№ 13075
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110122032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците К. П. Л. и
Е. П. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира
сумата от 1393,86 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер -, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 651 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 07.04.2022 г., както и сумата от 6,31 лв., лихва за забава върху такса
за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 07.04.2022 г., дължими от ответниците
разделно при равни квоти по ½ част за всеки от тях (видно от молба-уточнение от 27.06.2022
г.).
1
Ответниците К. П. Л. и Е. П. К. признават дължимите суми, като твърдят, че са погасили
претендираните задължения в хода на процеса.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т---“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата
на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
С оглед становището на ответниците, които в отговора на исковата молба признават
претендираните от тях парични задължения, като единствено навеждат възражение за
погасяването им чрез плащане в хода на процеса, по делото са безспорни всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право – че ответниците са
съсобственици при равни квоти (видно и от представените писмени доказателства) на
процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 90, находящ се в гр. С----, с
партида с абонатен номер при ищеца -; както и че за процесния период от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. в същия е потребена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност,
както и са дължими лихви за забава в посочените размери и периоди. По делото е
представен фискален бон от 24.03.2023 г. за платена на каса на топлопреносното дружество
сума в общ размер от 2278,72 лв., включваща дължимата за процесния апартамент главница
за топлинна енергия за процесния период в размер на 1393,86 лв., дължимите лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 651 лв. и върху таксата за дялово
разпределение в размер на 6,31 лв., законна лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба до плащането в размер на 135,50 лв., както и държавна такса в
размер на 92,05 лв. Предвид установеното погасяване от ответниците на претендираните и
от двамата длъжници задължения в хода на процеса (което обстоятелство изрично се
2
признава от ищеца в откритото съдебно заседание от 27.06.2023 г.), предявените искове се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени
непогасените разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. – доколкото исковете се отхвърлят не поради тяхната изначална неоснователност, а
поради извършеното плащане в хода на процеса, като ответниците са дали повод за
завеждане на делото, тъй като към датата на подаване на исковата молба те вече са били в
забава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т--” ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-
, срещу К. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, и Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С----, ап. 90, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 1393,86 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер -, за сумата от
651 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 07.04.2022 г., както и за сумата от 6,31 лв., лихва за забава върху такса за
дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 07.04.2022 г., дължими от ответниците
разделно при равни квоти по ½ част за всеки от тях.
ОСЪЖДА К. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, и Е. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С----, ап. 90, да заплатят на „Т--” ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр.
С-, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т--“
ЕАД – „Т---“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3