Определение по дело №1201/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7336
Дата: 7 април 2014 г.
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20141100501201
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                           № …................/ 07.04.2014г., гр. София

                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                      ПЕПА ТОНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тонева ч.гр.д. № 1201/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.” АД, срещу разпореждане от 27.12.2013г. по гр.д. № 43433/2013г. на СРС, 30 състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните му книги, за сумата 1 718.71 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. Неправилно първоинстанционният съд приел, че след настъпване на предсрочната изискуемост на 13.09.2011г. е недопустимо да се претендира възнаградителна лихва, а само обезщетение за забава. В заповедното производство преценката на съда се заключавала само в констатиране наличието или не на предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК – дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а въпросите по съществото на правния спор били предмет на евентуално изследване в исковото производство по чл. 422 ГПК. Поради това моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за договорната лихва. 

Съдът, след преценка на приложените към заявлението доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, кредитна сметка № 5411148013358038 по договор за потребителски кредит № FL 500404/12.11.2009г., срещу С.Г.М., ЕГН **********, за сумата 12 460 лв. – главница, заедно със законната лихва от 17.10.2013г. до окончателното плащане, сумата 1 718.71 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г., и 2.50 лв. – наказателна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. Кредитът е станал предсрочно изискуем на 13.09.2011г. В извлечението са индивидуализирани дължимите по кредита суми, в това число за главница, договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. вкл. и наказателна лихва по просрочена главница за същия период.

С обжалваното разпореждане от 27.12.2013г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК относно сумата за договорните лихви в размер на 1 718.71 лв. за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. по съображения, от една страна, че след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита банката не може да претендира договорни лихви, тъй като след тази дата няма съгласие между страните за продължаване ползването на сумата, и на второ място – в заявлението не е посочена договорната лихва, която е определена и не е заплатена до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документи и извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК (в случая по т. 2 на чл. 417 ГПК), съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. При тази проверка съдът е обвързан само от данните в съответния документ (извлечение от сметка) относно размерите и основанията на вземанията, съобразно уговорките на страните по договора за кредит.

В случая представеният със заявлението документ - извлечение от счетоводните книги на банката - кредитор, е редовен от външна страна съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В извлечението са посочени всички данни за вземането - от какво произтича, кредитополучател, размер на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателни лихви, които заявителят претендира, както и броя и периода на просрочените вноски. Документът носи подписите на длъжностни лица на банката и е подпечатан с нейния печат - т.е. е редовен от външна страна. Съдът не споделя извода на СРС, че е налице неяснота в извлечението, или че следва да се разделя договорната (т.нар. възнаградителна) лихва от момента на забавата до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и след това.

Проверката, която въззивната инстанция извършва, е същата, която следва да извърши и първоинстанционният съд - дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника въз основа на данните, извлечени от документа и договора за кредит. Действителните материални правоотношения между страните не се изследват в рамките на заповедното производство. Споровете, възникнали по материалните правоотношения на страните, следва да се разрешат в последващото исково производство.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че освобождаването на длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост, поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа, съставлява преимущество, с което длъжникът разполага само ако предсрочно е погасил задължението си по договора за кредит. В този случай биха могли да се приспаднат лихвите за останалата част от срока на договора. Такова разрешение предполага, че длъжникът е изправен и доброволно се е отказал от уговорения в негова полза срок. Тъй като предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи и при настъпване на срока (уговорения падеж). Същият извод се налага и от факта, че ако банката - кредитор не упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, но все пак длъжникът е неизправен, на падежа на задължението той ще дължи връщане както на сумите по главницата, така и на възнаградителните лихви и на обезщетението за забавено изпълнение. Обстоятелството, че банката е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, не погасява уговорките на страните по договора, нито означава липса на съгласие за ползване на кредита и не може да се тълкува като отпадане правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, в който то е договорено и в който би се дължало и в случай на добросъвестност на длъжника. (в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.).

По изложените съображения частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата за договорна лихва.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждането от 27.12.2013г. по гр.д. № 43433/2013г. на СРС, 30 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, за сумата 1 718.71 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, в полза на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, срещу С.Г.М., ЕГН **********, за сумата 1 718.71 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.