Определение по дело №3158/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 536
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180703158
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 536

 

гр.Пловдив, 13.04.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 3158 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

             Образувано е по жалба на Д.С.М., с ЕГН  **********, с адрес,***, депозирана чрез адвокат М., против скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която  на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР с височина при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони с Кинт=1.2,плътност 60% съгласно нанесената застройка с червен цвят.

           Твърденията са за незаконосъобразност, респективно за нищожност.

Излагат се съображения в жалбата и в подробни писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

             Ответникът – Главният архитект на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира съдебни разноски съгласно представен списък на разноските.

            Заинтересованата страна – В.Д.Я., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима, респективно за неоснователна. Претендира разноските по делото. Представя подробни писмени съображения.

             Заинтересованите страни Кръстьо К.Ш. и К.К.Ш. не изразяват становище по жалбата.

             Съдът разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по делото установи следното:

             Оспорената скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която  на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР с височина при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони с Кинт=1.2,плътност 60% съгласно нанесената застройка с червен цвят, е издадена по повод заявление на В.Я. с вх. № 94-В-369 от 30.07.2019г.

             Съгласно трайната съдебна практика характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл. 140, ал.2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК във вр. с чл. 214, ал.1 от ЗУТ. Ето защо тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

             Безспорно се установи, че оспореният индивидуален административен акт е съобщен на оспорващия, който се е подписал на съобщение с изх. № 94-В-369 от 12.09.2019г. /л. 25 по делото/ на дата 20.09.2019г., жалбата е депозирана чрез административния орган на 24.09.2019г., поради което е подадена в срок.

             Във връзка с допустимостта на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не, в качеството си на носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т.4 от АПК.

            Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта.

           Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.

           В случаите на одобряване на скица-виза за проектиране нормата на чл. 131 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица.

           Съгласно нормата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

          Непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП /в  конкретния случай на скица по чл. 140, ал.2 от ЗУТ/ недвижими имоти е даден с изричната разпоредбата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ, което изброяване  е изчерпателно. Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи правен интерес за жалбоподателя. Преценката е към момента на издаване на административния акт. 

           В конкретната хипотеза не се спори, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от издадената виза. Имотът, в който същият се легитимира като носител на вещни права, е съседен – в този смисъл правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.

            От събраните по делото писмени доказателства и от приетата по делото СТЕ  не може да се обоснове правен интерес  съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради следното:

            От съдържанието на оспорената скица-виза за проектиране /л. 43 по делото/, от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ, така и от приложените писмени доказателства, се установи, че не със скицата-виза за проектиране се предвижда свързаното застрояване между имота, в който оспорващият се легитимира като носител на вещни права и този на заинтересованата страна, нито се предвижда такова различно от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП, който в частта му за застрояването е този одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992 г. на Кмета на Община Асеновград. /л.104 и сл./. В СТЕ изрично се посочва, че видно от действащите РП, одобрен със Заповед №А-19/1992г. и ЗП, одобрен със № А-312/1992 г., ПИ с идентификатор 00702.514.234, за който е отредено УПИ І-1569 /на жалбоподателя/ и ПИ с идентификатор 00702.514.235, за който е отредено УПИ ІІ-1570 /за който е издадена скицата-виза/ са два съседни имота, във всеки от който има съществуващо основно свързано жилищно застрояване. Нещо, което се установява и от приложения снимков материал.

           Начинът на застрояване, съгласно §5 т.20  от ЗУТ е разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти. Бива: свободно, свързано и комплексно. Свободно е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса; Свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното  е застрояването в съседни урегулирани поземлени имоти, представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване; Комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.

           Действащият ПУП – ПЗ относно двата имота, одобрен с коментираната по-горе заповед на Кмета на Община Асеновград, установява свързано застрояване, т.е. това е направено /предвидено/ с предходен, влязъл в сила, подробен устройствен план, а не с оспорения в настоящото производство административен акт.

           От събраните писмени доказателства по делото Съдът установи, че с оспорената скица-виза за проектиране не е променен начинът на застрояване /свързано застрояване както се изясни вече/, нито характерът на застрояването /в УПИ ІІ-1570, за който е издадена скицата-виза, не е реализирано надстрояването по действащия ЗП, като бъдещото надстрояване  трябва да се реализира при спазване на изискванията на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, което означава да покрива вече изградената калканна стена в УПИ І-1569/, нито устройствените показатели за процесната територия. В този смисъл, относно начинът и характерът на застрояването, са и изводите на вещото лице в приетото по делото заключение на вещото лице Р. Н.- Допустимата височина е фиксирана с изискването за спазване на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба №7/. Съгласно чл. 82 ал.1 от Наредба №7 при свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива. По калканните стени могат да се изграждат осветителни и проветрителни шахти.

Съгласно ал.2 от Наредба №7 калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот.

             Гореизложеното води до извода, че свързаното застрояване между имота на оспорващия и този на заинтересованата страна е установено с предходен влязъл в сила ПУП, като с атакуваната скица-виза за проектиране не се установява ново и различно от предвиденото вече свързано застрояване, нито се предвижда промяна в характера на застрояването, нито е налице промяна в устройствените показатели.

           Съдът намира, че оспорващият не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ.

           Съгласно утвърдената съдебна практика под "промяна в застрояването" се разбира промяна в начина,  в характера на застрояване, в устройствените показатели за процесната територия. В случая тези основни елементи не са променени. В този смисъл е Определение № 6661 от 22.05.2018г по адм.д. № 2213/2018г. на ВАС;Определение № 10016 от 27.07.2017г. по адм.д.№ 7516/2017г. на ВАС; Решение № 4942 от 15.04.2010г. г., постановено по адм.дело № 15332/2009 г. на ВАС.

           В този смисъл е и Определение № 1728 от 19.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2007г., в което, за да се потвърди изводът за недопустимостта на съдебния контрол, изрично е прието, че не се предвижда свързано застрояване, а предвиденото такова е по предходен план.

             По делото, с оглед приетите писмени доказателства и СТЕ, се установи, че не се допускат и намалени отстояния в хипотезата на чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ, като се съобрази, че оспореният акт се отнася за застрояване на калкан, т.е. налице е свързано застрояване със съществуващата в имота на оспорващия жилищна сграда. При това от  приложения снимков материал  става ясно, че на практика сградата, в имота на оспорващия, разрешена и изградена при същия действащ план за застрояване, видимо надвишава височината на сградата в имота на заинтересованата страна.

             С оспорената  виза не се променя предназначението на УПИ ІІ-1570,  който е предмет на самата виза, т.е. правен интерес не може да се изведе и от нормата на чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ.

            УПИ ІІ-1570 не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на културното наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното, това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за жалбоподателя, т.е. неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ.

             Жалбоподателят не попада в кръга на лимитативно изброените лица с нормата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ, следователно  не е налице правен интерес от оспорването на процесния административен акт.

             Останалите оплаквания инвокирани в жалбата се отнасят до спора по същество и не следва да се коментират.

              С оглед на гореизложеното Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставане без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

             Ответникът, чрез процесуалния си представител, е поискал своевременно присъждане на съдебните разноски по делото, които се установиха в размер от 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, съгласно представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие /л.64/, фактура от 03.12.2019г. , които жалбоподателят дължи в полза на ответника.

            Заинтересованата страна В.Д.Я., чрез процесуалния си представител, своевременно е претендирала разноските по делото, които се установиха в общ размер от 600лв. /шестстотин лева/, съгласно представен договор за правна защита и съдействие/л.67/, от който се установи, че сумата е изплатена и списък на разноските, която сума се дължи от жалбоподателя, в полза на заинтересованата страна, на основание чл. 143, ал.3 от АПК.

          Воден от гореизложеното Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.02.2020 г. с което е даден ход на делото по съществото на спора.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.М., с ЕГН  **********, с адрес,***, против скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград  като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и

            ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 3158/2019 г. по описа на Административен Съд-Пловдив.

            ОСЪЖДА Д.С.М., с ЕГН  **********, с адрес,***, да заплати в полза на Община Асеновград  сумата в размер на 720лв. /седемстотин и двадесет лева/.

            ОСЪЖДА Д.С.М., с ЕГН  **********, с адрес,***, да заплати в полза на В.Д.Я. с ЕГН **********, сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението му на страните.

 

 

Административен съдия: