Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 03.11.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен,
в публичното съдебно заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при участието на секретаря
Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор
Д.Димитров от ШОП,
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 171 по описа на 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.с.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
юрисконсулт А.П., срещу Решение № 49/22.07.2023г. на Районен съд– Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 146/2023г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-36/03.04.2023г., издадено от Председател
на ДАМТН, гр.София, с което на „Н.с.“ ЕАД, *** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000/ хиляда/ лева за неизпълнение на задължение по чл.190а ал.2, във връзка с чл.190а ал.1 т.3
от Закона за водите /ЗВ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради
съставянето на АУАН след тримесечния преклузивен срок, регламентиран в чл.34 ал.1
от ЗАНН. Твърди още, че липса нарушение и в условията на евентуалност е налице
за „маловажност“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения се
отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ДАМТН-
гр.София, представя писмено становище, депозирано чрез старши експерт юрист Е.З.,
в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
На 21.04.2021г. при извършване на
проверка от служители на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“, РО НЯСС „Североизточна България“ на язовир "Кълново“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 40840.1.111 в землището на с.Кълново, общ.Смядово,
обл.Шумен, собственост на „Н.с.“ЕАД, съгласно НА №177, том III, рег.№1933, дело
№368/16.05.2022г. по описа на Нотариус С.Н., при оглед и обход на язовирната
стена и съоръженията към нея било установено частично обрушване на контактните
зони на водния откос на язовира при връзката му с прилежащите скатове. Предвид
така направената констатация, бил съставен КП № 05-03-37/22.04.2021г./стр.31 по
делото/ с предписание за извършване на укрепване на водния откос на язовира с
прилежащите му скатове със срок за изпълнение- до 30.11.2021г. На 22.07.2022г. служители
на ДАМТН и свидетели в първоинстанционното съдебно производство, извършили контролна
проверка на обекта. Проверката била обективирана в Констативен протокол № 05-03-42/22.07.2022г.,
приложен на стр.26. Било установено, че така даденото предписание не е
изпълнено към момента на проверката. За констатираното нарушение бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 05-016/05.10.2022г. за
допуснато нарушение на чл.190а ал.2, във връзка с чл.190а ал.1 т.3 от Закона за
водите. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от „Н.с.“ ЕАД било представено
възражение, което било счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения
акт, административно наказващият орган издал процесното НП, с което на
основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201 ал.12, във връзка с чл.200 ал.1 т.39
от ЗВ ангажирал отговорността на дружеството– собственик на проверения язовир,
като наложил имущества санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.190а
ал.2, във връзка с чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата
отмяна. Съдът възприел и решаващото становище относно безспорната установеност
на вмененото на санкционираното лице неизпълнение, извеждайки извода, че
осъществяването му се установява от събраните писмени и гласни доказателства. С
оглед спецификата на нарушението и възможността в резултат на същото да
настъпят аварийни ситуации, свързани с констатираното състояние на язовира,
районният съд е формирал и извод за неприложимост на института на „маловажния
случай на административно нарушение“. Въз основа на изложените аргументи
потвърдил изцяло обжалвания пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити.
Касационният съдебен състав счита, че
районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно
безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Както правилно е
отбелязала и предходната инстанция, актосъставителят, а впоследствие и
наказващият орган, са възприели поведението на касатора като несъобразено с
изискването на чл.190а ал.2 от Закона за
водите, който изрично вменява задължение на собствениците на язовирите, какъвто
несъмнено се явява и касаторът, да изпълняват дадени задължителни предписания
във връзка с поддържането им в техническа изправност. В тази връзка, по делото
са налични категорични данни, че при извършената проверка на 22.07.2022г.
длъжностни лица от ДАМТН, са установили, че не е било извършено укрепване на
контактните зони на водния откос към прилежащите му скатове. Тези им
констатации са обективирани в приложения по делото КП. Свидетелските показания на
служителите на контролиращата институция са дадени обективно, безпристрастно и
компетентно, без наличие на основания същите да не бъдат кредитирани. При това
положение районният съд закономерно е извел решаващия си извод относно
безспорната установеност на описаното в НП нарушение, изразяващо се в липса на изпълнение
на вмененото на задължение на касатора с разпоредбата на чл.190а ал.2 от ЗВ.
Касационният съдебен състав счита, че
районният съд е достигнал и до законосъобразни изводи относно безспорната
установеност на описаното в акта и в НП нарушение, като на основание чл.221
ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд. Безспорно е, че на касатора,
в качеството му на собственик на язовирни стени и съоръжения към тях и в
частност на язовир „Кълново“, са дадени задължителни предписания с КП № 05-03-37/22.04.2021г.
в т.V.2.1 „Да се извърши подходящо укрепване на контактните зони на водния
откос на прилежащите му скатове/ляв и десен/, със срок на изпълнение 30.11.2021г“.
При извършената последваща проверка е установено, че това предписание не е
изпълнено. В този смисъл безспорно е доказано неизпълнение на предписание на
контролен орган, което правилно и законосъобразно е квалифицирано като
административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ във вр. с чл.190а ал2 от
ЗВ.
Съдът намира,
че направеното повторно пред касационна инстанция възражение за процесуално
нарушение във връзка с издаването на АУАН след изтичане на три месечния срок от
откриване на нарушителя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по посочените в разпоредбата закони- две години. С изтичането на три
месечния срок се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия
на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение и в този
смисъл процесуално нарушение ще е налице, както когато АУАН е съставен
след 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, като срокът започва да тече от деня, в който органът, който е
овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Видно от административната
преписка, контролните органи са осъществявали действия по събиране на
доказателства във връзка със собствеността на язовира, документация по
експлоатация на язовира, съставили са КП за установеното при огледа на място,
поради което съдът намира, че дори да е имало данни, че е налице нарушение,
нарушителят не е бил категорично установен на твърдяната от жалбоподателя дата
на физическия оглед на язовирната стена- 22.07.2022г. Поради което съдът
намира, че данните за извършеното нарушение и нарушителя, са станали известни
на актосъставителя едва когато са изискани и събрани всички писмени
доказателства по казуса и безспорно срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН не е изтекъл.
Както правилно е посочил и районният
съд, коментираната простъпка не разкрива белезите на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този тип, която е една от
основните предпоставки за приложимост на института.
Поради това
закономерно административно наказващият орган е пристъпил към ангажиране на
отговорността на юридическото лице по реда на чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ
определяйки санкционен размер до законовия му минимум, съответстващ на тежестта
на неизпълнението и съблюдавайки критериите, заложени в чл.27 от ЗАНН.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че решението на Районен съд- гр. Велики Преслав
е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това
процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ДАМТН- гр.София и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, във
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде
осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 49/22.07.2023г. на
Районен съд– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 146/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ***, с ЕИК *********, бул. Цар Борис 3-ти
№136, представлявано от изпълнителен директор да заплати на ДАМТН- гр. София с адрес на управление *** сумата
80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................