№ 2225
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100500875 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№ ********* от 06.10.2021г., постановено по гр.дело № 45926/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 127 състав, е признал за установено по предявения от Й.Ж. Г. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК, че по отношение на „И.” АД, ЕИК
******* не съществува правото на принудително изпълнение на следните суми по
изпълнителен лист, издаден на 18.02.2010 г. по ч. гр. д. № 51838/2009 г. по описа на СРС, 74
състав: 9861.69 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
12.11.2008 г., ведно със законната лихва от 9.11.2009г. до окончателното плащане; 636.71
лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.01.2009 г. до 30.09.2009 г.; 380.72 лв.,
представляваща наказателна лихва за перидоа от 12.02.2009г. до 18.11.2009г., като е
отхвърлил иска за следните суми по изпълнителния лист, издаден на 18.02.2010г. по ч. гр. д.
№ 51838/2009 г. по описа на СРС, 74 състав: 217.59 лв. представляваща държавна такса по
заповедно производство и 467.58 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С
посоченото решение ответникът „И.” АД е осъден да заплати на Й.Ж. Г. сумата от 856.37 лв.
– съдебно-деловодни разноски, а ищецът Й.Ж. Г. е осъдена да заплати на ответника сумата
от 17.77 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Срещу решението в частта, в която е уважен искът на ищеца е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „И.“ АД. В нея се
твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск. Сочи,
че към момента на депозиране на исковата молба изпълнителното производство е
прекратено по право по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция.
Твърди, че липсата на изпълнително дело водели до липса на абсолютна процесуална
предпоставка, а именно - наличие на изпълнително действие, което да бъде оспорено. В
случай, че въззивният съд приеме, че обжалваното решение е допустимо, то излага доводи,
1
че същото е неправилно в обжалваната част. Твърди, че сумата е дължима от ищцата по
силата на изпълнителния титул, с който разполага ответника в качеството си на взискател.
По изложените съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а
исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата Й.Ж. Г., действаща чрез процесуалния си представител адв.
Ю.Г. от САК счита, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
правилно. Твърди, че обжалваното решение е допустимо, защото правният интерес на
ищцата да предяви иска е наличието на висящо издпълнително производство пред ЧСИ М.Б.
с рег. № 838 на КЧСИ. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни
изводи за това предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес. С
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, изпълнителното производство се прекратява по право на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в
рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното
производство. Прието е, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че ППВС № 3/1980 год. следва да се счита изгубило сила. В
конкретния случай за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, било
образувано изпълнително дело № 2010880402567 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на
КЧСИ, по което последното изпълнително действие било предприето на 28.05.2011 г.
Оттогава до настощия момент взискателя не предприел никакви изпълнителни действия, с
които да прекрати или спре течението на погасителната давност. Поради това същото се
било прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 28.05.2013 г., за което
съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяаване на изпълнителното
производство на 21.10.2020 г. след образуване на настоящото исково производство. Поради
гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че давността за процесните
вземания е изтекла, и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника „И.“ АД, в качествот он
аправоприемник на „Е. Б.-Б.“ ЕАД, че ищецът Й.Ж. Г. е дължи сумата в размер на 11 564.29
лева, представляваща 9 861.69 лв. главница по Догоор за потребителски кедит от
12.11.2008г.; 636.71 лв. – договона лихава за периода от 12.01.2009г. до 30.09.2009г.; 380.72
лв. – наказателна лихва запериода от 12.02.2009г. до 18.11.2009г.; 217.59 лв.- държавна такса
по заповедното дело; 467.58 лв. юрисконсултско възнагаждение, както и законна лихва
върху главницата от 19.11.2009г. до окончатеното плащане, поради анличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно погасителна даност на правото на принудитено
изпълнение;
Безспорно е във въззивното производство, че изпълнително дело № 20108380402567 по
описа на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ е било образувано на
19.05.2010 год. по молба на „Е. Б. - България“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от
18.02.2010 год., издаден по ч.гр.дело № 51838/2009 год. по описа на СРС /издаден на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, срещу Й.Ж. Г. за
2
процесните суми. С молбата на взискателя на частния съдебен изпълнител били възложени
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Не се спори от страните, че последните изпълнителни действия по принудителното
производство са били извършени на 28.05.2011г., като по силата на закона изпълнително
производство е прекратено пораде настъпила перемпция на 28.05.2011г. Посоченото
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от
21.10.2020 год. на частния съдебен изпълнител.
По делото е безспорно установено, че първоначалният взискател - „Е.ББ.” ЕИК
********** след преобразуване на търговско дружество е с правоприемник „И.” АД, ЕИК
*******.
От представеното копие от изпълнително дело № 20108380402567 по описа на частен
съдебен изпълнител М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ е видно, че след образуването му на
19.05.2010. със запорно съобщение с изх. № 28136/25.5.2010г., отправено до всички
лицензирани Б.и на територията на страната е бил наложен запор на всички Б.ови сметки,
разкрити наимето на длъжника Й.Ж. Г..
Със запорно съобщение с изх. № 28184/25.05.2010г., отправено до „Кореком –Принцес”
АД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запор е наложен и върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „К.Е.И Б.К.” ООД със
запорно съобщение изх. № 26807/28.05.2011г.
По делото е приложено удостоверение с изх. № 50839/17.06.2021г. на ЧСИ М.Б., от
което е видно, че по изпълнително дело № 20108380402567 има разпределени 933.48 лева
към взискателя „И.” АД, разпределени както следва 186 лв. за авансово платени такси по
ЗЧСИ и 747.48 лв. – разноски по изпълнителен лист и частични разноски за
юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, разгледоно по същество е правилно.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че предявеният иск с правно основание чл.
439 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Съгласно константната съдебна
практика ищецът по иск с правно основание чл. 439 ГПК разполага с правен интерес от
предявяване на иска, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането, защото неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, и
въз основа на които кредиторът би могъл да образува нов изпълнителен процес. В този
случай длъжникът има правен интерес да предяви иск ,с който да усанови
несъществуването на вземането въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основаниe, в този смисъл-
Определение № 513 от 24.11.2016 г. по т. д. № 1660/2016г. ІТО на ВКС. С оглед на
изложеното твърдението на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо е
неоснователно.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в
сила на заповедта за изпълнение. В разглеждания случай ищцата основава отрицателните си
установителни искове на изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от
28.05.2013 год., когато е настъпило прекратяването по силата на закона на воденото срещу
нея изпълнително дело № 20108380402567 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с
рег.№838 на КЧСИ.
Въззивният съд приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз
3
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК /като в хипотезата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава
ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на
дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – - Решение № 100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК,
Решение № 131 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК.; Решение
№ 118 от 07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021г. ІІІ ГО.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – в случая най-късно на 28.05.2013 год. /когато е бил
издаден изпълнителния лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за по-ранен момент на влизането й в сила/, е започнала да тече нова давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на
ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително
като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не
иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода, докато
първоначално образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 20108380402567 по описа
на частен съдебен изпълнител ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, е било висящо, давност за
вземанията не е текла. В разглеждания случай, независимо от обстоятелството, че съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение поради
4
настъпила „перемпция“ едва на 21.10.2020 год., от събраните по делото доказателства се
установява, че посоченото изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 28.05.2015 год., тъй като последното изпълнително действие е
било извършено на 28.05.2013 год. /наложен запор върху вземанията на ищцата по Б.овите й
сметки/. Следователно новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на
настъпилата перемпция на изпълнителното дело – 28.05.2015 год. По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, от които да се установява, че са предпиремани
изпълнителни действия, с окито да се спира или прекратява давностния срок. Поради което
релевираната претенция на ищцата се явява основателна и подлегжи на уважаване.
Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първонистанционния, поради което
решението следва да бъзде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба оставена без
уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/ вззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Б.-Б. от САК адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид представения договор за правна
защита и съдействие. Същото, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е в
размер на 300 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № ********* от 06.10.2021г., постановено по гр.дело №
45926/2020 год. по описа на СРС, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.******* № 85, Б, да заплати на адв. П.Б.-Б. от САК, ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „******* на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5