Решение по дело №12401/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14588
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110112401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14588
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря Н. В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112401 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. В.
И. за сумата2745.00 лева, от която 2315.67 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС,
абонатен № 44036, сумата 378.40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021
г., сумата 41.84 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 9.09 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2021 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 г., по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на имота въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в
ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от датата на публикуване им на
интернет страницата на Продавача. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи,
че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за
дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени
в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
1
действащи между страните. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от
ответника чрез адв, Н. К. от САК, в който предявените искове се оспорват по основание с
твърдения, че между страните не съществува облигационна връзка. Оспорва да е собственик
или носител на вещнио право по отношение на процесния имот. Позовава се на ЗЗП като се
твърди, че не са налице доказателства за поръчването на предоставената услуга. Счита се, че
Общите условия на ищеца не го обвързват, както и че клаузите им са неравноправни, което
ги прави нищожни. Посочва, че сумите за топлинна енергия, които са начислени служебно
трябва да се обявят за недължими, а за реално измерване на количеството енергия няма
доказателства. Поддържат, че не е давал съгласие за прибавяне или приспадане на суми от
изравнителните сметки към други фактури, което може да става само с изричното съгласие
на потребителя. Оспорва се наличието на валиден договор между ищцовото дружество и
дружеството за дялово разпределение през процесния период. Посочва, че клиентите не са
уведомени за начина и реда на заплащане на услугата дялово разпределение. Оспорва
дължимостта на претендираните обезщетения за забава. Позовават се на изтекла в тяхна
полза давност по отношение на всички вземания. Претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради затруднено
материално състояние, за което представя декларации. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД е депозирало становище, че
отчитането и разпределенито на топлинна енергия през периода е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
2
на ползване.
По делото е прието копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот №79, дело
17773/1995 г. от 02.10.1995 г. на Първи нотариус при СРС, видно от който И.К.Ц и Р.К.Ц.
даряват на внучка си К. В. И. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№37, находящ се в АДРЕС като си запазват пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно
правото на ползване върху дарения имот. Независимо че ответникът е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот преди исковия период, приоритет следва да се
отдаде на лицата, в полза на които е учреденото право на ползване, в случай че същото не е
погасено. По делото са приобщени препис – извлечения от акт за смърт на И.К.Ц, починал
на 16.02.2002 г. и на Р.К.Ц., починала на 22.10.2006 г., което обуславя извода, че правото на
ползване, което са си запазили дарителите е погасено преди периода, за който ищецът
претендира заплащане на топлинна енергия. Предвид това съдът приема, че следва да бъде
ангажирана отговорността К. В. И. за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в
качеството на потребител по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката,
противно на възраженията на ответната страна.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в
нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения
е навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.
Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била начислявана,
като е била начислявана и ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за доставка на БВГ. През
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет
на показанията на 3 броя ИРРО с дистанционно отчитане, монтирани на 3 броя радиатори в
имота, както и от ТЕ отдадена от 1 брой щранг – лира в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателен уред и чиято отдадена ТЕ се определя по
изчислителен път. През исковия период разходът за БВГ е определян на основата на реален
отчет на показанията на един брой технически изправен и сертифициран водомер за топла
вода. На ответника са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем
обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 2291,23 лева, до която сума исковата претенция се явява основателна, а за
разликата до 2315,67 лева следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално
измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за
топлинна енергия за отопление на имота са определяни въз основа на дистанционно реално
отчитане на намиращите се в имота 3 броя ИРРО, а сумите за БГВ са отчитани по
показанията, на намиращия се в имота водомер за топла вода след извършен реален отчет.
Отделно от това е съобразил, че отоплителни тела в имота са затапени /занулени/. Посочено
е и че отчетите са направени редовно през всички отоплитени сезони, включени в процесния
3
период, за което свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на
увредите за дялово измерване.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същите като потребител дължи заплащането на потребената
топлинна енергия.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. и м.09.2018 г. вкл., които възлизат на
115,89 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се
явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена
топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 2175,34 лева като за горницата до
2291,23 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г.,
възлизащи на 41,84 лева. Установява се от представените писмени доказателства и приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се намира в
сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила
договор с „Т.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Към
сключения договор между „Т.“ ЕООД и етажната собственост с е представен протокол от
общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът намира, че
договорът с топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните
собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
4
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като
възложител и „Т.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства.
Относно претенциите за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 361,48 лева като за
разликата до пълния претендиран размер от 378,40 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 9,09 лева
също се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 427,33 лева - за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 89,15 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Ответникът, който е представляван и в двете производства от адв. Н. К. от САК при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което са представени договори за правна защита и
съдействие, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното и за
настоящото производство. Представените декларации в този смисъл, водят до прилагане на
разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния им представител следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати съразмерно на
отхвърлените части от исковите претенции по отношение на всеки от тях.
Въз основа цената на исковете от 2745,00 лева и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв,
препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза
на 574,50 лева (400+10% върху 1745,00 лева), от което съразмерно с отхвърлената част на
исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 34,82 лева за настоящото
производство и сумата 34,82 лева за заповедното производство, независимо от вписаната в
договора сума за оказана безплатна адвокатска помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. В. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 2175,34 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 44036,
сумата 361,48 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата 41,84 лева
- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена
топлинна енергия за сумата над 2175,34 лева до пълния предявен размер 2315,67 лева и за
периода м.05.2018 г. – м. 09.2018 г. вкл. като погасен по давност и като недоказан и исковете
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата над 361,48 лева до пълния предявен размер от 378,40 лева, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия и сумата 9,09 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г. за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 427,33 лева – разноски в настоящото производство и сумата 89,15 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Н. К. от САК с адрес: АДРЕС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 34,82
лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника К. В. И., ЕГН
********** по гр.д. №12401/2022 г. на СРС 168 състав и сумата 34,82 лева възнаграждение
за процесуално представителство на длъжника К. В. И., ЕГН ********** по ч.гр.д.
№68155/2021 г. на СРС 168 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6