СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШЕНИЕ
18.12.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 21.11.19г. /с участието на секретаря К. Илиева/ гражданско дело № 8255/14г. и констатира следното:
Предявен
е иск от НАП против „Д.“ ЕООД и И. С.
с
правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ДОПК – за прогласяване недействителността на договор /обективиран в нотариален
акт № 153 от 27.05.11г. на пом. Нотариус Г. Т./ за прехвърляне
/продажба/ на недвижими имоти.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
След
започване на данъчна ревизия срещу ответното дружество /„Д.“ ЕООД/ - последното е
прехвърлило /продало/ на ответника И. С. /срещу цена в размер на общо
50 000 лева/ собствеността върху 3 бр. недвижими имоти /находящи се в град
София, ул. ******/ подробно индивидуализирани в нотариален акт № 153 от 27.05.11г. на пом. Нотариус Г. Т.. С влязъл в сила ревизионен акт от
22.06.11г. /потвърден в рамките на проведен съдебен контрол, приключил с
решение на ВАС от 06.11.17г. по адм. д. № 8858 от
16г./ са установени публични задължения на търговското дружество.
Искът
е основателен:
Общите
/принципните/ предпоставки на чл. 216, ал. 1 от ДОПК са установени по делото:
Ищецът
се явява кредитор на ответното дружество /това качество на държавата,
представлявана от НАН е удостоверено с влязъл в сила ревизионен акт – посочен
по-горе/. Атакуваната сделка засяга /уврежда/ имущественият интерес на ищеца /процесното
имотно разпореждане е лишило дружеството – длъжник от активи, които са могли да
послужат за удовлетворяване на вземането на държавата по ревизионният акт/. В
същата връзка: липсват доказателства /съответно и твърдения/, като
доказателствената тежест в тази връзка е за ответниците /с оглед правилото на
чл. 154 от ГПК/ - длъжникът /търговското дружество/ да разполага с други
достатъчни имуществени активи, годни да покрият задълженията на фирмата по ревизионният
акт. Сделката е сключена /недвижимите имоти са отчуждени в полза на ответника И. С./ след започване на
ревизионното производство.
Налице са и
конкретните предпоставки на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК във връзка с пар. 1, т. 3, предл. 2-ро от ДР
на ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК:
По
делото не се спори /а този факт е и установен с писмени доказателства/, че –
процесната /атакуваната/ сделка е била сключена между свързани лица /по смисъла
на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК във връзка с пар. 1,
т. 3, предл. 2-ро от ДР на ДОПК /Я. Георгиева,
представляваща продавача по сделката „Д.“ ЕООД и купувачът по същата И. С. са – майка и
син/.
Двете приети по
делото оценителни експертизи установяват категорично /еднозначно/, че:
отчуждените /прехвърлените/ недвижими имоти надвишават значително – по смисъла
на чл.
216, ал. 1, т. 2 от ДОПК /като пазарна стойност,
а дори и като данъчна оценка/ получената от дружеството – продавач
цена /същественото несъответствие в насрещните престации е установено от
експертите както към момента на сделката, така и към по – ранен момент/.
Предпоставките по цитираният законов текст се установяват /доколкото
атакуваната сделка съдържа вещно-правен ефект/ към момента на прехвърлянето на
собствеността /към момента, когато настъпва прехвърлителният
– транслативен ефект на договора/, което в случая е станало – след започването
на ревизионната процедура. В този смисъл /с оглед това/ обстоятелството кога е
била платена цената по договора /преди неговото сключване или към момента на
сделката/ е обстоятелство – ирелевантно за възникване на правото на държавата
/кредитора/ в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК/. Фактът – дали
купувачът е бил добросъвестен към момента на сделката /или преди това/ е без
значение /е ирелевантен/ във всички хипотези на чл. 216, ал. 1 от ДОПК. По
изложените съображения – заявените от ответника И. С. възражения в тази насока /и представените в
тази връзка писмени доказателства – договор за заем и договор за новация/ се явяват неоснователни /съответно ирелевантни и
неотносими към спора/.
Всички изложени
обстоятелства /преценени в съвкупност/ налагат извода, че в случая исковете са
доказани по основание, което предполага тяхното – уважаване.
В случая обаче е
налице принципна пречка това да бъде сторено:
По делото е
установено /с писмени доказателства – влезли в сила възлагателни
постановления/, че – към момента процесните недвижими имоти са придобити от
трето лице – „Оптик – Ком 2015“ ЕООД /в рамките на изпълнително производство/.
Правата на това трето лице произтичат /косвено/ от учредена върху имотите
ипотека. Тези права се явяват противопоставими на кредитора /държавата/
доколкото – процесната вещна тежест върху имотите /ипотеката/ би останала в патримониума на „Д.“ ЕООД дори и при уважаване на
процесните искове /като ипотекарният кредитор разполага и с привилегия спрямо
държавата - по смисъла на чл. 136 от ЗЗД/. С други думи: целеният от ищеца
правен ефект /да се удовлетвори от стойността на процесните имоти във връзка с
вземането си по ревизионният акт/ в случая не би могъл да настъпи - дори и при
уважаване на процесните искове /дори и процесният имот да бъде върнат в
патримониума на дружеството/.
В такава
хипотеза следва /принципно/ да се приеме, че за ищеца не е налице правен
интерес да поддържа иска /което предполага – прекратяване на делото/.
Председателят на състава обаче се произнася /с риск настоящият съдебен акт да
бъде обезсилен/ с решение /по съображения за процесуална икономия – за да не се
допусне връщане на делото за разглеждане по същество при евентуална отмяна на
прекратително определение, което би забавило значително във времето
финализирането на процесния правен спор/.
С оглед
изложеното /поради посочената - в случая единствена пречка за уважаване на
исковете/, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 216, ал. 1, т. 2 и
т. 6 от ДОПК на Националната агенция по приходите против „Д.“ ЕООД и И.Г.С. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да плати на И.Г.С. 600 лева
– съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: