Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр. Бургас, 03.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
публично заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретар Г.С., като разгледа докладваното
от съдия Николова административно дело № 1106/2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството, съгласно
Определение № 12507/24.09.2019 год. по адм. дело № 10645/2019 год. по описа на
ВАС, следва да се счита за образувано по жалба на „О.Б.Р.VI“ ЕООД, в
ликвидация, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
адв. А.* СТЕФАНОВ, в качеството му на ликвидатор против АУЗД №
МДТ-1405/28.12.2018 г. на главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Н., с който на дружеството са установени задължения за такса битови
отпадъци за 2013 г. и 2014 г. за конкретни недвижими имоти
в общ размер 2 936.46 лева
(главница и лихви), мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и
такси“ при община Н.. Иска се отмяна на АУЗД, за което са изложени конкретни
мотиви.
Жалбоподателят „О.Б.Р.VI“ ЕООД, в ликвидация, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Н., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и иска същата да се отхвърли. Ангажира
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас,
като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства
и закона намира за установено следното:
Дружеството – жалбоподател е декларирало свои недвижими имоти, както
следва:
1. с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 9969/28.11.2012
год. /л.161 от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си недвижим
имот, представляващ жилище с РЗП на обекта 67,53 кв.м. с местонахождение гр. О.,
№ Е, ап. 2.
2.
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №18473/15.10.2013 год. /л.166 от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си
недвижим имот, представляващ жилище с РЗП на обекта 97,27 кв.м. с
местонахождение гр. О., № G, ет. 3, ап. 309.
3.
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №18466/15.10.2013 год. /л.171 от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си
недвижим имот, представляващ жилище с РЗП на обекта 69,47 кв.м. с
местонахождение гр. О., № F, ет.2, ап.
201.
4.
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №18463/15.10.2013 год. /л.181 от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си
недвижим имот, представляващ жилище с РЗП на обекта 62,06 кв.м. с местонахождение
гр. О., № С, ет. 3, ап. 307.
5.
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №18464/15.10.2013 год. /л.176 от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си
недвижим имот, представляващ жилище с РЗП на обекта 111,27 кв.м. с
местонахождение гр. О., № В, ап. 14.
При извършена проверка от административния орган е било установено, че
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. по партидата на „О.Б.Р.VI“ ЕООД не са
внесени дължими суми за ТБО. На основание чл.107, ал. 3 от ДОПК за така
декларираните имоти е издаден процесния АУЗД № МДТ-1405/28.12.2018 год., издаден
от Иван Захариев Захариев на длъжност главен експерт в отдел МДТ при Община Н.,
с който в тежест на дружеството-жалбоподател са установени задължение за ТБО,
както следва:
|
Вид задължение |
Период |
Декларация |
Главница |
Лихва |
Дължима сума |
|
Такса битови отпадъци |
2013 |
ДК14009969/28.11.2012 г. |
53,37 лв. |
28, 87 лв. |
82, 24 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2013 |
ДК14018463/15.10.2013 г. |
445, 45 лв. |
240, 96 лв. |
686, 41 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2013 |
ДК14018464/15.10.2013 г. |
161, 16 лв. |
87, 18 лв. |
248, 34 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2013 |
ДК14018466/15.10.2013 г. |
72, 60 лв. |
19, 43 лв. |
56, 46 лв. /35.57 лв. са внесени/ |
|
Такса битови отпадъци |
2014 |
ДК14009969/28.11.2012 г. |
53, 10 лв. |
23, 34 лв. |
76, 44 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2014 |
ДК14018463/15.10.2013 г. |
443, 20 лв. |
194, 77 лв. |
637, 97 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2014 |
ДК14018464/15.10.2013 г. |
160,34 лв. |
70, 46 лв. |
230, 80 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2014 |
ДК14018466/15.10.2013 г. |
72, 23 лв. |
31, 75 лв. |
103, 98 лв. |
|
Такса битови отпадъци |
2014 |
ДК14018473/15.10.2013 г. |
565, 47 лв. |
248, 46 лв. |
813,82 лв. /0.11 лв. са внесени/ |
ВСИЧКО 2026.92 лв. 945.22 лв. 2936.46 лв.
АУЗД за ТБО № МДТ – 1405/28.12.2018 год. е изпратен за връчване на
жалбоподателя на посочения от него адрес в ***, където е връчен на 31.01.2019
год. на майката на жалбоподателя – К. Ламбрева.
На 12.02.2019 г., в 14 - дневен срок, считано от 31.01.2019 г.
дружеството е подало жалба вх. № НЧ-МДТ-1107/12.02.2019 г. до началник отдел
„Местни данъци и такси“ към община Н.по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК, като съгласно
Определение № 12507/24.09.2019 год. по адм. дело № 10645/2019 год. по описа на
ВАС, със същата са оспорени само и единствено задълженията за такса битови
отпадъци и съответните лихви, които са предмет на установяване на АУЗД № МДТ –
1405/28.12.2018 г. С цитираното Определение № 12507/24.09.2019 год. по адм.
дело № 10645/2019 год. по описа на ВАС е посочено, че срокът за произнасяне на
териториалния директор по чл. 155, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 144 ДОПК и чл. 4,
ал.1 ЗМДТ, изтича на 19.04.2019 г., а жалбата до съда е подадена на 30.04.2019
г., съгласно данните от придружителното писмо на ответника по делото, т.е. в
преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК. По
изложените съображения е заключено, че съдебното оспорване на АУЗД № МДТ –
1405/28.12.2018 г. е процесуално допустимо, като подадено срещу акт, установяващ
задължения за ТБО, оспорени по административен ред с жалба от 12.02.2019 г.,
потвърден поради непроизнасяне на териториалния директор и в срока по чл. 156,
ал. 5 ДОПК.
Следователно, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 144 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
По делото са представени писмени документи отнасящи се до определянето
на такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г., както следва: Заповеди на кмета
на Община Н., издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с които са определени
районите на територията на Община Н., включени в системата за организирано
поддържане на чистотата, в които през съответната процесна година ще се извършват
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битови отпадъци,
както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с приложения към тях, в които са
определени границите на тези райони, а именно: № 1589 от 30.10.2012 г. за 2013 г.
(л.187- 196) и № 1216 от 30.10.2013 г.
за 2014 г. (л.197-203) и приложения към тях. Налични са и доказателства за
извършване на услугата сметосъбиране и сметопочистване на територията на град О.
/том 2/, както и удостоверение за местоположението на хотелските комплекси /л.
522/.
По делото е представено и копие на Наредба № 11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Н.,
както и препис-извлечение от решенията на ОС за изменение на Наредбата /л. 214
и сл./. Представена е скица на поземления имот на депото за битови отпадъци /л.
211/, като и справка за платени такси на РИОСВ за депониране на отпадъци на
Община Н./л. 212/. Представена е справка за размера на промилите, определени по
години /л. 213/
От страна на ответника е представена и Обяснителна записка относно АУЗД № МДТ-1405/28.12.2018 год. и
начина, по които са изчислени задълженията за ТБО /л. 132 – л. 160/. Видно от
същата, с посочените в АУЗД декларации, според органа са декларирани не тези
имоти, посочени по-горе в изложението, а други такива. Посочен е както различен
брой на декларираните с декларациите имоти, така и различна квадратура за всеки
един от тях. Приложени са и данъчни оценки /Приложения към Обяснителна записка /
за тези имоти, от които също е видно, че оценките касаят различен брой и
квадратура имоти, като нито един от имотите не съответства по квадратура на
тези, описани в подадените декларации. И по конкретно: Посочено е, че с
Декларация ДК14018473/15.10.2013 г. /л. 152/ са декларирани общо 8 имота, като
нито един от тях не е с квадратура 97,27 кв.м., а имотите са с квадратура както
следва: 61,83 кв.м; 61.03 кв.м.; 61.77кв.м.; 88.25 кв.м.; 80.64 кв.м.; 85.20
кв.м.;61.03 кв.м.; 113.35 кв.м. С Декларация ДК14009969/28.11.2012 г. /л. 153/ е деклариран имот с квадратура 59.45 кв.м., а не е
с квадратура 67,53 кв.м., както е по подадената декларация. Посочено е също
така, че с декларация ДК14018466/15.10.2013 г. е деклариран имот с квадратура
78.68 кв.м. РЗП, а не е с квадратура 69,47 кв.м., както е по подадената
декларация. С декларация ДК14018463/15.10.2013 г. са
декларирани общо 6 имота, като нито един от тях не е с квадратура 62,06 кв.м.,
а имотите са с квадратура както следва: 61,91 кв.м; 90.60 кв.м.; 99.31кв.м.;
99.31 кв.м.; 63.54 кв.м.; 75.88 кв.м. С
декларация ДК14018464/15.10.2013 г. са декларирани 2 имота, с квадратури 89.76
кв.м. и 89.75 кв.м., а не е с квадратура 111,27 кв.м., както е по подадената
декларация.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложима на основание
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В случая, актът за установяване на задължение по декларация № МДТ-1405/28.12.2018
год. е издаден от компетентен орган, съобразно
заповед № 394 от 26.04.2012 г. на кмета на Община Н.(л.186).
Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, в изпълнение на
изискването, въведено в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните такси да
се извършва по реда на ДОПК.
Установяването дали „О.Б.Р.VI“
ЕООД, в ликвидация, ЕИК: **, е данъчно задължен субект за ТБО е елемент от
материалната законосъобразност на АУЗД. Нормата
на чл.64, ал.1, във вр. чл.11, ал.1 от ЗМДТ регламентира като данъчнозадължен
субект за ТБО собствениците на недвижими имоти. В публичното правоотношение,
едно лице се легитимира като задължен субект пред общината с декларация по
чл.14 от ЗМДТ. В настоящия случай в мотивите за издаване на АУЗД
административният орган е посочил, че АУЗД е издаден за дължима сума за ТБО за
имоти, декларирани с конкретно посочени 5 /пет/ декларации по чл. 14 от ЗМДТ,
както следва: 1. ДК 14009969/28.11.2012 г.; 2. ДК 14018463/15.10.2013г.; 3.
ДК14018464/15.10.2013г.; 4. ДК14018466/ 15.10.2013 г. и 5. ДК14018473/15.10.2013
г. При представяне на тези декларации от административния орган като част от
административната преписка, обаче, се установява, че декларираните с тях имоти
съществено се различават от тези, за които органът е определил ТБО в издадения
и оспорения АУЗД. Разликата се състои не само в квадратурата на декларираните с
декларациите имоти, но и в техния брой. С подадените 5 декларации, приложени по
делото, са декларирани общо 5 имота, а тези описани в АУЗД са 18 броя недвижими
имота, като нито един от тях не съответства по квадратура с такъв, деклариран в
подадените декларации. Нещо повече, данъчната оценка, която впоследствие е
послужила като основа за изчисляваме на
задължението за ТБО, съгласно промилите, посочени в Решенията на Общински съвет
- Н.за определяне размера на таксата за битови отпадъци за всяка отделна
година, е определена също за имоти, които не са тези, декларирани с посочените
в АУЗД 5 /пет/ декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
Изложеното мотивира
съдът да приеме, че процесния административен акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение
на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен. Предвид
констатираното, съдът намира за ненужно обсъждането на възраженията за
незаконосъобразност на АУЗД, изложени от страна на жалбоподателя.
Предвид изхода на
делото и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № МДТ-1405/28.12.2018 г. на главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Н., с който на „О.Б.Р.VI“ ЕООД, в ликвидация, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адв. А.* СТЕФАНОВ, са
установени задължения за такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. за
конкретни недвижими имоти в общ размер 2 936.46 лева (главница и лихви),
мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.160, ал.6 от ДОПК.
СЪДИЯ: