Определение по дело №35/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на адв.К.Б.-в качеството й на защитник на подсъдимият Ю. А. М. и на адв.Г.Д. в качеството му на повереник на частният обвинител К. Г. К. и са с искане за проверка на присъда №1195/14.04.2010 год.,постановена по нохд.№ 240/2009 год. по описа на РС Г. Д..

Сочи се в жалбата на адв. Б. и в допълнителното писмено изложение към нея, изготвено след мотивите към присъдата на РС, че последната е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложените съображения са свързани с твърдяното в жалбата, че при произнасяне на атакуваната присъда съдът не е обявил на страните, че освен наказанието “лишаване от свобода” налага на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание “глоба”, а в последствие след запознаване с присъдата е установено, че е допълнено и наказанието “глоба”. На следващо място се твърди във въззивната жалба, че ако съдът не приема първото възражение следва да се има предвид, че обвинението, повдигнато на М., не е доказано по безспорен и категоричен начин, както и се твърди, че, ако съдът счете, че е доказано то се осъществява всички признаци от обективна страна от състава,тъй като се касае до маловажен случай.Изразява становище, че подадената въззивна жалба на частния обвинител е неоснователна. Не правят нови доказателствени искания.

В жалбата си адв.Д. твърди, че атакуваната присъда следва да се "отмени" ,като счита, че наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо и прави искане за налагане на по-голямо такова. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично с неговия защитник и поддържа въззивната жалба по наведените в нея доводи.

Частният обвинител, редовно призован, не се явява, като за не го се явява с пълномощно неговият баща. Същият поддържа въззивната жалба и не прави доказателствени искания.

Представителят на ОП счита въззивната жалба на адв.Б. за основателна. Намира, че при разглеждане на първоинстанционното дело е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необявяване публично на наложеното на подс. М. алтернативно наказание глоба, като счита че този факт е безспорно установен с оглед на изложеното от съдията-докладчик в мотивите към атакуваната присъда.

Въззиввият съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби и становищата на страните, събраните доказателства по делото и изисканите служебно, и извърши проверка на невлязлия в сила съдебен акт, съобразно правилата на чл.313 и 314 НПК, намира следното:

При постановяване на атакуваната присъда РС Г. Д. е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени такова, представляват абсолютно основание за отмяна и не са отстраними от въззивната инстанция и се изразяват в следното:

В хода на разглежданото дело в последното съдебно заседание, проведено на 14.04.2010 година, съдът е обявил съдебното следствие за приключено, дал е ход на съдебните прения и последна дума на подсъдимия, след което се е оттеглил на тайно съвещание по реда на чл.300 НПК, за да постанови присъдата си. Отразено е в протокола от съдебното заседаине, че присъдата е произнесена публично-обявено е само наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, след което заседанието е приключило.С атакуваната присъда подсъдимият Ю. М. е признат за виновен за това, че за времето от 10-13.10.2005 година в гр.Г. Д. самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от Г. Кръстев К. свое предполагаемо право, като е запечатал вратата на първия жилищен етаж, водеща към стълбищната клетка, такава и др. общи части на сградата в парцел №5, имот №2425, от кв. №89 по Плана на гр.Г. Д. и извършеното не е маловажен случай – престъпление по чл.323 ал.1 НК, като го е осъдил да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, както и “глоба” в полза на държавата в размер на 100 лева, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. При обявяване на присъдата в съдебно заседание съдът не е обявил публично на страните, че на подсъдимия е наложено и предвиденото в разпоредбата на чл.323 ал.1 кумулативно предвидено наказание “глоба” в размер на 100 лева.Това възражение на защитата на подсъдимия, въведено във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващото се в горното, съдът намира за безспорно установено, поради обстоятелството, че в мотивите на РС сам е отразил, че “действително при обявяване на присъдата е пропуснато да бъде обявено наказанието “глоба” в размер на 100 лева”. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като в абсолютно задължение на съда е след като се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си, той да обсъди всички въпроси, предвидени в разпоредбата на чл.301 НПК и на основание т.3 от същия текст какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, ако подлежи на такова. Недопустимо е “дописване” на присъдата или постановяване на същата в устен вид, тъй като задължение на съда е при тайното съвещание е да обсъди всички въпроси и изготви присъдата, след което да я обяви на страните. Това съществено процесуално нарушение представлява основание за отмяна на същата и връщане на делото и поради обстоятелството, че не е отстранимо от въззивната инстанция.

На следващо място, в атакуваната присъда съдът е отразил, че подсъдимият е осъществил самоволно не по установения от закона ред оспорвано от Г. К. предполагаемо негово право. Както е посочил ОС в решение №111/27.03.2009 година постановено по внох дело №3/09 година по описа на същия съд, при първоначалното обжалване на първата постановена по делото присъда ,деянието по чл.323 ,ал.І от НК е възможно само при възникнал спор между страни по повод на имуществено право, както и относно това, че тези страни могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението. От писмените доказателства събрани по делото е установено по категоричен начин, че в качеството на пострадал по делото може да има само К. К., който е собственик на първия жилищен етаж и част от двора. В атакуваната присъда РС е счел, че пострадал е Г. К., което противоречи на мотивите на същия, където е изложил съображения, че собственик на имота е К. К., а не Г. К., което е станало и основание за първоначална отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от РС Г. Д.. Налице е противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, като в диспозитива е отразено, че лицето, което оспорва правото т.е. има качеството на пострадал е Г. К., а в мотивите е отразено, че по категоричен начин собственик на имота т.е. има качеството на пострадал, е К. Г. К..

Горните процесуални нарушения са съществени и представляват основание за отмяна на присъдата.И двете са неотстраними от настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 и чл.334 т.1 НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №1195/14.04.2010 год.,постановена по нохд.№ 240/2009 год. по описа на РС Г. Д. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: