№ 17934
гр. София, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110108537 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Р. В., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 68304/13.03.2023 г. чрез адв. В. П. срещу
Министерство на вътрешните работи /МВР/ като главен ответник и срещу
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /ДКИС/– като
евентуален ответник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: 1/сумата от 3900 лева /главница/, представляваща
дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен
служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до
01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/ и 2/
сумата от 635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е назначена като служител на
длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР, считано от
18.02.2019 г., а на 27.09.2022 г. е преназначена на длъжността „главен
юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция, като съгласно
Закона за МВР при изпълнение на посочените дейности е била със статут на
държавен служител.
Твърди се, че на 01.11.2022 г. служебното й правоотношение е
прекратено поради постъпване на друга държавна служба.
Ищцата поддържа, че по време на действие на служебното й
1
правоотношение, заедно с получаваното трудово възнаграждение е имала
право да получава ежемесечно и т.нар. „порционни пари“ на осн. чл. 142, ал. 1,
т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗМВР в размер, определен със заповед на Министъра на
вътрешните работи. Поддържа, че месечният размер на безплатната храна,
респективно – нейната левова равностойност не се облага с данъци и се дължи
ежемесечно, едновременно със заплащане на възнаграждението за труд.
Посочва, че разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави разграничение
между служителите на МВР, за разлика от други разпоредби, в раздел пети на
глава седма от ЗМВР и се отнася до всички служители на МВР, независимо от
техния статут и независимо от това, в коя група попадат по чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР, поради което поддържа, че е имала право на заплащане на посочената
равностойност на безплатната храна. Поддържа, че правото да получава
ежемесечно левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР
неправомерно е ограничено от чл. 1 на Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, с което
последният е излязъл извън законовата делегация по чл. 181 от ЗМВР.
Посочва, че през цялото време, в което е работила в МВР, нито веднъж
не й е заплащана месечната равностойност на порциона за храна в размер от
120 лева за месец. Посочва, че настоящата искова претенция е съобразена 3-
годишния давностен срок. Твърди, че с неплащането на порциона за безплатна
храна ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на която е следвало
да заплати дължимите суми.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени следните документи: Заповед №
8121К-5620/13.02.2019 г.; Заповед № 8121К-11517/27.09.2022 г.; Заповед №
8121К-12695/01.11.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника МВР, чрез процесуалния му
представител главен юрисконсулт Виржиния Табакова, е депозиран писмен
отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на
предявените от страна на ищеца осъдителни искове.
По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е
надлежна страна по делото, доколкото през процесните периоди ищцата е
била в служебно правоотношение към ДКИС на МВР, поради което МВР няма
материална и процесуална легитимация да отговаря по предявения иск –
доколкото ДКИС е самостоятелно ЮЛ и има свой бюджет. Посочва, че МВР
няма правомощие да отговаря за задълженията на своите структури, които са
самостоятелни юридически лица и отговарят самостоятелно с предоставеният
им бюджет за задължения към техните служители.
По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия
период ищцата е била служител в ДКИС към МВР. Твърди се обаче, че в МВР
работят три различни групи служители, чийто правен статут се определя в
различни закони, като поддържа, че през процесния период ищцата е била
държавен служител, чието правно положение се е уреждало от ЗДСл.,
2
съобразно императивната уредба на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Излага подробни
доводи, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат към държавни служители-
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението
и само тази категория служители имат право на безплатна храна или нейна
равностойност. Поддържа, че Наредба № 8121з-733/01.07.2015 г. на МВР за
условията и реда на получаване на храна или левовата й равностойност,
министърът не е излязъл извън законовата делегация, не е ограничил права на
служители, а е конкретизирал кои служители в МВР имат право на безплатна
храна.
С тези аргументи се иска предявените делото срещу МВР да бъде
прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат
отхвърлени.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на
адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Към отговора на исковата молба са представени следните писмени
доказателства: Заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; Заповед № 8121з-
211/20.02.2020 г.; Заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з-
1723/31.12.2021 г.; Заповед № 8121з-742/10.06.2022 г.; удостоверение, относно
обстоятелствата по чл.7 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г.. издадено от
ДКИС с рег.№ 5290Р-6050/29.03.2023 г.; кадрова справка на ищцата с peг. №
5290- 6045/29.03.2023 г. по описа на ДКИС; 34 бр. платежни бележки; Заповед
№ 8121к-3298/13.02.2020 г.; Заповед № 8121к-3380/12.02.2021 г.; Заповед №
8121к-3823/15.08.2022 г.; представена е и съдебна практика: копие от 11 бр.
решения и 5 бр. определения.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника МВР – Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“, чрез главен юрисконсулт
Таня Бекярова, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни и
недоказани.
По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е
надлежна страна по делото, макар през процесния период ищцата да е била
държавен служител в ДКИС на МВР, доколкото ищцата е назначена като
държавен служител със заповед на МВР, а ДКИС към МВР е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства.
По същество оспорва правото на ищцата да получава безплатна храна
или нейна левова равностойност с твърденията, че в МВР има три категории
служители, като според чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавен служител
(извън полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда от разпоредбите на ЗДСл, където не е предвидено
право на изплащане на левовата равностойност на храна. Излагат се подробни
аргументи от историческото и сравнително тълкуване на ЗМВР в подкрепа на
тезата, че право на безплатна храна имат само държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението
по ЗМВР, но не и останалите държавни служители в администрацията – чийто
3
статут бил уредено по ЗДСл. Посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР е изменена през 2017 г. и 2020 г., като след измененията изрично се
посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т 2 от ЗМВР се полага безплатна
храна или нейна левова равностойност, при извършване на дейности, свързани
със специфичен характер на труда и ободряващи напитки или левовата им
равностойност за периода от 22 ч. до 06 ч. Поддържа, че в исковата молба
ищцата не излага твърдения да е извършвала специфични дейности или да е
полагала нощен труд.
С тези аргументи се иска предявените делото срещу ДКИС МВР да бъде
прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат
отхвърлени.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на
адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Ответникът представя следните писмени доказателства: Кадрова
справка рег. № 5290р-6045/29.03.2023 г.; удостоверение рег. № 5290р-
6050/29.03.2023 г. за използвания платен годишен отпуск; Заповед № 8121К-
11517/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-5895/15.08.2022 г.; Заповед № 8121К-
3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121К-3298/13.02.2020 г.; 32 бр. платежни
бележки; Заповед №8121з-1464/31.12.2019 г.; Заповед № 8121з-
1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г.
В съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г. ищецът не се явява и не
изпраща свой представител.
Процесуалният представител на ответната страна ДКИС – МВР не се
явява, излага допълнително становище по делото, с което поддържа отговора
на исковата молба,
Явява се процесуалният представител на МВР – юрк. Табакова, която
поддържа доводите на неоснователност на исковете. Обръща внимание, че
досежно спорния по делото предмет е налице образувано тълкувателно дело -
№ 1/2024 г. На ВКС, по което обаче нямало постановено решение.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че през част от процесния период ищцата
заема длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР
(считано от 18.02.2019 г.) – по силата на заповед от 13.02.2019 г., издадена от
министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Впоследствие, видно от
заповед от 27.02.2022 г. ищцата е преназначена на длъжността „главен
юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция. Във втората
заповед е изрично вписано, че ищцата се назначава по реда на чл. 142, ал. 1, т.
2 от ЗМВР – като е държавен служител по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл.
Видно от заповед от 01.11.2022 г. служебното правоотношение на ищцата
е прекратено поради постъпване на друга държавна служба.
По делото не се спори, че по време на действие на служебното й
4
правоотношение, ищцата НЕ е получавала наред с трудово възнаграждение
т.нар. „порционни пари“.
Липсва спор между страните, че сумата за „порционни пари“ възлиза на
120 лева месечно през целия процесен период – като този размер се
установява и от приложените заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; заповед №
8121з-1410/30.12.2020 г. и заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г.
Между страните не се оспорва и правилното изчисление от
математическа гледна точка на исковата претенция за главница – възлизаща на
3900 лева за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева
месечно за 32 месеца и половина/, респ. за обезщетение за забава – сумата от
635,68 лева за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР , във вр. чл.
142, ал. 1 ЗМВР – за сумата от 3900 лева респ. с правно основание по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 635,68 лева.
В тежест на ищеца е да докаже, че се е намирала в служебно
правоотношение с ответника, по което е полагала труд при ответника; ищцата
да попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се дължи
предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размер
на равностойността на безплатната храна респ. поставяне на ответника в
забава за плащането й.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните от него суми.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявеният иск за допустим. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР
служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут
е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със
Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен
служител със статут по Закона за държавния служител – чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР. Видно от приложените по делото заповеди орган по назначаването на
ищцата е министърът на вътрешните работи. По тези съображения съдът
счита, че именно МВР е пасивно легитимирано да отговаря по процесния иск,
доколкото е работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело №
1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
По основателността:
Съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от
МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл. 2 от
5
Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите,
приети за специфични. Не се установява по делото ищцата да е извършвала
дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична. Основанието за
заплащане на сумите за храна /отменени и действащи / са разпоредбите на
ЗМВР/, а именно – чл. 223 ал. 2 от ЗМВР /отм.-обн. ДВ бр. 122 /1997 г./;чл. 204
ал. 1 от ЗМВР/отм.-обн.ДВ бр. 17/2006 г.,в сила от 5 01.05.2006 г. / и чл. 181 ал.
1 от сега действащия ЗМВР. До 02.02.2017 г. /със заповед № 8121к-
2461/07.02.2017 г. / статутът на служителите в МВР като държавен служител
се е уреждал по реда на ЗДСл и същите са имали право да получават левовата
равностойност на храната, като законодателят е регламентирал размера й да се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
След 02.02.2017 г. съгл. §68 ал. 6 ПЗР ЗИЗЗМВР на служителите се
определя индивидуална основна заплата, включваща и левовата
равностойност на храната по чл. 181 ал. 1 от ЗМВР.
В чл. 1 от ЗМВР от 1991г.,отм.ДВ бр. 122/19.12.1997 г. се уреждат
функциите ,устройството и органите на управление, правата, задълженията и
отговорностите на личния състав, като в чл. 57 законодателят е изброил
личния състав, а в чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани
военни звания, т.е. статутът им изцяло е бил определен от отменения ЗМВР.
В ДВ чл. 122 /1999 г. е обнародван ЗМВР, според чл. 192 ал. 1, от който
личният състав се състои от офицери, сержанти и гражданска администрация
,чиито права и задължения се определят от този закон. С изменението на чл.
192 в ДВ бр.29/2000 г. изрично в ал. 3 е посочено, че възникването,
съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни
служители –граждански лица се урежда по реда на ЗДСл, доколкото в ЗМВР
не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 192 ал. 3 е изменена в ДВ бр.
17/21.03.2003 г., като се дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на
държавните служители-граждански лица, като за неуредените случаи се
прилага ЗДСл.
Съгл.чл. 169 ал. 1 от ЗМВР/Обн.ДВ бр.17/2006 г., отм. ДВ бр. 43/2014 г./
служителите на МВР са държавните служители и лица, работещи по трудово
правоотношение, като статутът на държавните служители в МВР се уреждат с
този закон – ал. 2. Както стана дума по-горе, с обнародбаното в ДВ бр. 14
/20.02.2015 г./ изменение на чл. 142 от ЗМВР законодателят ясно е разграничил
три групи служители в МВР – 1/държавни служители– полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР;
2/държавни служители със статут по ЗДСл, каквато е ищцата и лица,
работещи по трудово правоотношение със статут по ЗМВР и КТ.
С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните
служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1
април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на
служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ,
бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните
6
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от
ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този
закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно ал. 6 на § 69от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно самият закон определя начина, по който
се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение и
в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната.
Ето защо, считано от 01.02.2017 г., левовата равностойност на храната не
се начислява отделно, а представлява компонент от получаваното от лицето
основно възнаграждение. При това положение правилно е прието, че
служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна
извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът като
държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има
право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то
той би 7 бил поставен в по- благоприятно положение в сравнение със
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, доколкото би получавал храна,
респ. равностойността й веднъж като съставна част от основното му
възнаграждение и втори път отделно като допълнително плащане. Затова
нормата на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с
останалите норми на закона, както и с посочените по—горе норми от
отменения ЗМВР ,с действащите норми на ЗМВР и норми на други закони,
регламниращи статута на служители в други ведомства ,доколкото
законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2
ЗМВР, каквато е ищцата, да е по ЗДСл,в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност. Отново следва да се
подчертае и че в ал. 6 на §69 от ПЗР ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Този правен статут се подкрепя и от направеното изменени на ал. 3 на
чл. 181 от ЗМВР /ДВ бр.97/2017 г. /, в което изрично се посочва, че на
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР се осигурява безплатна храна при
7
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както
и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22 часа до 6,00
часа.
Няма спор, че ищцата не е била в посочената хихотеза на чл. 181 ал. 3
ЗМВР през процесния период. Разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ЗМВР не е сред
изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР, приложими към сатута на
държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР, поради което и
неоснователно е искането на ищцата за приложение спрямо нея.
Този извод се подкрепа и от последното изменение на чл. 142 ал. 4 ЗМВР
/предишна ал. 3-ДВ бр. 81/2016г.,в сила от 14.10.2016г. ,изм.ДВ бр.
60/07.06.2020 г. /, съгласно текста на който с татутът на държавните служители
по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151,
ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, 8
ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон –т.е. тексът на чл. 181 ал. 1 ЗМВР не е след
изчерпателно изброените разпоредби, приложими към статута на държавните
служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР.
Статутът на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР следва да се
сравнява с този на останалите служители в държавната администрация и
получаването на левовата равностойност на храна от тях би довело до
поставяне на служителите с аналогични длъжности в другите министерства и
администрации на централната изпълнителна власт в дискриминационно
положение спрямо тези от МВР.
Само на последно място следва да се отбележи и че на настоящия състав
е служебно известно за образувано Тълкувателно дело № 1/2024 г. на ОСГК на
ВКС по спорния по настоящото дело въпрос. По същото обаче не е
постановено решение – като са налице две групи становища, от които съдът
поддържа разясненото по-горе.
Спрямо евентуалния ответник ДКИС МВР производството подлежи на
прекратяване, доколкото както се изложи по-горе работодател на ищицата е
МВР.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат само на ответника МВР.
Разноските за юрисконсулт съдът определя в минимален размер от 100
лева – като същите се дължат на МВР.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на С. Р. В., с ЕГН:
********** и адрес: ************** срещу Министерство на вътрешните
работи /МВР/ и адрес: гр. София, ул. 6ти септември № 29, за осъждане на
ответника МВР да заплати на ищцата С. Р. В., следните суми: 1/сумата от 3900
лева /главница/, представляваща дължимата левова равностойност за
8
полагащата се на ищцата като държавен служител в МВР месечна добавка за
храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева
месечно за 32 месеца и половина/ и 2/ сумата от 635,68 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба –
17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството срещу Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ /ДКИС/ към МВР.
ОСЪЖДА С. Р. В., с ЕГН: ********** и адрес: ************** ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и адрес: гр.
София, ул. 6ти септември № 29 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на сумата от
100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, с
изключение на прекратителната част, която има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9