Решение по дело №452/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 235
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Камен Иванов
Дело: 20211000600452
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600452 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд
гр.Благоевград,постановено по н.ч.д.772/2020 година по описа на съда и вместо него
постановява:
ПРИЕМА за изпълнение Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година
от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид,Кралство Испания
за предаване на българския гражданин А. Л. Т.,роден на *** година в гр. ***,осъждан,ЕГН
********** на компетентните съдебни власти в Кралство Испания за провеждане на
наказателно преследване срещу него по досъдебно производство №2/2019 година и
ПРЕДАВА българския гражданин А. Л. Т.,роден на *** година в гр. ***, осъждан,ЕГН
********** на компетентните съдебни власти в Кралство Испания за провеждане на
наказателно преследване срещу него по досъдебно производство №2/2019 година за
престъпления:
1
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс на Кралство
Испания,по раздела за вкарване в страната,разпространение и пускане в обръщение на
фалшиви пари,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс на Кралство Испания и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020
година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид,Кралство
Испания в частта,в която се иска предаване на българския гражданин А. Л. Т.,с установена
самоличност,ЕГН ********** за провеждане на наказателно преследване срещу него за
участие в престъпна организация по член 570 В18 от Наказателния кодекс на Кралство
Испания.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“,на основание чл.48 ал.2
вр.чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА,на българския гражданин А. Л. Т.,с установена самоличност,ЕГН
********** до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти в Кралство
Испания.
След задържането българския гражданин А. Л. Т. ,с установена самоличност,ЕГН
********** да се преведе в Затвора гр.***.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието и
на Върховна касационна прокуратура.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по в.н.д. №452/2021 година на Апелативен съд гр.София

Производството пред въззивния съд е проведено по реда на чл.48 и сл.вр.чл.44
ЗЕЕЗА,като е било образувано по частен протест,подаден от прокурор от Окръжна
прокуратура гр. Благоевград,против решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд
гр.Благоевград,постановено по н.ч.д.772/2020 година по описа на съда.
С атакуваното решение състав на съда е отказал изпълнение на Европейска заповед за
арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към
Националния съд гр.Мадрид,Кралство Испания с искане за предаване на българския
гражданин А. Л. Т.,роден на *** година в гр.***,осъждан,с ЕГН ********** на
компетентните съдебни власти в Кралство Испания за провеждане на наказателно
преследване срещу него по досъдебно производство №2/2019 година.
С решението си съдът е отменил изпълняваната против А. Л. Т. мярка за неотклонение
„парична гаранция“.
В подадения частен протест се сочи,че атакуваното съдебно решение е
незаконосъобразно.
Възраженията са развити в няколко насоки:
Сочи,че необосновано първият съд е приел да са налице условията на чл.39 ал.2 ЗЕЕЗА
спрямо исканото за предаване лице А. Л. Т..Оспорва обосноваността на доводите на първия
съд в тази насока,като твърди,че не е налице визираната хипотеза на Закона.В мотивите към
подадения протест е посочено,че действително спрямо исканото за предаване лице А.Т. е
налице влязло в сила-на 09.10.2019 година определение ,постановено от Специализиран
наказателен съд по нохд№1630/2019 година по описа на съда,с което Т. е признат за виновен
в това,че от неустановена дата от началото на 2016 година до 21.08.2017 година на
територията на Република България и Кралство Испания ,участвал в организирана
престъпна група/ОПГ/ по смисъла на чл.93,т.20 НК, структурирано трайно сдружение на три
лица с участие и на Д. М. В. и К. Г. Н. ,с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина /в
Република България и Кралство Испания/ престъпления по чл.244 ал.1 и ал.2 НК-прокарване
в обръщение и държане на подправени парични знаци,за което е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ повече от три години,като групата е създадена с користна цел-да
извлича противозаконно облаги от прокараните в обръщение подправени парични знаци-
престъпление по чл.321 ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 НК,за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години,а на основание чл.66 НК изпълнението на
наложеното наказание е отложено за срок от 4/четири/ години.
В мотивите на частния протест се твърди,че получената за изпълнение ЕЗА е издадена
на 16.10.2020 година на основание съдебно решение за издирване и арест от 23.04.2019
година,постановено по досъдебно производство 2/2019 година-за провеждане на наказателно
преследване.Сторен е сравнителен анализ между описаните фактически обстоятелства в
цитирания съдебен акт на българския съд и описанието на обстоятелствата,при които се
твърди престъпна деятелност на Т. в издадената ЕЗА-„….че разследването лице е участвало
активно в предполагаема престъпна организация,занимаваща се с подправяне и
разпространение на фалшиви пари,главно банкноти от 500 евро,продажба на продукти,
получени в резултат от разпространяването на фалшиви пари и пране на получените
капитали.Акцентира на отделните описани фактически обстоятелства в цитираната
Европейска заповед за арест.
1
На първо място са посочени описаните обстоятелства във връзка с твърдението за
придобиване на фалшивите банкноти,като се акцентира на водещата роля на Българския
гражданин В.,който „….поръчва фалшивите пари в България на съдружника си и доверено
лице…“Т.,отношенията на Т. с българския гражданин К. Н. и уреждането на финансовите
отношения помежду им.
На второ място се акцентира на извършването на превоз и вкарване /по шосе и по
въздух/ на „фалшивите пари“ в Кралство Испания и съхраняването им на „сигурно място“
до вкарването им в обръщение„….във финансовата мрежа банкнота по банкнота по
системата „капкомер“,която система се състои в покупки в търговски
заведения,неразполагащи с технически средства за проверка на истинността на
банкнотите.Към описание на релевантни обстоятелства в ЕЗА е посочено поведението на
българския гражданин К. Н., задържан на летище в Република България при опит да
отпътува за Кралство Испания,държал „…няколко фалшиви банкноти,които да предаде на
шефа на организацията В.“.Акцентира се на документирани три пътувания на Н. със самолет
от Република България до Валенсия /на 20.06.2017 година,на 08.07.2017 година и на
03.08.2017 година/ за среща с българския гражданин В. ,комуто да предаде неопределено
количество фалшиви банкноти от 500/петстотин/ евро,като се твърди наличие в отделните
случаи на 15 000 фалшиви евро,на 30 000 фалшиви евро и 30 000 фалшиви евро.
На трето място в частния протест се акцентира на престъпна деятелност,определена
като „Укривателство“,доколкото се сочи,че с неистинските парични знаци са купувани стоки
,а след придобиването им стоките са продавани на„…..други членове на
организацията,които знаят,че артикулите са незаконно придобити и които на свой ред ги
продават на трети лица и по този начин пускат в оборот тези артикули,закупени с фалшиви
банкноти“.
На четвърто място,държавното обвинение сочи в подадения частен протест,че
издадената ЕЗА касае и престъпна деятелност,свързана с „пране на пари“,доколкото
получени от продажба,на купени с фалшиви банкноти артикули,пари се превеждат в брой
чрез „Western Union“ и „MoneyGram“ с основна цел да се заплати „….покупката на фалшиви
банкноти,които вече са били разпределени в Испания,както и придобиване на нови пратки“.
Сочи се,че описаните деяния са квалифицирани от испанските съдебни власти като
престъпления:
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в
страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари,
-престъпна организация по член 570 от Наказателния кодекс,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.
На тази основа е обобщено,че не е налице сходство между престъпната деятелност,за
която Т. е осъден в Република България и фактическите обстоятелства
/констатации/,описана от испанските власти.В подкрепа на този свой извод представителят
на държавното обвинение сочи,че докато исканото за предаване лице А.Т. лице изтърпява
присъда в Република България за участие в ОПГ,създадена с цел да върши съгласувано в
страната и чужбина,в Република България и Кралство Испания,престъпления по чл.244 ал.1
и ал.2 НК-прокарване в обръщение и държане на подправени парични знаци, докато
престъпната деятелност и конкретните деяния,за които се иска предаването на А.Т. на
2
съдебните власти в Кралство Испания,за да бъде наказателно преследван,включват
„….довършени престъпления,част от които не обхващат осъждането му,а именно
укривателство и изпиране на капитали“.
На основание чл.48 ал.1 и чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА е направено искане за отмяна на
Решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено по ч.н.д. №
772/2020 година по описа на съда и постановяване на нов съдебен акт,с който се ДОПУСНЕ
изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в
Централен следствен съд №5 към Националния съд Мадрид,Кралство Испания по
отношение на българския гражданин А. Л. Т.,с установена самоличност,ЕГН ********** за
провеждане на наказателно преследване.Направено е искане за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото за предаване лице А. Л. Т.,до
фактическото му предаване на съдебните власти в Кралство Испания.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа подадения
протест по основанията,изложени в него.Намира,че първият съд не е дал задълбочен и
обоснован отговор на всички въпроси,които Закона поставя за решаване в това съдебно
производство,като сочи,че твърдяната престъпна деятелност на исканото за предаване лице е
различна от тази,за която Т. е осъден с влязъл в сила съдебен акт в Р.България.Акцентира,че
периода на участие в ОПГ за Т. е различен по описание и срок в ЕЗА и в съдебния
акт,влязъл в законна сила ,като излага съображения по твърденията на съдебните власти на
молещата държава,че Т. се иска за предаване и провеждане на наказателно разследване за
„…усложнена престъпна дейност с висока степен на обществена опасност….“.
Пред въззивния съд защитата оспорва обосноваността на подадения протест.намира,че
постановеният съдебен акт е законосъобразен,като съдът се е съобразил с идентичността на
фактическите обстоятелства,описани в ЕЗА с фактите,за които Т. вече е осъден в
Р.България.Намира,че са налице условията на чл.39 ал.2 ЗЕЕЗА,както е приел и първият съд,
доколкото се касае за „….същите деяния,за същият период от време…“ и за тези факти Т.
вече е осъден.
Исканото за предаване лице А.Т. поддържа възраженията на защитата си, включително
при осигурена последна дума.
Въззивният съд,като прецени доводите на страните по делото,въз основа на събраните
доказателства намери,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е
незаконосъобразен.
Поради това,с Решение №235/07.07.2021 година е ОТМЕНИЛ като незаконосъобразно
решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено по
н.ч.д.772/2020 година по описа на съда и вместо това е ПРИЕЛ за изпълнение Европейска
заповед за арест ,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към
Националния съд гр. Мадрид,Кралство Испания и е ПРЕДАЛ българския гражданин А. Л.
Т. ,роден на *** година в гр. ***,осъждан,ЕГН ********** на компетентните съдебни
власти в Кралство Испания за провеждане на наказателно преследване срещу него по
досъдебно производство №2/2019 година за престъпления:
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс на Кралство Испания,по
раздела за вкарване в страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс на Кралство Испания и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.
3
С решението си съдът е ОТКАЗАЛ изпълнение на Европейска заповед за
арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към
Националния съд гр.Мадрид ,Кралство Испания в частта,в която се иска предаване на
българския гражданин А. Л. Т.,с установена самоличност,ЕГН ********** за провеждане на
наказателно преследване срещу него за участие в престъпна организация по член 570 В18 от
Наказателния кодекс на Кралство Испания.
Взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“,на основание чл.48 ал.2
вр.чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА,на българския гражданин А. Л. Т.,ЕГН ********** до фактическото му
предаване на компетентните съдебни власти в Кралство Испания,като е постановено след
задържане А. Л. Т.,ЕГН ********** да се преведе в Затвора гр.***.
За да постанови решението си въззивният съд,на първо място дефинира предмета на
правния спор в настоящото съдебно производство,като поставя на разглеждане няколко
отделни групи въпроси,свързани със законосъобразността и обосноваността на издадената в
Кралство Испания ЕЗА,наличието на абсолютни и/или факултативни основания за отказ да
се изпълни издадената ЕЗА и основанията,при които от страна на първоинстанционния съд е
отказано изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия
в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид ,Кралство Испания.
Стореният анализ на издадената ЕЗА от страна на въззивния съд сочи,че задържането
и предаването на българския гражданин А. Л. Т. е поискано с цел провеждане на
наказателно разследване срещу него за деяния,квалифицирани от испанските съдебни власти
като престъпления:
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в
страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари,
-престъпна организация по член 570 от Наказателния кодекс,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.
Внимателният анализ на фактическите и правни основания,поставени в издадената
ЕЗА от съдебните власти на Кралство Испания е от изключително значение за правилното
решаване на наказателно-правния спор.
Критика на мотивите на първия съд сочи,че макар и лаконично,състава на Окръжен
съд гр.Благоевград е отчел задължителните указания по тълкуване разпоредбите от правото
на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по
наказателни въпроси,касателно „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл.6,§ 1 от Рамково
решение 2002 /584/ПВР,дадени с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от
27.05.2019 г. по съединени дела С-508/18 и С-82/19 PPU/ и националното законодателство
на издаващата държава ,приемайки,че самата ЕЗА е издадена от компетентен „издаващ
съдебен орган“ по смисъла на чл.6, § 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13
юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между
държавите-членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари
2009 година /РРЕЗА/.За пълнота на изложението следва да се посочи,че въззивният съд
намира да е налице ЕЗА ,издадена от надлежен орган,съобразно разбирането за „издаващ
съдебен орган“ по смисъла на чл.6, § 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР,дадени с решение
на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019 година по съединени дела С-
508/18 и С-82/19 PPU,включително с Решение на Съда /втори състав/ от 09.10.2019 година
4
по дело С-489/19 PPU.Член 1 от РР2002/584,озаглавен “Определение на понятието ЕЗА и
задължение за изпълнението й“ в пар.1 предвижда,че „ЕЗА е съдебно решение,което е
издадено от държава членка,с оглед задържане и предаване от друга държава членка на
издирвано лице,с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от
свобода или на мярка,изискваща задържане“,а чл.6,пар.1 разглежда понятието „издаващ
съдебен орган“,включително решаваща въпросите за ЕЗА,издадена от прокуратура на
държава-членка.
Въззивният съд намира,за разлика от първия съд,който е приел,че издадената ЕЗА е с
предмет провеждане на наказателно преследване единствено за участие на Т. в ОПГ,че ЕЗА
е издадена от надлежен орган и е предадена по надлежния ред за изпълнение на замолената
държава с цел провеждане на наказателно разследване на българския гражданин А. Л. Т. за
няколко отделни деяния,квалифицирани от испанските съдебни власти като престъпления:
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в
страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари,
-престъпна организация по член 570 от Наказателния кодекс,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.
Видно от приложената по делото ЕЗА,същата е издадена на основата на решение на
съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид,Кралство Испания.
Не съществува спор относно органа издал и разрешил ЕЗА.
Правилно първият съд е приел,че са налице условията за валидност на ЕЗА,с оглед
чл.36 ЗЕЕЗА,както и наличието на дадени гаранции по реда на чл.4 ЗЕЕЗА,л.112,3-и и 4-ти
абзац от делото.
Самоличността на исканото за предаване лице е установена еднозначно,като самата
заповед съдържа достатъчно точно описание на данни по смисъла на чл.8, § 1,6. „д“ от
РРЕЗА и чл.37 ал. 1,т. 5 ЗЕЕЗА за обстоятелствата,относно време,място и степен на участие
на исканото лице в извършването на престъпленията,за разследване на които се иска
предаването на българския гражданин А. Л. Т..Самият съдебен акт не се коментира по
същество от настоящия съдебен състав,доколкото въззивният съд в това производство не
притежава такова правомощие.Нормата на чл.37 ЗЕЕЗА изчерпателно сочи условията,на
които следва да отговаря ЕЗА,за да се приеме за валидна по форма и съдържание.В тази
насока изискванията са категорично очертани и в цитираното РР2002/584/ПВР,чл.1-
ви.Цитираната ЕЗА сочи,съобразно чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА,ясно самоличността и гражданството
на исканото лице,наименование и адрес на издаващия ЕЗА съдебен орган,характера и
правната квалификация на твърдяната престъпна деятелност.
Изрично следва да се подчертае,че поставената на разглеждане ЕЗА съдържа данни по
чл.37 ал.1 т.5,като е налично описание на фактите и обстоятелствата,при които се твърди да
са извършени престъпните деяния от страна на исканото за предаване лице,но този
обобщаващ правен извод е възможен на основата на допълнително изискани,на основание
чл.44 ал.4 ЗЕЕЗА ,и надлежно представени допълнителни данни и уточнения от молещата
държава.Първоначално,с определение от 26.06.2021 година,вж.л.16 от делото, въззивният
съд е изискал от молещата държава допълнителни данни и уточнения за това кои и какви
конкретно са престъпленията,за разследване на които се иска предаването на А. Т. ,изискани
5
са допълнителни данни по чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА /време,място и конкретни твърдения за
престъпно участие на Т./,както и допълнително уточнение дали се иска за провеждане на
наказателно производство по цитираните в приложение „А“,част „С“ две престъпни деяния-
фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в
страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари и участие в престъпна
организация по член 570 В18 от Наказателния кодекс,или се иска за провеждане срещу него
на наказателно разследване и за укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс,и изпиране
на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.В надлежен отговор от
20.05.2021 година на магистрат от Централен следствен съд №5,гр.Мадрид,л.35 от делото,е
анализирано т.н.досие на Т.,като изрично се сочи,че„Престъпленията,за които молим да ни
бъде предаден българският гражданин А. Л. Т.,с ЕГН **********,ако бъдат доказани,са
престъпления подправяне на парични знаци по член 386 от Наказателния кодекс,по
параграф вкарване в страната ,разпространение и издаване на фалшиви парични
знаци,принадлежност към престъпна организация по член 570 bis от НК,укривателство по
чл.298 от НК и изпиране на пари по чл.301 от НК.За извършването на тези престъпления е
обвинен г-н Т.,без това да е в ущърб на резултата от делото“.Тази престъпна деятелност е
подробно обяснена,л.36 от делото в цитирания писмен документ от молещата държава.
Сочи се поотделно деятелността на Т. по обвинението за придобиване на фалшиви
банкноти /напр.подавана поръчка за такива парични знаци от В. към Т.,свързването на Т. с
К. Н. и последващите отношения между тях и трети лица/.Посочени са конкретни данни за
начина,по който неистинските парични знаци се превозват и вкарват в Кралство
Испания/вж.т.2-ра/,начина,по който се реализира „укривателство“ и начина,по който се
извършва т.н.“изпиране на парите“.Във връзка с допълнително изисканите данни е
представено писмо,касателно предварителното следствие №2/2019 година за А. Л. Т. от
Централен следствен съд №5,гр.Мадрид,л.42-л.45 от делото,като са акцентирани
обвиненията против Т.,касаещи „….подправяне на парични знаци по член 386 от НК,по
параграф вкарване в страната,разпространение и издаване на фалшиви парични
знаци,принадлежност към престъпна организация по член 570 bis от НК,укривателство по
чл.298 от НК и изпиране на пари по чл.301 от НК“.Отново изключително подробно е
пояснена фактологията/съобразно изискването на чл.37 ал.1,т.4 и т.5 ЗЕЕЗА/,свързана с
отделните обвинения,за разследване на които се иска предаването на А. Л. Т. на съдебните
власти на Кралство Испания.Тази информация е допълнена отново с писмо от 29.06.2021
година,л.89 от делото,като се уточнява периода на претендирана престъпна деятелност на Т.
в ОПГ от м.юли 2013 година до м.юни 2017 година.Гореизложеното дава основание
въззивният съд обобщаващо да намери,че са налице условията на чл.38 ЗЕЕЗА,като
приема,че издадената ЕЗА отговаря и на изискванията на чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА.Въззивният съд
приема,че не са налице условията на чл.40 ЗЕЕЗА,т.н.“факултативни основания“,при които
може да се откаже изпълнение на ЕЗА.В тази насока спор между страните не е имало.
Настоящият съдебен състав,както това е сторил и първия съд намира,че не са налице
основания за отказ от приемане и изпълнение на издадената ЕЗА от категорията на
абсолютните такива,разписани подробно в чл.39 т.1 и т.2 ЗЕЕЗА-престъплението,за което е
издадена заповедта не е амнистирано в Р.България,исканото за предаване лице е пълнолетен
български гражданин.
Оттук насетне следва да се посочат отликите в правните изводи на решаващия съд и на
въззивната съдебна инстанция,свързани с разбирането за предмета на ЕЗА в неговата цялост
и относимостта му към чл.39 т.2 ЗЕЕЗА в конкретния случай.
Първият съд необосновано,в нарушение на Закона е приел,че е налице хипотезата на
чл.39 т.2 ЗЕЕЗА и тя обхваща изцяло предмета на издадената ЕЗА.Този извод на първият
6
съд е неточен и е вследствие некоректен анализ на описаните факти по делото и
акцентираните отделни престъпни деяния,за разследване на които се иска предаването на
А.Т. на съдебните власти в молещата държава.Следва изрично да се посочи,че за
неправилността на този извод е допринесла и пасивната позиция на молещата
държава,която не е изпълнила отговорностите си към постановените съдебни актове на
първия съд във вр.чл.44 ал.4 ЗЕЕЗА и не е предоставила допълнителната информация,която
понастоящем предоставя на въззивния съд.
Няма спор,че спрямо исканото за предаване лице А. Л. Т. е налице влязъл в сила-на
09.10.2019 година,съдебен акт-Определение,постановено от Специализиран наказателен съд
по нохд№1630/2019 година по описа на съда,с което Т. е признат за виновен в това,че от
неустановена дата от началото на 2016 година до 21.08.2017 година на територията на
Република България и Кралство Испания,участвал в организирана престъпна група /ОПГ/ по
смисъла на чл.93,т.20 НК-структурирано трайно сдружение на три лица с участие и на Д. М.
В. и К. Г. Н.,с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина /в Република България и
Кралство Испания/ престъпления по чл.244 ал.1 и ал.2 НК-прокарване в обръщение и
държане на подправени парични знаци,за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ повече от три години,като групата е създадена с користна цел-да извлича
противозаконно облаги от прокараните в обръщение подправени парични знаци-
престъпление по чл.321 ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 НК,за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години,а на основание чл.66 НК изпълнението на
наложеното наказание е отложено за срок от 4/четири/ години.
Това е дало основание първият съд да приеме,че следва да откаже изпълнението на
ЕЗА в цялост,доколкото е налице „….идентичност и припокриване между фактическите
обстоятелства ,касаещи деянието,за което е осъден А.Т. от български съд и описаното от
испанските съдебни власти,независимо от възприетите правни квалификации.Налице е
съвпадение на обстоятелствата,при които са извършени престъпленията,включително време,
място и степен на участие на исканото лице“.
Този правен извод на първия съд е неверен.Споделим е отчасти единствено,касателно
обвинението за участие на А. Л. Т. в престъпна организация-престъпление по чл.321
ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 НК на Р.България,съответен на престъпление по член 570 bis от
Наказателния кодекс на Кралство Испания,но нормата на чл.39 т.2 ЗЕЕЗА не се разпростира
върху останалите престъпления,за разследването на които се иска предаването на Т. на
испанските съдебни власти.И въззивният съд намира,че не следва да изпълни ЕЗА,издадена
на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд
гр.Мадрид ,Кралство Испания в частта,в която се иска предаване на българския гражданин
А. Л. Т.,ЕГН ********** за провеждане на наказателно преследване срещу него за участие в
престъпна организация по член 570 bis от НК на Кралство Испания,независимо,че не е
налице пълно припокриване на инкриминирания период /в Р.България е осъден за участие в
ОПГ в периода от началото на 2016 година до 21.08.2017 година,а в молещата държава се
иска разследването му за участие в ОПГ в период от м.юли 2013 година до м.юни 2017
година/.
Участието в ОПГ е самостоятелно престъпление,чийто признаци се реализират без
дори дееца да е осъществявал каквато и да е конкретна престъпна деятелност в изпълнение
решенията на ОПГ.Може да се приеме,и въззивният съд приема припокриване на
фактическите обстоятелства,свързани с твърдението за участие на Т. в ОПГ.В останалата
част,между фактите,за които е осъден Т. в Република България и конкретните факти,за
които се претендира негово наказателно разследване в Кралство Испания,припокриване не е
налице.
7
От издадената ЕЗА е видно,и това е подчертавано от молещата държава в
представените допълнителни документи многократно,че Т. се иска за провеждане срещу
него на наказателно разследване и за други,ТРИ отделни престъпления,квалифицирани от
испанските съдебни власти като:
-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в
страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари,
-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и
-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.
За посочените ТРИ отделни престъпления Т. не е разследван и осъждан в Република
България,т.е срещу него за тези три отделни престъпления е неприложима нормата на чл.39
т.2 ЗЕЕЗА.
Обосновано е акцентирано в подадения протест,че в ЕЗА са описани обстоятелства във
връзка с твърдението за придобиване на фалшивите банкноти от Т.,водещата роля на
В.,комуто са поръчвани фалшивите пари в България,отношенията на Т. с К. Н. и
финансовите отношения помежду им.Във връзка с твърдените отделни деяния на Л. е
пояснено ролята му в извършването на превоз и вкарване /по шосе и по въздух/ на
„фалшивите пари“ в Кралство Испания,съхраняването им на „сигурно място“ до вкарването
им в обръщение по система „капкомер“,свързаните факти с престъпна
деятелност,определена като „Укривателство“,и престъпната деятелност,свързана с „пране на
пари“.Посочени са твърдения за налични факти затова,че получените от продажба,на купени
с фалшиви банкноти артикули,пари се превеждат в брой чрез „Western Union“ и „Money
Gram“ с основна цел да се заплати нова покупка на фалшиви банкноти,които по описания
начин отново да се „върнат“ в Кралство Испания.За тези три отделни престъпления са
изложени допълнителни факти от молещата държава.Отделен е въпроса в каква степен и
дали те ще се установят в хода на наказателното разследване.Този въпрос е извън
компетентността за произнасяне от настоящия съд.
С решението си въззивният съд е постановил,на основание чл.48 ал.2 вр.чл.44 ал.7
ЗЕЕЗА,задържане на българския гражданин А. Л. Т.,ЕГН ********** до фактическото му
предаване на компетентните съдебни власти в Кралство Испания.
По тези съображения съдът произнесе решението си.


Председател:


Членове:1.


8

2.



9