О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№882/2.6.2022г.
гр. Пловдив, 02.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХII касационен състав, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ
НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Николова ЧКАНД № 1413 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 от АПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Х.П., с ЕГН
**********,***, против Определение № 431/15.04.2022 г., постановено по АНД № 1469/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната подадена от него частна
жалба с вх. № 25863/31.03.2022 г. срещу Разпореждане № 1697/16.03.2022 г.
постановено по същото дело по описа на съда, а частна жалба вх.№
30570/15.04.2022г. е оставена без разглеждане.
Оспореното определение се обжалва като незаконосъобразно
и неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че съдът е следвало да
разгледа жалбата срещу електронния фиш и са изложени възражения изцяло в насока
незаконосъобразност на фиша.
От Община Пловдив е представен отговор
(възражение), в който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество
е неоснователна.
С Разпореждане № 1697/16.03.2022 г.
постановено по АНД № 1469/2022 г., Пловдивски районен съд е върнал жалбата на Н.Х.П.
срещу глоба с фиш № ********** от 17.02.2022г. и е прекратил производството по
АНД № 1469/2022г. по описа РС – Пловдив. Според районен съд нормата на чл.59
ал.1 от ЗАНН изрично предвижда, че на обжалване пред съд подлежат изброените в
чл.58д актове, като фишът не е сред тях. В мотивите си, районен съд се е
позовал на разпоредбите на чл.39, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Против това разпореждане
е подадена частна с вх.№ 25863 от 31.03.2022г.
Във връзка с така подадената жалба, районен
съд с Разпореждане № 2106 от 01.04.2022г. по АНД № 1469/2022 г. е оставил без
движение частната жалба на П., като му е указал в 7-дневен срок от получаване
на съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в
размер на 30 лева по сметката на Административен съд Пловдив, както и да
представи доказателства за датата на подаване на жалбата чрез куриер, доколкото
в документите от куриерската фирма липсва отбелязване коя е датата, на която е
приета пратката, а единствено е посочено коя е датата на разнос. Съдът изрично
е предупредил частния жалбоподател, че при неизпълнение на указанията на съда в
предоставения срок в цялост, жалбата ще бъде върната. Посочено е още, че
разпореждането е окончателно.
Разпореждане № 2106 от 01.04.2022г. е връчено
на жалбоподателя на 07.04.2022г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл
на 14.04.2022г., като в този срок не са представени доказателства за внесена
държавна такса. Едва на 15.04.2022г. в районен съд Пловдив е подадена частна
жалба (вх.№ 30570 от 15.04.2022г.) срещу Разпореждане № 2106 от 01.04.2022г., в
която П. е изложил, че държавна такса в настоящото производство не е дължима и
са направил възражения за незаконосъобразност на оспорения фиш.
С оспореното в настоящото производство Определение
№ 431 от 15.04.2022г. постановено по АНД № 1469/2022 г. по описа на Пловдивски
районен съд, частна жалба с вх.№ 25863/31.03.2022 г. срещу Разпореждане № 1697/16.03.2022
г. е върната на Н.П., а частна жалба вх.№ 30570/15.04.2022г. е оставена без
разглеждане.
Определението е правилно.
Както бе посочено по-горе, с разпореждане № 2106/01.04.2022
г. Районен съд Пловдив е указал на жалбоподателя П., в 7-дневен срок да
представи доказателства за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка
на Административен съд- Пловдив, дължима на основание чл. 235а от АПК,
както и доказателства за датата на подаване на жалбата чрез куриер, с изрично отбелязване,
че при неизпълнение на дадените от съда указания частната жалба ще бъде
върната.
Съобщението е получено от жалбоподателя на 07.04.2022
г. и в предоставения 7-дневен срок, дадените от съда указания за отстраняване
на посочените нередовности в жалбата частично не са изпълнени, конкретно не е
представен документ за внесена държавна такса по сметка на Административен съд
- Пловдив. Следователно, налице са предпоставките по чл. 213а, ал.1, изр. 2 от АПК,
във вр. чл. 213, т.3 вр. с чл.235а от АПК за връщане на частната жалба на Н.П.,
както правилно е процедирал и районен съд. Таксата е дължима с оглед
разпоредбата на чл.235а от АПК и чл.63г от ЗАНН.
Правилен е извода на съда и по отношение на
частната жалба с вх.№ 30570 от 15.04.2022г. срещу разпореждането от 01.04.2022г.,
с което жалбата е оставена без движение. В действителност това разпореждане е
по администрирането на жалбата и не е от категорията актове по чл.229, ал.1,
т.1 и т.2 от АПК, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. В
този смисъл правилно районен съд е оставил без разглеждане частна жалба с вх.№
30570 от 15.04.2022г.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 431/15.04.2022
г., постановено по АНД № 1469/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: