№ 168
гр. Враца, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20231400500624 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Ц., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв. Ж. Д. от ХАК, срещу Решение
№370/05.07.2023г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.
№1437/2022г., в частта, с която е отхвърлен предявен от него срещу
Гаранционен фонд иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата 1 000лв. до сумата 10 000лв., в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, и в
частта, с която е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 720лв.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в
обжалваните части поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
необоснованост.
В жалбата се сочи, че в разглеждания случай спорен е единствено
въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и
дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, като се поддържа, че при
1
постановяването на обжалваното решение районният съд се е произнесъл в
противоречие с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
е нарушил принципа за справедливост, като е определил крайно занижено по
размер обезщетение, което не съответства на претърпените болки и
страдания, техния характер и интензитет, поради което не може да репарира
претърпените травматични увреждания.
Въззивникът заявява искане в обжалваните части решението да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което му бъде
присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9
000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 69.89лв., като решението
бъде отменено и в частта, с която страната е осъдена да заплати разноски в
размер на 720лв.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Гаранционен фонд е
подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, с която е осъдена да заплати на ищеца законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 18.11.2021г.
В насрещната въззивна жалба се поддържа, че фондът не е делинквент,
не е застраховател и не изплаща обезщетение по силата на договор, а
изпълнява едно чуждо задължение при наличието законоустановените
предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което
задължението му за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице, с пояснение, че в случая претенцията е
предявена на 18.11.2021г.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.558, ал.1 и чл.479 КЗ,
въззивникът-ответник настоява, че срокът за произнасянето му по
предявената претенция не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното
завеждане по реда на чл.380 КЗ. От изложеното в насрещната въззивна жалба
се черпи аргумент, че фондът е спазил законоустановения срок, като се
подчертава, че от страна на ищеца не са били представени необходимите за
определяне на обезщетението документи, въпреки отправените до него писма.
От това според ГФ следва, че той е бил поставен в обективна невъзможност
да се произнесе по предявените претенции и не е изпаднал в забава.
2
Искането в насрещната въззивна жалба е първоинстанционото решение
да бъде отменено в частта за началната дата на законната лихва върху
присъденото обезщетение.
Насрещната въззивна жалба съдържа и отговор на подадената от ищеца
въззивна жалба, като същата се оспорва и се прави искане в обжалваната част
решението на районния съд да бъде потвърдено, тъй като е съобразено с
материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните правила и е
обосновано.
В отговора се развиват обстойни правни съображения във връзка с
приложението на чл.52 ЗЗД и се цитира практика на състави на ВКС.
Подчертава се целта, с която е създаден Гаранционният фонд, и се сочат
разпоредбите на чл.558, ал.1 и чл.492 КЗ в подкрепа на довода, че
изплащаното от фонда обезщетение е лимитирано до размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.
Според поддържаното от Гаранционен фонд обжалваното решение, с
което е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, е правилно, тъй като този иск е останал недоказан.
Като моли в обжалваните от ищеца части първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, Гаранционен фонд претендира да му бъдат
присъдени направените пред тази инстанция разноски. Доказателствени
искания не са заявени.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната и насрещна
въззивна жалби са редовни допустими, поради което е внесъл същите за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощниците на
страните поддържат заявените от тях искания.
Пред настоящата инстанция са представени и приети амбулаторен лист
от 21.11.2023г. и справка от НЗОК от 26.01.2024г.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
настоящият състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от М. А.
Ц. срещу Гаранционен фонд обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ за сумата 20
3
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата
69.89лв. – обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2021г., около 20:10 часа на път
ІІІ-101 между селата Гложене и Бутан при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф", без данни за собственост, без да изчака движещия се по
главен път лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** СК, управляван от Б.
Р. С., водачът М. В. Г. е предизвикал ПТП, при което е пострадал ищецът.
Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и на водача Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Ищецът твърди, че след произшествието бил откаран в Спешно
отделение-Козлодуй, а впоследствие е настанен за лечение и наблюдение в
Неврологично отделение на УМБАЛСМ "Пирогов" от 29.09.2021г. до
04.10.2021г., откъдето е изписан с окончателна диагноза "Дегенеративна
лумбална спондилоза и остеохондроза. Дискова болест в лумбален отдел.
Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1. Лумбосакрална радикулопатия Ес1
коренче вляво".
Следващите твърдения на ищеца са, че описаните увреждания и
кръвонасядания са му причинили продължително разстройство на здравето,
неопасно за живота, интензивни и продължителни болки и страдания, както и
че същият все още не е напълно възстановен и продължава медикаментозно
лечение, а отделно от това е претърпял и душевни травми, още не се е
отърсил от преживения ужас, сънува кошмари и се страхува да пътува в
автомобил.
Нататък в исковата молба се сочи, че към датата на ПТП по отношение
на увреждащия автомобил "Фолксваген Голф" не е била налице валидна
застраховка "Гражданска отговорност", поради което ищецът е предявил пред
ответника претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, но по образуваната щета такива не са му определени и
изплатени.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
исковете, като исковите суми се претендират ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията пред ГФ – 18.11.2021г. до
окончателното им изплащане.
4
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявените искове по основание и размер.
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от който е видно, че на 26.09.2021г. на пътя между селата
Гложене и Бутан е настъпило ПТП с участници л.а."Фолксваген Голф" без
посочен регистрационен номер и без данни за собственост, управляван от М.
В. Г., и л.а."Опел Астра" с рег.№ВР *** СК, управляван от Б. Р. С., при което
са пострадали пет лица, сред които ищецът.
Представен е документ за резултати от образна диагностика и епикриза,
издадена от УМБАЛСМ "Пирогов", от които е видно, че на 29.09.2021г.
ищецът е постъпил в болничното заведение и на 04.10.2021г. е изписан с
окончателна диагноза "Дегенеративна лумбална спондилоза и остеохондроза.
Дискова болест в лумбален отдел. Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1.
Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво".
Представени са фактура за заплатена потребителска такса на
УМБАЛСМ "Пирогов" в размер на 29лв. и фискални бонове за закупени
медикаменти.
Ищецът представя претенция за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, получена от ответника на 18.11.2021г.,
както и две писма, с първото от които от него е поискано представяне на
допълнителни доказателства, а с второто изплащането на такива е отказано.
Към делото е приложено НОХД №21/2023г. по описа на Районен съд-
Козлодуй, по което е което е постигнато и одобрено споразумение. С това
споразумение обвиняемият М. В. Г. се е признал за виновен в това, че на
26.09.2021г., около 20:10 часа на път между селата Гложене и Бутан, при
управление на лек автомобил марка "Фолксваген Голф" без регистрационни
табели е нарушил правилата за движение по пътищата като водач на ППС,
което излиза от земен път на път с настилка, не е спазил задължението си да
пропусне движещия се по пътя с настилка л.а. "Опел Астра" с рег.№ВР ***
СК, вследствие на което е причинил две средни телесни повреди на
пътуващата в л.а."Опел Астра" пътничка П. В. Н..
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и е възприето от съда.
5
Вещото лице-автоексперт се е произнесло, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е внезапното навлизане на
л.а."Фолксваген Голф", излизащ земен път в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движещия се с полагащата му се пътна лента л.а."Опел Астра", и
навлизането му в платното за движение на ППС по републикански път ІІ-101,
с които водачът на първия автомобил е поставил сам себе си и водача на
втория, правомерно движещ се автомобил,в невъзможност да предотвратят
настъпването на ПТП. В заключението се сочи, че навлизането на
л.а."Фолксваген Голф" в кръстовището на главния път е извършено в резултат
от субективните действия на водача му при достигане на кръстовището и от
това, че същият не е спрял преди навлизането си на главния път, за което е
имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя, да види и
възприеме движещия се по пътя и в полагаща му се лента л.а."Опел Астра" и
да го пропусне да премине.
Вещото лице-съдебен лекар цитира издаденото на ищеца съдебно-
медицинско удостоверение, от което е видно, че същият е прегледан на
27.09.2021г., при което е установено добре отграничено червеникаво
кръвонасядане с триъгълна форма с размер 3/3/8 см. в ляво, в горен външен
квадрант на седалищната област. Това заболяване не е лекувано
медикаментозно. Становището на вещото лице е, че по механизъм това
увреждане отговаря да бъде получено от действието на твърди тъпи предмети,
т.е. при ПТП – травма в купето на лек автомобил.
Заключението на медицинската експертиза съдържа подробно описание
на заболяването спондилоза /остеоартрит на гръбначния стълб/ като
дегенеративно заболяване, свързано с изтъняване и изместване на
междупрешленните дискове, както и със загуба на еластичните свойства на
хилиановия хрущял и образуване на костни израстъци във вид на шипове в
резултат от напредването на възрастта. В заключението са описани и
останалите заболявания на гръбначния стълб, посочени в представената по
делото епикриза, в която травматични увреждания не са посочени.
Съдебният лекар се произнася, че полученото при ПТП травматично
увреждане и съпровождащата го болка отшумяват/самооздравяват/ за срок от
5 до 7 дни. Същият дава заключение, че поставянето на предпазен колан не би
предотвратило настъпването на получената от ищеца травма.
6
В медицинската част заключението на експертизата е, че медикаментите,
описани в представените рецептурни бланки, нямат отношение към
полученото при ПТП увреждане.
В обясненията на вещото лице съдебен лекар в съдебно заседание е
посочено, че при постъпването на ищеца в болница му е прилагано лечение и
процедури само за хроничните дегенеративни заболявания.
За доказване на твърденията на ищеца за претърпените от него болки и
страдания като свидетели по делото са разпитани съпругата му М. Ц. и баща
му А. А., които са дали показания, че след ПТП той бил транспортиран с
линейка в гр.Козлодуй, но при прегледа в болницата не била поставена
диагноза и той се върнал в дома на родителите си в с.***. И двамата
свидетели са заявили, че след произшествието ищецът имал хематом в
областта на седалището и изпитвал силна болка, заради което след
завръщането му в София, където живее със семейството си, посетил болница
"Пирогов", където бил настанен за лечение. И двамата свидетели дават
показания, че и към момента ищецът изпитва болки и тъй като вече не може
да вдига тежки предмети, се наложило да напусне работата си в строителна
фирма и да започне друга работа. И двамата свидетели сочат, че ищецът не
приема медикаменти и не провежда лечение. Единодушни са, че при
произшествието същият е изпитал силна уплаха и все още се страхува да
пътува в автомобил.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по
основание. Предвид установеното по характер и тежест телесно увреждане,
съдът е приел за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД за претърпените от
него болки и страдания същият да бъде обезщетен със сумата 1 000лв., в
който размер предявеният иск е уважен, а в останалата част е отхвърлен.
Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва, считано от
18.11.2021г. – датата на предявяване на претенцията пред ГФ до
окончателното й изплащане. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
69.89лв., като съдът е кредитирал изцяло заключението на медицинската
експертиза, че тези разходи не са свързани с претърпяното при ПТП
увреждане. Ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
7
допуснатите по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска и
счетоводна експертизи в размер на 720лв.
Като взе предвид оплакванията на страните във въззивната и в
насрещната въззивна жалби, въведените от тях пред първата инстанция
твърдения и възражения и след съвкупен и самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата
на чл.272 ГПК с препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
който е обсъдил добросъвестно и задълбочено доказателствата по делото, не е
допуснал нарушения за съдопроизводствените правила и е приложил
правилно материалния закон.
За пълнота въззивният съд счита за необходимо да подчертае, че при
процесното ПТП ищецът е получил лека травма, изразяваща се в хематом в
седалищната област. Неоспореното от ищеца заключение на вещото лице-
съдебен лекар е, че тази травма не се нуждае от самостоятелно лечение и
отшумява/"самооздравява"/ в рамките на една седмица. По делото е
установено по безспорен начин, че при извършения медицински преглед
непосредствено след произшествието на ищеца не е поставена диагноза и той
се е прибрал при родителите си, като е потърсил лекарска помощ едва след
връщането си в гр.София, където живее. Установено е също така, че ищецът е
приет в болнично заведение и му е проведено медикаментозно лечение и
процедури само за дегенеративните му заболявания, които той е имал
отпреди. Същото се отнася и за закупените от него медикаменти. С оглед на
изложеното районният съд е приел за справедлив размер на следващото се на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди сумата 1 000лв., която, предвид
характера на увреждането /хематом/ и интензитета и продължителността на
търпените от него болки от получената травма, е адекватна и достатъчна да го
обезщети за претърпените неимуществени вреди.
По отношение на иска за имуществени вреди следва да се вземе предвид
заключението на медицинската експертиза, че медикаментите по
представените рецептурни бланки и фискални бонове нямат отношение към
получената при ПТП травма. Направеният от ищеца разход за заплатена на
УМБАЛСМ "Пирогов" потребителска такса не може да бъде квалифициран
като имуществена вреда, намираща се в пряка причинна връзка с увреждането
8
при ПТП, тъй като ищецът е приет в болница и му е проведено лечение само
за дегенеративтите му заболявания.
По тези съображения въззивният съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна.
Насрещната въззивна жалба на Гаранционен фонд е насочена срещу
първоинстанционното решение в частта за началната дата на присъдената
законна лихва, като се настоява, че такава се дължи не от датата на
предявяване на претенцията пред ответника, а от изтичането на тримесечния
срок след тази дата, а именно от 14.02.2022г.
Този съдебен състав намира, че насрещната жалба е неоснователна. По
делото е установено, че претенцията пред Гаранционен фонд е предявена на
18.11.2021г. Актуалната практика на ВКС и на съдилищата в страната е
уеднаквена и непротиворечива, като възприетото становище е, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования
/делинквента/ спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяването на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Изложеното в пълна
степен важи и за отговорността на Гаранционен фонд съобразно разпоредбите
на чл.558, ал.1, т.2 и 5, вр. чл.496, чл.497, ал.1 и чл.380, ал.1 КЗ.
Неоснователно е и искането на въззивника за отмяна на обжалваното
решение в частта, с която е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата
720лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски за
експертизи. Разноските в посочения размер са възложени в тежест на ищеца,
предвид отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 1 000лв. до пълния претендиран размер от
20 000лв., както и предвид отхвърлянето на иска за имуществени вреди.
Разноските са изчислени и присъдени правилно по компенсация, съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Действително ищецът е освободен от такси и
разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. По отношение на
разноските актът на съда по чл.83, ал.2 ГПК от 09.11.2022г. касае
освобождаването на страната от предварително внасяне на разноски. Предвид
отхвърлянето на исковете обаче, ищецът е длъжен да възстанови на
9
спечелилата делото страна сторените разноски на общо основание. По тези
съображения и в частта за присъдените в полза на Гаранционен фонд
разноски обжалваното решение е правилно.
Предвид изхода на делото на страните не се дължат разноски за тази
инстанция.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №370/05.07.2023г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по гр.д.№1437/2022г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач М. В. Г.,
ЕГН **********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10