№ 15145
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110101995 по описа за 2022 година
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че на 27.6.2019г.
сключил с *** договор за издаване на кредитна карта, по силата на който ищецът твърди, че
предоставил на ответника револвиращ кредит в размер 4400лева, който да се ползва
посредством извършване на транзакции с кредитна карта Mastercard. Й. поел задължението
да заплаща минимална месечна вноска по месечно извленение, изпращано до него, като
неплатена е сумата 535,91 лева от всички усвоявания, които е правил. Сочи, че съгласно
чл.10 ОУ се дължи възнаградителна лихва, и се следва обезщетение за забава, ксакто и такса
от 2,95 лева – 1 месечна такса за обслужване. Сочи, че на 10.7.2020г. Й. е починал и е
оставил наследници по закон, приели по опис наследството с решение на СРС, като счита,
че на основание чл.60 ЗН ответниците отговарят за задълженията на наследодателя до
размера на приетото наследство, срещу които ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, като
сочи, че поради неизпълнение от страна на ответниците – наследници, банката е упражнила
правото си да прекрати договора, поради неплащане на минимални месечни вноски от
23.7.2020г. и 24.8.2020г., като е обявила предсрочна изискуемост на кредита, с писма,
получени на 10.2.2021г. от тях.
Предявява установителни искове за сумата от 178,64 лева главница от всеки
ответник, сумата 2,97 лева възнаградителна лихва от 23.7.2020г. до 10.2.2021г., сумата 0,98
лева такса за период 10.7.2020г.- 10.2.2021г., която сума претендира от всеки от
ответниците.
Ответниците са подали съвместен отговор в срока по чл.131 ГПК. В отговора се
прави възражение за нередовност на исковата молба, доколкото лихвите се претендират за
време след смъртта на наследодателя, поради което е неясно на какво основание се формира
претенцията, по период за натрупване. По същество, претенцията се оспорва, тъй като се
1
претендират лихви и такси след смъртта на наследодателя, като се навежда твърдение, че
със смъртта, договорът е прекратен, а не поради обявяване на предсрочна изискуемост.
Сочат, че се налага уточнение за дължими суми до смъртта на наследодателя, след която
дата начисляването на договорни лихви и такси за управление е следвало да се спре.
Ответниците не са страна по договора, поради което и искането за заплащане на лихви за
забава е неоснователно, не се сочи как са погасявани задълженията с плащанията. Оспорва
се изискуемостта на вземанията, като се сочи, че са приели наследството по опис, в който са
посочени вещите, останали от наследодателя, поради което отговорят до описания размер.
Към датата на заявлението, и към предявяване на исковете, заявителят – ищец не е искал
отделяне на имуществото на наследниците от наследеното, нито на оценка или опис, нито
ищецът е поискал заплащане на задължението от застрахователя на починалия. Ответниците
предявили претенция към застрахователя, която неоснователно била отхвърлена, като
ищецът не е сторил нищо при заявяване на правата си по отношение застрахователя. Сочи
се, че не се дължат възнаградителни лихви за период след смъртта на наследодателя, тъй
като правоотношението е прекратено със смъртта, по право. Сочи се, че ищецът е образувал
три изпълнителни дела срещу тях, по които са наложени запори и се изпълнява върху
личното им имущество. Причината за неплащането се сочи да е обективна – смъртта, а не
виновна – неизпълнение. Полученото от тях изявление е било неразбираемо – в него е
посочено едновременно, че договорът продължава да е в сила, както и че се прекратява.
Неясно е формирането на претенциите, като се сочи, че в главницата е включена и лихва.
Поканата не поражда правни последици. Сочи се, че във връзка с договора за кредит е
сключен договор за застраховка, по който застраховател е поел риска да покрие риска от
смъртта на кредитополучателя, който е заплащал вноските, като ищецът е следвало да
реализира правата си срещу него.
С определение по делото, като трето лице – помагач на страната на ответниците по
първоначално предявените искове, е конституиран ***.
С протоколно определение от о.с.з. от 29.9.2022г., СРС отдели от производството
предявения от ответниците обратен иск против застрахователя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че на 27.6.2019г. ищецът и *** са сключили договор за издаване на
кредитна карта, при предоставен кредитен лимит от 4400лева, че на 10.7.2020г. Й. е починал
и е оставил свои наследници по закон – преживяла съпруга А. Й., деца – С. А. и И. Й., които
с решение от 2.9.2020г. на СРС са приели по опис оставеното наследство, че третото лице –
помагач/ застраховащ/ и ищецът /застрахован - кредитор/ са сключили рамков договор за
застраховка, по силата на който третото лице е поело задължението да покрива риск от
неплащане към ищеца, на задължения по договори за кредит от длъжник –
кредитополучател, че Й. е заплащал застрахователна премия по договора, както и че преди
2
предявяване на иска, третото лице по заявление на ответниците, е постановил отказ за
плащане на задълженията по кредита.
От представения писмен договор за издаване на кредитна карта от 27.6.2019г., заедно
с общи условия, носещи подпис на клиент, е видно, че с предоставяне на допълнителна
кредитна карта на наследодателя на ответниците, му е предоставен револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, за усвояването на който е издадена персонална кредитна карта
и допълнителна кредитна карта /чл.1 от договора/. Съгласно разпоредбата на чл.2,6 от ОУ,
картата е персионализиран платежен инструмент и ползването й от други лица, извън
картодържателя, е забранено.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че за период от 27.6.2019г. до 5.6.2020г. са налице тегления в брой, покупки на
ПОС, след която дата са налице за период от 1.7.2020г. до 1.12.2020г. платени шест еднакви
вноски, като вписаното основание е покупка на вноски в полза на кредитна институция.
Общата усвоена сума възлиза на 4117,72 лева. В полза на ищеца е платена сумата от 3636,69
лева, от които: за период от 5.8.2019г.-29.6.2020г. са внасяни суми, на 1.7.2020г. е
разсрочена транзакция на стойност 599 лева, и на 5.4.2021г. е извършено плащане на сумата
360 лева. Платената до 29.6.2020г. сума възлиза на 3276,69 лева, като се прибави сумата 360
лева, се получава сумата 3636,69 лева. С действително платената сума 3276,69 лева, е
погасена: сумата 2982,81 лева главница, сумата от 131,40 лева възнаградителна лихва,
сумата от 150,36 лева такси, сумата от 12,12 лева мораторна лихва. Към 10.7.2020г.,
неплатените задължения възлизат на : сумата 535,91 лева главница, сумата от 8,91 лева
вноска за договорна лихва, начислена на 10.7.2020г., сумата от 2,95 лева месечна такса
обслужване, начислена на 10.7.2020г.
Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който кредитна
институция предоставя в заем парична сума, като договорът за револвиращ кредит
притежава допълнителен белег – определената сума, посочена като кредитен лимит, се
предоставя на кредитополучателя с възможност за неколкократно усвояване, и
възстановяване на лимита, при връщане на дадената в заем сума или част от нея. Видно от
договора и разпоредбата на чл.2,6 от ОУ, кредитът се усвоява чрез пластика, собственост на
банката, като същата не следва да се преотстъпва от картодържателя. Изложеното не
превръща договора за кредит в договор intuito personae, с разпоредбата се въвежда забрана
за самия картодържател / лицето, което е в държане на картата, собственост на банката/, да я
предоставя на трети на договора лица. Същевременно, наследството съставлява съвкупност
от права и задължения, които с откриването му, преминават към наследниците на
починалия. С оглед изложеното, доводите на ответниците, че не са страни по договора, са
неотносими – видно от заключението на вещото лице, от 27.6.2019г. до 5.6.2020г. са налице
тегления в брой, покупки на ПОС, а на 1.7.2020г. е разсрочена транзакция на стойност 599
лева, която е била изплащана от сметката. Следователно, общата сума 4117,72 лева, е била
усвоена от наследодателя на ответниците, респективно – преминава като задължение в
наследствената маса, след откриване на наследството му.
3
Разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел
наследството по опис, до размера на полученото наследство /съответно до стойността, която
се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на
ОСГК на ВКС, т.4 и т.5/.
С решение № 226/4.4.2018г. по т.д.№ 1906/2016г. на ВКС, е прието, че преценката
относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително
следва да се извърши в производството по предявен срещу него./ иск за задължения на
наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация.
Мотивите на съда произтичат от обстоятелството, че принудителното изпълнение е
факултативен стадий за удовлетворяване на притезания. „Наследникът може да погаси
дължимото доброволно преди, по време или след исковия процес. Този пример сочи, че
размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и
да намери отражение в диспозитива на съдебното решение. При предявяване на осъдителен
иск против наследник, приел наследството по опис, въпросът за съществуването и размера
на задължението на наследодателя се включва в предмета на спора, но по него не се
формира сила на пресъдено нещо. Поради това не могат да се черпят доводи, че тъй като
приемането по опис само по себе си не притежава правопогасяващ ефект относно вземането
на кредитора, то и ограничената отговорност на наследника по чл.60 ал.2 ЗН е без значение
за исковото производство. Всъщност приемането по опис на наследството има
правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника, и в това се изразява
неговата защитна функция. На следващо място е нужно да се изтъкне, че съдебният
изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист, както и че не може
да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението,
което се изпълнява. Въпросът относно размера на отговорността на наследник, приел
наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител само в хипотезата на чл.429
ал.2 ГПК – когато изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателя. Следва да се
посочи, че в този смисъл е и практиката на ВС по приложението на чл.60 ал.2 ЗН – решение
№ 1511 от 01.07.1975 г. по гр.д.№ 1056/1975 г. І г.о. и решение № 3464/16.01.1979 г. по гр.д.
№ 2160/1978 г. І г.о., като и в двата случая ответниците, приели наследството по опис, са
били осъдени за задължения на наследодателя до размера, респективно стойността, на
полученото от тях в наследство имущество. На последно място, след като съдът е длъжен да
предостави на недееспособния наследник срок, в който той да приеме наследството по опис,
съгласно чл.61 ал.2 ЗН, то в същото производство следва да вземе предвид и резултата от
извършеното приемане с предвидените в закона последици от това, включително да разгледа
и възраженията на кредитора, в т.ч. срещу обема на наследството, установен в
охранителното производство по чл.553 и сл. от ГПК.”
В съответствие със закона и посоченото тълкуване на разпоредбата, отговорността
на ответниците, приели наследството по опис, е ограничена до размера на стойността на
активите от наследството, прието по опис – и то, посочените в съдебното решение по
приемане на наследството по опис: 1/4ид.ч. от имот УПИ, ведно с построената в него
4
масивна двуетажна жилищна сграда в село Висока Могила, лек автомобил Фолксваген, лек
автомобил Ауди, лек автомобил Опел.
Без необходимостта от специални знания, СРС преценява, че стойността на активите
от наследството е по- голяма от исковата сума - общо, за тримата ответници, 547,77 лева.
Следователно, доколкото задължението, натрупано от наследодателя на ответниците преди
откриване на наследството, е в рамките на стойността на активите, приети по опис, то и
ответниците дължат възстановяване на усвоената сума.
Въпросът, поставен в отговора, за незаконосъобразни действия от страна на ищеца,
който не е ангажирал третото лице помагач да изплати остатъка от кредита, следва да се
обсъди в рамките на отделения за отделно разглеждане, предявен от ответниците, обратен
иск против застрахователя.
Следователно, при установяване на дължимостта на вземането на ищеца, със
заключението на вещото лице, и в приложение на разпоредбата на чл.5, ал.1 тълкувана
систематически заедно с разпоредбата на чл.9,ал.1 ЗН, исковете са основателни, като всеки
от ответниците дължи по 1/3 от посочените по – горе, неплатени от наследодателя суми.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че следва да заплатят, евентуално,
суми, до откриване на наследството на наследодателя им. Видно от заключението на ССЕ,
сумата от кредитната карта е усвоена до откриване на наследството, а съответно –
възнаградителната лихва и таксата – обслужване, са начислени на датата 10.7.2020г.,
следователно ответниците не са призовани да отговарят за начислени суми за след
откриване на наследството. Обстоятелството, че в заповедта, респективно – в исковата
молба, двете задължения, за лихва и такса, са посочени периодични, не променя датата на
начисляването им от ищеца. .
С оглед изложеното, исковете са основателни изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 385 лева – 25 държавна
такса и 360лева адвокатско възнаграждение. За исковото производство, ищецът доказва
разноски за 885 лева- 125 държавна такса, 360лева адвокатско възнаграждение и 400лева
депозит за експертно заключение.
Същите следва да се разпределят поравно на ответниците.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. С. Й. ЕГН ********** с адрес *** дължи на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата 178,64лева, неплатена главница по
договор за издаване на кредитна карта, сключен на 27.6.2019г. между ищеца и
наследодателя на ответника ***, ведно със законна лихва за периода от 19.3.2021 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2,97 лева за периода от
5
23.7.2020 г. до 10.2.2021 г, такса в размер на 0,98 лева за периода от 10.7.2020 г. до
10.2.2021 г, за които суми по ч.гр.д.№ 15998/2021г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Й. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 128,33 лева за ч.гр.д.
№ 15998/2021г и сумата 295лева за гр.д. № 1995/2022г.
ПРИЗНАВА за установено, че С. В. А. ЕГН ********** с адрес *** дължи на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата 178,64лева, неплатена главница
по договор за издаване на кредитна карта, сключен на 27.6.2019г. между ищеца и
наследодателя на ответника ***, ведно със законна лихва за периода от 19.3.2021 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2,97 лева за периода от
23.7.2020 г. до 10.2.2021 г, такса в размер на 0,98 лева за периода от 10.7.2020 г. до
10.2.2021 г,, за които суми по ч.гр.д.№ 15998/2021г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 128,33 лева за ч.гр.д.
№ 15998/2021г и сумата 295лева за гр.д. № 1995/2022г.
ПРИЗНАВА за установено, че И. Ванев Й. ЕГН ********** с адрес *** дължи на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата 178,64лева, неплатена
главница по договор за издаване на кредитна карта, сключен на 27.6.2019г. между ищеца и
наследодателя на ответника ***, ведно със законна лихва за периода от 19.3.2021 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2,97 лева за периода от
23.7.2020 г. до 10.2.2021 г, такса в размер на 0,98 лева за периода от 10.7.2020 г. до
10.2.2021 г,, за които суми по ч.гр.д.№ 15998/2021г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА И. Ванев Й. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 128,33 лева за ч.гр.д.
№ 15998/2021г и сумата 295лева за гр.д. № 1995/2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на А. Й.,
С. А., И. Й. - „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ ЕИК ********* с адрес:
град София, улица „Христо Белчев“ № 29А, етаж 1-3.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, с въззивна жалба,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6