№ 3693
гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110104824 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Я. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалния му
представител – адв. Б. Д.-П., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №
43, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в гр. Варна,
район Аспарухово, СО „Боровец-Юг“, с площ 481 кв. м., номер по предходен
план: ****, при граници и съседи на имота: **********, ведно с изградената в
имота жилищна сграда с идентификатор № *******.1, със застроена площ 4
кв. м., брой етажи: 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна, на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване
на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение,
упражнявано еднолично от ищеца/, в периода от 2000 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.04.2023 г.
В исковата си молба ищецът Д. Я. Я. твърди, че е собственик на
процесния недвижим имот, ведно с изградената в него сграда, като същият е
придобит по давност чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение,
осъществявано от него в периода от 2000 г. досега. Поддържа, че към
неговото владение присъединява и това на родителите си, осъществявано в
периода 1984 г. – 2000 г. Посочва, че имотът е разчистен и облагороден,
засадени са лози и овошки, построена е сезонна дървена сграда на бетонна
основа, използвана за нощувка и подслон. Излага, че имотът е ограден.
Твърди, че на 21.06.2021 г. до неговата майка М.Д. Я.а, вписана в регистрите
на Община Варна като собственик на имота, е изпратено уведомително
1
писмо, с което е била уведомена, че от непознато за нея лице И.З.Г. е
подадено заявление от 07.06.2021 г. за издаване на удостовеР.е за
обстоятелствена проверка относно този имот. Майка му като адресат на
уведомлението е подала възражение. Поддържа, че процесуалният му
представител – адв. Б. Д.-П., въз основа на предоставено от него пълномощно,
се е снабдила с извадка от кадастралната карта и кадастралния регистър за
този имот, в които било посочено, че е на неидентифициран собственик.
Излага, че имотът е деклариран по надлежния ред пред Дирекция МДТ с
фактическата му площ от 481 кв. м. и наличната в имота сграда като негова
собственост по давностно владение. Заплатен е и съответният данък.
Издадено му е удостовеР.е от 25.10.2021 г., в което като забележка било
вписано, че същият този имот е деклариран от И.З.Г. с декларация от
30.03.2021 г. Посочва, че по отношение на имота е съставен Акт за общинска
собственост от 22.07.2022 г. Твърди обаче, че липсва каквото и да е правно
основание за съставянето му, тъй като имотът никога не е бил нито държавна,
нито общинска собственост, поради което го оспорва. Поддържа, че имотът
никога не е бил безстопанствен, нито пък някога е бил с неизвестен
собственик. Твърди, че е придобил по давност процесния имот, като
владението му е продължило повече от 10 години. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. Д.К.. Оспорва наведените от ищцовата страна твърдения,
като счита същите за неоснователни и некореспондиращи по никакъв начин с
реалната фактическа обстановка. Излага, че имот № ******* е бил с номер
****, съгласно плана на стари имотни граници на „Боровец-север“ и е
новообразуван имот с номер *****.**** по ПНИ на с.о. „Боровец - юг“.
Поддържа, че този имот е бил предоставен за ползване по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на М.Д. Я.а по ПМС № 11, протокол № 13, решение № 223-5-3, уд.
160, без данни за извършено плащане на стойността на земята. Съгласно
разписния лист по КП към ПКП имотът е записан на М.Д. Я.а, без посочен
документ за собственост. Твърди, че имотът е подлежал на възстановяване по
реда и при условията на ЗСПЗЗ и с оглед липсата на доказателства същият да
е придобит по реда и при условията на пар. 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, по
отношение на него е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение
на имота няма проведена процедура по изменение на ПНИ, няма издадена
заповед за възстановяване или придобиване право на собственост или
започната процедура по пар. 4к ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване
правото на собственост, няма данни за закупуване на части от имота от
ползвател. Съгласно регистъра на имоти към ПНИ на с. о. „Боровец-юг“, този
имот е записан на неидентифициран собственик. Поддържа, че доколкото с
ПНИ се установяват имотите, собственост на три категории лица:
реституирани собственици, трансформирани ползватели и лица, които не са
загубили собствеността върху имотите си, а ищецът не е в нито една от тези
категории, имотът е преминал в собственост на общината. Излага, че е без
правно значение кога е издаден АОС, тъй като общината е придобила правото
на собственост върху имота eх lege. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, общинска
собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закон, е именно – чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ. Твърди, че в приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за
2
реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на пар. 4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ, какъвто именно е и конкретният случай. Поддържа, че по отношение
на този имот е приложима забраната за придобиване по давност на имоти
държавна и общинска собственост, поради което към настоящия момент не е
изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок и ищецът не е могъл да
придобие имота въз основа на давностно владение. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
от адв. Б. Д.-П., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявеният иск да бъде уважен. В предоставения срок представя писмена
защита.
Ответната страна депозира нарочна молба по хода на делото, подадена
чрез процесуалния представител – юрк. Д.К., в която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване
правнорелевантните факти, от които се ползва, а именно, че е собственик на
процесния недвижим имот, ведно с изградената в него сграда, на въведеното
от него основание – изтекла в негова полза придобивна давност, тоест че
същият непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт
върху този имот в заявения период от 2000 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.04.2023 г., с намеР.е за своене, съответно, че е
присъединил и владението на родителите си, осъществено в периода 1984 г. –
2000 г.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за
да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, а именно да установи свое противопоставимо право на
собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона
– чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно, че този имот е бил предоставен за ползване
на майката на ищеца – М.Д. Я.а, по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползвателят
не е изкупил същия по реда и при условията на пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от представения акт № 10819/22.07.2022 г. за частна общинска
собственост, процесният поземлен имот с идентификатор ******* по КККР
на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с. о. „Боровец - юг“, с площ 481 кв. м., е
актуван като собствен на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
С отговора на исковата молба е представена цялата административна
преписка относно издаването на този акт.
Съгласно наличния в преписката Списък на граждани, на които е
предоставена земя по 11 ПМС в района на селищна система Варна, под № 160
в списъка /л. 91 от делото/ е посочено, че на М.Д. М., впоследствие с фамилно
име Я.а /майка на ищеца в настоящото производство/, е предоставено за
ползване място с площ 0.600 дка, в местност Боровец, при граници: *******
3
След направена справка /съгласно писмо – л. 48 от делото/ в Дирекция
„Устройство на територията“ към район „Аспарухово“ при Община Варна е
установено, че няма проведена процедура по изменение на ПНИ по реда на
пар. 4к, ал. 12 и 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ ****, находящ се в местност
Боровец – юг, кадастрален район *****; няма данни за извършено плащане от
ползвателя М.Д. Я.а /М.Д. М./, на основание пар. 4а, ал. 1 и пар. 4з, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ относно ПИ **** по ПНИ на местност „Боровец-юг“; в
районната администрация на район „Аспарухово“, Община Варна, няма
издадена Заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не са налични строителни
книжа и удостовеР.е за търпимост за ПИ **** по ПНИ на местност „Боровец-
юг“.
По делото е прието без възражения от страните заключението на вещото
лице инж. Р. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
цени изцяло като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението,
за терена, в който попада претендираният имот, описан в исковата молба, а
именно: имот № *******, са налични следните планове и карти: 1.
Кадастрален план на „Терена – южно от Галата“, изготвен през 1983 г.,
съгласно който имотът е нанесен с № 1615, с площ по аналитични данни 539
кв. м., при граници: дере, имот № 1614 и дере; 2. Кадастрален план на м.
„Боровец - юг“ 1991 г., с попълване 1996 г., одобрен със Заповед № Р-
359/22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна. Съгласно представената скица
№ 1 на имот № *****.**** от КП на м. „Боровец - юг“ 1991 г., имотът е с
площ 481 кв. м., записан на М.Д. Я.а, при граници: имоти №№ *****.9615 –
улица, *****.9617 – улица и имот *****.565; 3. Плана на новообразуваните
имоти на СО „Боровец - юг“, одобрен със Заповеди №№ РД-1-
7706/467/04.12.2002 г. и РД-1-7706/68/11.03.2003 г. Съгласно помощния план
към ПНИ процесният имот *******, целият с площ 481 кв. м., попада с
пълната си площ в стар имот № ****, записан в плана на старите имотни
граници като „извън пар. 4“. За новообразувания имот № *****.**** липсва
информация за собственост. Съседите на имота са: *****.656 – овощна
градина, *****.9617 – улица и *****.9615 – улица; 4. Кадастрална карта на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК.
Съгласно действащата КК на гр. Варна, процесният имот представлява:
поземлен имот *******, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, местност
„Боровец-юг“, с площ 481 кв. м., стар номер ****, при граници: **********.
Като собственик на имота е посочена Община Варна, съгласно Акт за
общинска собственост № 47, том 65, рег. 24540, дело 14687 от 29.07.2022 г.,
издаден от СВп – гр. Варна.
Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица № 2 към
експертизата се установява, че имот № 1615 от КП „Терена – южно от
Галата“ от 1983 г. попада в по-голямата си част в имот с идентификатор
******* от КККР/2008 г., който е идентичен на имот *****.**** от КП/1996
г. и е идентичен на имот *****.**** от ПНИ 2003 г.
Вещото лице в заключението си при отговора на поставените въпроси в
т. 3 от задачата посочва, че процесният имот преди колективизацията е бил
земеделски – ниви и лозя на частни стопани. Теренът, в който попада имотът,
е включен в баланса на ТКЗС и ДЗС. Не са открити данни за конкретния имот
да е съставян акт за държавна собственост. Процесният имот попада в
територия на селищно образувание „Боровец - юг“, а до 2000 г. – в територия
по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно протокол № 13/23.10.1984 г. и списък,
4
приложен към него на стр. 91 от делото, на М.Д. Я.а се предоставя за
ползване 0.6 дка, м. „Боровец“, при граници: ******* Няма проведена
процедура по пар. 4к от ЗСПЗЗ. Плана на новообразуваните имоти на СО
„Боровец - юг“ е одобрен с посочените вече заповеди от 04.12.2002 г. и
11.03.2003 г. Не е проведена процедура за изменение на ПНИ. Процесният
имот не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите К.М.К. и М.О.К..
Съгласно показанията на свидетеля К.К., същият знае, че ищецът Д. има
място в „Боровец - юг“, тъй като той самият е имал място там. Излага, че
местата там са стандарт – 600 кв. м. Навремето са дадени по някакви
постановления. Я., бащата на Д., първоначално е облагородявал мястото, това
е било някъде през 1985 г. Мястото им е в едно деренце. Чистили, оправяли,
като след като Я. се разболял и закъсал със здравето, ищецът поел нещата, той
гледал мястото. Имало телена ограда с колове. Обяснява, че от ковида насам
почти не е ходил на мястото, но последно, когато минавал, му се видяло
запустеличко, всичко било паднало, липсвали коловете, разбутана била
оградата. Това било преди 2-3 години. Там имало малка къщичка, една стая.
Знае, че в имота няма вода. В мястото имало насаждения – орех, слива. Знае,
че през последните години Д. си поддържал мястото, сеел разни неща.
Посочва, че не е виждал друг в мястото освен Д. и родителите му. Не е чувал
някой от съседите да има претенции за това място. По отношение на
представения снимков материал на л. 68 от делото посочва, че според него на
тази снимка са две места, част от мястото на ищеца, която е под сградите, и
съседното място.
Съгласно показанията на свидетеля М.К., първи братовчед на ищеца,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същият знае, че Д. има място
на Боровец – юг, около 500-600 кв. м. Знае, че майка му и баща му са имали
това място и преди няколко години го отстъпили на Д.. Бащата на Д. се
разболял и затова братовчед му започнал да се грижи за мястото. Мястото
било оградено с метални колове и с мрежа. Имало по-голяма барака, в която
се държали инструменти, имало дори легло за почивка, маса, пейки, в горния
край имало и външна тоалетна. Заявява, че никога не е виждал друг в мястото
освен Д.. Не е чувал някой да има претенции за мястото. Д. започнал да прави
някои подобР.я, но били откраднати доста неща, мястото се паразградило.
Една година било изровено много от дъждове и братовчед му извикал
техника, заравнил го, тогава се била съборила и барачката. Обяснява, че са
израснали там, ходел е често и с децата си покрай ковида. Във връзка с
предявените му снимки посочва, че на л. 68 от делото мястото на Д. е по-
скоро в горната част, там където има сгради, около съседните вили. Заявява,
че това на л. 69 от делото не е мястото на Д..
Следва да се отбележи, че в настоящото производство няма спор за
идентичност. Ищецът упражнява фактическа власт именно върху недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор ******* по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с площ 481 кв. м., находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, кв.
Галата, м-ст „Боровец юг”, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
**********, за който имот ответникът Община Варна се е снабдил с АЧОС.
Изрично разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС предвижда, че АЧОС
няма правопораждащо действие, поради което в настоящото производство
5
ответникът следва да установи предпоставките за издаването му, а именно
наличие на посочените като основание за издаване на акта законови
разпоредби.
Правното основание за издаване на процесния АЧОС, както вече се
посочи по-горе в изложението, е чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, съгласно който
общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Конкретно в отговора на исковата молба ответникът посочва, че имотът
е придобит по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изр. първо от този текст
предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.
В тази връзка общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран, съответно изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството доказателства
и доказателствени средства съдът приема, че може да се направи обоснован
извод, че са налице именно тези предпоставки.
Както посочва вещото лице, няма данни за процесния имот да е
издаден акт за държавна собственост. Преди колективизацията този имот е
бил земеделски – ниви и лозя на частни стопани, включен е в баланса на
ТКЗС и ДЗС. През 1984 г. е предоставен за ползване на майката на ищеца –
Мария Драганова Я.а /към този момент с фамилно име М./, на основание
ПМС № 11. В тази връзка самият свидетел К.К. посочва, че всички места в
този район навремето са дадени по някакви постановления.
От приетата експертиза се установява, че няма проведена процедура по
пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни за извършено плащане от ползвателя
М.Д. Я.а по реда на пар. 4а, ал. 1 и пар. 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /за
последното обстоятелство липсват и такива твърдения в исковата молба/.
Тоест, майката на ищеца не се е възползвала от правото, което законът й дава,
да изкупи процесния имот, поради което и правото на ползване не е
трансформирано в право на собственост.
Както изрично се посочва в заключението по приетата СТЕ, процесният
имот до 2000 г. попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тоест, до 2000
г. имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща на възстановяване, която
не е била заявена за възстановяване /ирелевантно в случая е обстоятелството,
че след 2000 г. е в границите на урбанизирана територия - СО "Боровец-юг" в
землището на гр. Варна/. Затова следва да се приеме, че процесният имот е
станал общинска собственост именно по силата на императивната разпоредба
на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ, съгласно който земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост.
Доколкото обаче процесният имот е със статут на частна общинска
собственост, същият би могъл да бъде придобиван по давност след 01.06.1996
г. /влизане в сила на Закона за общинската собственост/.
С §1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006
г., в сила от 01.06.2006 г./ се приема за пръв път така наречения „мораториум“
за придобиване по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска
собственост, с първоначално определен срок на действие от 7 месеца. В
6
последствие законодателят многократно и последователно във времето
продължи действието на мораториума, като последно предвидената забрана за
придобиване на тази категория имоти бе до 31.12.2022 г. По въпроса за
противоконституционния характер на разпоредбата бе сезиран
Конституционният съд на Република България. Със свое Решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., обн. ДВ, бр.18/04.03.2022 г., разпоредбата
на §1 от ЗДЗС бе обявена за противоконституционна. Изрично в мотивите на
решението се посочи, че обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в
сила. Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на
Република България, решението на КС влиза в сила три дни от обнародването
му, а обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на
влизане в сила на решението – 08.03.2022 г.
В този смисъл следва да се приеме, че в случая ефектът на наложения
мораториум за придобиване на имоти частна държавна и общинска
собственост следва да бъде зачетен от момента на приемане на
противоконституционния закон – 01.06.2006 г. до влизане в сила на Решение
№ 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ – 08.03.2022 г.
Ищецът в настоящото производство навежда твърдения, че е придобил
процесния недвижим имот по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години – от 2000 г. до
настоящия момент. Твърди, че родителите му също са владели имота в
периода 1984 г. до 2000 г., поради което присъединява и тяхното владение.
Следва да се отбележи, че ищецът в исковата молба не въведе
твърдения как точно неговите родители са започнали да владеят имота. Това
обаче се установи в хода на производството – в края на 1984 г. процесното
място е предоставено за безвъзмездно ползване на майката на ищеца по
силата на ПМС № 11/1982 г. Ето защо и само по себе си това обстоятелство
опровергава твърденията, че неговите родители са владели имота с намеР.е за
своене от началото на ползването на имота – 1984 г. На майката на ищеца на
годно правно основание е предоставено ползването на този имот. И именно в
тази връзка родителите му са обработвали и облагородявали терена, което се
установява и от ангажираните свидетелски показания.
С приемането на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 28/1992 г./ е
прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на
граждани по силата на актове на държавни органи, какъвто именно е и
настоящият случай. Едновременно с това, в търсенето на баланс между
интересите на двете групи граждани – собственици и ползватели, както и в
името на справедливостта законодателят е създал диференцирани
възможности за защита правата на ползвателите, включително като изкупят
предоставената им земя, с разпоредбите на пар. 4а – пар. 4з ПЗР ЗСПЗЗ.
Както се посочи и по-горе в изложението обаче майката на ищеца не се е
възползвала от тези възможности.
Вместо това тя и съпругът й Я. са продължили необезпокоявано да
владеят същият този имот като свой собствен, което обстоятелство се
установява еднопосочно от свидетелските показания. Същото обстоятелство
дори не е спорно по делото. Тоест, към момента на влизане в сила на ЗОС –
01.06.1996 г. те двамата са били във владение на този имот /недобросъвестни
7
владелци на имота са по смисъла на закона към този момент/.
Съгласно показанията на водените от него свидетели, след като бащата
Я. се разболял именно ищецът Д. поел нещата. Оградил мястото, заравнявал
го, често ходил да го наглежда, сеел си някакви неща там. Ето защо, въпреки
че свидетелите не посочват точната година, през която ищецът е установил
владение върху този имот, то съдът приема, че може да бъде направен
обоснован извод, че това е именно 2000 г., както сам същият посочва в
исковата си молба. Още повече, че през целия този период, както заявяват и
разпитаните в производството свидетели, единствено Д. и родителите му са се
грижили за имота.
Тоест, доколкото в случая ищецът е установил владение върху
процесния имот, считано от 2000 г., като присъединява и владението на
родителите си, продължило в релевантния период от 01.06.1996 г. до 2000 г.,
следва да се приеме, че до момента на приемането на §1, ал. 1 ЗДЗС (обн. ДВ,
бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), съгласно който придобивната
давност се спира, за ищеца е изтекъл период на владение от около почти 10
години /без 1 ден/.
Следва да се отбележи, че с предявяването на положителен
установителен иск от ищеца по отношение на имота не се прекъсва давността,
доколкото ищецът - владелец не може да прекъсне собствената си давност. В
този смисъл са решение № 109/25.05.2015 г., постановено по гр. д. №
7420/2014 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 177/09.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 2803/2015 г. по описа на ВКС, I г. о., решение №
99/10.05.2013 г., постановено по гр. д. № 681/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.,
както и решение № 116/24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2592/2014 г. по
описа на ВКС, II г. о., според които придобивната давност се прекъсва с
предявяване на иск, само ако искът е предявен срещу лице, което се позовава
на давността, а теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с
предявения от самия него иск.
Така при зачитане ефекта на мораториума за придобиване на имоти
частна държавна и общинска собственост за времето от приемане до
обявяване на противоконституционния закон (01.06.2006 г. - 08.03.2022 г.),
съответно при съобразяване на обстоятелството, че и след 08.03.2022 г.
ищецът е продължил да владее необезпокоявано този имот, в който смисъл са
свидетелските показания, то следва да се приеме, че предвиденият в
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок към момента на
приключване на устните състезания в настоящата инстанция – 18.10.2023 г.
/при съобразяване и на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право/ е изтекъл за ищеца /изтекъл е период на
владение от над 11 години и 6 месеца/, поради което ищецът се легитимира за
собственик именно на това въведено от него оригинерно придобивно
основание.
В заключение следва да се обобщи, че въпреки установяването, че
процесният имот представлява частна общинска собственост и е придобит от
ответната община по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, то доколкото и
след приемането на ЗОС родителите и по-специално майката на ищеца е
продължила да владее този имот /въпреки прекратеното право на ползване/,
което владение е продължил след това ищецът, с намеР.е за своене, то в
негова полза е изтекла предвидената в закона 10-годишна давност /за
8
недобросъвестен владелец/ и същият е придобил собствеността върху имота,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
положителен установителен иск за собственост е основателен, поради което
същият следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: платени държавни такси в
общ размер от 135 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение – 1500 лв.
Следва да се отбележи, че сумата 600 лв. – депозит вещо лице е внесена от
община Варна, а не от ищеца, поради което включването на същата в списъка
за разноски по чл. 80 ГПК и претендирането й е неоснователно. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в
производството доказателствен материал, в това число експертно заключение
и свидетелски показания, проведеното по делото едно открито съдебно
заседание и минимално дължимото възнаграждение в случая – 1357.24 лв.,
изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема така
направеното възражение за неоснователно. Претендираното възнаграждение
от 1500 лв. е близко до минималното и съответства на проявената
процесуална активност от страна на представителя на ищеца. Тоест, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1635 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Я.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, и Община Варна,
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк” № 43, че ищецът Д. Я. Я. е собственик на следния недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в гр. Варна,
район Аспарухово, СО „Боровец-Юг“, с площ 481 кв. м., номер по предходен
план: ****, при граници и съседи на имота: **********, ведно с изградената в
имота жилищна сграда с идентификатор № *******.1, със застроена площ 4
кв. м., брой етажи: 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна, на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване
на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене, в периода от 2000 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2023 г. /и към момента
на приключване на устните състезания – 18.10.2023 г./, чрез присъединяване
владението на неговите родители М. и Я. Я.и, продължило в периода –
01.06.1996 г. до 2000 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Д.
Я. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 1635 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща стоР.те в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10