Номер 31824.09.2020 г.Град
Апелативен съд – П.1-ви търговски състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20205001000475 по описа за 2020 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.657,ал.2 във вр. с
ал.4,т.2 и ал.6,изр. последно от ТЗ.
Образувано е по частна жалба на Н. /Н./,действаща чрез ТД на Н.-П.-
офис П.,подадена чрез М. К. Т. като главен юрисконсулт на ТД на Н.-П.-офис
П.,против определение №62 от 23.01.2020 г.,постановено по т.д.№218/2018 г.
по описа на Окръжен съд-П.,с което е оставена без уважение като
неоснователна подадената от ищеца Н. молба по чл.248,ал.1 от ГПК за
изменение в частта за разноските на решение №127 от 08.10.2019
г.,постановено по т.д.№218/2018 г. по описа на ОС-П..
В частната жалба е изложеното становището,че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно.Развити са аргументи срещу
Н.равения и в решението,и в обжалваното определение извод на съда,че не
подлежат на присъждане претендираните от ищеца разноски в общ размер на
2156,70 лв.,включващ платени от ищеца такси по изпълнителното
дело,образувано във връзка с привеждане в изпълнение на допуснатото
обезпечение на процесните искове,уважени с горното решение.На база
изложените в частната жалба доводи,е поискано обжалваното определение да
1
бъде отменено и да бъдат присъдени на агенцията-ищец всички претендирани
разноски,така както са описани в представения по делото списък на
разноските,а именно-да бъдат присъдени разноските за налагане на запори
спрямо превозните средства,предмет на исковата претенция,които
представляват такива по обезпечаване на исковото производство и са в размер
на 2156,70 лв.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците по нея /ответници и
по първоинстанционното дело/-“Б.“ЕООД с ЕИК *** и „Е.“ЕООД с ЕИК
***,но в законния едноседмичен срок от същите не е подаден отговор и не е
взето становище по частната жалба.
П.ският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
агенцията-честен жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери
за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално
легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното
определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол на основание чл.248,ал.3 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.С оглед на
това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна.
С решение №127 от 08.10.2019 г.,постановено по т.д.№218/2018 г. по
описа на ОС-П.,са уважени предявените от Н. /чрез ТД-гр.П.-офис П./ против
„Б.“ЕОООД с ЕИК *** и „Е.“ЕООД с ЕИК *** искове за обявяване
относителна недействителност на правни сделки по отношение на държавата
на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК във вр. С чл.216,ал.2 ДОПК.Със същото
решение съдът е присъдил в полза на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.,но е приел в мотивната част,че не следва
да бъдат присъждани на ищеца включените в представения от него списък по
чл.80 от ГПК разноски „за образуване на изпълнително дело и спрямо
имуществото,предмет на исковата претенция“.В тази връзка е прието,че не са
представени доказателства за реалното заплащане на тези разноски и освен
2
това е прието,че се касае за разноски,Н.равени в изпълнителното
производство по налагане на обезпечителните мерки,а това не са разноски за
обезпечителното производство по смисъла на т.5 от Тълкувателно решение
№6/2013 г.,поставено по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,които да се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора,с оглед крайният му
изход.Според първоинстанционния съд,става дума за разноски по
изпълнителното дело,които би следвало да се съберат чрез съдебния
изпълнител.
С молба вх.№9229 от 17.10.2019 г.,подадена от ищеца Н. на основание
чл.248 от ГПК е поискано горното решение да бъде изменено в частта за
разноските,като бъде уважена изцяло претенцията на ищеца за присъждане на
разноски съобразно представения спъсик по чл.80 от ГПК и в тази връзка-да
бъдат присъдени на ищеца съдебните разноски в общ размер на 2156,70
лв.,включващ следните суми:сумата от 126 лв.-платена такса за образуване на
изпълнително дело;сумата от 252 лв.-платена такса за оценка на вещите,на
които е наложен запор и сумата от 1778,70 лв.-платена такса за извършването
на опис.
С обжалваното определение №62 от 23.01.2020 г.,постановено по т.д.
№218/2018 г. по описа на ОС-П.,е оставена без уважение като неоснователна
молбата на ищеца с вх.№9229 от 17.10.2019 г. за изменение на решение №127
от 08.10.2019 г. в частта за разноските.В мотивната част на определението
съдът е приел за основателен първия от поддържаните в молбата доводи,а
именно-че съдът неправилно се е позовал на липса на доказателства за
извършването на разноските и в тази връзка е констатирал,че такива
доказателства са приложени още към исковата молба.Въпреки това,съдът е
счел в определението,че няма основание за изменение на постановеното
решение в частта за разноските и присъждането им в тежест на ответниците.В
това отношение е препратил към съображенията,изложени в самото
решение,като е счел,че няма основание да бъде прието обратното по повод
молбата по чл.248 от ГПК.И отново е изложил довода,че става дума за
разноски,Н.равени в изпълнителното производство по налагане на
обезпечителните мерки,допуснати за обезпечаване на разглежданите
искове,като под разноски в „обезпечителното производство“ в ТР №6/2013 г.
се имат предвид само разноските,сторени в съдебното производство по
3
допускане на обезпечението,а тези,Н.равени по изпълнителното дело за
налагане на самите обезпечителни мерки следва да бъдат събрани от
съдебния изпълнител.
Настоящият съд счита за правилно и законосъобразно обжалваното
определение от 23.01.2020 г.Разноските,които окръжният съд е приел,че не
следва да бъдат присъждани на ищеца,са включени и описани като размер и
основание в представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК.Става дума за
разноските,описани в т.2-ра от списъка,които възлизат на общата сума от
2156,70 лв. и са „разноски за образуване на изпълнително дело и налагане на
обезпечителни мерки спрямо имуществото,предмет на исковата
претенция“.Отделните размери и основание на разноските,включени в
посочения сборен размер,са следните:126 лв.-за образуване на ИД,252 лв.-
оценка на вещите,на които се налага запор и 1778 лв.-извършване на
опис.Казано обобщено,претенриданите от ищеца разноски в общ размер на
2156,70 лв. съставляват разноски за изпълнителното производство,образувано
по повод привеждането в изпълнение на допуснатото от съда обезпечение на
предявените по горното дело искове.Реалното извършване на тези разноски е
прието за доказано в обжалваното определение и не е спорен въпрос в
настоящото производство по частната жалба,като се имат предвид
поддържаните в частната жалба аргументи срещу обжалваното
определение.Имайки предвид същите аргументи,за да се прецени
основателността на частната жалба,основният въпрос,на който следва да се
отговори,е дали под „разноски за обезпечително производство“ се имат
предвид само разноските,извършени във съдебната фаза по допускане на
обезпечението,или към тези разноски следва да бъдат прибавени и
разноските,извършени в рамките на изпълнителното
производство,образувано по повод налагането на допуснатите от съда
обезпечителни мерки.В тази насока настоящият съд споделя становището,че
разноски,понесени в обезпечително производство,са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,докато в
останалата част-по налагане на допуснатите обезпечителни мерки,това са
разноски по изпълнителното дело,които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител,както е прието и в обжалваното определение.Съдебните и
деловодни разноски,които се дължат по реда на чл.78 от ГПК съобразно
4
изхода от съответния правен спор,не включват разходите в изпълнителното
производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки.В такъв
смисъл е формирана и практика на ВКС-определение №845 от 05.12.2011 г. на
ВКС по ч.т.д.№648/2011 г.,I т.о.,ТК,определение №876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч.т.д.№3490/2014 г.,I т.о.,ТК,определение №336 от 21.07.2016 г. на
ВКС по ч.т.д.№874/2016 г.,I т.о.,ТК.
В частната жалба се поддържа аргумента,че претендираните от ищеца
разноски в общ размер на 2156,70 лв. са именно такива,попадащи в кръга на
посочените в т.5 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноски.Този довод е
неоснователен.На първо място,в т.5 от посоченото тълкувателно решение е
поставен на разглеждане и са дадени разяснения по въпроса кога следва да
бъде реализирана отговорността за разноските,Н.равени в обезпечителното
производство.И на следващо място,макар и кръга на разноските в
обезпечителното производство да не е основния поставен на разглеждане
въпрос в същата т.5-та от ТР №6/2013 г.,то от мотивната част на посочената
точка следва извода,че в тълкувателното решение се имат предвид
единствено Н.равените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечаване на иска,респективно-разноските по съдебното производство за
обезпечаване на бъдещ иск,но не и разноските,Н.равени в изпълнителното
производство по налагане на съответно допуснатите обезпечителни мерки.
С оглед на гореизложеното настоящият съд счита процесната частна
жалба за неоснователна,а обжалваното определение-за правилно и
законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №62 от 23.01.2020 г.,постановено по т.д.
№218/2018 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което е оставена без уважение
като неоснователна подадената от ищеца Н. /Н./ молба с вх.№9229 от
17.10.2019 г. за изменение в частта за разноските на решение №127 от
08.10.2019 г.,постановено по същото дело.
5
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6