РЕШЕНИЕ
№323
град
Пловдив, 06.02.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
I отделение, I състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 3329 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 210, ал. 3 и чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на И.Й.Г.,***, със съдебен адрес:***, оф. 4, против решение по Протокол
от 18.05.2018 год. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
307/22.03.2018 год. на Кмета на Община Родопи, в частта за определеното
еднократно парично обезщетение в размер на 177 лева, което следва да бъде
изплатено на жалбоподателката като собственик на поземлен имот №040105 по плана
на с. Крумово, Община Родопи, засегнат
от учредяването на безсрочното сервитутно право за обект “Нова ВЛ 400 кV
п/ст „Пловдив” - п/ст „Марица - изток” -
п/ст „Бургас”.
В
жалбата се поддържат доводи,че решението
е нищожно и се иска обявяване на неговата нищожност или евентуално неговата
отмяна като незаконосъобразно.Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в нарушение на
материалноправните разпоредби и при
несъответствие с целта на закон. Претендира се присъждане на разноски.Представя
писмени бележки.
Ответникът-Община
„Родопи“ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски и представя писмена защита.
Заинтересованата
страна –„Електроенергиен системен оператор“ЕАД,чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна по административно-правния спор:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити. Установява се от известие за доставяне/л.7/,че оспореният административен
акт е съобщен на жалбоподателката на 27.09.2018г.,а жалбата е подадена
04.10.2018г.Жалбата е против решение на комисията по чл.210 ЗУТ, което подлежи
на обжалване пред съд по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ съгласно изрична норма на
чл.210, ал.3 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От
фактическа страна се установява следното.
И.Й.Г. се
легитимира като собственик, наследник на починалия си съпруг К.А.Г.по отношение
на имот №040105 с площ 1,175 дка, четвърта категория,
местност „Овощна градина“, начин на трайно ползване – овощна градина, находящ
се в землището на с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив
Горното се установява от Договор за доброволна делба от
11.11.1998 г. във връзка с Решение №16166/28.07.1994 г. и проект за делба на
имот №040077/л.169 и сл./; удостоверение за
наследници изх.№203/10.11.2018 г./л.172/.
Административното
производство е започнало по заявление от 15.05.2017 г. (л.92) на
„Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД до кмета на община Родопи, с
което във връзка с одобрения със заповед № РД-02-15-35 от 11.04.2017 г. на
министъра на РРБ ПУП – ПП за обект: „Нова ВЛ 400 кV от п/ст Пловдив до п/ст „Марица – изток“ –
Лот 1“/л.89/, е поискано назначаване на комисия за определяне на размера на
обезщетенията на засегнатите от електропровода имоти.
Със заповед
№ 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община Асеновград /л.19/е назначена комисия
за произнасяне в случаите по чл.210, ал.1 ЗУТ.
В свое
заседание на 18.05.2019 г. комисията по чл.210 ЗУТ е взела оспореното решение
за определяне на паричните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите
от изграждането на процесния електропровод поземлени имоти, включително и
обезщетението за частта от 0,239 кв.м от поземлен имот № 040105, в землището на
с. Крумово, собственост на жалбоподателя, въз основа на оценителските доклади, изготвени
от „Сървей груп“ ЕООД.На л.17,в протокола под №17 е описан имота на
жалбоподателката.
В
оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство – паричното
обезщетение за поземлен имот № 040105 е определено в размер на 177 лева, което
се явява осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителите
три метода за оценка на засегнатия имот – по метода на сравнимите продажби, по
метода на приходната стойност и по аналитичния метод – и дадената от
оценителите в приложение 2.4 към оценителските доклади препоръчителна пазарна
стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право.
Предвид
това, неоснователно е направеното по жалбата оплакване, че липсва такава
оценка. Напротив, видно от така посочения оценителски доклад и приложенията към
него, касателно процесния имот е надлежно изготвено предложение за справедлива
пазарна цена от лицензиран оценител. За изготвяне на същото, видно от
приложение 2.1, 2.2 и 2.3 и 2.4 са използвани метод на сравнимите продажби,
метод на приходната стойност и аналитичен метод като като крайна цена е
предложена средната, получена от трите метода.
Именно така
предложената пазарна оценка е възприета от комисията (съгласно мотивите на
протокола на комисията) и е определена пазарната цена на сервитутното право.
При това
положение, съдът намира, че комисията не е допуснала съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство. Възложена е оценка на
лицензиран оценител, същият я е изготвил, комисията я е приела в 6 месечния
срок, за който тя е действаща.
Във
връзка с оспорване компетентността на комисията по чл210 от ЗУТ,ответникът с
писмена молба от 30.01.2019г./л.200 и сл./. е представил заповеди за
назначаване , длъжностни характеристики ,трудов договор и удостоверение за
правоспособност
По
искане на жалбоподателката е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза със задача да определи средната пазарна цена на отчуждената част от наследения
от нея имот като вещото лице съобрази съдържанието на сервитута,да вземе
предвид безсрочния характер на сервитута,наличието на трайни насаждения,които
попадат в него.
Експертът
определя дължимото обезщетение за частта от имот №040105 в размер на 0,239 дка,
местност „Овощна градина“, находящ се в землище с. Крумово, общ. Родопи,
попадащ в границите на сервитута за обект: Трасе на НВЛ 400kV п/ст „Пловдив“ -
п/ст „Марица-изток“ ,в размер на 233 лева.Така
определеният размер на
обезщетението представлява пазарната стойност на имота,определена при извършване на оглед на имота и при проверка
в Служба по вписванията гр.Пловдив за осъществени сделки в землището на с.Крумово за периода на
проверката от 08.11.2016г. до 30.01.2018г.,които са общо 2 и за тях са
представени нот.актове.
Относно
трайните насаждения,налични в имота,респективно в частта засегната от сервитута
,вещото лице сочи в заключението,че към момента на оценката 22.01.2018 г.
овощните ябълкови насаждения са били на видима възраст около 32 годишни, които
са били завършили плододаващия период, т.е. били са с изтекъл срок на
амортизация.Според чл.11ал.3 от
Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения,силно закържавели насаждения, дървета, храсти,
растения и др., независимо от възрастта им, както и такива, които са завършили
плодоваващия период, се оценяват само като материал за отопление, строителство,
мебели и др. по съответните действащи изкупни цени към момента на извършване на
оценката. Във връзка с това, че овощните насаждения ябълки са завършили
плододаващия период експертът ги оценява само като материал за отопление.
По делото е
депозирано и допълнително заключение на вещото лице М.В.,като по искане на
заинтересованата страна,същото е определило пазарната стойност на частта от
имота с площ от 0,239 дка,предвидени за
сервитутното право на преминаване ,без трайните насаждения, и същата е в размер
на 211 лева.
Съдът
кредитира изцяло първото /основното/заключение
на вещото лице което изготвено компетентно,обективно ,кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателства и изготвено въз основа на направени
проучвания и констатации, подробно описани в него.
При тези
фактически констатации, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи,че неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на
оспореното решение поради липса на материална компетентност на органа, тъй като
чл.210, ал.1 ЗУТ изисква обезщетението да се определи от комисия, назначена от
кмета на общината. В настоящия случай комисията е назначена със заповед № 307
от 22.03.2018 г. на кмета на община Асеновград. Обстоятелството, че решението е
взето от четирима от общо шестимата членове на комисията, не влияе върху
неговата законосъобразност, доколкото е бил налице кворум от повече от
половината от одобрения състав и е взел участие главният експерт, определен със
заповед № 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община Асеновград като задължителен
член, когато се разглеждат имоти извън регулация.
Ето защо съдът намира,че е налице валиден
административен акт.
Оспореното решение е прието от материално и териториално компетентния по
см. на чл. 210, ал.1 от ЗУТ колективен орган -
Комисия, назначена със Заповед № 307 от 22.03.2018 г. на кмета на община
Асеновград; обективирано е в надлежно изготвен и подписан протокол и съдържа
изискуемите се по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити.
Съдът не констатира нарушение на
административно производствените правила,като относно твърдението,че липсвала
оценка на имота на жалбоподателката,по-горе в настоящото решения бяха изложени
мотиви за нсеоснователност на поддържания довод.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби,следва
да се подчертае следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза
на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути. По аргумент от нормата на чл. 64, ал.4, т.2 от ЗЕ за възникването на
законовите сервитути по чл. чл. 64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЕ, титулярят на
сервитута дължи заплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота,
върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. В чл. 65, ал.1 от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите
критерии за определяне размера на обезщетението по чл. 64, ал.4, т.2 от ЗЕ,
като в чл. 64, ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията
се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните
с оценка от лицензиран оценител.
В настоящия
случай се касае за определяне на обезщетение по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ, което
трябва да бъде изплатено на собствениците на имоти, трайно засегнати от
сервитута на трасето на линейния обект: „Нова ВЛ 400 кV от п/ст Пловдив до п/ст „Марица – изток“ –
Лот 1“.
Размерът на
обезщетението е определено по реда на чл. 210 от ЗУТ. В посочената норма е
регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на
обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината.
Съгласно чл.210,
ал.1 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. А съгласно чл.65,
ал.1 ЗЕ размерът на обезщетението за този вид сервитут се определя при
прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на
ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. Т.е., и по ЗЕ, и по ЗУТ основен критерий
за определяне размера на дължимото от титуляра на сервитута обезщетение е
пазарна цена на засегнатата част от имота, което задължава комисията да
определи пазарната цена на сервитутното право при прилагане единствено на
метода на пазарните аналози, като се вземат предвид продажните цени по
разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със сходни характеристики –
местонахождение, площ, категория земя, начин на трайно ползване. Принудителното
по своя характер учредяване на сервитут, възникващ по силата на закона, изисква
удовлетворяващо собственика на засегнатия имот обезщетение, максимално близко
до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота, поради което
при определянето на справедливата пазарна оценка като основа, от която се
определя стойността на обезщетението за засегнатите от сервитута имоти, е
допустимо прилагането единствено на метода на пазарните аналози.
В този смисъл
оценителските доклади, ползвани от комисията по чл.210 ЗУТ, сочат, че е
определена осреднената пазарна стойност на база на използваните от оценителите
три метода за оценка – по метода на сравнимите продажби, по метода на
приходната стойност и по аналитичния метод, което противоречи на чл.65, ал.1 ЗЕ
и чл.210, ал.1 ЗУТ, защото не е спазен критерият оценката да бъде по
справедливи пазарни цени. Докато определеното от вещото лице обезщетение е в
съответствие с изискванията на чл.65, ал.1 ЗЕ и на чл.210, ал.1 ЗУТ, както и на
изискванията на основните принципи в чл.6 и чл.8 АПК за съразмерност и за
равенство. Принципът на съразмерност задължава административния орган да
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да
допуска облагодетелстване на едни субекти за сметка други. С всеки
административен акт трябва да се цели най-малко засягане на правата и законните
интереси на заинтересованите страни, като се търсят и прилагат
най-благоприятните за тях мерки за постигане целта на закона. Принципът на
равенството изисква административният орган да третира еднакво, при еднакви
условия сходните случаи. С оглед на тази правна регламентация съдът намира, че
определеното обезщетение следва да бъде изменено от 177 лева на 233 лева.
При така
изложеното, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, като
се измени определеното обезщетение.
С оглед
изхода на делото , на основание чл.143,ал.1 от АПК и при направеното искане за
присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя с приложен
списък на разноските/л.240/, същото като основателно и доказано в размер на 910
лева (10 лева за държавна такса , 300 лева за възнаграждение за вещо лице и 600
лева адвокатски хонорар) следва да бъде уважено и следва да бъде осъдена Община
Родопи да заплати на жалбоподателя тази сума.
Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, І състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба от И.Й.Г.,***, със съдебен
адрес:***, оф. 4, решение по Протокол от
18.05.2018 год. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
307/22.03.2018 год. на Кмета на Община Родопи, като УВЕЛИЧАВА определеното еднократно парично обезщетение, което следва
да бъде изплатено на жалбоподателката като собственик на поземлен имот №040105
по плана на с. Крумово, Община Родопи, засегнат
от учредяването на безсрочното сервитутно право за обект “Нова ВЛ 400 кV
п/ст „Пловдив” - п/ст „Марица - изток” -
п/ст „Бургас”,от 177/сто седемдесет и седем /лева на 233/двеста тридесет и
три/лева.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на И.Й.Г.,***,
с адрес за връчване на съобщения и призовки по делото: гр. Пловдив, ул. “Райко
Даскалов“ №68, ет. 2, оф. 4, сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: