото не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

         

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 1547/21.11.2022 г. по НАХД № 20223110202696/2022 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 ЧЛЕНОВЕ  :