РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 16.10.2020г по гр.д. № 11941/2017г Софийски градски съд, ІГО, 7-
ми състав е отхвърлил предявените искове за установяване правото на собственост на
ищеца И. В. И. по отношение на П. Й. И. върху недвижим имот- апартамент № 61,
находящ се в гр. ***, ж.к. ***, ,бл.916, вх.В , ет.8 със застроена площ от 83.81кв.м с
идентификатор 68134.4358.165.10.21, с прилежащото му избено помещение, придобит
по време на техния брак, което право да е придобито вследствие настъпила пълна,
евентуално частична трансформация на лични средства . С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.И. , представляван
от адв. К., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
немотивирано. Поддържа, че неправилно съдът е ползвал съдебна практика,
неотносима към спора, че не е тълкувал в съвкупност събраните по делото
доказателства. Поддържа, че по делото се установява, че процесният апартамент е
1
придобит на името на ищеца и е изплатен изцяло с лични на ищеца средства, поради
което има основание да се приеме настъпила трансформация на лични средства и
съответно- придобиване на право на собственост върху спорния апартамент само от
ищеца.Моли решението на СГС да бъде отменено и вместо него да се постанови ново,
с което предявеният иск за установяване на право на собственост поради
трансформация на лични средства да бъде уважен.
Ответникът по жалбата П. И./М./ , ответник пред СГС, представлявана от адв. Ц.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания.
В о.с.з. въззивникът-ищец И.И. се представлява от адв. К., която поддържа
жалбата. Моли, по съображения изложени във въззивната жалба, предявеният иск за
собственост да бъде уважен. Представя писмени бележки, съобразно които
процесният имот е закупен само на името на ищеца, което изключва трансформация на
средства, претендирана от ответницата. Поддържа, че ищецът е изплатил целия кредит,
взет за закупуване на жилището, че сумата е изплатена след фактическата раздяла
между страните. Претендира , че по делото се установява, че процесният имот е
придобит от ищеца на негово име изцяло с лични средства, поради което е настъпила
трансформация на лични средства и имотът е лична собственост на ищеца.
Въззивникът претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна П. И./М./ в о.с.з. се представлява от адв. Ц., който оспорва
въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и мотивирано. Претендира разноските, направени по делото ,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
прекомерност на разноските , претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба на ищеца.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд и против нея не са развити въззивни доводи.
Не се спори, че страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак
на 06.07.1996 г , а бракът им е прекратен с развод по гр.д. № 100/2006г по описа на
СРС, което решение е влязло в сила на 30.03.2006г. По твърдения на ищеца
фактическата раздяла между страните е настъпила 2005г когато ответницата е
заминала да живее в САЩ.
Видно от бракоразводното решение ползването на семейното жилище –
процесният апартамент №61- е предоставено за ползване на И.И..
Видно от НА № 76, н.дело №1285 от 06.03. 1998г на И. Д. , нотариус в Софийска
нотариална служба при СРС , процесният апапртамент №61, находящ се в гр.***, ж.к.
***, блок №916, вход В, етаж VIII, заедно с принадлежащите му избено помещение
№21 и 2,707 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж е закупен от
И. В. И. , за сумата от 26 320 000 лева/неденоминирани/, от която сума при сключване
на договора са заплатени 7 920 000 лева/неденоминирани/, а за остатъка от 18 400 000
лв. /неденоминирани/ е уговорено да бъде заплатен в едномесечен срок след
отпускане на заем от „ДСК Жилищно кредитиране” .
Представени са доказателства за това, че банковият кредит за закупуване на
жилището е изтеглен от И.И. и погасяван от него, а по същество тези факти не се
оспорват от ответницата, видно от заявеното от нейния пълномощник в о.с.з. на
17.09.2019г. За установяване на тези факти е представен договор за заем за покупка на
жилище от 11.03.1998г, съгласно който ДСК -Жилищно кредитиране, като кредитор
предоставя на ищеца, като длъжник заем от 18 400 000лв. за покупка на апартамент
№61/ гореописания/ при договорен срок за връщане на кредита на месечни анюитетни
вноски - 15 години. Представено е допълнително споразумение от 18.08.2008г, с което
се предоговарят условията за връщане на кредитната сума от И.И. на Банка ДСК ЕАД.
Не е спорно, че за обезпечаване на предоставения заем от 118 400 000
неденоминирани лева в полза на Банка ДСК е била вписана законна ипотека върху
апапртамента, която е заличена по молба на банката , депозирана на 16.06.2017г до
Агенция по вписвания.
В о.с.з. на 21.01.2020г е изслушан свидетеля П. Ч., който установява, че познава
страните, защото живее в същия блок и вход в ж.к. ***. Свидетелят сочи, че той се е
нанесъл в блока през 1996 г, а страните през 1998 г в апартамента над неговия. Според
свидетеля към този момент и двамата работели. Според свидетеля страните направили
3
основен ремонт. Свидетелят установява, че П. работела към „Кенар“ почти по 10-12
часа на ден. През 1998 г се е родил сина на страните. Свидетелят сочи, че страните
живеели заедно до 2005г, когато П. заминала за САЩ. Установява, че родителите на П.
са се преместили да живеят в жилището през 2005 г, когато тя заминала за Америка и те
се грижели за детето. Свидетелят установява, че по-късно разбрал, че страните са се
развели през 2006 г. Установява още,че не може да каже с какви средства е купен
апартамента.
В същото о.с.з. е изслушан и свид. М. Ц., понастоящем живееща с ищец, която
установява, че ищецът е погасявал вноските по кредита в ДСК, че понякога се е
налагало свидетелката да му дава пари . Установява, че и майката на ищеца му е
помагала с парични средства. Установява,че лятото на 2017 г кредитът бил
окончателно изплатен.
В о.с.з. на 29.09.2020г е изслушана ССчЕ, изготвено от в.л. Е. С., която дава
заключение, че за периода от 13.03.1998г до 13.03.2006г заплатените суми по банковия
кредит възлизат на 20 742,97 лв, а за периода от 13.03.2006г - прекратяване на брака на
страните до погасяване на кредита са платени още 23 380лв. Вещото лице сочи, че за
осчетоводяване на вноските по кредита е служебно е открита сметка на името на
ищеца.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими са формиране на
правни изводи по предявените искове.
Предявен е иск за защита на право на собственост, придобито на основание
трансформация на лични на единия съпруг средства при възмездното придобиване на
право на собственост върху апартамент, закупен по време на брака между страните.
В исковата си молба ищецът твърди, че е закупил процесния апартамент за сумата
от 26 320 000лв/неденоминирани/, на 06.03.1998г, като част от цената- 7 920 000лв
заплатил при сключване на сделката , а останалите заплатил след отпускане на заем от
Банка ДСК ЕАД. Твърди, че цената на имота е заплатена изцяло с негови лични
средства. Твърди, че само той фигурира като купувач на имота и само той е заплащал
кредита към Банка ДСК ЕАД, който е погасен години след постановения развод между
страните. Твърди, че е настъпила трансформация на негови лични средства и
съответно,че придобитият апартамент е само негова собственост
Съгласно пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК се преуреждат съгласно разпоредбите на
действащия СК имуществените отношения само по заварени бракове. Следователно за
браковете прекратени по реда на СК/отм/, какъвто е настоящият брак, прекратен 2006г
, се прилагат разпоредбите на СК/отм/.
4
Съгласно чл.19,ал.1 от СК/отм/ вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
Съгласно чл.19,ал.3 от СК/отм/ съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Съгласно чл.21 от СК/отм/ лични са вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество на
единия съпруг съгласно чл.20 от СК/отм/ , а когато придобиването е отчасти с лично
имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото. Съгласно
чл.25,ал.2 от СК/отм/ за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Следователно правилото, уреждащо имуществените отношения между съпрузи
съгласно чл.19 от СК/отм/ е, че вещните права придобити по време на брака се
притежават от двамата съпрузи в режим на СИО. За придобитите по време на брака
вещни права законодателят урежда статут на СИО, считайки презумптивно, че са
резултат на съвместен принос.Правилото може да не намери приложение при
твърдения за трансформация на средства, които съгласно чл. 20 от СК/отм/ имат личен
характер или при установяване на липса на принос. Обстоятелството, дали имотът е
придобит в режим на СИО или представлява лично имущество на единия съпруг се
преценява към момента на придобиване на собствеността и с оглед произхода на
вложените за придобиването средства. Придобитото по време на брака чрез договор за
покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните
средства, вложени в придобиването Последващите разплащания, вкл. връщането на
взети в заем средства, няма отношение към принадлежността на придобитото право на
собственост, евентуално може да породи облигационни отношения между съпрузите
при прекратяване на брака им.
В настоящият случай ищецът твърди, че процесният апартамент е негова лична
собственост, независимо, че е придобит по време на брака му с ответницата по
възмезден начин, като поддържа, че вложените за придобиването средства са изцяло
негови лични. В този случай в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
правопораждащите факти, от които извежда своите твърдяни права- придобивната
стойност на имота , размера на вложените средства, техния личен произход по
смисъла на чл.20 СК/отм/ и влагането им за придобиването на процесния имот. В
тежест на ищкеца е да обори презумпцията за съвместен принос по чл19, ал.3 СК /отм/.
По делото се установява, че имотът е придобит възмездно по време на брака
между страните, установява се придобивната стойност на същият. Установява се, че
имотът е придобит на името на ищеца, което изключва, както сочи ищецът, твърдения
за трансформация на имущество на ответницата при придобиването на право на
собственост върху имота, но такива твърдения и няма по делото. Придобиването на
5
имота на името на ищеца не изключва наличието на съвместен принос на ответницата
за придобиване на имуществото,/в този смисъл решение № 39/2021г по гр.д. №
2571/2020г на ІІГО на ВКС и др/и този принос не е оборен от ищеца.
Това е така, защото ищецът не доказва влагането на лични негови средства , на
лично негово имущество по смисъла на чл. 20 от СК/отм/ за придобиването на
процесния апартамент. За заплатената сума при сключването на сделката в размер на
7920лв няма твърдения или доказателства да има характер на лично имущество за
ищеца. Останалата част от цената по сделката – 18 400лв е заплатена чрез кредит от
банка. Съгласно чл.25,ал.2 от СК/отм/ задълженията за задоволяване нуждите на
семейството , поети от единия или двамата съпрузи, имат солидарен характер. В
случая съдът приема, че тегленият от Банка ДСК ЕАД кредит е за задоволяване
нуждите на семейството , тъй като с получената сума е закупен имот, който видно от
бракоразводното решение по гр.д. № 100/2006г е семейно жилище на страните.
Поемането на задължение за закупуване на жилище, което има характер на семейно
жилище, е такова което безспорно е за задоволяване на нужди на семейството.
Следователно, независимо, че кредитът е оформен като договор на името само на
ищеца, то получената сума е била за задоволяване нуждите на семейството ,
задължението е възникнало като солидарно за двамата съпрузи и следователно парите,
които са получени от кредита са получени от двамата съпрузи, които солидарно са
дължали връщането на сумата. Безпротиворечиво се приема в практиката на
съдилищата, че погасяването от единия съпруг, с лични средства, на задълженията по
договор за банков кредит, поети във връзка с изплащането на цената на купен през
време на брака недвижим имот, не влияе на правата на страните, които те имат в
съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване, а поражда само
облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след
евентуалното прекратяване на брака. В този смисъл относно трансформацията на
средства от заем при купуването на жилище по време на брак от единия съпруг са
решение № 139 /2018г по гр. д. № 4625/2017г на ІГО ВКС, решение № 904/2008г по
гр. д. № 3167/2007 г на ІГО, решение № 36/2015г по гр. д. № 3386/2014г на ІІГО,
решение № 44/2009г по гр. д. № 5623/2007 г на ІІІ ГО на ВКС, и други.. От изложеното
следства, че вложените средства за закупуване на процесния имот имат характер на
общи средства на двамата съпрузи, а не на лични средства на ищеца. Фактът, че само
той е погасявал кредита му дава право на вземане против ответницата, съобразно
нейните права в собствеността. Вложените средства в закупуването на имота имат
характер на общи за страните, а моментът на закупуване е определящ за установяване
на режима на собственост върху имота. Последващото погасяване на кредита само от
единия съпруг е без значение за придобитото право на собственост, то няма вещни
последици , а евентуално облигационни такива.
6
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото не се установява
твърдението на ищеца, че към момента на закупуване на процесния имот е вложил
свои лични средства, което да обоснове извод за настъпила трансформация на лични
средства и съответно- на придобиване на право на собственост на ищеца в процесния
имот съобразно вложените лични следства. Предявените искове за установяване на
такива права са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата инстанция има само
въззиваемата страна. Същата претендира разноски и доказва такива в размер на 950лв-
заплатен адвокатски хонорар за защита от един адвокат. Сумата следва да бъде
възложена върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260598 от 16.10.2020г , постановено по гр.д. №
11941/2017г по описа на Софийски градски съд, ГО І-7-ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** да заплати на П. Й. И./М./ ЕГН **********
сумата от 950лв- разноски, направени по делото, пред настоящата инстанция на осн.
чл.81 вр. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7