№ 557
гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000036 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищеца в производството – синдиците на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, срещу
първоинстанционно решение № 383 от 21. 02. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав по т.д. № № 1858
по описа на съда за 2018 г., с което са отхвърлени, като неоснователни,
предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1
ТЗ за установяване по отношение на „ОРФЕАС“ ООД (н.), с ЕИК *********,
че не съществуват вземанията на А. В. Г. към „ОРФЕАС“ ООД (н.), общо в
размер на 462 138,13 лева, от които цена на вземане по договор за цесия от 04.
11. 2014 г., сключен между А. В. Г. като цедент и „ОРФЕАС“ ООД, като
цесионер и анекс към него от 21. 04. 2016 година в размер на 192 000 евро, с
левова равностойност 375519.36 лева, ведно с начислените върху главницата
обезщетения за забава - 22979.20 евро, с левова равностойност 44943.41 лева
за периода от 17. 05. 2016 година до 20. 07. 2017 година, и 1656, 64 евро, с
1
левова равностойност 3240.11 лева за периода от 21. 07. 2017 година до 20.
08. 2017 година, разноски 15486,75 лв. в заповедното производство по
ч.гр.дело № 26535/2016 година по описа на СРС, 68 състав, разноски в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 165/2015 година по
описа на ЧСИ Б. В., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ОС-
Благоевград в размер на 1584 лв., включително адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело 6117,40 евро с левова равностойност 11964.60 лева, и
разноски в производството по несъстоятелност 9399.90 лева, и обезщетение
за забава от 21. 08. 2017 година до окончателното изплащане, включени в
одобрения с определение № 4239 от 17. 08. 2018 година по т.д. № 6756/2016
година на СГС, ТО, VІ-17 състав, списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „ОРФЕАС“ ООД (н.), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от
ТЗ, обявен на 05. 12. 2017 година в ТР по партидата на дружеството, като
неоснователни, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателя искове да бъде уважени в цялост, със законните последици,
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, не претендира разноски за
въззивната инстанция.
Синдикът на „ОРФЕАС“ ООД (н.) намира жалбата за допустима и
основателна.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
2
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради
следното:
Във въззивното производство, а и в производството въобще, спорните
между страните въпроси са всъщност два – е ли прекратен процесният
договор за цесия, сключен от ответниците, по силата на заложено в самия
договор за цесия условие или не, респ. – същият породил ли е или не
присъщото му, съобразно конкретния му предмет, транслативно действие по
отношение вземанията – негов предмет, съответно – дължи ли се по него
уговорената тяхна цена или не /от което пряко зависи и основателността на
иска, предмет на настоящото производство/, и от естество ли е да се отрази на
основателността на иска, по който настоящото производство е образувано,
евентуалното прогласяване по съдебен ред, на също процесното прихващане
3
на вземания на втория ответник с негови задължения към ищеца в
производството, за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, на основание чл. 59, ал. 5
от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, със законните последици от
това.
По тези два въпроса крайните изводи на въззивния състав съвпадат с тез
на първоинстанционния такъв.
По разпределението на доказателствената тежест в първоинстанционното
производство въззивният състав се е произнесъл в проведеното по делото
открито съдебно заседание и не намира основание за промяна на приетото за
установено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
формулираните от жалбоподателя в жалбата му доказателствени искания,
независимо от отхвърлянето им от въззивния състав с определение в
проведеното по делото открито съдебно заседание на чисто процесуално
основание, всъщност не са и такива, насочени към евентуално попълване на
делото с доказателства за факти, от които да се формира обоснован извод
относно действителният отговор на първия, описан по-горе,
материалноправен въпрос в производството, от който зависи и
основателността на иска – досежно това осчетоводено ли е в счетоводството
на банката в несъстоятелност, извършеното въз основа на процесния договор
за цесия прихващане в уговорения в самия договор за цесия двумесечен срок,
или не. Надлежни доказателства в тази насока биха съставлявали или
писмени такива /пример за каквото е приложеното от ответника г. към
отговора на въззивната му жалба, което не бива също обсъждано от въззивния
съд по причини, изложени по-долу/, или съответна /съдебно счетоводна/
експертиза, която според въззивния състав би могла да отговори еднозначно
на този, съществен за изхода на спора въпрос, с искане за ангажирането на
каквато обаче въззивният съд не е сезиран, нито пък съдът би могъл и
служебно да ангажира такава, доколкото правомощията му в тази насока се
явяват ограничени от обстоятелството, че във въззивната жалба не се
съдържа и оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения /обстоятелство, изтъкнато и в определението по доказателствата,
постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание./ Що става
въпрос за приложеното към отговора на въззивната жалба на г. писмено
4
доказателство, същото отново не е прието в производството, съответно – не
подлежи и на обсъждане от страна на въззивния състав не поради преклузия, а
с оглед обстоятелството, че в посочения отговор въобще не е формулиране
искане за приемането му.
При така изложеното въззивният състав намира, както се посочи и по-
горе в настоящите мотиви, че следва да бъдат възприети крайните изводи
досежно основателността на иска, на първоинстанционния съдебен състав.
Противно на изложеното в отговора на г. на въззивната жалба, дали
процесното прихващане е или не е осчетоводено в счетоводството на банката
– ищец, със съответното действие на това осчетоводяване по отношение
прекратяването или непрекратяването на договора за цесия между
ответниците е въпрос, който е спорен от самото начало на производството,
доколкото ищецът е изложил твърдения в насока отричане на това
осчетоводяване, със съответните му последици – прекратяване на договора за
цесия между ответниците, поради несбъдване на вътрешнодоговорно условие,
още в исковата си молба. Така или иначе, както се посочи – дали е или не е
осчетоводено прихващането в действителност, по делото е останало
неустановено с надлежни – относими и допустими, доказателствени средства,
и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният състав намира, че
следва да приеме, че излаганото от банката в исковата и молба настъпване на
прекратително по отношение на договора за цесия условие, не се установява
по делото да се е осъществило, съответно – че същият е породили, и е запазил
действието си, със съответстващото му за основателността на иска, негово
значение. С молба по делото от 12. 09. 2019 г. от ответника г. е приложено /л.
98 от първоинстанционното дело/, допълнително споразумение – анекс от 21.
04. 2016 г. към договора за цесия от 04. 11. 2014 г., съдържащо изрично
установително изявление на страните по него в насока на това, че процесното
извършено „…прихващане е надлежно отразено в счетоводството на
„Корпоративна търговска банка“ АД, със съответните счетоводни операции…
в срока по чл. 11, ал. 1 от Договора…“. Същото споразумение е нотариално
заверено, съответно - има достоверна дата отпреди развиването на
процедурата по предявяването и приемането на вземанията на кредитори в
производството по несъстоятелност на втория ответник, съдържанието му е
противопоставимо на ищеца и същото, като писмено доказателство, не е
5
оспорено в производството от ищеца, включително досежно това му
съдържание /при налични по делото данни, че ищецът е запознат с така
представените с посочената молба от г., писмени доказателства./ При така
изложеното съдът намира, че останалото по делото изцяло голословно
твърдение на ищеца в насока на това, че процесното прихващане всъщност не
било осчетоводено /“отразено в съответните банкови операции“/, със
съответстващото на това неосчетоводяване, прекратително /и с обратно/
действие по отношение на договора за цесия между ответниците, не би могло
да бъде обосновано кредитирано от съда, независимо от разпределението на
доказателствената тежест между страните по делото и особено с оглед
обстоятелството, че всъщност действителният отговор на този съществен за
основателността на иска въпрос, би следвало да е лесно установим от
наличната информацията, с която именно ищецът в производството,
безпроблемно би могъл да разполага, като такава относно собственото му
счетоводство, и извършените в него операции.
Що става въпрос за второто оплакване в жалбата, базирано на
възможността за прякото отражение върху основателността на иска, по който
настоящото производство е образувано, на уважаването на иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и с предмет процесното прихващане, по
отношение на което се спори дали е или не е осчетоводено от банката в
несъстоятелност, въззивният състав, съответно – евентуалната обвързаност на
страните в настоящото производство от задължителна сила на решението по
иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то настоящият състав, както и
първоинстанционният такъв намира, че с оглед изрично законоустановените
субективни предели на силата на пресъдено нещо на иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, такова действие не е налице, независимо от общо заявяваното във
въззивната жалба оплакване за обратното. Действието на съдебните решения
освен че е задължително за задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България /чл. 297 от
ГПК/, но е също така и по принцип относително – между страните по делото,
техните наследници и правоприемници, и само по отношение на
действително разрешеният с него правен спор /с предмет съдебно признатото
съществуване или несъществуване на заявеното за искова съдебна защита,
спорно субективно материално гражданско право на ищеца/. Съответно, както
6
правилно това е прието и в мотивите на първоинстанционния съд към
обжалваното му решение, и доколкото недействителността, установяването
на която е предмет на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е не абсолютна, а също
относителна такива, то и при евентуалното уважаване на същия иск,
процесното в това производство прихващане би било непротивопоставимо
само на кредиторите на несъстоятелността на банката - длъжник, освен за
частта, която всеки би получил при разпределение на осребреното
имущество, като действието на прихващането в тази част се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, и
това е безспорно.
При така изложеното въззивният състав намира, че жалбата, с която е
сезиран е допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея
първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и правилно по
същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция въззивникът няма
право на разноски за въззивното производство, ответникът има право, но не
претендира такива, а несъстоятелният жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски апелативен съд, дължащата се държавна такса
за въззивно обжалване.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 383 от 21. 02. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав по т.д. № № 1858
по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, ЕИК:
********* да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата 2310.69
7
лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8