№ 34
гр. Ловеч, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20214300900068 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба № 3339 /08.09.2021 г.от В. БЛ. В. чрез адв. Н.
Н. Д.-ШАК и мл.адв. Г. Г. Р.-САК, против ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, с посочено правно
основание чл. 493, ал. 2,т.7 от КЗ , вр. с чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД и цена на
исковете 70 000 лв. неимуществени вреди и 3200 лева за имуществените
вреди. Сочи, че на 26.06.2019 г., около 18,00 часа, по път I- III 146 км+320,
общ Луковит, обл. Ловеч е настъпило ПТП - самокатастрофа, при което
застрахован при ответното дружество по полица „ГО" на автомобилистите
л.а. марка „Нисан Х-Траил“, с рег.№ ********, управляван от Г. М. Н.,
движейки се в посока към гр.София, напуснал пътното платно и намиращият
се в автомобила, като пътник В.В. е претърпял телесни увреждания –
счупвания на дясна мишнична кост на две места, което наложило спешна
хоспитализация в УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен за
извършване на оперативна интервенция. Твърди , че във връзка с посочения
инцидент е образувано ДП № ЗМ-157/2019г. по описа на РУ-Луковит, пр.пр.
№ 585/2019г. по описа на териториално поделение гр.Луковит към РП-
гр.Ловеч, като с постановление за прекратяване на наказателно производство
от 28.02.2020г., образуваното наказателно производство е прекратено поради
липса на вина от страна на водача на л.а. марка “Нисан“, модел „Х-трейл“, с
рег.№ ********,като е прието,че причината за настъпилото ПТП е скъсване
шарнира на носача на дясното задно колело, което е довело до отклоняване и
самокатострофиране на МПС, а шофьорът не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди износването на метала, респ. настъпването на вредоностните
последици. Сочи, че разпоредбите на чл. 477, ал.1 и ал.2 от КЗ и чл. 493,
ал.2,т.7 от КЗ, предвиждат , че обект на застраховане по задължителната
1
отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица, в т.ч. и пешеходци, велосипедисти и др. участници в
движението имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или с използването на моторни превозни средства, както по време на
движение, така и по време на престой. Твърди, че по отношение л.а. с рег.№
******** към 26.06.2019г.е налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
учредено с полица № BG/02/118002529988, с начална дата на покритие
24.08.2019г. и крайна дата- 23.08.2020г. е представляващо покритие по чл. 493
от КЗ. Обобщава, че настъпилото събитие изпълва фактическия състав на чл.
493, ал.2,т.7 от КЗ, а като последица от това и наличието на гражданска
отговорност, попадаща в покритието на чл. 477, ал.1 от ЗК. Твърди, че
ищецът , в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал.-1 от
ЗК има право, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ , да претендира пряко от
ответника, в качеството му на застраховател на водача на процесното МПС
изплащане на обезщетение за всички претърпени болки и страдания, които са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че е депозирана
писмена застрахователна претенция с вх.№ ОК-160237 на 18.03.2020г., ведно
с постановление за прекратяване на наказателно производство, медицински и
платежни документи и с молба от 15.04.2020г. са предоставени на
застрахователя СМЕ, АТЕ, протоколи за разпит на свидетели и нов
медицински документ CD-R диск за извършено изследване. Сочи, че въпреки
представените доказателства по образуваната щета № **********, били
уведомени от ответника , че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, като е отказано заплащане на претендираните от ищеца обезщетения.
Изтъква, че въпреки получения отговор се опитали да уредят извънсъдебно
настоящия спор, като били депозирани молби за преразглеждане на
становището по процесната щета. Твърди, че претърпените вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което е мотивиран
да потърси съдебна защита на интересите си чрез подаване на искова молба с
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди –
претърпените разходи за лечение, както и неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени вече, претърпени към настоящия момент и продължаващите
занапред болки , страдания, емоционални и психически травми , неудобства,
притеснения и психически обременяваща и унизителна зависимост от чужда
помощ в ежедневието. Твърди , че по отношение иска за неимуществени
вреди ищецът, претърпява счупвания на дясна мишнична кост на две места,
поради което е хоспитализиран в болница д-р Георги Странски ЕАД
гр.плевен и на 02.07.2019г. са осъществени операционни процедури в
областта на раменния пояс и горен крайник с голям обем и сложност, при
които подмускулно са инплантирани преконтурирана ъглово стабилна плака,
която примостява фрактурата, а на 04.07.2021г. ищецът е изписан с
подобрение, но не и при пълно възстановяване и на 15.11.2019г. отново е бил
2
хоспитализиран в УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД– гр. Плевен Изтъква, че
преди инцидента бил активен и самостоятелен мъж, изключително жизнен за
възрастта си, деен, отзивчив , добронамерен, грижещ се за семейството си,
ценен от близки и приятели, изпълнен с желание да живее, като
непосредствено след инцидента грижите за ищеца са поети от неговите
близки, които осигурявали неговия тоалет, а това повлияло неблагоприятно
върху самостоятелността и самочувствието му, като и към настоящия момент
още е зависим от неговите близки и роднини. Сочи, че в месеците след
катастрофата при него настъпил период , в който изпитвал срам и ужас, че е
безпомощен и се налага близките му и семейството да полагат ежедневни
грижи за него и да е в тяхна тежест.Твърди се, че при ищеца е налице
влошено емоционално функциониране в следствие на преживяната
психотравма с висока сила, интензитет и социална значимост, причинено в
резултат на процесната катастрофа, ситуативно влошени характеристики на
вниманието и паметта, наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие
на депресия, нежелание за общуване, влошено настроение без видима
причина, че тежко е изживял случилото се и до ден днешен сънува кошмари
от преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за себе си и
за своите близки. Излага, че с оглед съдебна практика по приложението на чл.
52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, дължимото обезщетение за
компенсиране на настъпилите за ищеца неимуществени вреди от процесното
ПТП следва да бъде в размер на 70 000 лева. По отношение на иска за
имуществени вреди, сочи , че към настоящия момент за ищеца са се породили
имуществени вреди за неговото лечение в размер на 3 200 лева, които са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Излага, че същите
представляват дължащите се от застрахователя разходи, изразяващи се в
закупуването на медицински изделия , необходими за извършването на
оперативна интервенция на 02.07.2019г., за осъществяване на оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и
сложност.
Моли съда да осъди ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на В. БЛ. В., ЕГН:
**********, с. *** да заплати на ищеца В. БЛ. В., ЕГН **********.,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 (седемдесет хиляди
лева), изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни
увреждания при ПТП на 26,06.2019г.. ведно със законна лихва на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната главница за неимуществени вреди с
настоящата искова молба от датата на депозиране на извънсъдебната
претенция, а именно от 18.03.2020г. до окончателното й изплащане, което
представлява законната лихва, която дължи самият застрахован, както и
законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, върху размера на
застрахователното обезщетение, което включва съгласно закона /главницата
за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, ако не го е
3
определил и изплатил в срок, считано от 02.04.2020г. - датата на писмото -
отказ, до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, да заплати на В. БЛ. В., ЕГН: **********, с. *** да заплати на ищеца В.
БЛ. В., ЕГН **********., обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 3200 (три хиляди и двеста лева), изразяващи се в извършени
разходи за лечение вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на
26.06.2019г., ведно със законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху
претендирана главница за имуществени вреди с настоящата искова молба от
датата на депозиране на извънсъдебната претенция, а именно от 18.03.2020г.
до окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която
дължи самият застрахован, както и законна лихва на основание чл. 497, ал. 1,
т. 2 от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение, което включва
съгласно закона /главницата за имуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3
от КЗ/, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от 02.04.2020г. -
датата на писмото - отказ, до окончателното й изплащане, както и направени
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба с
вх.№ 4148/22.10.2021г. от ЗД„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от С.П. и К.К. - Изпълнителни
директори, чрез упълномощен процесуален представител – адв.Т. М. –САК,
преупълномощен от адв. М.Г.-САК. В него изразява становище, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Изтъква, че с оглед
посоченото в исковата молба и представените към нея доказателства водачът
на застрахования автомобил няма вина за процесното ПТП, а е налице
„случайно деяние“, като оспорва ответника да е отговорен срещу ищеца при
липса на деликт. Счита, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е извън обхвата на
отговорността на застрахователя по застраховка“Гражданска отговорност“, че
събитието е случайно (чл. 15 от НК) за водача на МПС, като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените с исковата
молба доказателства нямат установителен характер по отношение на
механизма на настъпване на ПТП и ищецът следва да го установи в
настоящото производство. При условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме , че е налице отговорност от страна на застрахователя, прави
възражение за съпричиняване на вредите – чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че от
приложените по делото материали и по-конкретно от разпита на пострадалия
в качеството му на свидетел по образуваното досъдебното производство,
последният твърдял, че е бил на задната седалка с поставен предпазен колан,
а от видът на травмата обаче предполагало свободно движение на тялото в
дясно, което поставя под съмнение тези данни. Счита, че ако се установи
липсата на поставен обезопасителен колан от него, то пострадалият с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпване на твърдяната
травма. Оспорва, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания
4
са довели до продължителни болки и страдания. Изтъква, че от приложените
с исковата молба доказателства се установява, че преди настъпване на ПТП
ищецът е бил диагностициран и опериран след диагноза „
умеренодиференциран адено карцином“ на дебелото черво, като по
отношение на същият е издадено ТЕЛК решение № 3423818.12.2018г, като
твърди , че това обстоятелство не предполага в пълна степен описаното
състояние на ищеца преди ПТП. Изтъква, че в исковата молба не е посочен
продължителността на възстановителния период, през който движението на
ищеца е силно ограничено, като оспорва твърдението за дълъг
възстановителен период. Оспорва и размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като твърди, че претендирания размер от 70 000 лева е
силно завишен и не отговоря на трайно установената практика на съдилищата
за подобен род вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД. В заключение счита, че
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
е функционално обуславена от отговорността на деликвента по чл. 45 от ЗЗД,
като при определяне на евентуално обезщетение моли да бъдат взети
следните обстоятелбства – възрастта на пострадалото лице, възстановяването
му в обичайния порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на
трайни и пожизнени увреждания на здравето му, както и наличие на
съпричиняване, в случай , че такова се установи. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че
същото е определено над минималния размер.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба от В. БЛ. В., чрез адвокат Н.Д. и мл. адв. Г.Р.. Изтъква, че не споделя
становището на ответника за наличие на „случайно деяние“, изключващо
противоправността в действията на застрахования водач, както и
констатацията, че в процеса не е установено наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на застрахования, поради
което не следва да се ангажира и отговорността на ответното дружество.
Счита, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е за увреждане, което е последица
от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или
бездействия на лицата, които я ползват, под чиито надзор е тя, и в този смисъл
отговорността е безвиновна. Твърди, че тази отговорност се прилага, когато
при използването на дадена вещ са произлезли вреди от нея - в случая вреди
от скъсване на шарнира на носача на дясното задно колело, без при това
използване да са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила. Поради това материалноправната разпоредба на чл. 493, ал.2,т.5 от
КЗ е относима към настоящия случай и се прилага от ответника в нейния
обратен, противоположен смисъл , т.е. contra legem. Твърди, че релевираното
от ответника съпричиняване на резултата от страна на ищеца е недоказано.
Аргументира, че съгласно трайно установената практика на ВКС
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
от ЗЗД е обуславено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и причинените вреди, като счита, че приносът на пострадалия
5
следва не само да е надлежно релевиран, но и доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Цитира решение № 167/30.01.2020г. по дело № 2273/2018г. на ВКС II т.о.,
като сочи, че претендира на основание чл. 429, ал.3 от КЗ законна лихва върху
претендираната главница за неимуществени вреди от датата на депозиране на
извънсъдебната претенция – 18.03.2020г. до окончателното й изплащане,
която представлява законна лихва, която дължи самия застрахован, а на
основание чл. 497, ал.1,т.2 от КЗ, претендира законна лихва върху размера на
застрахователното обезщетение, включващо главница за неимуществени
вреди и лихва по чл. 429, ал.3 от КЗ, в случай на неопределяне и неизплащане
на обезщетението, от датата на писмото, с което застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение – 02.04.2020г., до окончателно й
изплащане. Сочи, че на основание чл. 429, ал.3 от КЗ следва да се заплати и
законна лихва върху претендираната главница за имуществени вреди от
датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 18.03.2020г. до
окончателното й изплащане, която представлява законна лихва, която дължи
самия застрахован, а на основание чл. 497, ал.1,т.2 от КЗ, претендира законна
лихва върху размера на застрахователното обезщетение, включващо главница
за неимуществени вреди и лихва по чл. 429, ал.3 от КЗ, в случай на
неопределяне и неизплащане на обезщетението, от датата на писмото, с което
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение –
02.04.2020г., до окончателно й изплащане. С оглед на претенциите си излага
подробни аргументи.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
исковата молба от ЗД„БУЛ ИНС" АД. В него излага, че в допълнителната
искова молба се навеждат различни правни доводи, които следва да бъдат
предмет на обсъждане на делото по същество и не навеждат нови факти и
обстоятелства. Поддържа направените доказателствени искания, като не сочи
нови такива.
В съдебно заседание ищецът В. БЛ. В., редовно призован, не се явява.
С молба вх. №2351/19.04.2022 г. моли исковете да бъдат уважени така както
са предявенни, възразява спрямо основанието и размера на претендирания
хонорар.
Ответникът ЗД „Бул Инс" АД, редовно призован, се представлява от
адв. Т.М., АК – Габрово. Счита, че са събрани достатъчно доказателства
липса на отговорност на ответника, счита, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
извън обхвата на застраховката Гражданска отговорност и поради тази
причина застрахователя не е пасивно легитимиран по настоящият иск.
От представените писмени доказателства, от заключенията по
съдебномедицинска експертиза, автотехническата експертиза, съдебно-
психиатричната експертиза, от гласните доказателства- св. показания на св.
Г. М. Н., П. Бл. Ив., Бл. Г. Ив., от становището на представителите на
страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за
6
установени следните фактически данни:
Г. М. Н. е управлявал лек автомобил „Нисан“, модел „Х-трейл“ негова
собственост на 26.06.2019 г. около 18 часа, по ПП-III-146+320 км., по посока
на движението към гр. София. В колата с него са пътували още двама
пасажери, единия от които на предна дясна седалка,а на задната дясна седалка
- ищеца В.В., прибирайки се от риболов. Движейки се в дясната лента на
движението със скорост около 50 километра в час, след табела за излизане от
село Петревене, задната част на автомобила поднася, стремейки се да отиде в
другата пътна лента - тази за насрещно движещи се автомобили в посока
Луковит. Водачът Н. се опитал да върне автомобила в дясната лента, за
момент успява, но впоследствие задната част на автомобила се насочила
надясно и той се качил на мантинелата, завъртял се върху нея около
вертикалната си ос (надясно по посока на часовника), плъзнал се по горния й
гръб, впоследствие се накланя наляво и левите и колета попадат в канавката,
намираща се зад мантинелата. Ищецът се е държал за дръжката поставена на
вътрешната част на тавана на автомобила, над задна дясна врата. По
заключението съдебно-техническа експертиза, и показанията на св. Г.Н. се
установява, че ПТП е причинено вследствие на скъсване на окачване на
задното ляво колело – две щанги на носача, което е направило автомобила
неуправляем.
Съдът обсъжда заключението по съдебно-автотехническата експертиза
като обосновано, компетентно мотивирано и изцяло го съобразява.
Заключението по съдебно-медицинската експертиза е професионално
аргументирано и защитено, като съдът отчита изводите му предвид правните
изводи по казуса и останалите писмени и гласни доказателства.
При анализ на приложената по делото медицинска документация и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и свидетелски
показания се установява, че в резултат на пътно –транспортоннто
произшествие ищецът е получил травматично счупване на дясната раменна
кост на две места - фрактура хумери декстра.
В.В. първоначално е приет в болницата в гр. Луковит, където му е
направена рентгенова снимка и е изпратен за лечение в Окръжна болница -
Плевен. На 26.06.2019 около 22:20 часа ищеца е постъпил в УМБАЛ д-р
„Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен. На 02.07.2019 г., са извършени
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям
обем и сложност . Поставена му е метална остеосинтеза – плака и винтове-
протекция на н.аксиларис след оперативно достигане до костта, протекция на
радиалис и подмускулно имплантиране на преконтурирана ъгловостабилна
плака ,примостяваща фрактура.Ищецът е изписан е на 04.07.2019 г. За
извършването на оперативна интервенция на 02.07.2019 г. В. е направил
разходи изразяващи се в закупуването на медицински изделия - 3.5
заключваща плака - проксимален хумерус (филос) и 7 мм канюлиран винт в
размер на 1,600 лева видно от вноска бележка реф. № 582DDCCF192120504
7
На 15.11.2019 г. В.В. е постъпил в Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина при „УМБАЛ-д-р Г.Странски“ – Плевен поради
болка, скованост и нарушени движения в дясна рабенна ,лакътна ,гривнена
става и пръсти на дясна ръка. При проведено амбулаторно лечение с
минимален ефект е насочен към стационарно лечение. След рехабилитацията
се изписва с обем на движение в ръката S 30-0 F 80-0, персистира лек оток на
дясна мишница и контрактура в Дясна рабенна става, тонизирана
мускулатура.
Към момента на прегледа от вещото лице В.В. има хипотрофия на
мускулатурата на дясната ръка, намалена сила и захват на същата, установени
при специализирани изследвания. Следва да бъде извършена нова оперативна
намеса с цел отстраняване на металната остеосинтеза.На предната част на
дясната ръка-раменната кост има белезникав цикатрикс от 15-20 см. в
резултат на оперативната интервенция, който няма да изчезне.
По повод деянието на 20.10.2018 г. било е образувано ДП № ЗМ-
157/19 г. по описа на РУ МВР – Луковит, което е прекратено на основание чл.
199 вр. чл. 24 ал.1, т. 1 от НПК вр. чл. 15 от НК, поради обстоятелството, че
се касае за случайно деяние.
Съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
между „ЗД „БУЛ ИНС" АД ” и водачът на лек автомобил „Нисан“, модел „Х-
трейл“, с рег.№ ******** по полица № BG/02/118002529988, с начална дата
на покритие 24.08.2019г. и крайна дата- 23.08.2020г. и към момента на пътно-
транспортното произшествие.
В.В. е с заболяване „колон сигмоидеум,състояние след резекция на
сигмата и ПТХ.Исхемична болест на сърцето , ИКМП, постоянно предсърдно
мъждене и с експертно решение от 18.12.2018 г. на ТЕЛК-Ловеч е с 95 %
степен на увреждане при оценка на работоспособността, което създава риска
при последващи оперативни интервенции.
Вследствие на причиненото от процесното пътно-траспортно
произшествие В.е получил сериозна травма на десен горен крайник-счупване
на две места, преминал амбулаторно и оперативно лечение.За
продължителен период от време то не е бил в състояние да се обслужва,храни
и облича. Получавал е грижи от съпругата и сестра си по повод ежедневните
дейности и рязко се е влошило качеството му на живот. Той е бил изолиран в
дома си след болничния престой, преживявал е физически болки, ограничил и
е а в последствие поради невъстановяване на двигателните функции и
понастоящем е прекратил упражняването на хобито си - рибарство. Като
последица от увредата на ищеца са възникнали симптоми като разстройство в
адаптацията и протрахирана депресия. От гласните доказателства и
заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че В.В. все
още търпи значителни болки при натоварване,има мускулна слабост и
затруднение при използване на дясната ръка – контузената. Съдът дава вяра
8
на свидетелските показания, тъй като свидетелите възпроизвеждат личните си
впечатления, дават конкретни данни за състоянието и ежедневието на В.В. и
са имали непосредствен контакт с ищеца през време на лечението на
получената травма и понастоящем.
В.В. е поискал с писмена молба/писмена претенция/ №237/18.03.2020
г. до ответника заплащане на обезщетение за вредите от пътнотранспортното
произшествие, в т.ч. разходи за лечение -1 600 лева. Ответникът е изготвил
писмо от 02.04.2020 г. с искане ищецът да представи съдебно-медицинска
експертиза оригинал или заверено копие, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум или скица към него, медицински документи
за уврежданията , без данни за връчването му на В.В.. В.В. е представил
исканите документи с писмо ,заведено при застрахователя на 15.04.2020 г. С
писмо № НЩ 2388/29.04.2020 г./без данни кога е получено от ищеца,
ответникът го уведомява, че няма основание да удовлетвори претенцията му,
която е заведена по щета № **********, тъй като соченият за водач не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици от деянието по смисъла на чл. 15 от НК.
Ловешки окръжен съд съдът преценява, че е сезиран с обективно
съединени облигационни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал.2,т. 5 от КЗ и чл. 429, ал.3 от КЗ и чл. 497, ал.1, т1. и т.2 от КЗ,чл.86 от
ЗЗД,предявени от В.Б. В. против „Застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати
сумата от 73 200,00 (седемдесет и три хиляди и двеста ) лева, както следва: 1.
Сумата 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева на В. БЛ. В., ЕГН **********3, с
адрес: *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на причинени телесни повреди в резултат на
ПТП на 26.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 18.03.2020г., до постановения
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение –
02.04.2020г./представляваща компенсация на увредения за времето,
необходимо на застрахователя да определи и заплати обезщетение и имаща
мораторен характер/ и законна лихва, считано от датата на отказа за
заплащане на претендираното обезщетение - 02.04.2020 година до
окончателното му изплащане /представляваща лихва за собствена забава, при
неопределяне и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока по чл.
496 от КЗ / 1.2. Сумата от 3200,00 ( три хиляди и двеста) лева на В. БЛ. В.,
ЕГН **********3, с адрес: ***, обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение, вследствие на
причинени телесни увреждания при на ПТП на 26.06.2019г. ведно със законна
лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция –
18.03.2020г., до постановения отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение – 02.04.2020г./представляваща компенсация на пострадалия за
времето, необходимо на застрахователя да определи и заплати обезщетение и
имаща мораторен характер/ и законна лихва, считано от датата на отказа за
9
заплащане на претендираното обезщетение - 02.04.2020 година до
окончателното му изплащане /представляваща лихва за собствена забава, при
неопределяне и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока по чл.
496 от КЗ /.
В разпоредбата на чл. 493, ал.2,т. 5 от КЗ от е предвидено, че
застрахователят отговаря за вреди причинени в резултата на повреда
моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно
произшествие. Отговорността по чл. 493, ал.2, т. 5 от КЗ, произтича от тази по
чл. 50 ЗЗД /отговорност за вреди причинени от вещи/. Тя е обективна без
виновна отговорност, която има гаранционно-обезпечителен характер.
Отговорното лице не може да се освободи от задължението си за поправяне
на вредите поради липса на вина. Поради гаранционно-обезпечителен
характер на отговорността, собственикът на вещта, респективно
застрахователя, ще отговаря за вредите причинени от вещта независимо, че е
положил всички необходими грижи за поддържане на веща в изправно
състояние.
Съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника, за липса
на вина на водача на лекия автомобил. За ангажиране на отговорността по чл.
493, ал.2,т. 5 от КЗ такава не се изисква. Неоснователно е възражението, че
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е извън обхвата на застраховката“ гражданска
отговорност на автомобилистите“, поради обстоятелството, че в чл. 493,
ал.2,т., законодателя изрично я е предвидил. Случайното събитие по чл. 15 от
НК изключва наказателната отговорност но не и гражданската.
При анализа на гласните доказателства и последващото заключение по
съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че се доказва осъществяване
на фактическия състав на член 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.2,т. 5 от КЗ при
пътнотранспортното произшествие на 26.06.2019 година и предявените
искови претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимущестени вреди са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди съдът приема, че
следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000 лв./ четиридесет хиляди
лева/, а за разликата до 70000 лева да бъде отхвърлен. От допуснатата съдебно
медицинска експертиза на вещо лице д-р М.Г. се констатира причинна връзка
между вида на нараняванията, които В.В. е получил /счупване на дясната
раменна кост, множество фрагменти/ и процесното пътнотранспортно
произшествие. Щетите за В.В. са значими, тъй като е последвала оперативна
интервенция с поставяне на имплант 3.5 заключваща плака - проксимален
хумерус (филос) и 7 мм канюлиран винт в областта на раменната кост, по-
горе беше изложено, че тези увреждани са се отразили на здравословното
състояние и и социален живот на пострадалия трайно, като той търпи
страдание и по настоящем. Ищецът е преживял сложни оперативна
интервенция, трудно се е възстановил и е имал дълъг период на активно
лечение- 5-6 месеца, който предвид неговата възраст,влошеното му
10
здравословно състояние - рак на дебелото черво е усложнен и понастоящем
продължава . При определяне на обезщетението по размер съдът взема
предвид даденото в съдебно медицинска експертиза на вещо лице д-р М.Г.,
заключение, че ищеца все още не може пълноценно да си служи с ръката си и
тя е водеща,не е налице пълно възстановяване. От заключението по съдебно-
психиатричната експертиза съдът установява,че ищецът е интровертен тип и
след травмата е преживял тежко ограниченията в своите контакти - да не ходи
за риба и да не общува в приятелския си кръг ,поради увредата.При
определянето на обезщетението съдът съобразява, че на В. предстои нова
оперативна намеса с цел отстраняване на металната остеосинтеза . За
разликата обаче над 40000 лева съдът намира, че не са налице данни за
прекомерност на страданията на ищеца, екцес ,извънредно тежки последици
по препятстване захвата на ръката или за психическо заболяване, отключено
от травмата.
Съдът отхвърля възражението за съпричиняване на вредоносният
резултата, поради непоставен предпазен колан. Според заключението на
съдебно-техническата експертиза предпазният колан не би могъл да
предотврати процесната травма. За да е налице съпричиняване поведението
на пострадалия трябва да е в причинна връзка с вредоносният резултат. Не е
налице съпричиняване, когато такъв резултат ще настъпи, независимо от
противоправното поведение на пострадалия.
Пред настоящата инстанция е предявена искова претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за претърпени загуби в
размер на сумата 3200 лв. разходи за проведено лечение на В.В.. Тя е
основателна и доказана до размера на 1600 лева, до който следва да бъде
уважена, а за остатъка от 3200 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. От съдебно-медицинската експертиза се
установява, че всички разходи са направени с оглед лечението, тъй като
медицинските изделия са поставени при оперативната интервенция на
дясната ръка. По делото са представени фактура №********** от 23.07.2018
година на името на УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД издадена от „Айф
Фарма“ ООД за заключваща плака-проксимален хумерес с цена 1133,33 и
7мм-Канюлоран винт с цена 200.00 лева или общо 1333,33 без ДДС и 1600.00
лева с ДДС, и фактура №********** от 31.07.2018 година на името на В. БЛ.
В. издадена от УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД за сумата от 1600.00 лева.
Приложена още и вносна бележка от имено на В. БЛ. В. за сумата от 1 600
лева. От тези писмени документи се установява, че „Айф Фарма“ ООД е
продала на УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД медицинските консумативи за
сумата от 1600 лева, която от своя страна ги препродала на В.В. са същата
сума. От предоставената вносна бележка е видно, че действителните разходи
направени от ищеца В. са в размер на 1600 лева.
Ловешки окръжен съд е сезиран с акцесорните искове за заплащане на
законна лихва върху сумите от 40000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 1600 лв. обезщетение за имуществени вреди считано от
11
18.03.2020 година до окончателно изплащане с правно основание чл. 429, ал.
3 от Кодекса за застраховане във връзка с член 86 от ЗЗД. Искове за
заплащане на законна лихва върху сумите от 40000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от 02.04.2020 г. датата на писмото отказ, до
окончателното и изплащане и сумата 1600 лв., и обезщетение за имуществени
от 02.04.2020 г. датата на писменият отказ, до окончателното и изплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. .497, ал.1 КЗ, е
специална по отношение на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Нормата на чл.429, ал.2, т.2,
вр. с ал.3 КЗ е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската
отговорност, но не и гражданската отговорност на автомобилистите, за които
е предвидена специалната по 497, ал.1 от КЗ (Решение № 18 от 11.04.2022 г.
по т. д. № 164 / 2021 г. на Върховен касационен съд). Доколкото
имуществената отговорност на застраховятеля по чл. 432 от КЗ е вторична и
обективна,началния момента на заплащане на законната лихва е свързан не с
датата на възникване на пътно-транспортното произшествие, а с момента в
който той е надлежно сезиран от пострадалия за заплащане на обезщетение.
Законодателят е разграничил този начален момент съобразно представянето
или не на всички доказателства по чл. 106,ал.3 от КЗ , като го е определил в
15 дневенн срок от тази дата или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ.С
въведено изключение в чл. 497,ал.1 ,т.2 от КЗ по приложение на срока по чл.
496,ал.1 от КЗ при непредставяне на доказателства поискани от
застрахователя по чл. 106,ал.3 от КЗ. Охранявайки интересите на
пострадалото лице законодателното решение е определило приложение на по-
ранната от тези две дати. В казуса на 18.03.2020 г. ищецът е заявил искане за
обезщетение пред застрахователното дружество,но на 02.04.2020/без данни
кога е връчено писмото/застрахователя е поискал още конкретизирани
писмени документи. С писмо ,заведено при застрахователя на 15.04.2020 г. В.
е представил документите и следователно от тази дата и започнал да тече
срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, тъй като са били представени всички документи
от пострадалия. На 29.04.2020 г. е изведено писмо от застрахователя до В. с
отказ за плащане, но липсват данни на коя дата му е връчено. Следователно
съдът приема, че срокът по чл. 497, ал.1, т. 1 от ГПК е изтекъл на 30.04.2020 г.
и следователно , законната лихва се дължи от 01.05.2020 г.Предвид
изложеното акцесорните искове за заплащане на законна лихва върху сумите
от 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1600 лв.
обезщетение за имуществени вреди следва да бъдат уважени за периода от
01.05.2020 г. до окончателното й изплащане, а за периода от 18.03.2020 г до
28.04.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ловешки окръжен съд съдът преценява, че обективно съединени
облигационни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.2,т. 5 от
КЗ и чл. 429, ал.3 от КЗ и чл. 497, ал.1, т1. и т.2 от КЗ,чл.86 от ЗЗД, предявени
от В.Б. В. против „Застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *** следа да произнесе
като следва:
12
-Да бъде осъден ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, да заплати на В.Б.
В., сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/, получени в резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на
26.06.2019 г път I- III 146 км+320, общ Луковит, обл. Ловеч с лек автомобил
марка „Нисан Х-Траил“, с рег.№ ********, управляван от Г. М. Н.,
изразяващи се в травматично счупване на дясната раменна кост на множество
фрагменти и размествания, ведно със законната лихва върху тази сума, от –
01.05.2020 г. до окончателното й изплащане са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени, а искът до пълния претендиран размер на сумата 70
000 лева,ведно със законна лихва и за законна лихва от 18.03.2020 до
30.04.2020 г. да бъде отхвърлен като неоснователен.
-Да бъде осъден ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, да заплати на В.Б.
В., сумата от 1 600 лева /хиля и шестстотин лева/, представляващи
обезщетение за причинените имуществени вреди получени в резултат на
претърпяна травма от ПТП, настъпило на 26.06.2019 г път I- III 146 км+320,
общ Луковит, обл. Ловеч с лек автомобил марка „Нисан Х-Траил“, с рег.№
********, управляван от Г. М. Н., изразяващи се в закупуването на
медицински изделия - 3.5 заключваща плака - проксимален хумерус (филос) и
7 мм канюлиран винт, ведно със законната лихва върху тази сума, от
01.05.2020 г. до окончателното й изплащане са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени, а искът до пълния претендиран размер на сумата 3
200 лева,ведно със законна лихва и законна лихва, начиная от 18.03.2020 г. до
30.04.2020 г. да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход от процеса ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *** следва да бъде осъден
на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1,т.2 от ЗА да заплати на адвокат Н. Н. Д.,
ЕГН-, **********, гр. ***, сумата от 1730 лева /хиляда седемстотин и
тридесет лева/, адвокатско възнаграждение за предявеният иск за
неимуществени вреди и 300 лева /триста лева/ за предявения иск за
имуществени вреди.
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** следва да бъде осъден на основание чл. 78,ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца В. БЛ. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 216
лева/ хиляда двеста и шестнадесет лева/ съдебно-делови разноски
съразмерно на уважената част на иска.
Относно възражението на ищеца за присъждане юрисконсултско
възнаграждение, съдът приема, че във волята на представлявания е да избира
дали да се представлява от юрисконсулт или от адвокат. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно поради броя
на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото, и броя на
проведените заседания.
Предвид изложеното ищеца В. БЛ. В., ЕГН **********, с адрес: ***,
13
следва да бъде осъден на основание чл. 78,ал.3 от ГПК да заплати на
ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата от 2046 лева/две хиляди четирийсет и шест лева/
съдебно-делови разноски,-адв.възнаграждение и депозит за вещи лица,
съразмерно на отхвърлената част на иска за обезщетение за неимуществени
вреди и по иска за имуществени вреди.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ЛОС на
основание 78,ал. 6 от ГПК такси върху уважената част от исковете, в размер
на сумата от 859 лева/осемстотин петдесет и девет лева/ .
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джейс Баучер да
заплати на В. БЛ. В., ЕГН **********, с адрес: *** 18 на основание чл. чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.2,т. 5 от КЗ и чл. 429, ал.3 от КЗ и чл. 497, ал.1, т1. и
т.2 от КЗ,следните суми:
- сумата в размер на от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/, получени в резултат на претърпяна травма
от ПТП, настъпило на 26.06.2019 г път I- III 146 км+320, общ Луковит, обл.
Ловеч с лек автомобил марка „Нисан Х-Траил“, с рег.№ ********, управляван
от Г. М. Н., изразяващи се в травматично счупване на дясната раменна кост на
множество фрагменти и размествания, ведно със законната лихва върху тази
сума, от – 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът до пълния
претендиран размер на сумата 70 000 лева,ведно със законна лихва и за
законна лихва от 18.03.2020 до 30.04.2020 г. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
-сумата в размер на 1 600 лева /хиляда и шестстотин лева/,
представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, получени в
резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 26.06.2019 г път I- III
146 км+320, общ Луковит, обл. Ловеч с лек автомобил марка „Нисан Х-
Траил“, с рег.№ ********, управляван от Г. М. Н., изразяващи се в
закупуването на медицински изделия - 3.5 заключваща плака - проксимален
хумерус (филос) и 7 мм канюлиран винт, ведно със законната лихва върху
тази сума, от 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът до
пълния претендиран размер на сумата 3200 лева,ведно със законна лихва
и законна лихва от 18.03.2020 г. до 30.04.2020 г. отхвърля като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *** на основание чл. 78,ал.1 от ГПК,. да заплати на ищеца
В. БЛ. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 216 лева/ хиляда двеста и
14
шестнадесет лева/ съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *** на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1,т.2 от ЗА да заплати
на адвокат Н. Н. Д., ЕГН-, **********, САК, със служебен адрес гр. ***,
сумата от 1730 лева /хиляда седемстотин и тридесет лева/-съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. БЛ. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
78,ал.3 от ГПК да заплати на ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 2046 лева/две хиляди
четирийсет и шест лева/-съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *** на основание чл. 78,ал.1 от ГПК,. да заплати по сметка
на Ловешки окръжен съд в размер на сумата 859 лева/осемстотин петдесет и
девет лева/ -съдебни такси.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е
изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15