РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600915 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от частния тъжител СВ. ИВ. Б., с ЕГН-**********, срещу
присъда №2/10.05.20. г., постановена по НЧХД №447/20. г. по описа на
Районен съд – гр.Ра.
Жалбата е бланкетна. Сочи се в същата, че атакуваният съдебен акт се
явявал неправилен и незаконосъобразен. Развити са съображения в насока, че
макар и да е внесена в РС частна тъжба, видно от съдържанието на същата
било, че се касаело до извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Ето
защо и преследването му по частен ред се явявало недопустимо. В тази връзка
се моли ОС да отмени първоинстанционната присъда като процесуално
недопустима и прекрати производството по делото.
Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от адв.Л. С., защитник
на подсъдимата Д.П.. Поддържа се становището, че присъдата, като правилна
и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. Изложени са аргументи в
тази насока.
1
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Особено внимание е отделено на процесуалното и извънпроцесуално
поведение на въззиваемата, с което се аргументира теза за недобросъвестно
отношение на същата към жалбоподателката на база на развил се личностен
конфликт между тях. Прави се допълнително искане за евентуално ново
произнасяне по частната тъжба и заявения граждански иск, както и
присъждане на разноски на страната, сторени в настоящата инстанция, в
размер на 800 лв.
Защитникът намира, че в хода на първоинстанционното производство не
са били допуснати процесуални нарушения. Постановената присъда се
явявала правилна и законосъобразна, поради което и следвало да бъде
потвърдена изцяло. Страната също претендира сторени по делото разноски в
размер на 600 лв.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд намери следното:
С присъдата, отмяна и изменение на която се иска, РС е признал
подсъдимата Д. В. П., с ЕГН **********, за невиновна в това, че на
09.01.2020 г., давайки обяснения пред разследващ полицай при РПУ - гр. Р.,
разгласила позорни обстоятелства: „Започна да звъни по телефона, като
искаше обяснения от нас“, „Заплашваше ме, че ще ме съди“, „Нощем идваше
до вратата и ми тикаше бележки под вратата.“, „.... тя ми звъни и продължава
да ме заплашва, че ще ме съди“, „Занимава институциите с жалби, в които
има неистини“, „От нейното преминаване през оградата три платна бяха
изкъртени“, „откакто г-жа Б. стана собственик в блока започнаха нашите
проблеми“, за престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на
основание 304 от НПК я оправдал по обвинението, внесено и поддържано с
частната тъжба за престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Заедно с това
отхвърлил и предявения граждански иск в размер на 500 лева, претендирани
неимуществени вреди от гражданския ищец СВ. ИВ. Б. като неоснователен и
недоказан по размер и основание.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъдил частния тъжител СВ. ИВ. Б., с
ЕГН **********, да заплати на подсъдимата Д.П. направените по делото
разноски в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 5 лева - държавна такса за издаване на
2
изпълнителен лист.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Подсъдимата Д. В. П. е родена в гр. Р., но е с постоянен адрес в гр. Б., ул.
„Л. Т.“ № 8, ап. 4.2, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи
като учител в СУ „Н. Р.“ - гр. Б. и като преводач на документи. Същата е
управител на етажна собственост (ЕС) в сграда „У. р.”, гр. Б.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от публична
продан по изпълнително дело № 20127010400806 по описа на ЧСИ А. Б. Ц. с
peг. № 701 на КЧСИ на РБ и район на действие Окръжен съд - Б. през м.
ноември /08.11/ 2018 г., частната тъжителка СВ. ИВ. Б. придобила право на
собственост върху Ателие № А 0.7 в кооперацията „У. Р.", намираща се в гр.
Б., ул. „Л. Т." № 8. Във връзка с нежелание на частната тъжителка да заплаща
гласуваната от Общото събрание на ЕС такса за поддържане на общите части,
която се дължи от всеки етажен собственик между нея и Д.П. възникнал
конфликт. Същият станал и повод С.Б. да подава редица жалби срещу
подсъдимата пред различни институции, вкл. РУ на МВР – гр.Б., РП – гр.Р.,
РУ на МВР – гр.Р.г, както и да заведе съдебни дела срещу нея - за клевета, за
документно престъпление с предмет ценни книжа, за измама в маловажен
случай, за отмяна на приети решение на ОСЕС и пр.
По повод подадена жалба от частната тъжителка до РП -Р. била
образувана пр. пр. № 1579/20. г., по която на 09.01.20. година подсъдимата П.
дала обяснения. В обясненията си използвала изразите: „...Започна да звъни
по телефона като искаше обяснения от нас.", „.Заплашваше ме, че ще ме
съди...", „.Нощем идваше до вратата и ми тикаше бележки под вратата.", ,,...тя
ми звъни и продължава да ме заплашва, че ще ме съди...", „. Занимава
институциите с жалби, в които има неистини...", „.От нейното преминаване
през оградата три платна бяха изкъртени...", „.Откакто госпожа Б. стана
собственик в блока, започнаха нашите проблеми...".
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Анализирайки поотделно и в нейната съвкупност доказателствената маса по
делото, РС счел, че повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимата не
се доказало по категоричен, несъмнен и безспорен начин. По тази причина и
3
постановил оправдателната си присъда.
Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в законовия срок чрез постановилия атакуваният акт РС.
Разглеждайки я същество приема същата за неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била
изяснена обективната истина по делото. Индиция затова е и обстоятелството,
че страните не са направили нови доказателствени искания. Правните изводи
на първата инстанция, изградени на базата на приетите за установени факти и
обстоятелства, са логични, обосновани и верни. При формирането на
вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са
били допуснати нарушения.
РС е подложил на съответен анализ събрания доказателствен материал,
като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства въз основа на кои
доказателства намира за установени.
Правилно като последователни, логични, взаимодопълващи се и
подкрепени от останалия доказателствен материал по делото са били
кредитирани обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Коректно първата инстанция е отразила в мотивите си и правната
същност на престъплението по чл.147, ал.1, пр.1 от НК, спирайки се подробно
на неговите признаци както от обективна, така и от субективна страна.
Въззивният съд не намира, че в хода на наказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване
правото на защита на страна в процеса. В частност не е налице такова,
състоящо се в неправилна квалификация на обвинението, повдигнато от
жалбоподателката с частната тъжба, което РС сторил с разпореждане
№3381/07.10.20. г. в рамките на НЧХД № 447/20. г. Впрочем, показателни в
тази насока са и обстоятелствата, свързани с това, че в първото открито
съдебно заседание, проведено на 14.12.2020 г. пред първата инстанция,
частният тъжител изрично е заявил, че поддържа обвинението си ( вж.
протокол от с.з. на л.51, стр.2, посл.абз, НЧХД); в хода на делото в нито един
момент не е било заявявано, нито е било допуснато изменение на така
повдигнатото обвинение; тази квалификация и този ред на разглеждане на
частната тъжба са били поддържани от С.Б. в хода на съдебните прения
4
(вж.протокол от с.з. на 15.05.2021 г., л.80, стр.4 и л.81, НЧХД); именно във
връзка с твърдения за нанесени й неимуществени вреди в резултат на
престъплението „ клевета“ е бил предявен и гражданския иск. Със своята
присъда първата инстанция е изразила становището си точно по предявеното
срещу подсъдимата обвинение. Възприемайки изцяло мотивите на РС в тази
насока, ОС не намира за необходимо да ги преповтаря. Предвид изложеното
не могат да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба, свързани с
неправилно квалифициране на деянието, а оттук и за незаконосъобразен ред
за разглеждане и произнасяне по подадената от Св. Б. частна тъжба. Ето защо
и претенциите за прекратяване на настоящото производството и изпращането
на материалите на прокуратурата предвид наличие на данни за извършено
престъпление от общ характер се явяват изцяло неоснователни.
Правилен и обоснован се явява е изводът на първоинстанционния съд
относно това, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.147, ал.1, пр.1 НК от страна Д. П. е останало недоказано. В допълнение
към изложеното от РС в тази насока следва да бъде отбелязано, че в нито
един от цитираните в частната тъжба изрази, употребени от подсъдимата в
обясненията й пред полицейските органи, обективно не се съдържат
клеветнически твърдения по отношение на жалбоподателя. По тази причина
единственият законосъобразен резултат по делото се явява присъда, с която
подсъдимата е била призната за невиновна.
С оглед оправдаването на Д.П. по повдигнатото обвинение,
законосъобразно е бил отхвърлен приетият за съвместно разглеждане
граждански иск, с който се претендира обезщетение за нанесени на
неимуществени вреди от деяние по чл.147, ал.1, пр.1 от НК. На тази база
правилно сторените от подсъдимата разноски пред първата инстанция са били
възложени на частния тъжител.
При служебната проверка, която ОС извърши съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, не бяха установени обстоятелства, налагащи
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. Като законосъобразен и
правилен, същият следва да бъде потвърден.
По повод изрично направено в съдебно заседание искане от защитника в
тази насока ОС намира, че на основание чл.190, ал.1 от НПК, следва да
присъди такива на въззиваемата в размер на 500 лв., представляващи заплатен
5
адвокатски хонорар съобразно писмен договор за правна защита и съдействие
от 26.05.2021 г. (вж. л.16, ВНЧХД).
Предвид неоснователността на въззивната жалба, такова се явява и
искането на повереника за присъждане на сторени пред настоящата съдебна
инстанция разноски от страна на частния тъжител.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК и
чл.190, ал.1 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2/10.05.20. г., постановена по НЧХД
№447/20. г. по описа на Районен съд – гр.Р.
ОСЪЖДА СВ. ИВ. Б., с адрес: гр.С., жк „Х. Д.“, бл.118, вх. „Г“, ап.115, с
настоящ адрес : гр.Б., ул.“Л. Т.“, №8, с ЕГН **********, да заплати на
подсъдимата Д.П., живуща в гр.Б., ул.“Л. Т.“, №8, ап.4.2, Област - гр. Б.,
сторени по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на
500 (петстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно писмен договор за правна защита и съдействие от 26.05.20. г., както
и сумата от 5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6