РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502298 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№9598/09.09.2021г депозирана
от А. М. М. с ЕГН-**********, от гр. П., ул. ***, чрез процесуалния и
представител адв. Д.Б., със съдебен адрес: гр. П., ул. *** против Решение
№261376/29.04.2021г постановено по гр. д. №3063/2020г. на РС Пловдив,
седемнадесети гр. състав, в частта с която е уважен установителния иск за
заплащане на сумата от 339.18лв обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г. Решението на
първоинстанционния съд се обжалва в горепосочената част, като
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. От съда се иска да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част и вместо това
да отхвърли предявения иск. Претендират се присъждане на разноски,
съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК
1
********* не взема становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е установил, че размерът на шрифта на
договора не е съобразен с императивно изискване на закона в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, поради което е приел, че договорът е
недействителен. С оглед на това е направил извода, че на връщане
подлежи общо дължимата главница от 1 805.40лв, от която е приспаднал
заплатената сума от 358.68лв и е изчислил, че чистата стойност на
задължението на потребителя възлиза на 1 446.72лв. На основание чл.86 ЗЗД
е приел, че се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г., в размер на 339.18лв.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди, че решението в частта с която е уважена претенцията за
заплащане на сумата от 339.18лв, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г., е
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
2
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства.
Установява се от събраните по делото доказателства, че 30.03.2017 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс и А. М. М. е сключен Договор за
покупка на стоки или услуги №*** като в заем на ответницата е била
предоставена сумата от 1805.40лв. Заемната сума е следвало да бъде
върната в срок до 20.03.2019г., на 24 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 89.67лв, при първа погасителна вноски
20.04.2017г.
Установено е по делото, че на 14.09.2018г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България и ищеца е подписан на основание
чл.99 ЗЗД, валиден договор за прехвърляне на вземания. Съгласно
изготвената ССЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и
компетентно изготвена, ответницата е погасила сумата от 358.68лв, от
които са погасени както следва: договорна лихва в размер на 93.04лв и
главница в размер на 256.64лв
Процесния договор за потребителски кредит е обявен за
недействителен, доколкото размерът на шрифта му не отговаря на
изискването на чл.10 ал.1 ЗПК.
Спорът между страните пред настоящата инстанция се концентрира
върху това дали на връщане подлежи лихвата за забава.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без
да се дължат лихви или други разходи по него. Нормата на чл. 23 ЗПК е
проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост
на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно
основание за връщане на главницата; проявление е на общата норма на чл. 34
ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен
да върне на другата страна, това което реално е получил по него. Целта не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на
обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения,
накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Затова и при
въвеждането на недействителността законодателят урежда изрично и
3
специални последици за потребителя, като ограничава задължения по тази
сделка до връщане на чиста стойност на кредита, а всички други задължения
отпадат след обявяване на недействителността.
Получената нетна стойност на кредита подлежи на връщане при
поискване, поради което и със заявяването на всички вземания, основани на
кредитната сделка, доставчикът на финансовата услуга е поставил в забава
този потребител по отношение на този дълг като остатъчна главница.
Предходна забава обаче няма, доколкото уговорките за връщане на кредита
на погасителни вноски включващи и лихва не са обвързващи за потребителя.
Ето защо търсената от кредитора сума от 339.18лв обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г не
съществува, поради което и искът е неоснователен.
Като е достигнал до различен от този правен извод и е уважил
претенцията за обезщетение за забава, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който в обжалваната част следва да бъде
отменен, като вместо това искът отхвърлен.
На основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокатски дружество „Г.“ следва
да се присъди сумата от 360лв с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя пред
настоящата инстанция и съответно общо сумата от 570лв с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на А. М. М. в заповедното производство и пред
първоинстанционния съд .
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261376/29.04.2021г постановено по гр. д.
№3063/2020г. на РС Пловдив, седемнадесети гр. състав, в частта с която е
уважен предявеният от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК
********* против А. М. М. установителен иск за заплащане на сумата от
339.18лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
4
за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г, на основание сключен Договор за
покупка на стоки или услуги №***. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД ЕИК ********* против А. М. М. с ЕГН-**********, от гр. П., ул. ***
иск за признаване за установено, че А. М. М. дължи в полза „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 339.18лв, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.08.2017г. до 12.12.2019г. на основание сключен Договор за покупка на
стоки или услуги №***.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изпълнителния
директор Д. Б. да заплати в полза на Адвокатско дружество „Г.“ Булстат
*********, с адрес: гр. П., ул. *** с представляващ адвокат С. Г. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на А. М. М. в заповедното
производство и пред първоинстанционния съд общо в размер на 570.00лв
/петстотин и седемдесет лева/ с ДДС и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на А. М. М. пред въззивната инстанция в
размер на 360.00лв/ триста и шестдесет лева/ с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5