РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300503325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, чрез Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово,
против Решение №208 от 28.10.2021г., постановено по гр.д. №730/2021г., по
описа на Районен съд- Карлово, ІIІ гр.с., в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Х. Х.,
ЕГН **********, сумата над 1000 лв. до уважения размер от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство № 416/2019г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на прекратяване на наказателното производство- 21.01.2020г. до
окончателното й изплащане. С жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска
отмяната му в посочената част и отхвърляне на предявения иск за
разликата над 1000 лв. до уважения размер от 2000 лв., а при условията
1
на евентуалност- намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба- А. Х. Х., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адв. Г. Г., в писмен отговор оспорва
същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверено правилността му по изложените
във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, предявен от А. Х. Х. против
Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано
незаконно обвинение по досъдебно производство № 416/2019г. по описа на
РУ на МВР- Карлово, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. От
фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че на 19.07.2019г. на основание
чл.212, ал.2 и чл.356, ал.3 от НПК срещу ищеца е било образувано
бързо производство- досъдебно производство №416/2019г. по описа на РУ
на МВР- Карлово, като на същата дата ищецът е бил задържан за 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР и му е била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от Закона за
движение по пътищата- временно отнемане на свидетелството за
2
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. С постановление от 30.07.2019г. на Районна
прокуратура- Карлово е разпоредено разследването по досъдебното
производство да се извърши по общия ред. На 22.08.2019г. по същото
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3
от НК за това, че на 19.07.2019г. в гр. Карлово е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.
№ ***, след употреба на наркотично вещество- амфетамин, установено с
химикотоксикологична експертиза, разпитан е в това процесуално
качество и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На
30.08.2019г. материалите по досъдебното производство са били предявени
на ищеца, в качеството му на обвиняем, а с постановление от
12.09.2019г. на РП- Карлово срокът на разследването е бил удължен с два
месеца. На 19.11.2019г. досъдебното производство отново е било
предявено на ищеца. С влязло в сила постановление на Районна
прокуратура- Карлово от 08.01.2020г. наказателното производство срещу
ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението, а взетата
спрямо него мярка за неотклонение е отменена. С постановеното по делото
решение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на воденото срещу него наказателно производство е основателна до
размера от 2000 лв., поради което е осъдил Прокуратурата на Република
България да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва
върху нея от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване-
21.01.2020г., като за разликата над уважения размер от 2000 лв. до
пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлил предявения иск. В
частта му за уважаване на иска за сумата от 1000 лв., както и
отхвърлянето му за разликата над 2000 лв. до 5000 лв., решението не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
С жалбата на Прокуратурата на Република България се възразява
срещу определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за неимуществени вреди, като се твърди, че същият е завишен и се иска
намаляването му до 1000 лв.
Настоящият състав на съда намира, че при така установените
фактически обстоятелства по делото са налице предпоставките за
3
ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
тъй като спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление и наказателното производство е било
прекратено поради недоказаност на обвинението. Отговорност за
причинените на ищеца вреди от така извършените незаконни актове и
действия следва да носи ответника- Прокуратурата на Република
България, която с оглед правомощията й по НПК е упражнявала
ръководство и надзор върху наказателното производство. Съгласно
формираната съдебна практика всяко неоснователно водено наказателно
производство причинява негативни преживявания, свързани с психически
тормоз, стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и
познати / в този смисъл- Решение №138/08.05.2013г. на ВКС по гр.д.
№637/2012г., ІV г.о.; Решение №388/02.12.2013г. на ВКС по гр.д.
№1030/2012г., ІV г.о.; Решение №434/25.11.2015г. на ВКС по гр.д.
№2934/2015г., ІV г.о./. За доказване на размера на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана като свидетел И. Х.-
майка на ищеца, от показанията на която се установява, че след
задържането на ищеца и в периода на воденото срещу ищеца наказателно
производство той страдал от безсъние, бил раздразнителен и
необщителен, изпитвал неудобство от това, че вече не може да пътува
сам, а за да отиде някъде, включително и до работното си място,
трябвало да бъде закаран от свидетелката или от някой друг, което
ограничило социалните му контакти. Споделял със свидетелката, че
колегите му си променили отношението към него, тъй като бил търсен от
полицията на работното си място. Тъй като не се чувствал добре на
работното си място, решил да напусне и заминал за Англия на
студентска бригада. В селото, в което живеели- с. ***, се говорело, че се
занимава с престъпна дейност и взима наркотици. В този период
ищецът се разделил и с приятелката си, с която имал петгодишна връзка.
С оглед на така събраните по делото доказателства за претърпените
от ищеца негативни психически преживявания настоящият състав на
съда намира за неоснователни доводите във въззивната жалба срещу
определения размер на обезщетението. При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчетат обективно установените факти по
делото, а именно- продължителността на воденото наказателното
4
производство спрямо ищеца /шест месеца/, извършваните по същото
процесуални действия с негово участие- привличане като обвиняем и
двукратно предявяване на разследването, удължаването на срока на
последното, задържането на ищеца за 24 часа. При така установените
по делото обективни обстоятелства и отражението на последните върху
емоционалното състояние и социалния живот на ищеца по начина,
описан от св. И. Х., то обезщетението, определено от
първоинстанционния съд в размер на 2000 лв., се явява справедливо.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна А.Х. Х. иска присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, но искането не
може да бъде уважено, тъй като липсват доказателства да са направени
такива разноски. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, в същия е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., но не е посочен начин на плащане,
нито размер на заплатената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №208 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.
№730/2021г., по описа на Районен съд- Карлово, ІIІ гр.с., в частта му, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А.
Х. Х., ЕГН **********, сумата над 1000 лв. до уважения размер от 2000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство № 416/2019г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на прекратяване на наказателното производство- 21.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна А.Х.
5
Х. за присъждане на направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6