РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110150341 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. П. М.
срещу „Сити кеш“ ООД.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.26,
ал.4 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в т. 6.2 от договор за
потребителски кредит № 454264/25.09.2020 г., сключен страните и 2/ в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати сумата от 2018,36 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за неустойка по т. 6.2 от договора, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищцата П. П. М. твърди, че на 25.09.2020 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № 454264/25.09.2020г. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1000 лв., срещу
задължение да върне на кредитодателя сума в общ размер на 3420 лв., от които: 1000
лв. – връщане на предоставената в заем сума, 401,64 лв. – договорна възнаградителна
лихва, 2018,36 лв. – начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, предвидено по т. 6.2 от договора за кредит. Счита, че
клаузата на чл. 6.2. от договора за кредит, с която е предвидена неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като посочената клауза води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора и до злепоставяне на интересите на ищцата, противоречи на
принципа на добросъвестността при договаряне и на справедливостта, излиза извън
присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди също, че клаузата, с която е уговорена неустойка е необосновано висока и
1
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което
посочва, че е неравноправна. Намира, че уговорената неустойка е прекомерно висока,
поради което се явява неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което
основание също следва да се приеме за нищожна. Твърди, че е заплатила изцяло
задълженията си по договора за потребителски кредит, включително и сумата по
нищожната клауза за неустойка в размер на 2018,36 лева, поради което моли
ответникът да бъде осъден да й я заплати, като платена на недействително основание,
ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
оспорваната клауза на т. 6.2 от договора за потребителски кредит отговаря на
изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Намира, че
кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за кредит, но след
непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя рискът за кредитора
се е увеличил, поради което и неустойката се явява обезщетение за възникналото след
сключване на договора увеличение на риска. Посочва, че в случай, че съдът отмени
клаузата за неустойка, по този начин ще предостави защита на недобросъвестно
поведение при договаряне и ще се насърчи неизпълнение на договорни задължения от
страна на кредитополучателя. Оспорва да е налице заобикаляне на закона по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между П. П. М. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за
паричен заем № 454264/25.09.2020 г., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 1000 лв.; 2) „Сити кеш“ ООД е предоставил на П. П. М.а уговорената в
договор за заем сума от 1000 лв. и 3) в договора за заем е уговорена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение на кредитора.
Същите се установяват и от приетия по делото договор за паричен заем №
454264/25.09.2020 г.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя в срок до 25.03.2022 г. съгласно погасителен план по т. 4 от
договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 18
погасителни вноски, всяка от които в размер на 190 лева, включваща главница, лихва и
неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 48,19 %, а процентът на фиксираната
годишна лихва – 40,05.
Видно от т. 6.4 уговорената заемна сума от 1000 лева е предадена на
заемополучателя в български лева, като същото представлява безспорен факт между
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.26, ал.4 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр.
чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, уговорена в т. 6.2 от договора за потребителски
кредит:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна
клауза от договора поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията
2
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно че: клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, респ., че е
уговорена в прекомерно висок размер.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените).
Съгласно т. 6.2 от договора, при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лева. Посочено е, че неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като същата се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
След служебно извършена справка на публикуваните общи условия, приложими
към процесния договор, се установи, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия,
осигуреното като обезпечение поръчителство следва да е от едно иди две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не
са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели
по сключени и непогаесии договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити
към банки или финансови институции е класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш
документ за размера на получавания от тях доход.
В случай че заемателят избере като представяне на обезпечение банкова
гаранция, тя трябва да съответства на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 от общите
условия, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 34 от ОУ, при предоставяне на обезпечения по чл. 33, ал. 1. т. 1 и 2.
предлаганото обезпечение следва да се предостави в офис на дружеството. В случаите,
при които се учредява поръчителство на заема, поръчителят следва да се яви в офис на
Заемодателя заедно със Заемателя, в сроковете, предвидени в общите условия, за
даване съгласие, за обработване на лични данни и сключване на договор за
поръчителство.
Съдът намира, че уговорената в т. 6.2 от договора неустойка в размер на 2018,36
лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е
неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Процесната клауза за неустойка по т. 6 от договора въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо
такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката
е в размер, надхвърлящ отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
3
функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението
за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи
от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
това неизпълнение. Дори при добросъвестно изпълнение в срока по договора от страна
на длъжника, с така начислената неустойка кредиторът би получил сума, надвишаваща
повече от три пъти размера на отпуснатия заем /като се прибавят дължимата лихва и
останалите разходи, включени в ГПР/. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде
отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в
договора сума за неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на
осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от
ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед относително
самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води до нищожност и на
клаузата за възнаградителна лихва.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезщетение.
Следва да се посочи освен това, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с посочената информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от
заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер
4
на два пъти дължимата главница и лихва. Видно от данните по договора, същият е
сключен за заемна сума в размер на 1000 лв., която следва да бъде погасена за срок от
18 вноски, като се заплати и договорна лихва. Не може да се очаква от длъжника, че в
тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на два
пъти сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да
предостави като банкова гаранция.
Не на последно място, видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно
с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 6, поради
което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Поради изложеното и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен.
По евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради
което следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 2018,36 лева, представляваща заплащане на неустойка поради
непредоставяне на обезпечение, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор неустойка, дължима от ищцата.
Видно от погасителния план, общият размер на дължимата неустойка е сумата от
2018,36 лева, платима разсрочено, с всяка вноска по кредита, в срок до 25.03.2022 г.
Ответникът не оспорва факта на плащане на уговорената неустойка от ищцата.
Същевременно, с определението на съда от 18.11.2022 г., в което е обективиран
проекта за доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил „Сити кеш“ ООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи справка от счетоводството си за
всички извършени плащания по процесния договор, като му е указал, че
непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161
ГПК. В указания от съда срок ответникът не е изпълнил задължението си да представи
изискания документ, поради което следва да се приеме, че сумата, представляваща
неустойка, действително е платена от ищцата.
Поради недействителността на уговорената клауза за неустойка, се налага извод,
че сумата е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството. По делото е представен
списък на разноски по чл. 80 ГПК, в който е индивидуализирано възнаграждението по
5
всеки от исковете. Доколкото сумата от 400 лева, претендирана по осъдителния иск, не
надвишава предвидения минимален размер, същата следва да се присъди изцяло. За
предявения установителен иск се претендира възнаграждение от 1000 лева. Минимално
дължимият размер за предявения иск съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, е в размер на сумата от 501,84 лева, до който размер
следва да бъде уважено искането. В случая установителният иск също е оценяем, тъй
като размерът на отречената неустойка е определен. Общо дължимият размер на адв.
М. възлиза на сумата от 901,84 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 161,47
лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. М., ЕГН **********
срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
клаузата на т. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 454264/25.09.2020 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер
на 2018,36 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал.
1 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********
да заплати на П. П. М., ЕГН ********** сумата от 2018,36 лева, представляваща
неоснователно получена сума, представляваща неустойка по т. 6.2 от Договор за
потребителски кредит № 454264/25.09.2020 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022
г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
********* да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, с адрес: гр. , адвокатско
възнаграждение в размер на 901,84 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 161,47 лева, представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6