М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 587/17 г.
Срещу
подсъдимия А.Ц.Д. е повдигнато обвинение по чл.206 ал.1 от НК затова,че в края
на месец ноември 2010 г. – началото на месец декември 2010 г. в гр. Казанлък
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил на стойност
6000 лв. собственост на С.Д.К. която пазел.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание от една година лишаване от свобода, изтърпяването
на което на основание чл.66 ал. 1 от НК
бъде отложено за срок от три години.
В
съдебното заседание подс.А.Ц.Д. не се явява.
Събраха
се данни,че същия живее в Р Италия на
неустановен адрес, като в Р България последно е пребивавал през месец февруари 2011г. когато си е подновявал
личните документи /характеристична справка и показанията на св.А./.
Поради
това спрямо него обвинението е било повдигнато при условията на чл. 206 от НПК.
Към
делото е приложено пълномощно от
26.01.2017 г. в което саморъчно подс. Д. е написал имената и със което пълномощно е упълномощил адв. С. да го
представлява по делото на досъдебното производство.
Преди
започване на съдебното следствие пострадалата св. С.Д.К. предяви граждански иск
срещу подс. Д. за причинените и имуществени вреди ведно със законоустановената
лихва.
Със
същата молба св. К. прави искане да бъде
конституирана и в качеството си частен обвинител.
Съдът
прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск, и конституира св. К.
като граждански ищец и частен обвинител.
След
приключване на съдебното следствие повереника на частния обвинители граждански
ищец поддържа искането от прокурора относно вида и размера на
наказанието и моли съдът да уважи изцяло предявения граждански иск .
Защитника
на подс. Д. упълномощен от него след приключване на съдебното следствие пледира
невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт.
Излага
като аргументи,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин и
присъдата не може да почива на предположения.
Въпреки
неявяването на подс. Д. съдът счете,че са налице основанията на чл. 269 ал. 3
т. 4 б. а от НПК, като прие, че подс. е известен за образуваното срещу него наказателно производство поради което даде ход на делото.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства
установени с доказателствени средства – показания на свидетели,експертно
заключение, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за
установено следното ;
През
месец май 2008 г. св. Г.С. дал на подс. А.Д. сумата от осем хиляди лева да му
купи автомобил от Р Италия.
Подс.
купил автомобил който впоследствие се оказал краден, поради което св.С. заявил
на подс.,че тези пари са задължение на последния към него.
Подс.
Д. поискал св.С. да му даде възможност
да работи за да му ги върне.
През
това време св. С. и св. И.Н. ходили до Р
Словения, където закупили микробус марка
‘Ивеко’ и който микробус след завръщането в България
регистрирали на името на св. Сн. К. със която св. Н. живеел на семейни начала.
Микробуса
бил регистриран на името на с.К. тъй като св.Н. имал запори .
Св.С.
и Н. със микробуса карали от Р Италия акумулатори, гуми и др..
В
края на месец ноември 2010г. или в началото на месец декември 2010г. св.Н. дал
със знанието на св.К. и св.С. микробуса на подс.Д. за да закупи и докара от Италия също гуми и акумулатори.
След това св.
Д. която живеела със св. С. на семейни начала дала на подс. Д. сумата от 1290 евро и 420 лв..
Подс.
Д. тръгнал за Р Италия и след около една седмица се обадил на св. С. като му заявил , че е натоварил
и е тръгнал за Р България.
Св.С.
решил да отиде да го посрещне на границата, но подс.Д. му казал да не отива тъй
като щял да се оправи сам.
След
това св.С. звъннал още няколко пъти на
подс., но последния бил изключил телефона си.
Впоследствие
св.С. ходил да го търси и в Италия но подс. се скрил и не се появил въобще.
На
св. Н. подс. Д. се обадил като му казал,че на връщане за Р България в Р Гърция , микробуса се развалил, но той се
бил разбрал със негов приятел да го качат на платформа и да го закарат в Р
Италия за ремонт. Казал му също,че микробуса бил закъсал преди гр.Икуменица и
бил извън пътя на паркинг.
След
това св.Н. и С. започнали да търсят съдействие от св. Н.Д.- брат на подс..
През
2016г. св.Н.Д. се свързал с брат подс.Д. като последния му заявил,че микробуса
е с блокирал двигател и е бил оставен на паркинг в Р Гърция с ключове и
документи да отидел човека и си го
прибере.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната автотехническа експертиза се
установява,че стойността товарния
автомобил ‘Ивеко 35 10.1 Турбо Дейли’
с рег. № СТ 2953 АТ възлиза на 6000 лв..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.К., И.Н., Б.Д., Н.Д.,Д.А.
и Г.С. които кореспондират изцяло със останалия доказателствен материал по делото - експертно заключение на
съдебно-оценъчната автотехническа експертиза и писмените доказателства-
свидетелство за регистрация част първа на товарен автомобил ‘Ивеко’ с рег. № СТ
2953 АТ на името на св.К..
Макар
и показанията на свидетелите да не са детайлни това не внася съмнения в тяхната
правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност.
Констатираните
малки разминавания в тях се дължат на изминалия
дълъг период от времето на извършване на деянието и участието им в
съдебното заседание което неминуеми се отразява на спомените и впечатленията им
свързани с престъпното деяние.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът счита,че от обективна и
субективна страна подс. А.Ц.Д. е осъществил състава на чл.206 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна подс. Д. след като получил и упражнил своя фактическа власт върху чужда движима вещ – товарен автомобил ,
микробус /показанията на св. Н., С., Д. и Б./, впоследствие без съгласието на
пострадалата /св. К./ се е разпоредил със нея като своя собствена.
Обстоятелството,че
веща не е намерена не изключва от обективна страна осъществяване на деянието по
чл.206 ал.1 от НК .
В
настоящия случаи подс. Д. изобщо не е имал намерение да изпълни поетото
задължение по устния договор между него и
св. Н. като представител на св.К. за докарване на стока от Р Италия , което се установява от обективираните му
действия.
Първоначално
е заявил, че всичко е наред, като е помолил св.С. да не го посреща на
границата, а впоследствие заявил на св.Н. че микробуса
се повредил, и ще бъде откаран в Италия за ремонт, а впоследствие, че е
бил оставен на паркинг в Р Гърция .
Без
значение за съставомерността на деянието от обективна страна е и
обстоятелството, че за закупуването на
микробуса парите са били дадени от св. С. .
Микробуса
е бил регистриран на името на св. К. и тя като собственик дължи,
данъци,застраховки и др. такси, т.е. тя представлява автомобила пред всички
държавни органи, поради което правилно и
законосъобразно е прието,че тя е собственик на микробуса .
Обстоятелството
,че микробуса е бил даден на подс. от св.Н.
е без значение за съставоремността на деянието, доколкото това е извършено със знанието и съгласието на
собственика му св. К. с която св.Н. е живеел на семейни начала.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. Д.
следва извода,че е действал умишлено.
Подс.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си ,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването
им.
В
горния смисъл е и практиката на ВКС-Р-327/99-2, Р-231/01,Р-419-00/1 и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита,че подс. А.Ц.Д. следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема – чистото му съдебно минало /
реабилитиран на основание чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 от НК / и добрите му
характеристични данни.
Отегчаващи
вината обстоятелства не събраха.
Следователно
наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства които съдът не намира за изключителни или многобройни поради и
което не прилага чл.55 от НК и със оглед
постигане целите на чл.36 от НК- една година лишаване от свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. Д. съдът счита,че същото
не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ;
Правното
основание на гражданския иск е чл.45 и следващите от ЗЗД.
В
настоящия случай съдът приема,че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане –
причинена щета, причинна връзка и виновно поведение.
От
доказателствата по делото по безспорен начин беше установено,че подс.А.Д. е
присвоил чужда движима вещ- товарен
автомобил микробус марка ‘Ивеко 35 10.1 Турбо Дейли’
с рег. № СТ 2953 АТ на стойност 6000 лв./ автотехническа експертиза/ от
владението на св.К. която е владеел .
В
тази връзка съдът намира,че граждански иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло поради което осъди подс.А.Д. да заплати на св. С. К. сумата от 6000 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
от деянието ведно с законната лихва
върху горепосочената сума считано от началото на месец декември 2010г. до окончателното изплащане на главницата, а
на държавата сумата от 240 лв. представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. А.Ц.Д.
следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 150 лв. от които 80 лв. по сметка на ОДМВР
Стара Загора и 70 лв. по сметка на РС-Казанлък- възнаграждение за експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;