Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1226 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на А.И.А. срещу
Софийски районен съд за заплащане на сумата от 25 001 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от приложено в периода 02.11.2016
г. – 10.11.2016 г. задължително лечение в стационарна форма в ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър с решение по НЧД № 18292/2016 г. по описа на СРС,
отменено от състав на СГС, които вреди се изразявали в стрес, депресия и
отчаяние от безсилието и невъзможността да защити правата си.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на
20.10.2016 г. бил задържан за 24 часа от служители на СДВР, след което бил
отведен в ЦПЗ „Н. Шипковенски“ и хоспитализиран за 24 часа. На 21.10.2016 г.
управителят на лечебното заведение внесъл в СРС искане по чл. 154, ал. 2 и чл.
155 от Закона за здравето (ЗЗ). По образуваното НЧД № 18292/2016 г. състав на
СРС постановил продължаване на срока с още 48 часа. Съдът допуснал две
съдебно-психиатрични експертизи и в съдебното заседание на 02.11.2016 г. настанил
А. ан задължително лечение за срок от два месеца в ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр.
Нови Искър при стационарна форма на лечение. След произнасяне на решението
ищецът бил отведен в болничното заведение, където му приложили терапевтично
лечение. Чувствал се отпаднал и със забавени движения и реакции.
По подадена от А.А. жалба срещу решението на СРС била
образувано ВНЧД № 4958/2016 г. Съдът отменил допуснатото от СРС предварително изпълнение
на решението. На проведеното на 29.11.2016 г. съдебно заседание състав на СГС
изслушал заключението на петорната експертиза и с решение от 02.12.2016 г.
изменил решението на СРС, като определил амбулаторна форма на лечение в ЦПЗ
„Приф. Никола Шипковенски“.
Твърди, че поради допуснато от СРС предварително
изпълнение на решението от 02.11.2016 г. в периода 02.11.2016 г. – 10.11.2016
г. по отношение на ищеца било приложено задължително лечение в стационарна форма
в ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър. Въдворяването му в специализираното
психиатрично болнично заведение се явявало незаконно лишаване от свобода и
нарушавало правото му на свобода и сигурност. Претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, депресия и отчаяние от безсилието и очевидната
невъзможност да защити правата си.
След напускане на заведението му отнело месеци, за да се
възстанови от преживения шок и психическа травма. Чувствал се зле и физически
по време на прилагане на лечение по принудителен ред. Поради това предявява иск
срещу СРС за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер
на 25 001 лева, ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът СРС счита искът за неоснователен поради липса
на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като евентуално възразява за прекомерност.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ изразява
становище за неоснователност на съдебно предявената претенция.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на съдия при СРС, постановил неоснователно настаняване за
принудително лечение .
От
приложеното по делото ЧНД № 18292/2016 г. по описа на СРС се установява, че
делото е образувано по молба на управителя на „Ц.ЗА П.З.– С.“ ЕООД за настаняване
на А.И.А. за задължително лечение и за продължаване на срока на временното
настаняване с 48 часа.
В
съдебното заседание на 02.11.2016 г. съдът е постановил решение, с което е
настанил А.И.А. на задължително лечение за срок от два месеца в ДПБ „Св. Иван
Рилски“, гр. Нови Искър, като определил стационарна форма за лечението му и допуснал
предварително изпълнение на решението.
На
следващия ден – 03.11.2016 г. от „Ц.ЗА П.З.- С.“ ЕООД е постъпило писмо с молба
да бъде изпратено решение на СРС по ЧНД № 18292/2016 г., тъй като
освидетелстваното лице избягало от болничното заведение и се налагало да бъде
обявено за издирване за изпълнение на съдебното решение.
Препис
от решението е изпратен същия ден както на „Ц.ЗА П.З.– С.“ ЕООД, така и на
болничното заведение, в което съдът е постановил да се извърши задължителното
лечение – ДПБ „Св. Иван Рилски“.
На
08.11.2016 г. от адв. Д. Б., пълномощник на А.А. е постъпила жалба срещу
постановеното на 02.11.2016 г. решение по ЧНД № 18292/2016 г. по описа на СРС.
В
съдебното заседание на 10.11.2016 г. по ВНЧД № 4958/2016 г. по описа на СГС
освидетелстваният А.А. се е явил лично и с упълномощения си адвокат Б.. Съдът е
отменил допуснатото от СРС предварително изпълнение на решението, предвид допуснатата
петчленна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която
следвало да се извърши в стационарна форма в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „А.“
в рамките на седем дни.
По данни
на ДПБ „Св. Иван Рилски“, гр. Нови Искър А.А. е бил на лечение в болничното
заведение еднократно в периода 03.06.2013 г. – 10.06.2013 г. и след този период
не е постъпвал на лечение.
В писмо
на УМБАЛ „А.“ ЕООД се сочи, че А.И.А. е бил хоспитализиран за изготвяне на експертиза
в стационарна форма в Клиника по психиатрия за периода 22.11.2016 г. –
28.11.2016 г.
От
събраните по делото доказателства не се установи да е налице соченото основание
за ангажиране на отговорността на ответника. Допуснатото предварително изпълнение
на решението за стационарна форма на решението от 02.11.2016 г. не е изпълнено
от освидетелствания. Вместо това, на 03.11.2016 г. А.А. е напуснал своеволно „Ц.ЗА
П.З.– С.“ ЕООД и това е наложило мобилизиране на здравните органи и органите на
реда за издирване на А. за изпълнение на решението на съда.
На
следващо място, задължителното настаняване и лечение не е отменено. Съгласно
чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, сезираният с молба за задължително лечение съд се
произнася по необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното
заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за изразяване
на информирано съгласие, определя срока на настаняването и лечението, както и
формата на лечението - амбулаторно или стационарно.
С
решение от 02.12.2016 г. по ВНЧД № 4958/2016 г. СГС не е отменил задължителното
лечение, а единствено е изменил неговата форма от стационарна в амбулаторна
такава, като задължителното лечение е следвало да се извърши в ЦПЗ „Проф.
Никола Шипковенски“ за срок от два месеца.
От
02.12.2016 г. е започнал да тече срока на лечение.
Установява
се, че А.А. не е изпълнил съдебното решение, като до 04.12.2018 г., когато е
постъпила изискана от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ справка, не се явил за
провеждане на лечението.
По
изложените съображения съдът приема, че не е доказано осъществяване на деяние
от съдия при СРС, от което ищецът твърди да са му причинени вреди – приложено
от съда задължително настаняване и лечение, което да е отменено като
незаконосъобразно.
След
като тази предпоставка за уважаване на предявения иск не е осъществена, не
следва да се обсъждат събраните по делото доказателства за търпени от ищеца
вреди и причинната им връзка с липсващо нарушение от представител на ответника.
Предявеният от А.А.
иск подлежи на отхвърляне.
Ищецът дължи да заплати на ответника разноски, изразяващи
се в юрисконсултско възнаграждение. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ и предвид искането на представителя на
ответника за присъждането му в минимален размер, съдът определя
възнаграждението на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.А., ЕГН ********** срещу Софийски районен съд иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
25 001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
приложено в периода 02.11.2016 г. – 10.11.2016 г. задължително лечение в
стационарна форма в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър с решение по НЧД №
18292/2016 г. по описа на СРС, отменено от състав на СГС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Софийски
районен съд, съдебен адрес *** сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: