О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145
гр.П., 18.03.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 83/20 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен
е иск от А. за х. с у., със седалище: гр. *****, представлявана от
изпълнителния директор , последният действащ чрез пълномощник: главен
юрисконсулт Б. Б., против ТПК „А. м.“, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. „Индустриална зона“, ул. „Иван Братанов“ № 3, представлявана от
председателя Д. Д., за присъждане на сумата 3045.40 лв., представляваща
неправомерно разходвани средства по чл. 40, ал. 1 от ЗИХУ(отм.), подлежащи на
възстановяване. Претендират се и
разноски.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна, не е
изразено становище по предявения иск. Не са оспорени представените с исковата
молба писмени доказателства. Не са представени писмени доказателства. Не са
направени доказателствени искания.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на
районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че представените с исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати.
Следва да бъде
насрочено делото за разглеждане в открито заседание, да бъде съобщен на
страните проектът за доклад по делото, както и страните да бъдат напътени към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание на 07.04.2021 г. –
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба писмени доказателства: заверени копия на:
констативен протокол № 11-СЦ-Нар.ВО/11.06.2019 г.; констативен протокол №
17-СЦ-Нар. ВО/28.08.2018 г.; писмо от изп. директор на АХУ до председателя на
ТПК „А. м.“, изх. № 0023-6543/05.11.2018 г., ведно с известие за доставяне;
фактура на стойност 2028.50 лв. от
15.08.2018 г.; протокол № 4/10.08.2018 г. на заседание на УС на ТПК“А. м.“ – П.;
заповед № 6/04.01.2019 г. на
председателя на ТПК „А. м.“ – П.; справка за актуалното състояние на
действащите трудови договори към дата 22.01.2019 г.; справка за актуално
състояние на всички трудови договори към
дата 22.01.2019 г.; извлечение по хронология – 2 бр.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА ПРОЕКТА
ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
1.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът чрез пълномощника си
твърди в исковата молба, че ТПК „А. м.“ – гр. П. е специализирано предприятие
от Регистъра на специализираните предприятия по чл. 83, ал. 1 от ЗХУ.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗИХУ (отм.) предвиждала от държавния бюджет да се осигуряват средствата за
50 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително
задължително пенсионно осигуряване за работещите по ТПО в специализираните
предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания,
членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания.
Средствата се използвали за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на
хората с увреждания, а контролът относно използването им се осъществявал от
АХУ.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и
2 от Наредбата за реда за възстановяване на внесени осигурителни вноски от
работодатели и специализирани предприятия, ТЛБ и кооперации на хора с увреждания
предвиждала при неправомерно разходване на средствата АХУ да дава предписания с
фиксиран срок за отстраняване на нарушението, като при установено повторно
неизпълнение работодателите и специализираните предприятия следвало да
възстановят в едномесечен срок неправомерно изразходената сума, заедно със
законната лихва за забава по сметка на АХУ.
Твърди, че през 2018 г. ТПК „А.
м.“ имала възстановени осигурителни вноски в размер на 774.98 лв., като при
проверка, с констативен протокол от 11.06.2019 г. било установено, че
възстановената сума не била изразходена
и за нея не били представени необходимите разходооправдателни документи.
Направено било предписание със срок до 25.06.2019 г. да бъде изпратено
обяснение в АХУ за причините за това, като след изтичане на срока горепосочената сума следвало да бъде
възстановена . До датата на подаване на исковата молба от ответната страна нито
били дали обяснения, нито били върнали получената за 20018 г. субсидия.
С констативен протокол от
28.08.2018 г. от възстановените осигурителни вноски за 2017 г. не били признати
за целесъобразни изразходвани и доказани
с необходимите документи сумите от 1379.93 лв.
и 1690.42 лв.
С писмо от 05.11.2018 г. на
изпълнителния директор на Агенцията било поискано от ответната кооперация да
бъде възстановена на АХУ. Впоследствие частично било признато за целесъобразно
изразходването на част от субсидията, като не били признати 2270.42 лв., но те също не били възстановени
до датата на подаване на исковата молба. Посочената сума произтичала от: 1.
Закупен актив на стойност 1690.42 лв., представляващ компютър.Същият бил
зачислен на Красимир Стоянов Кръстев – общ работник, който не се нуждаел от
такъв и нямал необходимата квалификация за работа с него; 2. „допълнително
трудово възнаграждение за Коледа“ в размер 580.00 лв. съгласно заповед №
6/04.01.2019 г., издадена след извършване на разхода през 2017., като
същевременно възнаграждението било изплатено и на Хава Хасан Шериф, който не
фигурирал в списъчния състав на кооперацията от 05.10.2018 г.
Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на
ищцовата страна горепосочените суми в общ размер 3045.40 лв., както и да й
присъди направените по делото разноски.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника ТПК „А. м.“ –
гр. П., не е изразено становище по предявените искове. Не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказателства. Не са представени писмени
доказателства. Не са направени доказателствени искания.
2. Правната квалификация на предявения иск е по чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: няма такива.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5.
Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените
от нея факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищецът в иска
по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД носи тежестта да докаже, че е осигурил на
ответната кооперация средства за 50 на сто от внесените осигурителни
вноски за 2017 и 2018 г. в посочените
размери; че ответната кооперация не е разходвала посочените средства по
предвидения в закона ред, респективно – че ги е изразходвала неправомерно; че
по предвидения ред на ответната кооперация й е дадено предписание за
отстраняване на нарушението и въпреки това същата отново не е изпълнила
задължението си.
Ответникът, в случай, че твърди това, носи тежестта да
докаже, че е изпълнил задълженията си за изразходване по предвидения в закона
ред на възстановените му средства за внесени осигурителни вноски, респективно –
че е възстановил претендираните суми.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: