Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 19.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи наказателен
състав в открито заседание на двадесети май, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
1092 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11 - 0001371 от 01.12.2020 година на М.Л.М. -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева на „П.Ф.Б.” ООД – гр.София, представлявано от Л.Ц.Т., в качеството му
на работодател, за това, че на 03.09.2020
г. в 09:45 часа е
извършена проверка в обект „Кланица за водоплаващи птици“, намиращ се в с.Й.,
ул.“Иван Вазов“ №1, експлоатиран от „П.Ф.Б.“ ООд, гр.София. При проверката по
работни места е заварено да работи лицето А.Ю.П., с ЕГН:**********, като
пакетира пилешко месо в работното помещение на кланицата. Лицето собственоръчно
е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в
проверявания обект от един месец, считано от датата на проверката по работни
места, като „работник, пакетаж“, с продължителност на работния ден от 8 часа,
има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, в деня на проверката е
започнало работа в 09:00 часа, работи със средства и материали, предоставени от
дружеството, има определено работно място и служител на работодателя следи и
контролира работния процес. Лицето е уговорило трудово възнаграждение в размер
на 610 лв. След попълване на декларацията лицето е продължило да работи.
На 25.09.2020
г. в Дирекция „ИТ" -Ловеч е извършена проверка на представената документация, свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на „П.Ф.Б.“ ООД,
гр.София. За
А.Ю.П., с ЕГН: ********** е изискан, но не е представен сключен писмен трудов договор. Представен е граждански
договор №45/10.04.2020 г.
От извършените при
проверките констатации е установено, че на 03.09.2020
г. лицето А.Ю.П. е полагало труд на работна площадка,
осигурена от „П.Ф.Б." ООД, гр. София, в определено от дружеството работно време, съобразно създадената
от него организация на работа, с
негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за
дружеството. Поради това са налице условия за съществуването
на трудово правоотношение и е следвало за предоставената
от А.Ю.П. работна сила, с нея
да бъде сключен писмен трудов договор.
С оглед на
гореизложеното е установено, че „П.Ф.Б."
ООД, гр. София, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с А.Ю.П., с ЕГН: **********, преди датата на
постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г., за предоставяната от
нея работна сила като „работник,
пакетаж“, в експлоатирания от дружеството обект „Кланица за водоплаващи птици“,
намиращ се в с.Й., ул.“Иван Вазов“ №1, което е нарушение на чл.62, ал.1, във
връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Нарушението
е от изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, поради което то не може да бъде
квалифицирано като маловажно.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „П.Ф.Б.”ООД, представлявано от
Л.Ц.Т., който го обжалва в срок, като необосновано и незаконосъобразно, тъй
като между дружеството и А.П. не е имало трудово правоотношение, поради което
не се е налагало с нея да бъде сключен трудов договор. Излага, че на 12.08.2020
г. по силата на търговски договор между „П.Ф.Б.“ ООД и SAS CPM DIFFUSION Франция, за доставка на продукти от „етнически“ кланета „кашер“ в
Кланица за водоплаващи птици са пристигнали 10 религиозни лица от еврейската
религия с цел контрол на процеса по
Кашрут, като за изпълнението на процеса по „кашеризиране“ са сключени договори
по ЗЗД с преминалите обучение за извършване на „мелиха“ – А.П. и Ана Метева,
като подробно обяснява процедурата по
която се извършват т.нар.ритуални кланета. Твърди, че А.П. не е престирала
работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време
срещу възнаграждение, не е имала работно
място, не е имала определено време за работа и почивка, както и не е извършвала
работа по указания и под контрола на работодател, а е имала облигационно
отношение като изпълнител по възлагане на „П.Ф.Б.“ ООД, като видно от договора
е договорен облигационен резултат, а не трудова функция, не е имало трайност и
постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на
трудовата дисциплина, липсва и договорено работно време. Сочи, че при издаване
на НП, административният орган не е доказал по никакъв начин нито качеството
„работодател“, нито наличието на реално възникнало трудово правоотношение.
Излага и съображения за маловажност на случая и моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание за
жалбоподателя, редовно призован се явява адв.А., който поддържа жалбата, като
излага, че от разпита на допуснатите свидетели се установява, че не са налице
критериите за осъществяване на трудово правоотношение с А.П., а са налице
критериите за облигационен договор, поради което моли съда да отмени
обжалваното НП.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от
юриск. Деков, който счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от всички
писмени и гласни доказателства и моли съда да потвърди НП, като
законосъобразно. Представени са писмени бележки в указания от съда срок.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.П., Г.Д., Р.С., А.С. и Е.А., както и от становищата на
процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.10.2020 година бил съставен Акт № 11-0001371 за установяване на
административно нарушение от свид. К.П., в присъствието на свид.Г.Д. ***, в
качеството му на работодател, за това, че на 03.09.2020
г. в 09:45 часа е
извършена проверка в обект „Кланица за водоплаващи птици“ в с.Й., ул.“Иван
Вазов“ №1, експлоатиран от „П.Ф.Б.“ ООд, гр.София. При проверката по работни
места е заварено да работи лицето А.Ю.П., с ЕГН:**********, като пакетира
пилешко месо в работното помещение на кланицата. Лицето собственоръчно е
попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в проверявания
обект от един месец, считано от датата на проверката по работни места, като
„работник, пакетаж“, с продължителност на работния ден от 8 часа, с работно време
от 08:00 до 17:00 часа, като в деня на проверката е започнало работа в 09:00
часа, работи със средств, предоставени от фирмата, с работно облекло, също
предоставено от фирмата, има определено работно място и служител на фирмата
следи и контролира работния процес. А.П.
е уговорила трудово възнаграждение в размер на 610 лв. След попълване на
декларацията лицето е продължило да работи и изпълнява служебните си
задължения.
На 25.09.2020
г. в Дирекция „ИТ" -Ловеч е извършена проверка на представената документация, свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на „П.Ф.Б.“ ООД,
гр.София. За
А.Ю.П., с ЕГН: ********** е изискан, но не е представен трудов договор. Представен е граждански
договор №45/10.04.2020 г.
От направените при
проверката
констатации е установено, че на 03.09.2020
г. лицето А.Ю.П. е полагало труд на работна площадка,
осигурена от „П.Ф.Б." ООД, гр. София, в определено от дружеството работно време, съобразно създадената
от него организация на работа, с
негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за
дружеството. Поради това са налице условия за съществуването
на трудово правоотношение и е следвало за предоставената
от А.Ю.П. работна сила, с него
да бъде сключен писмен трудов договор.
С оглед на
гореизложеното е установено, че „П.Ф.Б."
ООД, гр. София, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с А.Ю.П., с ЕГН: **********, преди датата на
постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г., за предоставяната от
него работна сила като „работник -
пакетаж“, в експлоатираната от дружеството „Кланица за водоплаващи птици“ в с.Й.,
което е нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
В
акта представляващия дружеството Л.Т. е вписала възражение, че не е съгласна с
констатациите и че декларациите са писани от служителите в присъствието на
представители на ДАНС и под диктовка на инспектор от ИТ гр.Ловеч. Постъпили са
и писмени възражения, приложени към преписката. Въз основа на акта за нарушение
е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че от
приложените по делото доказателства: Протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/03.09.2020
г., Декларация от А.Ю.П., Протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/25.09.2020
г., Опис на представени на Д „ИТ“ Ловеч копия от документи от
25.09.2020 г., граждански договор №45/10.04.2020 г.,
покана за съставяне на АУАН изх.№ 20070694/06.10.2020 г., разписка за
получаване от 06.10.2020 г., постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073652/21.10.2020 г., предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№
ИЗХ20073654/21.10.2020 г., разписка за получаване от 22.10.2020 г., известие за
доставяне от 28.10.2020 г., възражение с вх.№ ВХ20092759/26.10.2020 г., справка от
TP за актуално състояние, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост
показанията на свид. К.П. и Г.Д., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на направената проверка, както и поради това, че
показанията им са последователни,
непротиворечи относно главния факт на доказване. Свидетелите са
категорични, че нарушението е установено след извършена проверка по работни места в обекта и по
документи относно оформяне на трудовото правоотношение между „П.Ф.Б.” ООД, гр.
София и А.П.. В тази връзка са и цитираните
по горе писмени доказателства, приобщени като доказателства по делото.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели П. и Д. и от събраните по делото писмени
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството си на
работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в
разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в
качеството си на работодател, не е сключил писмен трудов договор с А.П. за
предоставяната от нея работна сила като „работник-пакетаж” в експлоатирания от
дружеството обект – кланица за водоплаващи птици, находящ се в с.Й., преди
датата на постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани
трима свидетели – служители на дружеството- жалбоподател – Р.С., А.С. и Е.А., на чийто показания съдът не дава вяра в частта
относно каква точно работа е изпълнявала А.П. към момента на проверката, тъй
като същите са вътрешно противоречиви, противоречат от една страна на
показанията на свидетелите П. и Д.,
а от друга страна на събраните по делото писмени доказателства, както и на
собственоръчно попълнената и подписана от А.П. декларация към момента на проверката. Съдът стига до
извод, че с показанията си тези свидетели целят да подпомогнат изградената
защитна теза на жалбоподателя, отчитайки поведението им в с.з., както и
депозираните от същите показания, които звучат доста неубедително и нелогично,
още повече, че и тримата свидетели и към настоящия момент са служители на
санкционираното дружество. Ето защо не споделя възражението по жалбата, че А.П.
е извършвала дейност, свързана с ритуални кланета на птици, за което е
представен граждански договор, тъй като към момента на проверката същата е
пакетирала пилешко месо в помещение на кланицата, заедно с други работници,
обстоятелство отразено от контролните органи в писмената документация на
извършената проверка, както и в попълнената от А.П. декларация и обстоятелство,
което по никакъв начин не е оспорено в хода на административнонаказателното
производство. Не се споделя и възражението за оказан натиск от страна на
проверяващите върху лицата, които са заварени в обекта и са попълвали
декларации, тъй като свид.Р.С. и А.С. категорично заявяват, че никой не им е
диктувал или посочвал какво да пишат в декларациите, а само, че са им заявили,
че трябва да попълнят декларация.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая са били
налице условия за съществуване на трудово правоотношение между
дружеството-жалбоподател и А.П. във връзка с извършваната от последната работа
в процесния обект, тъй като безспорно е установено по делото, че П. е
извършвала работа на осигурена от жалбоподателя работна площадка, която има
характера на работно място по смисъла на &1, т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, че в проверения обект
П. е била в помещението за пакетаж и е пакетирала пилешко месо, че е имала
уговорено възнаграждение, установено работно време, че е започнала работа в
09.00 часа, че служител на дружеството е следил и контролирал процеса й на
работа, че е полагала труд съобразно създадена от работодателя организация, с
негови средства и материали, предоставено от фирмата работно облекло и
регламентирани почивки, като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството.
Относно възражението на
жалбоподателя, че са налице облигационни правоотношения, а не трудови, като се
позовава на сключения договор №45/10.04.2020 г. съдът намира следното:
Независимо от това как е наименован договора, видът му се определя от основните
клаузи в него и волята на страните. От представеното при документалната
проверка копие на граждански договор за извършена работа № 45/10.04.2020 г. със
страни „П.Ф.Б.“ ООД –възложител и А.Ю.П. – изпълнител/л.19/ е видно, че липсва
предмета на договора, т.е.каква работа се възлага на изпълнителя, но е уговорен
срок на изпълнение 30.12.2020 г., като липсва подпис на възложителя, поради
което не може да се приеме, че се касае за редовно сключен договор, който да
обвързва страните. Нещо повече, прави впечатление, че към възражението по АУАН,
входирано на 26.10.2020 г. в ИТ е представен същия договор/номер, дата и
страни/, но вече с попълнени предмет на договора и подпис на двете страни,
обстоятелство, което буди съмнение относно това кога и как е сключен договора и
с каква цел, което е достатъчно този договор да не бъде кредитиран като писмено
доказателство за отношенията между страните.
Колкото до възражението, че П. не е престирала работна сила за
извършване на еднородна дейност, през определен период от време срещу
заплащане, настоящата инстанция напълно споделя изложеното в писмените бележки
от ответника относно краткотрайността на извършваната работа и че същата не е
критерий за наличие на облигационно правоотношение, позовавайки се на
разпоредбите на чл.68 от КТ, които предвиждат сключване на срочни трудови
договори, които се сключват за временни, краткотрайни или сезонни работи, както
и до завършване на определена работа.
Предвид разпоредбата на чл.114 от КТ, съгласно която е уредена възможността за сключване на трудов договор
за работа през определени дни от месеца, е без значение дали П. е работила
всеки ден от седмицата или определени дни в месеца, или е търсена по конкретен
повод, както заявява свид.А.. От друга страна в подкрепа извода на наказващия
орган за извършено административно нарушение е и обстоятелството, че в хода на
извършената проверка по работни места са заварени да извършват същата работа,
като тази на П. и други лица, за които при документалната проверка е представен
трудов договор.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ, която регламентира, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудово правоотношение, има
императивен характер и е абсолютно задължителна.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, с оглед представените писмени доказателства. АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя,като АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл.40 и
следващите от ЗАНН, в присъствие на упълномощено от дружеството лице. Поради
изложеното съдът приема, че при съставяне на акта и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения,които да обуславят
незаконосъобразност на издаденото НП.
За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на „П.Ф.Б.” ООД, в
качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1 500 лева, т.е в
предвидения от закона минимален размер. При определяне размера на наложеното
наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. С
оглед на това, че по делото липсват доказателства за налагани наказания на
жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, т.е. нарушението е за първи
път, съдът приема, че правилно наказанието е определено в предвидения от закона
минимум.
Съдът счита,че в случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ,
за което наказващият орган е изложил мотиви, тъй като нарушението е извършено
на 03.09.2020 година, след влизане на 27.01.2012 година в сила на разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ/ДВ бр.7/2012 год./, съгласно която „не са маловажни
нарушенията на чл.61,ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63,ал.1 и 2” от Кодекса на
труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в,
ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от
най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. При наличие
на специална норма, каквато се явява чл.415в, ал.2 от КТ, съдът приема, че също
както наказващия орган няма право на преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното
НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При
този изхода на процеса след да бъде уважено искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е в рамките на посоченото
възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като в хода на производството
не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението от другата страна
и жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 11 - 0001371 от 01.12.2020 година на М.Л.М. - Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева на „П.Ф.Б.” ООД – гр.София, представлявано от Л.Ц.Т., в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.61,ал.1 от Кодекса на
труда, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.Ф.Б.” ООД – гр.София, представлявано от Л.Ц.Т. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Ловеч сумата от 100/сто/лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: