Р Е Ш Е Н И
Е №
1270
Гр.Пловдив,
23.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, четиринадесети граждански състав на 08.10. две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря:
В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2046/2018 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно
по реда на чл.8 от Закона за защита от домашно насилие. Образувано е по жалба
на С.Г.Г., ЕГН **********,*** чрез пълн. му адв.Г.С. срещу решение №3050
от 01.08.2018 г. по гр.д.N8412/2018 г. на Пловдивския районен съд – 6 гр.с., с което е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.С.Г.,
ЕГН **********,***; наложена му е глоба в
размер на 200 лв.; осъден е да заплати 25 лв. ДТ по сметка на ПРС, както и да
заплати на молителката разноските й по делото - по 700 лв.- платен адв.хонорар;
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което искът да се отхвърли иска. Не претендира разноски.
Въззиваемата Г.С.Г., ЕГН ********** чрез адв.К.– взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и наведените
доводи от страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
Въззивникът навежда
оплаквания, че неправилно съдът не е ценил свидетелските показания на св.М. и
св.Г. – син на страните, тъй като първата не е видяла и чула нищо уличаващо
което се твърди да е извършил С.Г., а сина на страните е настроен срещу баща си
и показанията му не са обективни, още повече, че свидетелят е подал жалба срещу
баща си, за което е образувано дело в КРС, както и че е заинтерисован
да не бъде изгонен от жилището;счита, че показанията на рапитаните
свидетели опровергават представената декларация по чл.9 от ЗЗДН и че от
събраните доказателства не се установява ответникът да е извършил акт на
домашно насилие.
Не е постъпил отговор на ВЖ; в с.з. от пълномощника на въззиваемата
е изложено становището, че жалбата е неоснователна, т.к. декларацията по чл.9
от ЗЗДН не е опревергана по делото.
Ищцата е подала молба за защита от домашно насилие, извършено от бившия й съпруг, 04.05.2018, на 23.05.2018 г.
и на 24.05.2018 г. –
налице е активна легитимация по чл.3, т.1 от ЗЗДН. Излага се следната
фактическа обстановка: С.Г. претендирал, че жилището е изключително негова собственост и искал да изгони
молителката от него, независимо, че тя живеела
в него от 15 години. На няколко пъти през март и април
2018г. се опитвал да я изгони
от жилището насила, както и да спре електрозахранването.
На
04.05.2018г. спорът между
ответника и молителката, в присъствието и на синовете им, прераснал
в скандал, свързан с употреба на нецензурни
думи от С.Г., като били отправени
и заплахи към молителката, че ще я „смаже”, „унищожи”, в резултат на което у нея
възникнали притеснения и страх за живота
и здравето й. На
23.05.2018г. около 9,30 ч. ответникът,
заедно с още 5 души, се опитал
отново да влезе в жилището, в което живее молителката
и да спре електрозахранването, като отново отправил заплахи за насилие
над нея, които породили притеснения за живота и здравето й. След намеса на
полицията, опитът да бъде изгонена,
бил осуетен. На 24.05.2018г.
ответникът отново се опитал да
изгони молителката в присъствие на 10 работници от „Текстил
груп” ООД, отново отправил заплахи към нея, че
ще я унищожи и изгони. Поради това е направено искане за постановяване
на решение, с което да се
издаде незабавна защита срещу С.Г.Г. като му се
забрани да я доближава , както и жилището в което живее. Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат мерките по
чл. 5, ал.1, т.1,3 от ЗЗДН.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена
гореописаната обстановка.
От изложените мотиви е видно, че искът е уважен от РС само в първата част /забрана за доближаване на молителката/ и не е уважена за второто искане / забрана за доближаване на жилището в
което живее молителката/.
Ответникът е лице по чл.3,т.1 от ЗЗДН, искът е
подаден в 1-мечесен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е
допустим.
По делото е представено бракоразводното решение на
страните от 06.03.2018 г. и допълнително решение от 28.03.2018 г., от които е
видно, че бракът на страните е прекратен с вл.с.
решение; допълнителното решение е обжалвано от съпругата относно ползването на
семейното жилище, тъй като съдът не е уважил искането й то да й бъде
предоставено за ползуване поради това, че е
изключителна собственост на съпруга и от брака няма непълнолетни деца.
По делото са разпитани свидетелите С. М. –без
родство и Г.
С.
Г. – син на страните.
Св.М. установи, че е присъствувала
на скандала между страните на 04.05.2018 г. и е чула С. Г. да казва, че ще
изгони Г.Г. от жилището, че тя няма право да живее
тука, че живее незаконно в него; на същата дата е видяла, че С. Г. се е опитал
да разбие вратите на трафопоста с един железен прът, но не е видяла да удря
сина си с него. Не се потвърди и
изложеното в ИМ, че Г. е отправял заплахи към молителката, че ще я смажи, ще я
унищожи ако не напусне жилището му. Свидетелката не е присъствувала
на скандалите на 23 и 24 май 2018 г.
Св.Г. установи, че на 04.05.2018 г. баща му го
ударил с „кози крак“ по крака; на 23.05.2018 г. и на 24.05.2018 г. баща му
казал на майка му, че ще я унищожи, че ще ги изгони и ще ги остави да живеят на
улицата; не й е посягал физически.Свидетелят признава че отношенията му с въззивника са влошени и не си говорят.
От показанията на свидетелката М., които съдът
кредитира като достоверни и незаинтерисовани, и
убедителни, не се установява на посочението в молбата
за защита да е извършено домашно насилие на 04.05., 23.05 и 24.05.2018 г. от въззивника.
Съдът не кредитира показанията на св.Г.Г. – син на страните като необективни и незаинтерисовани,
тъй като свидетелят е с влошени взаимоотношения с баща си, заинтерисован
от изхода на делото, тъй като главният спор между страните е свързан не с
унищожаването на молителката от бившия й съпруг, а с желанието й да ползва
семейното жилище, което трябва да бъде освободено от молителката, тъй като е
индивидуална собнственост на въззивника.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно чл.13,
ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за издателя
й обстоятелства, докато не бъде опровергана. ПОС намира, че доказателствената сила на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН е
оборена от свидетелските показания и останалите събрани по делото доказателства,
които не установиха, че въззивникът е упражнил
домашно насилие по отношение на молителката по сочочения
начин на посочените в молбата дати.
Ето защо съдът намира за недоказани обстоятелствата по исковата молба.
По изложните
съображения, ПОС намира жалбата за основателна – искът е неоснователен. Не до
същият извод е достигнал и РС, поради което решението му е неправилно и незаконосъобразно
и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с отхвърлителен
диспозитив. С оглед резултата от спора въззивникът има право на разноски, но такива не се
присъждат, тъй като не са поискани. Молителката дължи 25 лв. ДТ по сметка на
ПРС за производството, които следва да бъде осъдена да заплати.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №3050 от 01.08.2018 г. по гр.д.N8412/2018 г. на Пловдивския районен съд – 6 гр.с.- ИЗЦЯЛО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.Г., ЕГН **********,*** против С.Г.Г.,
ЕГН **********,*** иск за осъждането му
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Г.С.Г., ЕГН **********,***, както и да заплати на молителката разноските
й по делото.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на сумата от 25 лв. ДТ по сметка на ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: