Определение по дело №2739/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §19, ал. 1 от ЗИД на АПК.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т. ***, чрез адвокат А.Т. срещу Определение № 12586/20.10.2023г., постановено по гр. дело № 2800/2023г. по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане жалба от 03.08.2022г., подадена от В.Д.Т., в частта й с която се иска да бъде проглА.а нищожността на Заповед № Г-ПР-35/25.03.2021г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, на основание чл.159, т.4 от АПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения; неправилно е прието, че завещанието легитимира Л. като единствен приравнен на наследник по закон. Направено е искане оспореното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане на жалбата с искане за обявяване нищожността на административния акт.

Ответникът не изразява становище по спора.

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, съгласно чл.230 от АПК, разгледана по същество е неоснователна.

При постановяване на обжалваното определение районният съд е приел, че наследник по закон на А.Н.С.е М.А.Н.. С нотариално завещание от 29.03.2011г., вписано в Служба по вписванията – София под № 21/31.03.2022г. М.А.Н. е завещал на С.П.Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената жалба с обстоятелството, че с договор от 28.01.1994г. е закупил от М.А.Н. 1/4ид. част от наследството на баща му А.Н.С., поради което счита, че въпреки, че не е наследник, то същият е съсобственик на наследството, както и че като купувач на наследството е носител на прехвърлените му наследствени права, включващи и тези по чл.151 от ЗИН /отм./, доколкото с решение № 784/21.01.1994г. ВС на РБ е отменил присъдата на А.Н.от 29.04.1945г. по НОХД № 10/1945г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.

Районният съд е извел извод, че жалбоподателя няма правен интерес от оспорването, защото договора за продажба на наследство между М.А.Н. и В.Д.Т. от 28.01.1994г. обхваща единствено правата и задълженията, които са били част от наследствената маса към момента на откриване на наследството. Имотът предмет на оспорената заповед не е бил част от наследствената маса, преди възстановяването му по установения ред, поради което жалбоподателят не установява права върху имота и не е доказал правен интерес от оспорването.

Определението е законосъобразно.

Съгласно Договор за продажба на наследствени права на основание чл.212 от ЗЗД от 28.01.1994г., нотариално заверен от нотариус при ІІ РС – София, М.А.Н. продава на В.Д.Т. ид. ч. от цялото наследство на покойния си баща А.Н.С..

С Решение № 879/08.05.2002г. на Поземлена комисия – Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Н.С.върху 6 бр. ниви в землището на кв.Галата.за имоти: нива 91,480 дка м. „Боровец север“, нива 85,520 дка м. „Боровец север“ и нива 6 дка м. „Суванлъка“. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имоти разположени в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.05.2002г.

Със Заповед № Г-ПР-35/25.03.2021г. на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А.Н.С.: С.П.Л. за поземлен имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия-местност „Боровец север“, селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище кв. Галата, Община Варна с ид. № 3139, КР 5401 по ПНИ на местност „Боровец север“ за площ от 4388кв. м.

Съгласно чл. 91а от ПР на Закон за наследството, при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Предвид доказателствата по делото, имотите описани в Решение № 879/08.05.2002г. на Поземлена комисия – Варна са придобити от А.Н.С.съответно М.А.Н. към датата на влизане в сила на решението, а именно 27.05.2002г. съгласно чл.91а от ПР на ЗН. Имот № 3139 не е влизал в наследството на М.Н.и неговия праводател А. С. към 28.01.1994г., когато е сключен договора, по силата на който жалбоподателя претендира, че е собственик на имот предмет на оспорената заповед. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 137а от 17.11.1955г. на ОСГК. Следва, че жалбоподателят не е установил право на собственост за процесния имот.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ВАС, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Законосъобразен е извода на РС – Варна, че жалбоподателят Т. не е установил правен интерес от оспорването и жалбата е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК.

Колкото до изложеното в жалбата за допуснато при постановяване на определението нарушение на разпоредбите на чл.7, чл.12, чл.35, чл.36 от АПК, същите са относими за административните органи при провеждане на административни производства и издаване на административни актове, поради което не обосновават незаконосъобразност на оспореното определение. Правилно съдът е извършил преценка за допустимостта на жалбата преди да пристъпи към разглеждане по същество, поради което не е било и необходимо събиране на нови доказателства, в каквато насока са и твърденията на жалбоподателя.

С оглед на горното, оспореното определение се явява законосъобразно. Частната жалба е неоснователна, което налага оставяне в сила на оспореното определение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 234, ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12586/20.10.2023г. постановено по гр. дело № 2800/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: