№ 97
гр. гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900003 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. И. Р., ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“Б.“ №6, ет.1, ап.2 срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А
искове за заплащане следните суми, представляващи обезщетения за вреди,
вследствие претърпяно на 08.02.2021г. ПТП, виновно причинени от водача на
лек автомобил марка „Ф. Л.“ с peг. №**** – А. Г. А., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва:
25 100 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, цялото в размер
на 55 000 лв. и 58,30 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от
13.04.2021г. до окончателното им изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 08.02.2021г. около 19.00 часа ищецът пресичал улица "Х. Б." пред
магазин "Д.", по пешеходната пътека, когато бил блъснат от л.а. Ф. Л. с
ДК№****. Ищецът бил около средата на пешеходната пътека, когато колата,
идваща от лявата му страна го ударила. Той нямало как, нито да избърза, нито
1
да се върне назад, тъй като времето за реакция било прекалено кратко.
За настъпилото ПТП бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на водача на автомобила серия **** във връзка с чл. 119 , ал. 1 от
ЗДвП.
Автомобилът, който блъснал ищеца според протокола за ПТП, издаден от
полицията е л.а. "Ф. Л." с ДК№ **** е със застраховка „Задължителната
отговорност“ в ЗАД „Л. И." - полица с номер ****, със срок на валидност до
27.10.2021 г.
След ПТП ищецът бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ гр. Добрич и
след направените прегледи се установило, че е получил натъртвания и
частична руптура на долен ляв крайник. При това увреждане лечението било
единствено ненатоварване и по тази причина не бил настанен в болницата.
Бил му даден болничен за 20 дни. След изтичане на болничния, тъй като
болките на ищеца продължавали, той посетил ортопед и болничния му бил
продължен за времето до 10.03.2021г.
След изтичане на болничния ищецът посетил съдебна медицина и от там му
била издадена съдебно-медицинска консултация №32/2021г., от която става
ясно, че е получил: частична руптура на медиалната глава на прасеца на
лявата подбедрица. Тази руптура е довела до трайно затруднение движението
на долен ляв крайник за период от 1-2 месеца.
Всички тези прегледи и престой в дома за лечение се отразили
изключително тежко на състоянието на ищеца като цяло, както физически,
така и психически. Невъзможността да се движи, както преди ПТП, довело
до голям стрес и притеснения дали изобщо ще може да се възстанови и да се
движи, както преди. Ищецът не можел да върши обичайната си и ежедневна
дейност, не можел да управлява автомобил. Това го депресирало много често,
защото вместо да помага, се налагало на него да му помагат, понякога и за
най-елементарни домашни дейности. Това довело и до ограничаване на
социалния му живот. Не му било комфортно да излиза, да се среща с други
хора, да се движи по-дълго време, тъй като около 40 дни бил с патерица и му
било забранено изобщо да стъпва на крака си. Трябвало да почива повече или
иначе казано да бездейства. Ищецът не можел да ходи, нито на работа, нито
до село, за да помага. Известен период от време се страхувал дори да пресича
улиците. Постоянно имал чувството, че ще го блъснат.
Във връзка с настъпилото ПТП и получени увреждания, на основание чл.
2
380 от КЗ ищецът предявил претенции към ответното дружество, но от там му
било отговорено, че следва да представи заверен препис на влязло в сила
наказателно постановление, заверен препис на влязла в сила присъда, АТЕ,
СМЕ, заверено копие на АУАН. Тези документи ищецът нямало как да
представи. Бил уведомен, че е изпратено писмо и до началника на КАТ за
изискване на документи и до получаване на исканите документи ответното
дружество нямало основания да му изплати обезщетение.
Предвид становището на ответното дружество, както и изминалия период
от време - повече от шест месеца, за ищеца остава възможността да предяви
претенциите си пред съда, поради което и претендира обезщетение за
неимуществени вреди направо от застрахователя на виновния за
произшествието водач.
Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 06.04.2021г. - датата на изтичане на 15 дни от датата на
съобщението до датата на окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба с вх.рег.№619/02.02.2022г.
Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.
Не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав,
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка
"Ф.", модел „Л.", с ДК №**** в процесното пътнотранспортно произшествие,
правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Липсват категорични данни за наличие на причинно-
следствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие
и претърпените от ищеца увреждания.
Представените с исковата молба документи не удостоверяват съществени
обстоятелства, свързани с настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Не става ясно поради каква причина е настъпил удара между
лек автомобил марка "Ф.", модел „Л.", с ДК № **** и ищеца. Няма данни
водачът на автомобила да се е движел с превишена или несъобразена скорост.
Видно от представените документи няма данни водачът да не е съобразил
своето поведение с правилата за движение по пътищата. В случай, че се
установи деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил А. Г. А.
е наведено възражение за принос от ищеца за настъпване на вредоносния
3
резултат, изразяващ се в пресичане на платното за движение, без да се
съобрази с приближаващите пътни превозни средства и внезапно навлизане
на платното за движение, което се намира в разрез с разпоредбите на чл.113,
ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът е навлязъл внезапно на
платното за движение, без да се съобрази с приближаващия автомобил.
Ищецът е имал възможност да възприеме и да проследи движението на лекия
автомобил, движещ се по пътното платно и да се съобрази с приближаващия
автомобил, без да предприема внезапно навлизане на платното за движение.
Също се твърди, че при пресичането на пътното платно ищецът ненужно и
безпричинно е удължил пътя и времето си за пресичане, с което е допуснал
нарушение на нормата на чл.113, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното се оспорва наличието на деликтно поведение от
страна на водача на лекия автомобил, а евентуално, на основание чл. 51, ал. 1
от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ се навежда възражение за принос на
пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50%.
Оспорват се всички твърдения по отношение вида, медико - биологичния
характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил. Изразява се несъгласие със
застъпеното от ищеца твърдение, че от процесното ПТП същият е претърпял
посочените в исковата молба увреждания и период на възстановяване.
Представените по делото медицински документи не установяват всички
посочени в исковата молба увреждания на лицето и твърдения период,
необходим за възстановяването им, както и извършените медицински
интервенции, респективно влошаване на психическото състояние.
По делото липсват данни за възстановителния период на ищеца. Твърди
се, че ищецът не е провеждал рехабилитация, за което липсват и
доказателства, както и че ако същата е била извършена своевременно,
възстановителният период, е щял да бъде значително намален. Изложеното
предполага по-ниска степен на травмиране в резултат на инцидента от
08.02.2021 г., съответно и по-кратък срок на възстановяване. В
доказателствена тежест на ищцовата страна е да докаже, че от претърпените
увреждания, ще изпитва негативни последици през целия си живот.
Твърди се, че изложените в исковата молба съображения за влошено
емоционално и психическо състояние на ищеца не са в причинна връзка с
4
настъпилото ПТП, доколкото описаните травми и приложената медицинска
документация говорят за едно изключително леко нараняване, което при
правилно лечение и проведена рехабилитация не би могло да предизвиква
негативно отражение върху здравословното състояние, което да има
проявление в бъдещето или да ограничава нормалния и пълноценен живот на
човека.
Размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е прекомерно завишен с оглед твърдените телесни увреждания на
ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД, трайната съдебна
практика и неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца.
Оспорват се и претенциите за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди относно извършеното лечение по основание и по размер. Оспорва се
твърдението, че посочените разходи са действително сторени от ищеца и че
се намират в причинна връзка с инцидента. Оспорва се твърдението, че
направените разходи са сторени от и в полза на ищеца и че същите са били
необходими. Евентуално определеното обезщетение за имуществени вреди
следва да се редуцира поради наличието на принос от пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се и предявения иск за заплащане на законна лихва. С оглед
неоснователността на главните искове, акцесорният за забава също се явява
неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал.3; 2.изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал.3. В процесния случай извънсъдебната застрахователна
претенция е предявена на 22.03.2021г., поради което срокът от 15 работни
дни изтича на 13.04.2021 г., а не както е посочил ищецът на 06.04.2021 г.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
805/11.02.2022г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и
доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.
Допълнително се сочи, че именно неспазването на правилата за движение
по пътищата от страна на водача е причина за настъпване на ПТП. Съгласно
чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
5
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
По отношение на възражението за принос на ищеца, законодателят изрично
е предвидил в текста на чл.119, ал.5 на ЗДвП, че при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита
за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая
водачът е нарушил правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Това е така, защото
мястото на ПТП е в средата на пътното платно, което означава, че водачът е
могъл от достатъчно голямо разстояние да види и съответно да пропусне
движещия се по пешеходната пътека пешеходец. Настоящият казус е точно
такъв - ПТП на пешеходна пътека.
Уточнява се, че на основание чл.497, ал. 1 от КЗ законната лихва за забава
се претендира от 13.04.2021г., а не от 06.04.2021г.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба
възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил "Ф.",
модел „Л.", с ДК №**** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество по силата на застрахователна полица, валидна към
датата на ПТП – 08.02.2021г.
Установено е по делото, а и не е спорно, че за пътно транспортното
произшествие е бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие
№****г. В протокола се сочи, че обстоятелствата по настъпилото на същата
дата ПТП между управляваното от А. Г. А. ППС с рег.№****, марка „Ф.“,
модел „Л.“ и пешеходеца Р. И. Р. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия ****. В акта се сочи, че водачът на ППС с
рег.№****, марка „Ф.“, модел „Л.“ е нарушил чл.119, ал.1 ЗДвП – не пропуска
преминаващи пешеходци. Описани са следните обстоятелства: в гр.Добрич по
6
ул.Х. Б. в посока бул.Р до магазин „Д.“ управлява посочения автомобил, като
не изпълнява задължението си да пропусне пресичащия от дясно на ляво
пешеходец Р. И. Р. по пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътна
маркировка и пътен знак Д17 и го блъска, като с действието си допуска ПТП
с пострадало лице. Актът е връчен на А.А. на 08.02.2021г. С влязло в сила
наказателно постановление №****г. на А.А. е наложена глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищеца травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
Според заключението мястото на ПТП от 08.02.2021 г. в гр. Добрич се
намира по ул. „Х. Б.", на пешеходната пътека, намираща се пред магазин „Д.",
в посока центъра на града, посока бул. „Р". Пътната настилка в района на
произшествието е била асфалтова, суха, запазена, без неравности, повреди и
следи от ремонти по нея, прав участък от пътя. Платното за движение в
района на произшествието е било със широчина 10,70 м., без хоризонтална
маркировка /без разделителна линия/, като движението по него се е
осъществявало двупосочно. На 1,60 м. преди електрическия стълб
намиращ се върху десния тротоар върху който е поставен пътен знак „Д-17 -
Пешеходна пътека" в посока към центъра на града е било разположено
началото на пешеходна пътека - тип зебра, която е била с износена
маркировка и широчина 3,90 м. След пешеходната пътека е имало началото
на уширение за спирков джоб, като широчината на платното за движение и
заедно със спирковия джоб е достигала до 12,60 м., следователно
максималната дълбочина на спирковият джоб е била 1,90 м. Върху
електрически стълб намиращ се върху десния тротоар по посока бул. „Р" е
имало поставен пътен знак „Д-17 - Пешеходна пътека", като също така е
имало поставен същия пътен знак и от другата страна на платното за
движение.
Механизма на процесното ПТП е следния: На 08.02.2021 г. около 16.30 ч. -
17.00 ч., в гр. Добрич, на стоянката за таксиметрови автомобили, намираща се
по ул. „Б." е бил спрял лек автомобил "Ф.", модел „Л." с рег. № ****. След
получаване на поръчка, водачът А. Г. А. е потеглил и след достигане до знака
„Стоп", намиращ се върху десния тротоар е спрял, огледал се е според него,
7
след което е потеглил, като се е включил в движението по ул. „Х. Б." с
извършването на маневра завой в дясно с цел да продължи движението си по
тази улица в посока центъра на града. В това време пешеходецът Р. И. Р. се е
намирал върху десния тротоар по ул. „Х. Б." в посока бул. „Р" и е предприел
пресичане на платното за движение по намиращата се там пешеходна пътека.
В резултат на взаимното пресичане на траекторите на движение на лекия
автомобил с рег. № **** и пешеходеца Р. Р. е настъпил удар между предната
част на автомобила и лявата част на тялото на пешеходеца. По данни от
материалите по делото, мястото на удара се намира около средата на
пешеходната пътека и на около 2,68 м. /10,70 м. : 4 = 2,68 м./ в ляво от десния
край на платното за движение по посока бул. „Р". В резултат на удара,
пешеходецът пада върху асфалтовата настилка, подпирайки се с едната ръка
на автомобила. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена в района на
произшествието. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост.
В момента на потеглянето на лекия автомобил от знака „Стоп" скоростта
му на движение е била 0 км/ч., а към момента на удара с пешеходеца Р.Р., тя е
била около 15 км/ч. При скорост на движение 15 км/ч., опасната зона на
спиране на лекия автомобил е имала дължина около 6,15 м.
Когато лекият автомобил е бил спрял пред знака „Стоп", намиращ се върху
десния тротоар по ул. „Б.", непосредствено преди да навлезе в платното за
движение по ул. „Х. Б.", пешеходецът Р. Р. е имал техническа възможност да
го възприеме. В това време пешеходецът Р. Р. се е намирал върху десния
тротоар по ул. „Х. Б." и за да възприеме лекия автомобил е било необходимо
да обърне погледа си в ляво и назад, понеже в тази посока се е намирал
автомобила в този момент спрямо неговото разположение, като разстоянието
между тях е било около 12 - 15 м. Пешеходецът Р. Р. е имал възможност да
предотврати удара с лекия автомобил с рег. № **** и настъпването на
произшествието, ако преди да навлезе в платното за движение по ул. „Х. Б.“
по пешеходната пътека, бе пропуснал първо преминаването на автомобила.
При настъпилото на 08.02.2021г. ПТП ищецът Р. Р. е получил частично
разкъсване на вътрешната главата на мускула на прасеца на лявата
подбедрица. Функцията на триглавия мускул на долния крайник е участие
при сгъване на стъпалото. В конкретния случай, отчитайки механизма на
настъпване на произшествието съществуват два механизма за настъпване на
8
травматичното увреждане, а именно частична руптура на вътрешната
/медиалната/ глава на мускула на прасеца: директен механизъм - при опорен
или във въздуха вдигнат крак и индиректен механизъм - при опорен крайник
в положение на плантарна флексия на стъпалото и рязко контрахиране на
триглавия мускул. Дава се заключение за наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и полученото травматично
увреждане на мускула на прасеца на ляв долен крайник на ищеца. Всички
приложени по делото документи за лекарствени средства са във връзка с
получената травма.
Експертът сочи, че обичайно лечението протича с обездвижване на
крайника с мека превръзка - ортеза, обезболяващи, студени компреси и покой.
Обездвижването с ортеза обичайно е за 15-20 дни. При значителни
разкъсвания на триглавият мускул обездвижването е за около 30-35 дни, а ако
е незначително - частична руптура на мускулни влакна от цялото мускулно
тяло е достатъчен 20-дневния период на покой за зарастване на разкъсаните
влакна. В случая с ищеца се касае за незначителна, частична руптура на
мускулните влакна. Приложеното лечение отговаря на медицинските
стандарти и на добрата медицинска практика. По делото няма данни за
провеждане на рехабилитация от ищеца, която не е задължителна и травмата
и преминава без провеждане на процедури. Не са налице и данни за наличие
на придружаващи заболявания на ищеца.
Представени са по делото, издадени на ищеца 2 броя болнични листи,
удостоверяващи ползването на отпуск по болест в размер на общо 30 дни в
периода 09.02.2021г. – 28.02.2021г. и 01.03.2021г. – 10.03.2021г.
Ищецът представя по делото писмени доказателства /л.18-20/ за закупени
медикаменти на обща стойност в размер на 58,30 лв.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства.
Св.А. А., управлявал лекия автомобил модел "Ф.", модел „Л." с рег. № ****
излага, че по това време бил таксиметров шофьор. Бил на пиацата на
ул.“Борвина“ откъдето поел към ул.“Х. Б.“ посока центъра на гр.Добрич. За
да излезе на ул.“Х. Б.“ спрял на знака „Стоп“, огледал се и тръгнал, като завил
надясно. След около 15 метра ударил пешеходаца. Последният бил със светли
дрехи, било към 16.30-17 часа и било светло. Ударът бил на самата
пешеходна пътека. След удара пешеходецът паднал на пътното платно. А.
веднага излязъл от колата и му помогнал да стане. Пешеходецът накусвал с
9
десния крак. Дошла линейка, която откарала пострадалия.
Св.М. М. /без родство с ищеца/ излага, познава ищеца от 15 години, живеят
в един квартал. Свидетелят присъствал при настъпилото с ищеца на
08.02.2021г. ПТП. М. бил в непосредствена близост до знака „Стоп“. Видял
ищеца да се оглежда в ляво и дясно, след което тръгнал по пешеходната
пътека. Бил ударен от автомобила когато бил посредата на пешеходната
пътека. След това дошла линейка и откарала ищеца. Св.М. видял ищеца на
следващия ден с патерици. Той се придвижвал с помощта на патерици около
един месец, накуцвал. През това време ищецът му споделял, че се
притеснява, че не е на работа. Притеснявал се дали ще се оправи и ще може
да работи.
Установява се, че на 22.03.2021г. претенцията на ищеца Р. Р. за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП от
08.02.2021г. е надлежно получена от ответника ЗК „Л. И.“ АД.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
10
претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и размера им;
причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и
претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него
възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответното дружество, чрез
пълномощник на 22.03.2021 г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е
определено и изплатено обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден
от застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта имуществени и
неимуществени вреди.
Съдът приема, че събраните в хода на процеса доказателства с
категоричност установяват, че отговорен за произшествието е водача на
лекия автомобил „Ф. Л.“ с peг. №****. Същият с поведението си е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП: При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. А
съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Установеното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ф. Л.“ следва да се
приеме за виновно, тъй като не са събрани доказателства, които да оборят
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
11
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането МПС и ответника като
застрахователи по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищецът е мъж в работоспособна възраст; към момента
на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрав, на 50
години. В резултат на процесното ПТП е получил следното травматично
увреждане: частично разкъсване на вътрешната главата на мускула на прасеца
на лявата подбедрица. Експертът сочи, че обичайно лечението протича с
обездвижване на крайника с мека превръзка - ортеза, обезболяващи, студени
компреси и покой. Обездвижването с ортеза обичайно е за 15-20 дни. При
частична руптура на мускулни влакна от цялото мускулно тяло е достатъчен
20-дневния период на покой за зарастване на разкъсаните влакна. Не са
налице данни за настъпили усложнения.
Претърпяното ПТП е внесло в живота на ищеца внезапна промяна в
ежедневните му навици и начин на живот. За период от около един месец
същият е бил със затруднени движения, използвал е помощни средства за
12
придвижване – патерици. При това следва извод за наличие на данни за
сравнително кратък оздравителен процес, който е приключил.
Не се установява ищецът да е бил лишен от възможността да се
самообслужва и да се е нуждаел от чужда помощ. Не са ангажирани от ищеца
и доказателства относно твърденията му, че не е можел да управлява
автомобил, че е ограничил социалния си живот, че ПТП се е отразило и на
психиката му – страхувал се да пресича улиците и пр.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват ниска
по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с
тях болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 3 000 лева. Този размер обезщетява периода на
възстановяване и интензитета на болките и страданията. При това искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
до размера от 3 000 лева.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и
експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан
е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в
претендирания размер от 58,30 лева.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на ищеца е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО).
13
Ответникът навежда възражение за съпричиняване, намиращо обективен
израз в поведението на пешеходеца, за който се твърди, че е нарушил
разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно
на платното за движение и преди да навлезе в него не е съобразил
разстоянието между него и приближаващото се ППС и скоростта му на
движение, както и че ненужно и безпричинно пешеходецът е удължил пътя си
за пресичане. Ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест не
недоказва наведеното възражение.
По делото се установява по безспорен начин, че ищецът е пресичал на
пешеходна пътека, където е и настъпило ПТП. Липсват данни относно
скоростта му на пресичане. От свидетелските показания се установява, че
ищецът не е навлязъл внезапно на пътното платно. Независимо от това,
приложение в случая намира специалното правило на чл.119, ал.5 ЗДвП,
според което съпричиняването е изключено, когато пострадалият пешеходец
се е намирал на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", без
значение начина на навлизане на пътеката и скоростта на движение, при
условие, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП. С оглед на изложеното,
съдът счита възражението за съпричиняване за неоснователно.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищецът претендира
заплащане на законната лихва от 13.04.2021г. до окончателното плащане. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е
предявил претенция пред ответното дружество на 22.03.2021 г. Не са налице
данни ответникът да е бил уведомявани от застрахованото лице за
настъпилото произшествие. Доколкото искането е за присъждане на лихва за
забава от по-късен момент, следващ уведомяването на ответното дружество,
същото е основателно и следва да се уважи. В полза на ищеца следва да се
14
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главните
парични задължения – обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
считано от 13.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Съобразно на уважената част от исковете се дължат сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 200 лв. –
депозит по комплексната експертиза. Съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 24,31
лв.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищец – адв.Н. С. В. му е указал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от
ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на
Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.Н.В.
възнаграждение в размер на 90 лв.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 1000 лв. – депозит по комплексната експертиза и 1000
лв. – адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 1756,88 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 170,00 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважените искови
претенции.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А да заплати на Р. И. Р., ЕГН ********** от
гр.Добрич, ул.“Б.“ №6, ет.1, ап.2 следните суми:
3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяно на
08.02.2021г. ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Ф.
Л.“ с peг. №**** – А. Г. А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 13.04.2021г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3000 лв. до претендирания размер от 25
100 лв., представляваща част от обезщетение, цялото в размер на 55 000 лв.
58,30 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие претърпяно на 08.02.2021г. ПТП, виновно причинени от водача на
лек автомобил марка „Ф. Л.“ с peг. №**** – А. Г. А., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021г. до окончателното им
изплащане.
24,31 лв., представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А да заплати на адв.Н. С. В. сумата от 90,00
лв. представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесулно представителство на ищеца Р. И. Р., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Б.“ №6, ет.1, ап.2 да
заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“Ч. В.“ №51Д сторените по делото разноски в размер на 1756,88 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А да заплати по сметка на Окръжен съд
Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 170,00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
17