Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................................... 2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на четиринадесети декември 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1970 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.Х.Ж. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001088 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 22.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..
Жалбоподателят оспорва заповедта и релевира довод, че след като еконстатирано наличието на амфетамин при извършената му проверка е оспорил резултата и е дал кръвна проба и урина за изследване във Военномедицинска академия Варна. Намира, че след като е представил фиша за токсикохимичен анализ е следвало да му бъде върнато СУМПС. Счита, че резултатите от фиш за токсикохимичен анализ са основание за отмяна на мярката при съществуващата редакция на разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. На гореизложените съображения, отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ответната страна – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001088 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 22.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. е издадена на следните констатации: на 19.08.2022г. около 10.20ч. в гр.Варна, ул.Свобода Н.Х.Ж. на кръстовището с помощното платно на бул.Васил Левски посока бул. Владислав Варненчик управлява Мотоциклет Хонда 600Ф с регистрационен номер РА****В, собственост на В.В.Б, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM – 0004 с проба номер 359, която е отчела положителен резултат за Амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване номер 133385/19.08.2022г.
Направен е извод, че Н.Х.Ж. управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП и е наложена на г-н Ж. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Със заповедта са отнети СУМПС и АУАН GA 680708.
Представено е постановление от 29.11.2022г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 387/2022г. по описа на сектор ПП ОДМВР Варна, пр.пр. 10928/22г. За да прекрати наказателното производство, прокурорът при ВРП е констатирал, съгласно заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-химическа експертиза № Е -188/10.11.2022г., че в пробата кръв на Н.Х.Ж., взета на 19.08.2022г. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/ аналози (в това число категорично отрицателен резултат за амфетамин), което е установено чрез имунохимичен тест и газ-хроматографски метод с масспектрална детекция.
По делото е представено и заключението по съдебно-химическа експертиза № Е -188/10.11.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Предвид заявеното от процесуалния представител на г-н Ж. поддържане на жалбата срещу заповедта, независимо от прекратяването на действието на приложената с нея принудителна административна мярка, съдът дължи произнасяне по жалбата, като следва да провери законосъобразността на акта към момента на издаването му на основание чл.168 вр. чл.146 АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.
Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство. Проверката е извършена с техническо средство от одобрен тип.
По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз от които черпи права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че жалбоподателят не оспорва фактите констатирани от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Сочи, че не е бил съгласен с резултата от проверката с техническото средство и предвид оспорването на този резултат е дал кръвна проба и урина за изследване и че е следвало при представянето на фиш за направеното изследване административния орган да прекрати действието на наложената принудителна мярка, т.к. намира че с даването на биологичен материал за изследване се решава въпросът за отговорността му.
Спорът по делото е правен и е концентриран върху въпроса: следва ли при представен фиш за направено изследване в медицинска лаборатория административния орган да прекрати действието на наложената със заповед принудителна административна мярка?
За да даде отговор на този въпрос, Съдът съобрази разпоредбите на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.343б, ал.3 от НК.
Съгласно първата цитирана разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.“
Съгласно нормата на чл.343б, ал.3 от НК „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“
Настоящият съдебен състав намира от анализа на цитираните разпоредби, че под „решаване на въпроса за отговорността“ в хипотезата на констатирано управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, следва да се разбира постановен акт на Прокурор или Съд, доколкото само в тяхната компетентност е преценката на наличието на предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на лицата.
В случая този акт е постановлението от 29.11.2022г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 387/2022г. по описа на сектор ПП ОДМВР Варна, пр.пр. 10928/22г. С постановяването на постановлението прокурорът е решил въпросът за отговорността на г-н Ж. и от момента на прекратяването на производството по ДП № 387/2022г. по описа на сектор ПП ОДМВР Варна, пр.пр. 10928/22г. е преустановено действието на принудителната административна мярка ex lege (по силата на закона).
Неоснователно е искането за отмяна на заповедта, тъй като пред административния орган са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. Констатирано е с техническо средство от одобрен тип наличието на амфетамин при проверката на водач управляващ ППС. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, в която е посочено че „се прилагат следните принудителни административни мерки“, се налага извод, че при прилагането на тези мерки административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличието на предпоставките визирани в правната норма е длъжен да приложи предвидената принудителна мярка. Не е дадено право на преценка на административния орган дали да приложи мярката към момента на констатиране на фактите (проверката с техническото средство) или на по-късен етап (когато е изготвено медицинското изследване). Това е така, защото мярката съгласно правната си същност по националното законодателство няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и се прекратява при наличието на изчерпателно предвидените условия за прекратяването й.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за правилни изводите на административнонаказващия орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Заповедта се явява законосъобразна, поради което оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на сторените по делото разноски, което с оглед изхода на спора се явява неоснователно.
Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение направено от процесуалният представител на ответника, поради което съдът му присъжда 100лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Х.Ж. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001088 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 22.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..
ОСЪЖДА Н.Х.Ж., ЕГН ********** да заплати на полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева.
Решението e окончателно.
Съдия: