РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Кюстендил, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500287 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от Е.В. Д., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез особения си представител адв. С.М., служебен адрес: *****, срещу
решение № 315 от 09.05.2022 г. по гр.д. № 1341/2021 г. по описа на Районен
съд Кюстендил, с което е признато, че Д. дължи на *** (предходно
наименование -***), ЕИК ***, сума в размер на ** лв., от които ** лв.-
главница за използвана и неизплатена електрическа енергия за периода
16.09.2020 г. -16.12.2020 г., за електроснабден имот, находящ се в ***, с ИТН
** и законна лихва за забава ** лв. за периода 11.11.2020 г. до 20.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2021 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
427/2021 г. по описа на КРС, както и ** лв. разноски по делото.
Въззивникът счита, че решението е недопустимо, постановено е в
нарушение на материалния закон, моли да бъде обезсилено и делото
прекратено. Твърди, че исковете са недопустими, тъй като заповедта е била
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 3 ГПК и не е подавано
възражение от длъжника. Сочи, че съдът неправилно е приел, че
фактурираните количества електроенергия са доставени от дружеството и
потребени от ответника. Излага, че съдебно-счетоводната експертиза се
1
основава единствено на база счетоводните записвания на ищцовото
дружество, а съдебно-техническата експертиза е била оспорена от ответника.
Твърди, че представените фактури от ** не обвързват съда с доказателствена
сила и не доказват получаването на електроенергия от ответника. Моли
решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ***, чрез адв. Р.Д..
Въззиваемата страна счита, че решението е правилно и законосъобразно,
моли да бъде оставено в сила. Излага, че твърденията на въззивника са
бланкетни – законът не предвижда форма за сключване на договора за
доставка на електрическа енергия. Сочи, че по делото е доказано, че е
сключен договор между страните за покупко-продажба на електрическа
енергия, такава е доставяна на ответника и последния не е заплатил цената.
Моли да му бъдат присъдени разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
КОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в
първоинстанционното производство (надлежен представител), насочена е
срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е
постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и
допустим.
Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не се
представиха нови доказателства, които да я променят, поради което в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно,
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
1. Пред районен съд са били предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 35 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „** *" * и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: общ размер на ** лв., от която ** лв. – главница за използвана
и неплатена електрическа енергия за периода 16.09.2020г. – 16.12.2020г. за
електроснабден имот, находящ се в *** с ИТН **; ** лв. – законна лихва за
забава, считано от 11.11.2020г. до 20.02.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
2
на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 427/2021 г. от
описа на КРС.
Районен съд е уважил исковете, приемайки, че е доказано по делото, че
е налице валидно възникнала и съществуваща облигационна връзка между
страните по предоставянето на електроенергия срещу заплащане, както е
отхвърлил възраженията на особения представител на ответника, че не е
доказано че ищецът е доставял конкретните количества електроенергия или
стойността им.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че решението е правилно,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от
Районен съд Кюстендил, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от ищцовото дружество срещу ответника Е.В. Д.. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
2. Окръжният съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни.
2.1. Във въззивната жалба се твърди, че искът е недопустим, тъй като Д.
не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Въззивният
съд споделя извода на районният, че възражението е неоснователно. В случая
е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е дал указания
на заявителят да предяви иск за установяване съществуване на вземането,
поради причината, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни
в съобщението. Следователно така предявеният в едномесечния срок иск по
чл. 422 от ГПК е допустим.
2.2. Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е доказал, че е
доставял твърдяното от него количество електроенергия, съответно, че то е
потребено от ответника, нито е доказал стойността му. В тази връзка следва
да се посочи следното: Съгласно чл. 98а, ал.1 и 4 от ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно пар. 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В разпоредбата
на пар.1, т. 27г от ДР ЗЕ е предвидено, че "краен клиент" е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а
3
съгласно пар. 1, т. 41б, б.”а” от ДР ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е
краен клиент, който купува енергия или природен газ. С оглед на така
изложената законова регламентация се налага изводът, че ЗЕ предвижда
сключване на договори за доставка на електрическа енергия с крайни клиенти
с конклудентни действия – включване в електропреносната мрежа и доставка
на енергия, като не е поставено изискване за форма на договора.
В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото,
може да се направи извод, че между страните е сключен договор за продажба
на ел. енергия, като на името на ответника за процесния имот е открита
партида при ищеца, с клиентски номер ** и абонатен номер **.
Съдебно-техническата експертиза установява, че през процесния
период монтираният за имота на ответника електромер е бил годно
измервателно средство, както и че отчитането на ел. енергия за имота на
ответника е извършвано в съответствие с действащата нормативна база. По
делото е установено, че количеството електроенергия, което е отразено в
процесните фактури е предоставено от ищеца и ползвано в обекта на
ответника. Съдът приема за правилно и логично заключението на вещото
лице инж. К.П., последният е изложил, че количеството потребена енергия,
което е посочено от ищеца във фактурите, съответства на отразеното
количество по реален отчет в електронен карнет на “**”, както и в справката
за консумация на клиенти.
В хода на първоинстанционното дело е доказан и размера на дължимите
суми за електрическа енергия. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза
счетоводството на ищеца е водено редовно. Според изчисленията на вещото
лице начислената и незаплатена сума по фактури и съобразно отразеното в
счетоводството на ищеца, с оглед на плащанията на ответника до момента на
забавата му е ** лв. - главница и ** лв. - лихва за забава. Горното се подкрепя
и от установеното в съдебно-техническата експертиза. Според съда вземането
на ищеца спрямо ответника е доказано в установения от районния съд размер
от ** лв.
3. В заключение - вземайки предвид посочените доказателства и
окръжен съд счита, че е било налице валидно договорно правоотношение
между страните, по силата на което ищцовото дружество е продавало на
ответника ел. енергия за електроснабдения му обект къща, находяща се в в
*****, което е породило задължението на Е.Д. да заплати цената й, като
доказателства в тази насока не са представени.
Поради гореизложените доводи настоящият състав също намира, че
претенцията за заплащане на претендираната стойност на доставена
електрическа енергия за процесния период е основателна, както счита, че
4
приложените по делото доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност, в
резултат на което районен съд е достигнал до правилния извод за
неизпълнение на задължението на ответника да заплати цената на доставената
му електрическа енергия.
4. Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
5. С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото
дружество се дължат сторените във въззивното производство разноски, които
са в размер на ** лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315 от 09.05.2022 г. по гр. д. №
1341/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА Е.В. Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ******, сумата ** лв.
представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5