Определение по дело №191/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 326
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20227240700191
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е   Н   И   Е

 

№326                                           17.05.2022г.                                  град Стара Загора

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

като разгледа докладваното административно дело № 191 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.197 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 56, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./

            Образувано е по жалба на С.И.В., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му – адвокат Д.Д. ***, против решение №121 от 25.02.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България – четвърти специализиран, постоянен, заседателен състав, с което е прекратено производството по преписка №130 по описа на Комисията за защита от дискриминация за 2021 г. и е оставена без разглеждане жалба с вх. №44-00-725 от 04.03.2021 г. и писма с вх. №44-00-1035 от 29.03.2021 г. и вх. №44-00-1125 от 07.04.2021 г., подадени от С.И.В..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.  Навеждат се самостоятелни доводи за допуснати от административния орган противоречия и неточности, както в мотивите, така и в диспозитива на оспореното решение, които опорочават като цяло формирания краен извод за прекратяване на производството, доколкото установените от органа релевантни юридически факти не се субсумират в правната норма, възприета като основание за издаване на административния акт. Независимо от последното се твърди, че не са били налице предпоставките за прекратяване на административното производство, тъй като жалбоподателят е изпълнил всички дадени му указания за отстраняване на констатираните от органа нередовности на подадената жалба, като това е сторено в срок и в конкретика. В този смисъл не било налице процесуално бездействие, като В. бил положил необходимите усилия да изпълни дадените указания. Посочва се, че с оглед установените, в т. ч. и допълнително представени от жалбоподателя доказателства, и съобразно направените от него допълнителни уточнения по първоначално подадената жалба, се явява неправилен и необоснован изводът на административния орган за недопустимост на вече образуваното пред КЗД производство, респективно за необходимостта от неговото прекратяване. От съда се иска да бъде отменено решение № 121 от 25.02.2022 г. и делото, като административна преписка, да бъде върнато на КЗД за произнасяне по същество по подадената от С.В. жалба. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по делото - Комисията за защита от дискриминация на Република България /КЗД/, не изразява становище по жалбата.

Въз основа на представената поделото преписка по издаване на оспорения акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с оспореното Решение № 121 от 25.02.2022 г., постановено от Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на КЗД е започнало във връзка с подадена от С.В. жалба до комисията, регистрирана с вх. №44-00-725 от 04.03.2021 г. Жалбата съдържа твърдения за осъществена спрямо В., в качеството му на представляващ животновъден обект, дискриминация „по признак установен в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, като пряко е насочена срещу „протокол №1 от 12.04.2020 г., съставен от комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСППЗ, назначена със заповед №РД-141 от 17.03.2020 г. на Кмета на Община Братя Даскалови“. В жалбата подробно са изложени съображения, относно твърдението, че с извършеното от комисията разпределение на пасища, мери и ливади – част от общинския поземлен фонд и в случая концентрираното предоставяне на такива с по-голяма обща площ, съответно и със статут на необлагодетелствани райони в едно землище и на едно лице, притежаващо животновъден обект, води до засягане правата и интересите на останалите животновъди, развиващи дейността си непосредствено в същото землище, доколкото се ограничавала възможността последните да ползват подобни площи при същите качествени характеристики в съпоставими обеми. Именно това водело до тежък дискриминиращ ефект върху собствениците на животновъдни обекти, какъвто в случая очевидно се явявал и жалбоподателя. Визираните земеделски парцели били с висок и много висок процент на одобрение за подпомагане по схемите и мерките за плащане на площ, провеждани от ДФЗ, като именно това ощетявало останалите стопани от съответния район, които според В. не били преимуществено облагодетелствани. Описаната диспропорция в резултат от извършеното разпределение, обективирано във визирания протокол водело до неравно третиране на всички заинтересовани лица. С жалбата е направено конкретно искане за образуване на производство по смисъла на чл. 50 от ЗЗДискр. и съответно установяването налице ли е твърдяната дискриминация. Отделно от това се иска и произнасяне във връзка с преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и налагането на предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки. Към жалбата са приложени и доказателства в потвърждение на изтъкнатите от В. факти и обстоятелства.

С уведомление за отстраняване на нередности от 11.03.2021г. Председателят на КЗД е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира оплакванията си, като е възприето, че жалбата не отговаряла на изискванията за допустимост по чл. 51, ал. 2, 3 и 4 от ЗЗДискр. /вероятно имайки предвид чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4/, чл. 27, ал. 2, т. 2 и 4 и чл. 29, ал. 2 от АПК. Конкретно даденото указание е да бъде потвърдено възприетото като направено искане за обявяване „наличието на дискриминационни текстове в нормата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСППЗ, както и да се посочи и обоснове защитен от закона признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Отделно от това е отправено искане за посочване на база за сравнимост, т. е. посочване на друго лице или група от лица, които са третирани по-благоприятно при сравними сходни обстоятелства.

С молба вх. №44-00-1035 от 29.03.2021 г. жалбоподателят е отстранил част от констатираните нередности, като е предоставил данни за друго лице, „преимуществено облагодетелствано“ от извършените разпределения на земеделски площи.

С уведомление от 31.03.2021 г. на председателя на КЗД повторно са дадени указания за отстраняване на нередности по жалбата, като изрично посочените правни норми са идентични с предходно изпратеното уведомление - чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЗДискр., чл. 27, ал. 2, т. 2 и 4 и чл. 29, ал. 2 от АПК.  Отново е поискано от жалбоподателя да обоснове защитен от закона признак по чл. 4 от ЗЗДискр., като същевременно се посочва, че вероятно твърденият такъв е „обществено положение“, но все пак това трябвало изрично да бъде потвърдено.

С молба вх. №44-00-1125 от 07.04.2021 г. С.В. заявява, че в случая, защитеният признак, нарушението на който е довело до възникване на дискриминация е именно „обществено положение“. Жалбоподателят бил третиран по-неблагоприятно от лицата  които описва в жалбата и последващото допълнение.

С Разпореждане №459 от 09.04.2021 г. на председателя на КЗД жалбата е определена като допустима – отговаряща на изискванията на чл. 51 от ЗЗДискр., като изрично е посочено, че не били налице пречките по чл. 52 от същия закон. Със същото разпореждане е образувано производство по смисъла на чл. 50 от ЗЗДискр. – преписка №130/2021 г., като на основание чл. 54 от същия закон преписката е разпределена за разглеждане на четвърти специализиран, постоянен, заседателен състав при КЗД, който от своя страна на проведено заседание е определил и докладчик по преписката – П. К.. За образуване на производството и разпределение на преписката жалбопдателят е запознат чрез уведомление изх. №44-00-1593 от 13.05.2021 г., с което му е изпратено и Разпореждане №459 от 09.04.2021 г. на председателя на КЗД.

С уведомление на докладчика по преписка №130/2021 г. с изх. №44-00-1876 от 28.05.2021 г. С.В. отново е информиран, че подадената от него жалба не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗЗДискр., като му е указано в 7-дневен срок, считано от получаване на писмото, да уточни /конкретизира/ и систематизира оплакванията си, а именно: 1. да изясни срещу кого конкретно са насочени оплакванията; 2. в какво конкретно се изразява проявеното дискриминационно отношение; 3. в какво конкретно се изразява искането до КЗД в контекста на правомощията й по чл. 47, т. 4 и т. 6 от ЗЗДискр.; да се изясни периода в който са извършени дискриминационните действия и да се посочат лица за сравнение. Изрично е посочено, че изясняването на тези обстоятелства е във връзка с установяване наличието на правен интерес от сезирането на КЗД по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, като в случай на неотстраняване на така констатираните нередности на жалбата и допълненията към нея, производството ще бъде прекратено на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. Уведомлението е получено от В. на 18.06.2021 г., видно от приложената по делото обратна разписка.

С молба с вх. №44-00-2294 от 24.06.2021 г. С.В. подробно и изчерпателно отговаря на дадените му указания. Заявява, че претенциите му са насочени към назначената от кмета на Община Братя Даскалови комисия по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, че дискриминационното отношение спрямо него се изразява в ограничения му достъп до пасища в необлагодетелстван район, субсидиран от мерките и схемите на ДФЗ, в т. ч. и до по-големи парцели на такива пасища, както и до пасища, намиращи се на по-близко разстояние до представлявания от него животновъден обект. Изрично сочи в какво се изразява искането му до Комисията – прилагане на чл. 47, т. 4 и 6 от ЗЗДискр. Посочва периодът на извършване на дискриминационните действия – от 12.04.2020 г. /датата на вземане на решението по чл. 37и, ал. 6  от ЗСПЗЗ/, като същият продължава минимум 5-стопански години.  Сочат се и лица за сравнение.

С обжалваното по делото решение № 121 от 25.02.2022 г. на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав при КЗД, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр., е оставена без разглеждане подадената от В. жалба, ведно с допълненията към нея и е прекратено производството по преписка № 130/2021 г. За да достигне до формирането на този свой извод, съставът е възприел, въз основа на извършена преценка за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр., че подадената жалба /инициативен документ/ се явявала недопустима. Изложени са съображения, че направеното с жалбата искане не попадало в компетентността на КЗД, доколкото при поставения от В. проблем липсвало потенциално отношение по оста жалбоподател - насрещна страна, което да обуслови произнасяне от КЗД. В тази връзка е засегнат и въпросът за наличието на правен интерес за сезиране на КЗД. Посочено е също, че липсата на пряка връзка между жалбоподателя и насрещната страна не позволявала изследването на въпроса за неравно третиране, наличието на дискриминационен  признак и реализирането на конкретни правомощия от страна на комисията.

Видно от представената по делото обратна разписка, оспореното решение е съобщено на С.И.В. на 10.03.2022 г., а жалбата срещу него е заведена в деловодство на АС-Стара Загора на 21.03.2022 г.  

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Според чл. 197 от АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14 дневен срок от съобщаването. В процесния случай предмет на оспорване е изричен отказ на КЗД на Република България да разгледа по същество отправено до него искане - жалба по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр, като в случая конкретното искане е за издаване на административен акт – решение по чл. 63 във връзка с чл. 65 от ЗЗДискр, чрез което КЗД да упражни правомощията си по чл. 47 от същия закон.

Съобразявайки изложеното съдът приема, че оспорването, като направено в законоустановения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. На основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. "решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него", което изискване в настоящия случай е изпълнено, като не е налице особено мнение на член от състава.

Обжалваният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания за възприетото от КЗД решение. За да отговаря обаче на въведените от закона изисквания към съдържанието на актове от вида на процесния, следва да съдържа конкретни мотиви, обосноваващи по ясен и непротиворечив начин направения извод за процесуална недопустимост на подадената от С.В. жалба, което изискване обаче в случая не е изпълнено.

Като правно основание за постановяване на обжалвания акт е посочена разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр., съгласно която „когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство“. В действителност, така ангажираното от органа материалноправно основание за постановяване на решението е неотносимо към фактите и обстоятелствата, установени в хода на производството и в този смисъл същите определено не могат да се подведат под хипотезата на сочената правна норма. В случая, съобразявайки останалите съображения на КЗД, очевидно става въпрос за неотстранени в срок нередовности по подадената жалба, което обаче е следвало да се квалифицира правно по чл. 52, ал. 3, предложение второ от ЗЗДискр. Независимо от така допусната непрецизност, същата не може да обуслови незаконосъобразност на решението само на това основание, доколкото правилното правно основание е допустимо да бъде извлечено и от съдържащите се в акта фактически основания.

В мотивната част на обжалваното решение освен приетата нередовност на жалбата, поради неизпълнени указания на докладчика по преписката, се сочи и липса на правен интерес за жалбоподателя от произнасяне на КЗД, както и липса на предмет – наличие на антидискриминационен спор, който да бъде разрешен от КЗД. Конкретни съображения по така направените правни изводи обаче не се съдържат в съдържанието на обжалвания акт.

В случая до постановяването на процесното решение административното производството се е развивало единствено за изясняване исканията на жалбоподателя по чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, които са били конкретизирани многократно и то с необходимата минимална степен на юридическа обоснованост.

Действително преди разглеждане на спора по същество компетентният административен орган дължи произнасяне по допустимостта на искането за установяване на дискриминация. В случая приложение намират специалните разпоредби на глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр. и общите правила по глава Пета, раздел І на АПК /арг. чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр./.

Основанията за прекратяване на производството пред КЗД са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДискр. - когато са изтекли три години от извършване на нарушението; когато се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд; когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. Нормата на чл. 47 от ЗЗДискр. предоставя на КЗД широки правомощия, свързани с установяване, предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗЗДискр. и други закони, предвижда възможност за даване на задължителни предписания по спазването на ЗЗДискр., за предложения и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики, включително за отмяна на техни актове и др. /чл. 47, т.1, т.4, т.6 и т.н. от ЗЗДискр./. Във всички случаи, когато не са налице пречките по чл. 52 от ЗЗДискр. за образуване на производство, комисията следва да се произнесе по същество, защото именно тя е компетентният орган, който при подадена жалба за дискриминация следва да разгледа случая и да прецени налице ли е неравно третиране на основание някои от признаците, изброени в чл. 4 от закона.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. Липсата на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от АПК обуславя недопустимост на производството, същото следва да бъде прекратено от административния орган, а жалбата - оставена без разглеждане. В конкретния случай се сочи липса на компетентност, както и липсата на правен интерес, що се отнася до дискриминационно отношение, обусловена съответно с липсата на пряка връзка между жалбоподателя и субекта, за който се твърди, че извършил неравно третиране.

Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал С.В.. За образуването на производството е необходимо излагането на исканията на жалбоподателя в писмена форма съгласно чл. 51 от ЗЗДискр., като бъдат изрично посочени името и адресът на подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му, изложение на исканията към комисията, както дата и подпис на същия. Както вече бе споменато не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението, както и се прекратява образувано производство, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. Чл. 56, ал. 2 от АПК препраща към чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в съответствие с които норми недостатъците в искането следва да бъдат отстранени в срок. Неизпълнението обуславя и прекратяването на производството.

          В случая е безспорно, че на В. са давани многократно, сходни по съдържание, а и по-скоро бланкетни указания за отстраняване на констатирани нередовности, който той своевременно е изпълнявал и то съобразно указаното. След внимателен прочит, както на първоначалната жалба, така и на допълненията към нея, е видно, че жалбоподателят е посочил субекта, извършител на по-неблагоприятното третиране, в какво се изразява последното и на основата на кой от признаците по § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какви са исканията към КЗД, като е предоставил и необходимата, според комисията, база за сравнение. Съдът приема, че е преодоляна нередовността на депозираната жалба и се явяват незаконосъобразни изводите на административния орган при постановяване на решението му, с което е прието, че дадените указания не са изпълнени и жалбата не е поправена. Депозираните от С.В. допълнения изпълняват изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр. относно съдържанието на жалбата. Конкретизирани са от кого и при какви обстоятелства са извършени дискриминационни действия, което позволява на комисията да очертае предмета на проверка за упражнено пряко или косвено неравно третиране, като осигури процесуално право на защита на засегнатата страна съгласно изискването на ЗЗДискр. Страната, която твърди, че е дискриминирана, е посочила конкретни факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на дискриминация, поради което за компетентния орган – КЗД, е възникнало задължението да започне процедура по проучване, в която да събере писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата и да се произнесе с акт по чл.65 от ЗЗДискр. Дали действително е осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя, дали има неравно третиране, извършва ли се то по посочения в жалбата признак, може ли и засегнат ли е в действителност жалбоподателят, са въпроси, свързани с основателността на подадената жалба, а не по допустимостта й.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че незаконосъобразно с обжалваното решение Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация е оставил без разглеждане подадената от С.В. жалба с вх.№ 44-00-725/ 04.03.2021г., уточнена с писма вх.№ 44-00-1035/ 29.03.2021г. и вх.№ 44-00-1125/ 07.04.2021г., и е прекратил производството по преписка № 130 по описа на КЗД за 2021г. Ето защо решение № 121 от 25.02.2022 г. следва да се отмени, а преписката да се върне на КЗД за разглеждане по същество на подадената от С.В. жалба с вх.№ 44-00-725/ 04.03.2021г., уточнена с писма вх.№ 44-00-1035/ 29.03.2021г. и вх.№ 44-00-1125/ 07.04.2021г.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него по делото разноски в общ размер от 510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 200 ал. 1 и чл.172, ал. 2, пр. второ  от АПК, вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК съдът

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 121 от 25.02.2022 г. на КЗД на Република България – Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, като незаконосъобразно. 

 ВРЪЩА делото, като преписка на Комисията за защита от дискриминация на Република България – Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, за разглеждане по същество на подадената от С.И.В.С.В. жалба с вх.№ 44-00-725/ 04.03.2021г., уточнена с писма вх.№ 44-00-1035/ 29.03.2021г. и вх.№ 44-00-1125/ 07.04.2021г.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация на Република България да заплати на С.И.В. ЕГН ********** ***, сумата от 510.00 лв. /петстотин и десет лева/ - разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба от страната, участваща в административното производство, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.  

 

 

СЪДИЯ: