Р
Е Ш Е
Н И Е №
...
гр. К.,
16.12.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.ският районен съд, четвърти състав, в
публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 426, по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П.С., сграда 6, представлявано от адв. З.Й.Ц. от САК са
сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу О.Д.П.,
ЕГН **********,***, за сумата от 496,77лева, ведно със законната лихва от 25.03.2019 (датата на подаване на заявлението
пред съда) до изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 195/2019 г., на КРС, и 25.00
лева - заплатена в полза на
съда държавна такса и 360.00 лева –
адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба
и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 17.03.2017 година; четири броя фактури за периода от 20.04.2017 година до 20.07.2014 година; ч.гр.д. № 195/2019 година с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Исковата претенция се явява вероятно основателна, с
оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото
доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към
ответника,
поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение,
основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът
не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено
решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните
са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно
основателен и подкрепен с убедителни доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае
за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е
предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 195/2019 г., на КРС, и 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на О.Д.П., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М. 4”, Б.П.С., сграда 6, в размер на сумата
от сумата от 496,77 лева - главница, ведно със законната лихва от 25.03.2019 (датата на подаване на заявлението
пред съда) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 195/2019 г., на КРС, и 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: