Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                    

19.04.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 март

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 417/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 371422-F401865 от 02.11.2018 г. издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27, /чл. 83/, и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО е наложил на М.М.И., с ЕГН: ********** *** административна санкция -  глоба в размер на 50 лева и глоба в размер на 50 лв. за извършени две нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

Жалбоподателят в подадената до съда жалба оспорва констатациите в обжалваното наказателно постановление.

По същество на спора не излага мнение защо счита, че следва да се отмени атакуваното НП.

Административно наказващия орган на ТД на НАП- офис – Плевен редовно призован, за него се явява процесуален представител, юрисконсулт ***, който оспорва жалбата. По същество взима становище за законосъобразност на проведеното административно наказателно производство и правилност на обжалваното наказателно постановление, затова моли издаденото НП да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от административно наказаното лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

Атакуваното наказателно постановление № 371422-F401865 от 02.11.2018 г. е издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново въз основа на Акт № F401865 от 24.08.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 23.08.2018 г. в *** в ТД на НАХ Велико Търново, офис Плевен при извършване на проверка във връзка с подадено заявление /молба/, с вх. № 12668/07.08.2018 г. е установено, че като самоосигуряващо се лице не е подало декларации Образец № 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за периода – месец 11.2017 г. и месец 12.2017 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларации образец № 1 за месец 11.2017 г. и месец 12.2017 г. са подадени в офис Плевен при ТД на НАП – гр. Велико Търново на 24.08.2018 г. с Протокол № 153581806491206/24.08.2018 г. за периода месец 11.2017 г. и с Протокол с № 153581806491416/24.08.2018 г. за периода месец 12.2017 г., като е следвало да бъдат подадени в срок:

-за месец 11.2017 г. до 25.12.2017 г.;

-за месец 12.2017 г. до 25.01.2018 г.

Нарушението е установено с протокол за извършена проверка с № ПО-04001518072764-073—001/23.08.2018 г., връчен на 24.08.2018 г.

В тридневен срок не постъпило и писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

При връчване на АУАН-а на 24.08.2018 г. в графа възражения жалбоподателят е отразил собственоръчно следното:

 

„Запознах се със съдържанието на акта. През месец 11 и 12 бях здравословно недобре и за това бях приет в болнично заведение. Имам заболявания диабет и усложнения от това заболяване. Поради което и влошаването имам ТЕЛК решение с 65% инвалидност и през няколко месеца трябва да лежа в болница“.

 

На практика, с това свое волеизявление жалбоподателят признава авторството на извършеното от него нарушение, но не представя абсолютно никакви писмени, а дори и гласни доказателства в подкрепа на изложеното възражение в АУАН-а.

Въз основа на съставения АУАН било издадено на 02.11.2018 година оспорваното НП, което било връчено по надлежния ред лично на жалбоподателя  на 19.02.2019 година.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства: показанията на актосъставителя, както и разпита на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетелите по АУАН-а, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

 Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове, като съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, което да води до незаконосъобразност и неправилност на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни.

Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл. 3,ал. 1,т. 2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.

 Следователно, в настоящия случай, М.М.И., в качеството си на самоосигуряващо се лице е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за месец ноември 2017 г. в срок до 25.12.2017 г. и за месец декември 2017 г. до 25.01.2019 г.

 

При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 25.12.2017 г. и на дата 25.01.2018 г. действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата на чл.3, ал. 1,т. 2 от Наредба № Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в АУАН-а.

Съдът счита, че дори настоящият случай не може да се квалифицира и като маловажен такъв.

 

 

В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие,  като по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл. 93, т. 9 от НК, съгласно който  текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи е видно, че не са били подадени Декларации обр. 1  за 2 месеца.

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.

 Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл. 355, ал. 1 от КСО. 

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че преценката на административно наказващия орган е правилна и издаденото НП е законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 371422-F401865 от 02.11.2018 г. издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27, /чл. 83/, и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО е наложил на М.М.И., с ЕГН: ********** *** административна санкция -  глоба в размер на 50 лева и глоба в размер на 50 лв. за извършени две нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: