Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 07.06. 2018 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
07.06. 2018 година
В
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 91 по описа за 2017 година
за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
По делото с вх.№ 4418/30.03.2018г. е
постъпила молба от адв.М.И.З. – пълномощник на ищците Д.З.Д. и Т.З.Д. – двамата
лично и като наследници на третия ищец – З.Д.З. за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 129 от
20.03.2018г., постановено по настоящото търговско дело.
В молбата е изложено, че в мотивите на
решението съдът е посочил, че пострадалата П.П. З. е допринесла за настъпването
на вредоносния резултат, като е определил размер на съпричиняване - 30%. За
всеки от ищците е определен размер на дължимите им обезщетения за неимуществени
вреди от по 120 000 лв. След като така определените справедливи обезщетения
бъдат намалени с процента на съпричиняване (30%), се получават и окончателните,
дължими от застрахователя обезщетения - по 84 000 лв. за всеки от ищците (120
000 - (30% х 120 000) = 84 000). С оглед на изложеното, счита, че в решението
погрешно е изчислен окончателният размер на дължимите обезщетения, като
застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците по 72 000 лв., вместо
правилния размер - от по 84 000 лв. за всеки от ищците.
Направено е искане съдът да постанови решение за поправка
на очевидна фактическа грешка, с което да осъди „З.А.Д.А.“ АД да заплати на
всеки от ищците вместо по 72 000 лв., по 84 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 07.03.2016г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумите.
Освен това, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, ищците молят,
да се измени решението в частта за разноските. Съдът е приел, че претендираните
от ищците разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани
поради прекомерност. Видно от представените договори за правна защита и съдействие,
всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
4 000 лв. Тъй като съдът е приел, че е налице 30% съпричиняване на пострадалата
и е уважил предявените искове за 70% от предявените претенции, то следвало и
сторените разноски да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете -
т.е. 70%. Така, съдът неправилно присъдил на всеки от ищците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 2 400 лв., вместо по 2 800 лв. (70% х
4 000 = 2800). Неправилно били присъдени и разноските на ответника. Посочва се,
че съдът е присъдил разноски на застрахователя съразмерно на отхвърлената част
от исковете, която както станало ясно е 30%. По този начин, ищците следвало да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 252 лв. (30% х 840
= 252).
Направено е искане, да се измени
решението в частта за разноските, като се присъдят на всеки от ищците разноски
за адвокатско възнаграждение вместо по 2 400 лв., по 2 800 лв., а също и
да се осъдят ищците да заплатят на ответника разноски в размер на 252 лв.,
вместо присъдените 336 лв.
Съгласно разпореждане на съда, молбата е изпратена на
ответника за становище.
В дадения от съда срок, ответникът „ЗАД А.“ АД е
депозирал становище по молбата, като счита, че същата е неоснователна и моли да
не бъде уважавана. Счита, че не са изложени аргументи в молбата относно
твърдението на ищците, че е допусната очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение. Посочва, че единственият аргумент, обективиран
в молбата, са погрешни изчисления от страна на съда, при определяне размерите
на застрахователните обезщетения, след прилагане на съпричиняване от страна на
пострадалата. Заявява, че посочения аргумент по същество е неправилен и
несъстоятелен. Сочи, че правилно съдът е възприел, че пострадалата има принос
за настъпване на вредоносния резултат, като същият този принос бил безспорно
доказан в производството. Действително било налице несъответствие между
калкулациите на съда и изписаният и възприет процент на съпричиняване от страна
на пострадалата. Ответникът посочва, че при съвкупната преценка на всяка
отделна калкулация по делото, било видно, че съдът се е съобразил с процент
принос на пострадалата в размер на 40 %. Счита, че съдът е възприел не 30%, а
40% принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Посочва, че
доколкото действителната воля на съда е видна и обективирана в диспозитива на
решението, твърденията за допусната очевидна фактическа грешка, по
съображенията изложени в молбата, са неоснователни и неправилни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приема следното:
Действително в мотивите на решението си съдът е приел,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата наследодателка на ищците по
делото, като е допуснал фактическа грешка, изписвайки степента на съпричиняване
от страна на пострадалата. Действителната воля на съда при постановяване на
акта е прието съпричиняване от страна на пострадалата от 40 %, предвид
установените по делото факти и изложени от съда мотиви. Съдът е допуснал
посочената фактическа грешка при
изписване на степента на съпричиняване на пострадалата наследодателка на ищците
в мотивите на решението, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.
Съдът констатира, че е допуснал фактическа грешка и при
изчисляване на ДТ, която е присъдил с решението си. Съобразно цената на
обективно съединените искове, чиято обща цена е 216 000 лв./72 000лв.х3=216 000лв./, дължимата ДТ е в размер на
8 640 лв. /4% от 216 000 = 8 640/.
В този смисъл са мотивите на съдебното решение, като в диспозитива е посочена
сумата 5760лв., което е фактическа грешка и също следва да бъде отстранена в
настоящото решение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение
№ 129 от 20.03.2018г., постановено по т.д.№91/2017г. по описа на С. ОС на
л.180, ред 1 досежно степента на съпричиняване на пострадалата наследодателка
на ищците П. З., като вместо написаното „приносът на пострадалата е в степен 30%
спрямо приноса на виновния водач“, следва да се счита, „приносът на пострадалата е в степен 40% спрямо приноса на виновния
водач“.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 129 от
20.03.2018г., постановено по т.д.№91/2017г. по описа на С. ОС на л.184, ред 14,
като вместо написаното в решението :
„ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: С.*** да заплати по
сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 5 760 лв. /пет хиляди
седемстотин и шестдесет лв./, съразмерно с уважената част от исковете, следва
да се счита:
„ОСЪЖДА „З.А.Д.А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: С.*** да заплати по
сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 8 640 лв. лв. /осем хиляди шестстотин и четиридесет лв./,
съразмерно с уважената част от исковете.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, пред Апелативен съд - Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: