№ 14
гр. Силистра, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500458 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ с
ЕИК 20252734, против Разпореждане № 586 от 11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 566/2021г. на РС -
Тутракан, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против АХМ. ИСМ. ЮС., ЕГН **********, за сумите: 522.55 лева
главница, договорна лихва 98.29 лева (23.01.2020-07.01.2021), законна лихва в размер на
36.38лв. за периода – 08.01.2021г. – 22.10.2021г., чиято дължимост спрямо заявителя
произтича от два договора: договор за паричен заем № 5578230 от 09.01.2020г., сключен
между длъжника и „Вива кредит“ ООД, и договор за цесия от 01.03.2021, сключен между
заявителя цесионер и цедента „Вива кредит“ ООД.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното разпореждане намира, че същото е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано, в която връзка моли възивния съд да го отмени, и да разпореди издаване на
заповед за изпълнение в полза на дружеството за претендираните срещу длъжника суми.
Мотивът на заповедния съд да отхвърли заявлението е констатирано противоречие
със закона, което според чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е основание за отказ.
По конкретно в мотивите, към атакуваното разпореждане е обективирана
констатацията, че е налице несъответствие между претендирания непогасен остатък от
главницата в размерна 522.55лв., договорна лихва от 98.29лв. или общо 620.84лв. и
посоченото в обстоятелствената част на заявлението твърдение, че общата сума за
издължаване, главница и договорна лихва е в размер на 733.72лв., като се признава извършо
плащане в размер на 227.12лв., от което следвало, че общият дължим остатък е не повече от
506.60лв.
Жалбоподателят не споделя аргументите на първоинстанционния съд, но изложените
в подкрепа на жалбата мотиви не кореспондират с тях. Излага доводи коментирайки
случаите, в които е отказано издаване на заповед за изпълнение поради наличие на
неравноправна клауза в договор сключен с потребител, приемайки, че щом такава не е
налице то неправилно заповедния съд отказал да уважи искането му. Твърди се, че
заповедния съд е надхвърлил правомощията си и прегражда развитието на текущото
производство. В мотивите, към жалбата е посочено, че заповедния съдия опитвайки се да
докаже неравноправност – респективно нищожност на процесните вземания не се е
1
съобразил и не е спазил основни начала в гражданския процес.
Въззивният съдебен състав след, като се запозна с жалбата и материалите по делото
счита същата за допустима, но неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и
препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Действително от данните за правоотношението между кредитора и длъжника
обективирани в подаденото заявление може да се установи, че е налице несъответствието
констатирано от заповедния съдия между реалният общ размер на задължението след
приспадане на частичното погашение от 227.12лв. което пресметнато е 506.60лв, и
претендирания такъв общо в размер на 657.22лв. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие в данните изложени от самия
кредитор в заявлението инициирало заповедното производство. Строго формалният и
едностранен характер на производството обуславя изискването данните в заявлението
очертаващи, вида, размера и основанията за претендираното вземане да са пределно точни,
ясни и конкретни за да могат съда, а в последствие и длъжника без да е необходимо от
извършване на някакви други действия, а само запознавайки се със заявлението и
приложенията му да си съставят точна и ясна представа за претенциите. В настоящият
случай констатираното и обсъдено по горе несъответствие представлява пречка за
постигане на посочените цели, което и според въззивния съдебен състав може да се приеме,
като противоречие със закона, което пък обуславя отхвърляне на заявлението.
По изложените съображения ОС намира жалбата за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 586 от 11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 566/2021г. на РС
- Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2