№ 3763
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110110695 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Росица Чивиджиян,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу Община
Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата 2371.20 лв., представляваща сбор от сумите: 1. 2361.20 лв. – изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, за причинени имуществени вреди – щети по л. а. „БМВ“, модел „Х3“ с
ДКН В 7339 ВК, изразяващи се в увреждания на предна броня и декоративна предна
решетка, вследствие на преминаването на автомобила през несигнализирана и
необезопасена дупка на локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“ пред магазин
„Технополис“, за което е образувана щета № 13017030100276, и 2. 10.00 лв. – разходи по
ликвидационната дейност /обичайни ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва
върху главницата 2371.20 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 722.62 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода 27.05.2019 г. – 27.05.2022 г., за които вземания е
издадена заповед № 3773/21.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 6873/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Към датата на произшествието
ищецът е обезпечил застрахователното покритие по имуществена застраховка за лек
автомобил „БМВ“, модел „Х3“ с ДКН В 7339 ВК, обективирана в застрахователна полица №
**********/03.10.2016 г., валидна до 03.11.2017 г. Сочи, че на 08.01.2017 г., при движение
1
по локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“ пред магазин Технополис автомобилът
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка. В резултат на това били увредени
предна броня и декоративна предна решетка на автомобила. При ищеца била образувана
преписка по щета № 13017030100276. Ищцовото дружество възложило на трето за спора
лице извършване на ремонт и възстановяване на автомобила, за което е заплатило сумата
2361.20 лв., представляваща по съществото си застрахователно обезщетение. Допълнително
са извършени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Поддържа, че ищцовото
дружество е встъпило в правата на увреденото лице. Излага, че пътното платно, на което е
осъществено произшествието, е собственост на ответника. Именно до Община Варна е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 19.10.2017 г. В
предоставения срок за доброволно изпълнение и до настоящият момент ищецът не е
получил изпълнение, поради което заявява съдебна претенция за удовлетворяване на
регресното му право. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна депозира отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Възразява да е налице противоправно поведение на лица, за които
отговаря, като сочи, че произшествието е възникнало по вина на водача на МПС, който не е
съобразил скоростта си с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя
и на превозното средство, състоянието на превозвания товар, характера и интензивността на
движението, както и с конкретните условия и видимост на пътя. Оспорва причинната връзка
между процесното събитие и вредите. Оспорва претендирания размер на вредите като
неотговарящ на разходите за отстраняване на щетите.
В проведеното по делото открито съдебно всяка от страните представя молба по хода
на делото, в която заявява, че поддържа исканията и възраженията си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 3773/21.06.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 6873/2022
г. по описа на ВРС, XLVI състав, срещу длъжника Община Варна за заплащане на
посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане
от 01.07.2022 г., съобщението за което е получено на 11.07.2022г., на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова
молба е депозирана в съда на 09.08.2022 г. /изпратена по куриер на 08.08.2022 г., видно от
приложената по делото товарителница/, тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валиден застрахователен договор
относно увредено имущество, в случая л. а. „БМВ“, модел „Х3“ с ДКН В 7339 ВК; че
вредите са настъпили в резултат от попадане в неравност на път, част от общинската пътна
мрежа; размера на вредите; заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице; размера на обичайните разноски, направени за определяне на
застрахователното обезщетение; поставяне на ответника в забава, съответно размера на
2
обезщетението за забава.
По отношение на регресната искова претенция:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
От представената комбинирана застрахователна полица № ********** се установява,
че лек автомобил „БМВ Х3”, с рег. № В 7339 ВК, е застрахован по застраховка „Каско”,
клауза „пълно каско“ и „Злополука“, при застрахователя „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, със срок на
действие 04.10.2016 г. – 03.10.2017 г.
На 13.01.2017 г. лицето Н. Р. в качеството си на водач на процесния автомобил и
представител на собственика на автомобила „Варна Карс“ ООД е подало уведомление за
щета по застраховка „Каско на МПС“ за това, че на 08.01.2017г. при движение по локалното
шосе на бул. „Владислав Варненчик“ след магазин „Технополис“ влязъл с автомобила в
дълбока шахта /дупка/. В уведомлението се посочва още, че при ляв завой предно дясно
колело е влязло в дупка и автомобилът ударил бордюр. Като видими
деформации/увреждания е отразено следното: предна броня, декоративна решетка /дясна/.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 09.03.2017 г.,
ремонтът на процесния автомобил е извършен от АС „М Кар Варна“ ООД. Издадена е
фактура на стойност 2361.20 лв., в която подробно са описани извършените ремонтни
дейности. Не е спорно, а и от представеното платежно нареждане от 06.07.2017 г. /л. 24 от
делото/ се установява, че застрахователят е заплатил в полза на посочения автосервиз сумата
2361.20 лв. по щета № 13017030100276.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетеля Н. М. Р., които съдът изцяло кредитира като ясни и последователни
/обстоятелството, че не си спомня с детайли за събитието съдът отдава на отминалия период
от време – повече от 5 години/. Същият заяви, че смътно си спомня въпросното ПТП, което
станало на локалното платно до „Технополис“ при управлението на лек автомобил „БМВ“,
рег. № В 7339. Инцидентът станал в локалното, което излиза на кръстовището до Двете
кули. Поради наличието на друг автомобил бил принуден да влезе в дупка на пътя. Не си
спомня точно къде е била дупката, дали е бил сам в колата и по кое време на денонощието е
станало това ПТП. Предполага, че е било мокро, тъй като е било през зимата. Регистрирал
инцидента пред застрахователя. Описва щетите по автомобила, изразяващи се в ударена
отпред броня и декоративна решетка и държачите към бронята. Посочва, че повредите по
автомобила били отстранени. Поддържа това, което е написал в уведомлението за щета.
Съгласно заключението на вещото лице А. В. по приетата без възражения от страните
САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след съпоставяне на
уврежданията на лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № В 7339 ВК /описани от застрахователя и
3
видими на предоставения снимков материал/, експертизата счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – автомобилът при
движение попада с дясното си колело в нарушение на пътната настилка – дупка, намираща
се на платното за движение. При попадане и движение на предно дясно колело в дупката
долната дясна част на броня предна се приближава към пътната настилка и влиза в
съприкосновение с намиращия се в близост бордюр, при което се получават увреждания на
предна броня и решетка предна броня дясна. Уврежданията, които са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал, са по долната част на детайлите и са получени вследствие
на съприкосновение с твърд предмет. При съпоставяне на механизма на произшествието и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за процесния лек автомобил и е възможно същите да
са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства,
гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице съдът приема, че в случая
може да се направи обоснован извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е
доказан от ищеца. Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена
връзка между събитието /настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по
автомобила, заявени в исковата молба/.
Не е спорно по делото, че локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“ в гр.
Варна пред магазин „Технополис“, на което е настъпил пътният инцидент, представлява
публична общинска собственост по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, според който с влизане в сила на закона /ЗМСМА/ преминават в
собственост на общините следните държавни имоти: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Контролът относно изправността и състоянието
на пътната настилка и пътните съоръжения в населените места се осъществява от служби за
контрол, определени от кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано
противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила
поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат,
която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
4
събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното
длъжностно лице се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е
проведено по делото.
Недоказано остана в производството възражението на ответника, че водачът на
процесното МПС не се е съобразил с императивна правна норма, а именно чл. 20, ал. 2
ЗДвП, съгласно която водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение
с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие,
съответно, че това е довело до настъпване на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.
Още повече, че както вече се посочи в изложението, именно ответникът не е изпълнил
задължението си да поддържа в изправност пътната настилка, което всъщност е причината
за настъпилия инцидент.
Според вещото лице А. В. по изслушаната САТЕ, общата стойност на щетите,
нанесени на автомобила, определена към датата на застрахователното събитие по средни
пазарни цени, предвид годината му на производство, е в размер на 2459.88 лв. /общо за
броня предна – 2354.11 лв. и общо за решетка броня предна – 105.77 лв./. Направените от
застрахователя разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните
такива при такъв тип щети. Изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2361.20
лв. съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно
действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по
застраховка автокаско, като ремонтът е извършен в официален сервиз на марката в гр.
Варна, съгласно договорни отношения със застрахователя, с влагането на оригинални
резервни части, предоставянето на 5 % търговска отстъпка за резервни части и консумативи,
като автомобилът е бил на възраст 3 месеца и 4 дни, тоест в гаранционен срок на
експлоатация.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за уважаване на
регресната искова претенция са установени в производството. Ето защо съдът приема, че
така предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло,
предвид и коментираното по-горе заключение на вещото лице. Основателно е и искането
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Смисълът на
поканата съдът приема, че е, за да даде подходящ срок на длъжника, в който, ако не изпълни
доброволно, след изтичането му да се счита, че е в забава за плащане на дължимото.
По делото не е спорно, а и от представената с исковата молба регресна покана /л. 26
от делото/ се установява, че застрахователят след плащане на застрахователното
обезщетение е отправил покана към ответната община за възстановяване на сумата 2371.20
лв. Предоставен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена на
5
19.10.2017 г., видно от известието за доставянето й.
С оглед направените изводи за основателност на главната искова претенция следва да
се приеме, че считано от 27.10.2017 г. /с изтичане на срока за доброволно изпълнение/
ответникът е в забава за плащане на посочената в поканата сума. В настоящото
производство се претендира лихва за забава единствено за времето от 27.05.2019 г. –
27.05.2022 г., в който период ответникът е бил в забава.
Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на
програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва” /изчислението е
приложено към корицата на делото/. За претендирания период обезщетението се равнява на
сумата 722.54 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. Същият
размер на обезщетението съдът изчисли и с помощта на сайта calculator.bg /Калкулатор
лихви/. Ето защо за разликата над 722.54 лв. до претендираните 722.62 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца,
доколкото и отхвърлената част от иска за обезщетение за забава е незначителна. В
заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 111.87
лв., от които 61.87 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищецът представя доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 97.02 лв., 300 лв. – платен депозит за вещо лице и 50 лв. – платен депозит
за призоваване на свидетел. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото приема, че следва да е в
минимален размер, а именно 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. По тези съображения в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 547.02 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Варна,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумите, както следва: сумата
2371.20 лв. /две хиляди триста седемдесет и един лева и двадесет стотинки/,
представляваща сбор от сумите: 1. 2361.20 лв. – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, за
причинени имуществени вреди – щети по л. а. „БМВ“, модел „Х3“ с ДКН В 7339 ВК,
изразяващи се в увреждания на предна броня и декоративна предна решетка, вследствие на
преминаването на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка на локалното
платно на бул. „Владислав Варненчик“ пред магазин Технополис, за което е образувана щета
№ 13017030100276, и 2. 10 лв. – разходи по ликвидационната дейност /обичайни
ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва върху главницата 2371.20 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, както и
сумата 722.54 лв. /седемстотин двадесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 27.05.2019 г. – 27.05.2022 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които вземания е издадена заповед №
3773/21.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6
6873/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 722.54 лв. до претендираните 722.62 лв.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, сумата 111.87 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 6873/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, както и сумата 547.02 лв. /петстотин
четиридесет и седем лева и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7