Протокол по дело №873/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 234
Дата: 14 април 2025 г. (в сила от 14 април 2025 г.)
Съдия: Иванина Игнатова Иванова
Дело: 20245200500873
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 234
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:И.ка Г. Илинова

И.ина Игн. И.ова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от И.ина Игн. И.ова Въззивно
гражданско дело № 20245200500873 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите А. И. М. и Т. И. М., редовно призовани за днешното
съдебно заседание, не се явяват лично. За тях се явява адв. А. О. С., с
приложено пълномощно към всяка от въззивните жалби, да ги представлява
пред настоящата инстанция.

Ответникът по въззивната жалба И. И. М., редовно призован за
днешното съдебно заседание, не се явява лично. За него се явява адв. А. Л. К.,
с приложено пълномощно по делото, да го представлява пред настоящата
инстанция.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл. 258и сл. от ГПК.
С Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по гр.д. № 4341/2021г.
по описа на Районен съд – Пазарджик е изнесен на публична продан
1
допуснатият до делба имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр.Пазарджик, с адрес на имота: *****
находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение: ЖС
със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
*** предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, площ от 175,45 кв.м., ниво:1, съседи: ***** ведно с 1/8 (една
осма) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на
гр.Пазарджик, с адрес на имота: ***** с площ на целия поземлен имот 327
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 4696, квартал 367,
парцел IV, при съседи: *****
Постановено е след извършване на проданта, получената цена да се
разпредели между съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
бул.*******, Т. И. М., с ЕГН ********** от ****** и И. И. М., с ЕГН
********** от **** съобразно дяловете им, както следва: по 1/3 идеална част.
Осъдени са съделителите да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото върху
стойността на дяловете си в размер на по 2698,68 лева.
Осъдени са съделителите А. И. М. и Т. И. М. да заплатят на съделителя
И. И. М. обезщетение за лишаването му от правото да полза общата вещ като
всеки един от тях му заплати сума в размер на 1998,54 лева за периода от
11.02.2021г. до 20.09.2022г., ведно с мораторна лихва за този период в размер
на по 154,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията на
съделителя И. И. М. по чл.346 от ГПК над уважените размери и до
претендираните размери, съответно от 2005,93 лева за главницата и от 468,40
лв. - за мораторната лихва, както и за периода от 09.02.2021г. до 11.02.2021г.
като неоснователни.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от *********** и
Т. И. М., с ЕГН ********** от *********да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по
делото върху уважената част от претенцията по чл.346 от ГПК в размер на по
104,94 лева всеки от тях.
Осъден е съделителят И. И. М., с ЕГН ********** от ****** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик
държавна такса по делото върху отхвърлената част от претенцията по чл.346
от ГПК в размер на 25,30 лева.
Постановено е на основание чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното
приключване на делбата всеки един от съделителите-ищци А. И. М., с ЕГН
********** от **** и Т. И. М., с ЕГН ********** от **********, да заплаща
на съделителя-ответник И. И. М., с ЕГН ********** от ****** сума в размер
на 103,50 лева месечно, считано от влизане в сила на определението, ведно със
законнната лихва за забава.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от ***** и Т. И.
М., с ЕГН ********** от *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната
2
власт по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото върху
уважената част от претенциите по чл.344 ал.2 от ГПК в размер на по 50 лева
всеки от тях.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от *******и Т. И.
М., с ЕГН ********** от ******* да заплатят на И. И. М., с ЕГН **********
от ******* разноски по делото по производството по чл.346 от ГПК в размер
на 1157,55 лева.
С Решение № 1353 от 06.11.2024г., постановено по гр.д. № 4341/2021г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, на основание чл. 247 ГПК е поправено
Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по същото дело, поради
допусната в него очевидна фактическа грешка, като е допълнен диспозитивът
му по следния начин – изрично е постановено, че се отхвърлят претенциите
по чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от ****
№135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от ******за възлагане на
делбения имот.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от съделителя А.
И. М., чрез адв. А. С. срещу Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по
гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта на същото,
с която е отхвърлена претенцията й за възлагане на делбения имот по чл. 349,
ал. 2 ГПК и имотът е изнесен на публична продан, както и в частта на
решението, с която е уважена претенцията по чл. 346 ГПК на ответника-
съделител и жалбоподателката е осъдена да му заплати обезщетение за
лишаването му от правото да полза имота в размер на 1998,54 лева за периода
от 11.02.2021г. до 20.09.2022г., ведно с мораторна лихва за този период в
размер на 154,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
20.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на
решението, с която са възложени в тежест на жалбоподателката разноските в
производството по чл. 346 ГПК. Навеждат се доводи, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната му част. По
отношение претенцията на съделителката за възлагане на делбения имот,
считат за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд,
че същата не била доказала наличието на положителната предпоставка по чл.
349, ал .2 ГПК да е живяла в делбения имот към момента на открИ.е на
наследството на 01.11.2020г. Твърди се, че действително към датата на открИ.е
на наследството съделителката фактически се е намирала в гр. Дъблин,
Ирландия, но нейното пребиваване там е било с временен характер и с цел
обучението й в учебно заведение, като при завръщанията си в гр. Пазарджик,
тя е живяла в делбения имот, в който разполагала и със своя стая. Превратно
били тълкувани от първоинстанционния съд показанията на двете свидетелки
на ищците. Твърди се, че от същите безпротиворечиво се установявало по
делото, че и двамата ищци са се установили да живеят в имота още от 2016г.,
там са празнували абитуриентския си бал и продължавали да живеят в него и
след смъртта на баща им. Поддържа се, че тези обстоятелства, установени със
свидетелските показания, не се разколебавали и от приетите като
доказателства по делото – договор за заем за послужване и решение на
двамата ищци, взето по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС, доколкото същите били
3
неотносими към релевантния за спора момент на открИ.е на наследството, а и
не изключвали съвместното ползване на апартамента от ищците и от тяхната
майка. Същото се отнасяло и за установените по делото обстоятелства чрез
извършените справки от Общ. Пазарджик относно регистриран настоящ адрес
на майката на ищците и издадения й пропуск за местодомуване на личното й
МПС на адреса на делбения имот. По отношение уважената част от
претенцията по сметки на съделителя-ответник, считат, че съдът
необосновано и в противоречие с правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС бил приел, че
съделителката- ищец А. М. му дължи обезщетение за лишаване от правото да
ползва имота, доколкото по делото не било доказано същата да е получила
покана за това. В тази връзка се твърди, че приетата като доказателство по
делото нотариална покана до ищците, била получена единствено от другия
съделител – ищец Т. М., лично и без поемане на задължение да я предаде на
съделителката А. М., а за изпратения отговор на поканата, същата не го била
упълномощавала. С тези доводи се иска да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо него да бъде
постановено друго, с което делбеният имот да бъде възложен на съделителката
А. М. за предложената от нея цена, както и да бъде изцяло отхвърлена
претенцията на съделителя-ответник за заплащане на обезщетение за
лишаване от правото да ползва имота в периода от 11.02.2021г. до 20.09.2022г.
и предявените във връзка с този иск акцесорни искове за мораторна и законна
лихва. Претендират се разноски за въззивното производство. В останалата
част въззивната жалба не е предмет на настоящото производство, доколкото е
насочена срещу постановеното в хода на първоинстанционното производство
протоколно определение от 24.01.2023г. и по нея е налице произнасяне с
постановения съдебен акт по възз.ч.гр.д. № 383/2024г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от съделителя
Т. И. М., чрез адв. А. С. срещу Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено
по гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта на
същото, с която е отхвърлена претенцията му за възлагане на делбения имот
по чл. 349, ал. 2 ГПК и имотът е изнесен на публична продан. Навеждат се
сходни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част. Считат за неправилни и необосновани
изводите на първоинстанционния съд, че съделителят-ищец не бил доказал
наличието на положителната предпоставка по чл. 349, ал .2 ГПК да е живял в
делбения имот към момента на открИ.е на наследството на 01.11.2020г.
Превратно били тълкувани от първоинстанционния съд показанията на двете
свидетелки на ищците. Твърди се, че от същите безпротиворечиво се
установявало по делото, че и двамата ищци са се установили да живеят в
имота още от 2016г., там са празнували абитуриентския си бал и
продължавали да живеят в него и след смъртта на баща им. Поддържа се, че
тези обстоятелства, установени със свидетелските показания, не се
разколебавали и от приетите като доказателства по делото – договор за заем за
послужване и решение на двамата ищци, взето по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС,
доколкото същите били неотносими към релевантния за спора момент на
4
открИ.е на наследството, а и не изключвали съвместното ползване на
апартамента от ищците и от тяхната майка. Същото се отнасяло и за
установените по делото обстоятелства чрез извършените справки от Общ.
Пазарджик относно регистриран настоящ адрес на майката на ищците и
издадения й пропуск за местодомуване на личното й МПС на адреса на
делбения имот. Твърди се, че неправилно, необосновано и напълно
безкритично съдът бил дал вяра на показанията на свидетелите на ответника
относно обстоятелството къде е живеел съделителя-ищец към релевантния
момент. Допълва се и че получаването от съделителя-ищец на нотариалната
покана на ответника, на друг адрес, различен от този, на който се намирал
делбеният имот, и то три месеца след релевантния момент на открИ.е на
наследството, не водело до категоричния извод, че съделителят непременно
живеел на този друг адрес, както неправилно бил приел първоинстанционният
съд. С тези доводи се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което
делбеният имот да бъде възложен на съделителя Т. М. за предложената от него
цена. Претендират се разноски за въззивното производство. В останалата част
въззивната жалба не е предмет на настоящото производство, доколкото е
насочена срещу постановеното в хода на първоинстанционното производство
протоколно определение от 24.01.2023г. и по нея е налице произнасяне с
постановения съдебен акт по възз.ч.гр.д. № 383/2024г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на всяка
от въззивните жалби от съделителя-ответник И. И. М. чрез процесуалния му
представител – адвокат А. К., с които жалбите се оспорват изцяло като
неоснователни по изложени в отговорите сходни съображения. Излагат се
подробни аргументи за неоснователност на всички наведени в жалбите доводи
и възражения. И в двата писмени отговора се прави искане за оставяне без
уважение на всяка от въззивните жалби и за потвърждаване на решението в
обжалваните му части. Претендират се разноски за въззивното производство.
В срок са постъпили въззивна жалба от съделителя А. И. М. и въззивна
жалба от съделителя Т. И. М., и двете чрез адв. А. С., и срещу Решение № 1353
от 06.11.2024г., постановено по гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, с което на основание чл. 247 ГПК е поправено Решение № 1383 от
21.12.2023г., постановено по същото дело. В двете въззивни жалби са
изложени идентични съображения, че доколкото решението за поправка на
ОФГ образува едно цяло с постановеното основно решение, то и решението за
поправката също било неправилно по изложените вече във въззивните жалби
на всеки от съделителите-ищци доводи, поради което е поискано това решение
също да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК съделителят - ответник И. И. М. чрез адв.
А. К., е депозирал писмени отговори и срещу всяка от тези въззивни жалби
против решението за поправка на ОФГ, в които е изложил идентични
съображения за неоснователността им и е поискал решението за поправката
да бъде потвърдено.

5
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивните жалби на
моите доверители. Оспорвам отговорите като неоснователни. Нямам други
доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Представям
списък на разноските на А. и Т. М. по чл. 80 от ГПК с препис за другата
страна. Моля да приключите съдебното дирене и да дадете ход по същество.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам от името на доверителя ми
въззивните жалби. Поддържам становището ни изразено в отговорите,
подадени по повод въззивните жалби. Нямам други доказателствени искания.
Списък на разноските направени от моя доверител за въззивна инстанция са
приложени към подадените отговори. Моля да приключим производството и
да дадем ход по същество.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверители Ви моля да
уважите техните жалби. Първо по жалбата на А. М.. Подробно са изложени в
самите жалби всички аргументи, цитирала съм съдебна практика, но най
основният аргумент е, че не може един български гражданин да бъде лишен
от правото да му бъде възложено жилище при доказана липса на друго такова
само защото е решил да се образова в чужбина и към датата на открИ.е на
наследството- 01.11.2020 г. се е намирал в другата държава, заради обучението
си. По делото безспорно е доказано, че във всички периоди, в които А. М. се
е връщала от Ирландия от обучението си е живяла в този апартамент. Водила е
там приятеля си, пребивавала е там, имала е собствена стая. Също така считам
че нейното възражение срещу претенцията на ответника по сметки е
абсолютно основателна. Всичките изводи на първонистанциоония съд, за това
че тя получила нотариалната покана, както и затова че отговорът, който е
изпратен от нейния брат до ответника, бил изпратен и от нейно име само
защото се говорело в множествено число, без да е представен какъвто и да е
документ за упълномощаване. Между братята и сестрите няма законова
презумция, че са представители едни на други в гражданските им отношения с
трети лица. Поради това считам, че възражението на моята доверителка срещу
претенцията на ответника по чл.346, за заплащане на обезщетение за
лишаването му от ползване на съсобственото му жилище е абсолютно
недоказана, неоснователна и по отношение на нея, следва да бъде отхвърлена.
По жалбата на Т. М.: Основните изводи на Районния съд, че той не е
живял към момента на открИ.е на наследството в делбения имот се базират на
свидетелските показания на двамата свидетели доведени от ответника.
Единият от тях, нито знае къде се намира делбеният имот, нито комуникира
по някакъв начин със семейството на моя доверител. Не е имал лични
контакти с тях, за да знае той къде живее. Самият свидетел, твърди че
неговото знание за факта къде живее Т. М. са от това, че се извеждали изводи,
че го е виждал един път седмично да посещава съседния блок, където живее
майка му и баба му, както и по думите на трети лица, които той сам нарече
клюкарите на блока“.
6
По отношение на свидетелските показания на другия свидетел - П. М.,
който твърдеше, че има роднини в същата сграда, където се намира делбения
имот и че бил поставил видеонаблюдение, абсолютно безкритично Районния
съд даде вяра на тези твърдения без да провери кога точно е поставено това
видеонаблюдение, към релевантния момент то работило ли е, в изправност ли
е било, на колко време са се проверявали записите. Считам че тези показания
не могат да бъдат приети за безспорни и при наличието на другите показания,
които са на свидетелите на ищците, а именно че многократно те лично са
посещавали делбения имот, преди релевантния момент и след релевантния
момент и са виждали, че Т. М. живее вътре в този апартамент, не следва да
бъдат така с лека ръка отхвърлени, защото противоречали на свидетелските
показания на другите свидетели. Изрично съм подчертала и в двете жалби, че
представените от ответника – договор за заем за послужване с делбения имот,
който е сключен между А. М. и Т. М. с тяхната майка - С. Н., както и и
решението от 2022 г. в качеството им на съсобственици притежаващи над 50
% от собствеността на имота по отношение на начина на ползване на същия по
никакъв начин не са относими към релевантния за преценката на правото да се
възложи имота, а именно: 01.11.2020 г. Това са документи следващи във
времето този релевантен момент и не могат да съставляват доказателство за
това дали дадено лице е живяло към този предходен момент в имота или не.
Моля да уважите жалбите.
Моля да присъдите на доверителите ми разноските, така както съм
представила списъците по чл. 80 от ГПК.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, правния въпрос, който е от
съществено значение за разрешаване на спора във връзка със въззивните
жалби е дали съобразно събрания по делото доказателствен материал може да
се направи правен извод за положителната материално-правна предпоставка
по чл. 349, ал. 2 от ГПК във връзка със възлагателните претенции на ищците.
Аз считам за основен недостатък на аргументите на жалбоподателите, това че
определени избрани доказателства по делото се обсъждат самостоятелно, а не
във връзка със целия доказателствен материал и съобразявайки правилата на
логиката по отношение на релевантните за правото факти.
Аз смятам, че първоинстанционният съд е установил правилна
фактическа обстановка досежно ревелантните за спора факти и не е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на
доказателствата по делото относно тези факти. Обсъдил е абсолютно всички
поискани, допуснати и събрани от страните доказателства, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност. Достигнал е на база изяснената фактическа
обстановка до правилен и законосъобразен извод, че по отношение на ищците
направили възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 не е налице една от
предпоставките на тази разпоредба, а именно към момента на открИ.е на
наследството някой от тях да е живял в процесния имот. Напротив
обсъждайки доказателствата не само по отделно всяко едно само за себе си, но
и в тяхната съвкупност, изследвайки и съобразявайки логическите правила,
безспорно се установи по делото, че нито преди, нито към момента на открИ.е
на наследството, нито след това в съсобствения имот, делбеният имот са
7
живеели ищците, някой от тях. Винаги в този имот е живяла тяхната майка,
още от 2017 г. и нещо много важно - тук е много важно не просто някой от тях
да е живял – от ищците. Не се установи те да са осъществявали трайно
установяване, фактическо в имота, трайно живеене, продължително във
времево отношение, задоволявайки собствените си жилищни нужди.
Напротив установи се, че те са задоволявали собствените си жилищни нужди
чрез друго жилище в гр. Пазарджик, което е собственост на тяхната майка.
Считам, при безспорно установените по надлежен и законов ред
релевантни факти, че правилно Районният съд е отхвърлил възлагателната
претенция на ищците, поради липса на положителната материална
предпоставка по чл. 349, ал. 2, някой от тях да е живял в имота, споделяйки
собствени жилищни нужди, към момента на открИ.е на наследството.
Районният съд е обсъдил всички законови способи за прекратяване на
съсобствеността, като е достигнал до правилен извод, че същата следва да
бъде прекратена чрез изнасяне на имота на публична продан. Изнасянето на
имота на публична продан по никакъв начин не засяга интересите на ищците-
жалбоподатели. Всеки едни от тях при публичната продан може да изкупи
дяловете на останалите съделители и то при преимуществени условия.
Що се отнася до уважената претенция по сметки на доверителя ми
правният въпрос е във връзка с възражението на жалбоподателите е ли е била
А. М. поканена от моя доверител да му заплаща обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС. Нотариалната поканата е изпратена на известния адрес на моя
доверител, каквато е и тяхната адресна регистрация – постоянна, настояща,
доказана по делото във въпросното жилище, което е собственост на майката.
Нотариалната покана е получена от ищеца - Т. М.. Същият е подал отговор на
нотариалната покана, като се е легитимирал лично за себе си и изрично е
записал и като пълномощник на сестра си – А., че действа в качеството си на
пълномощник, не просто се говори в множествено число, той се изявява,
легитимира, афишира, представя по този начин. Това че, както се твърди, А.
М. не го е била упълномощавала изрично да извършва такива действия, няма
отношение към възприятието, което моя доверител е получил вследствие тази
легитимация. За него получавайки отговор на нотариалната покана е
безспорно, че и самата А. М. е запозната с неговата претенция, след като чрез
пълномощник тя е подала отговор. Това дали е валидно упълномощавана, са
отношения, които касаят брат и сестра. Те не се релеванти и не касаят
отношението между моя доверител и ищците по отношение поканването им
да заплащат обезщетение.
Моля Ви да отхвърлите въззивните жалби, като неоснователни и
оставите в сила първоинстанционните решения, имам предвид и това за
поправка на ОФГ, като правилни, законосъобразни обосновани и присъдите
на моя доверител сторените разноски за въззивното производство.
Тъй като не са събирани доказателства в настоящата инстанция, моля Ви
при анализ на доказателствения материал да имате предвид подробните ми
писмени бележки от фактическа и правна страна, които съм представила пред
първата инстанция.
8

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА списъците на разноските по чл.80 от ГПК представени от
пълномощните на двете страни по делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в срок до 10.05.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00
часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________

9