Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 04.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 13.01.2021година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 1249 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от ***, против В.Н.М.,
ЕГН **********,***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на дължимост на следните суми: сумата ***представляваща
главница, сумата ***представляваща договорна лихва за периода от ***сумата ***представляваща
неустойка за периода от ***и сумата ***представляваща обезщетение за забава за
периода от ***ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***до
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. ***, по
което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по
чл. 415 от ГПК. Твърди, че на ***е подписано Приложение 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***между ***и ***, по силата на
което вземанията на ***срещу В.Н.М., произтичащи от Договор за паричен заем ***са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Твърди, че длъжникът е
уведомен за станалата продажба на вземането от името на ***, чрез пълномощника ***.
Сочи неизпълнение по договора и заплащане само на сумата от ***от длъжника, погасили суми от неустойката по договора.
Претендират се разноски.
Ответника оспорва исковете, оспорва валидността на
договора за цесия на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
направил е възражение за унищожаемост на договора за
кредит на осн. чл. 33 от ЗЗД, моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ***.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК в едномесечен срок.
Вземането
на ищеца произтича от сключен Договор за паричен заем ***с който на ответника е
предоставена парична сума в от ***от ***в качеството
на заемодател. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на
съдебното дирене. Съгласно договора, заемната сума следва да бъде върната на 18
седмични вноски в определевн в договора размер. Посочено
е, че ГЛП е 40.08%, ГПР – 49.64%, а общия размер на всички плащания е ***в това
число възнаградителна лихва в размер на ***В чл. 6 е
уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на строго
определени изисквания, посочени в ОУ, като чл. 14 ал. 2 от ОУ предвижда, че при
неосигуряване на обезпечението в тридневен срок от сключването на договора,
дължи неустойка в определен размер, който съгласно погасителния план възлиза на
***Чл. 9 ал. 2 т. 1 от ОУ сочи, че
поръчителството следва да бъде от едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на МРЗ за страната, ако са двама поръчители – размерът
на осигурителния доход следва да бъде поне 4 пъти МРЗ, не са поръчители по
други договори за заем с кредитора, не са заемополучатели
по други непогасени договори с кредитора, нямат кредити с класификация,
различна от редовен по активни или погасени задължения, с представена служебна
бележка от работодателя за размера на получавания от тях доход. Условието за
банковата гаранция е тя да е безусловна, за периода на заема и 6 месеца след
падежа на последната вноска и да обезпечава задължение в размер на два пъти
общата сума за заплащане по договора включваща договорената главница и лихва.
Общите условия сочат, че заемодателя си запазва правото еднолично без да се
мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема
и да откаже сключване на договор докато не бъде предоставено искано
обезпечение, или да откаже сключването на договора при непредставяне на
исканото обезпечение. В договора е включен погасителен план с първа вноска на ***и
последна вноска на ***като в плана е посочен размера и разбивка на вноската,
размера на неустойката и общия размер на вноската с неустойката. Представена е
и молбата за сключване на договора, подадена от ответника В.М., стандартен
европейски формуляр, в който са посочени параметри по-високи от тези по договора,
включително и неустойка. С договор за цесия от ***кредитора ***е прехвърли на
ищеца ***вземания посочени в приложение № 1 от същата дата, в което под ***е
посочено задължението на ответника В.М. като общо дължимата сума, посочена в
приложението по това задължение е **** Приложено е потвърждение за сключената
цесия от кредитора на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. На ***цедента
е упълномощил с изрично пълномощно цесионера да
уведоми от негово име всички длъжници за извършената
цесия. Изпратени са две уведомителни писма на адреса на длъжника – ***и от ***които
са върнати с отбеляззване, че адресатът е преместен и
че телефона на получателя е изключен. Заповедното производство по ч.гр.д.№ ***е
било образувано по подадено заявление от ***Ответникът не е представил
доказателства за заплащане на суми по кредита, единствено ищецът в исковата
молба е посочил наличие на плащане от ***което според него е погасило частично
суми за неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че
между ответника, в качеството на заемател, и праводателя на ищеца -***, в качеството на заемодател, е
сключен Договор за паричен заем на ***по който ответникът е получил заем в
размер на ***Получаването на сумата не е оспорено, в договора изрично е
посочено, че подписването на договора удостоверява получаването на сумата от ***/чл.
4 ал. 1/. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга
изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването на сумата по кредита за заемодателя е
възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва. Налице е погасителен план в
договора. Не се установи по делото пълно погасяване нито на главницата, нито на
уговорената договорна /възнаградителна/ лихва, поради
което неизпълнение, се установява дължимост и на
законната лихва от датата на падежа на всяко просрочие
до датата на подаване на заявлението в съда /по чл. 7 от договора/. Съгласно
чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на
същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези
норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит/арг.
от чл.2 ЗПК/. Поради горното, съобразявайки частичното плащане от ***погасяващо
изцяло договорната лихва от ***и частично претендираната
законна лихва с ***погасени по реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че ответникът
не е заплатил и дължи на ищеца по договора сума за главница – ***и сума за обезщетение
за забава за периода от ***до ***– ***т.к. вземанията за тези суми/главница и
законна лихва/ съдът намира за безспорно установени и дължими от ответника.
Посочената в ОУ и договора неустойка от ***която
се начислява ако в тридневен срок от сключване на договора заемополучателят
не предостави обезпечение, съдът счита за нищожна, поради противоречието
ѝ с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват. В случая неустойката е дължима не при забава на изпълнението
на задълженията за връщане на заетата сума, което е основното задължение на заемополучателя при договор за заем, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитора, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. От начина, по който е уредено в ОУ задължението
на кредитополучателя - особено това
отнасящо се до осигуряване на един поръчител с осигурителен доход 7 пъти МРЗ
или двама поръчители с осигурителен доход 4 пъти МРЗ, може да се обоснове извод, че изпълнението
му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото от една
страна това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие
за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителите са многобройни – висок осигурителен доход,
удостоверен със служебна бележка от
работодател, изисквания да не е поръчител или заемополучател,
да има определен статус на кредитна история в ЦКР към БНБ. За повечето от тези
изисквания длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок
съответните писмени доказателства, дори и да има възможност да осигури на
поръчители, реално отговарящи на тези условия. Информацията, изискуема за
поръчителите заемателят би могъл да получи много
по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя,
съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че
клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни.
По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката,
предвидена в чл.8, още повече че тя изначално е включена в погасителния план
към договора, който е подписан още преди да са възникнали предпоставките за
нейното начисляване. Същото важи и за условията за другия вид обезпечение –
банкова гаранция. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата
за неустойка е уговорена в отклонение от функциите ѝ, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на
чл.26, ал.1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. С оглед
изложеното, съдът намира, че начислената по договора неустойка не се дължи,
поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
Установи се по делото, че ищецът, като цесионер на вземането от първоначалния кредитор, има активна
легитимация и има качеството на кредитор на вземането. Представените договор за
цесия и извадка от приложение № 1, сочат безпротиворечиво,
че именно незаплатения остатък от вземанията по процесния
Договор за паричен заем е бил цедиран на ищеца. Съдът
е оставил без уважение искането на ответника за въвеждане в предмета на делото
на възражения относно недействителността
на този договор, поради което не дължи произнасяне по наведените възражения. Вземането
е прехвърлено, т.к. договорът за цесия е бил сключен след възникване на
задължението за заплащане на цялата неплатена сума по заема – след изтичането
на неговия краен срок на ***Също така следва да се приеме и че длъжникът е
уведомен за цесията, т.к. тя, заедно със съпътстващите я книжа – упълномощаване
на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента, потвърждението на цесията, извлечението от приложение
№ 1 със вземането на длъжника, и самото уведомление, са връчени на длъжника в
качеството му на ответник в настоящето производство на осн.
чл. 47 ал. 5 от ГПК. При това положение, съдът следва да зачете уведомяването в
хода на делото, на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, а
длъжникът може да противопостави възражението си, че не е уведомен за цесията
само ако твърди, че преди узнаването е платил изцяло или частично на
първоначалния си кредитор. Поради липсата на такива твърдения в хода на делото,
съдът намира, че именно ищецът се явява настоящия кредитор на ответника за
вземането в установената му от съда част.
Поради различието в претенциите на ищеца и
установените от съда размери на отделните вземания, исковата молба следва да
бъде уважена само в частта, в която се претендира главница в размер на ***и
сума от ***за обезщетение за забава за периода от ***до ***за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. ***, а за разликата в размера на
законна лихва до ***както и изцяло – за договорна лихва и неустойка, претенциите
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по искането на ищеца за присъждане на разноски, съобразно уважените и
отхвърлени части на иска. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския размер на
претенцията, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт от 350.00 лв. следва да се намали на 100.00 лв. -
за исковото производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е
присъдено в самата заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за
разноски на ищеца в исковото производство /доказани в размер на ***съобразно
уважената част от иска, се явяват основателни до размер от ***Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно положителното установително
решение за част от вземането, разноски в заповедното производство се дължат на
заявителя – ищец само до размер на ***.
По изложените съображения, П.ският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с
чл. 124 от ГПК, ЧЕ В.Н.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, по Договор за паричен заем ***сключен
между ***и В.Н.М., сума за главница в размер на ******- обезщетение за забава за периода от ***до ***ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***до окончателното изплащане
на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. ***, КАТО
претенциите за договорна лихва в размер на ***за периода от ***за неустойка в
размер на ***за периода от ***и за обезщетение за забава за периода от ***до ***-
за разликата до ***като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
В.Н.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н.
***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски в исковото
производство размер от ***и в
производството по ч.гр.д. *** - в размер на ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: