Решение по дело №878/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1092
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050700878
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1092

Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА кнахд № 20237050700878 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Зам. - кмет на Община Варна срещу Решение № 455/22.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110203367/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № СК-793 от 19.07.2022 г. издадено от зам. - кмет на Община Варна, с което на „М.Б.“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Жалбоподателят сочи, че фактическата обстановка относно наложеното наказание е изяснена. Налице е двустранен констативен протокол от 19.05.2022 г., в който е посочено, че строителните работи на обекта се изразяват в изпълнение на кофражни и армировъчни работи от осем броя строителни работници, като е уточнено че това се извършва на последната, трета плоча на изграждащата се еднофамилна жилищна сграда. Фактите посочени в протокола са възпроизведени в АУАН, връчен е на нарушителя на 03.06.2022 г. и срещу него не са подадени възражения. Липсата на назначени кофражисти не опровергава факта, че на обекта се извършват кофражни и армировъчни работи на последната, трета плоча. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 300 лева за всяка инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответник – „М.Б.“ ООД, чрез адв. А.А. оспорва жалбата, излага, че дори да се приеме, че на обекта находящ се в гр. Варна, к.к. „С.К.Е“ са извършени посочените в акта и в НП СМР, това не означава, че работниците на обекта са назначени от „М.Б.“ ООД или имат връзка с него. Освен това не са посочени доказателства, от които да се установи, дали се касае за строеж или за преместваем обект. В хода на съдебното производство не е установено какви конкретни действия са извършвали работниците в процесния обект, актосъставителят не е установил самоличността на работниците и за кого работят. Поради горепосочените обстоятелства не може да се направи ясен и категоричен извод, че „М.Б.“ ООД е извършил нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за адвокат, сторено в касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 19.05.2022 г. главен инспектор в Отдел „Строителен контрол“ в дирекция „УСКОР“ при Община Варна извършил проверка в УПИ ІІІ-94, ид. 10135.2568.94, КК „Св. Св. Константин и Елена“. Установил, че на обект, който възприел като еднофамилна жилищна сграда в строеж се намират 8 броя работници и извършвали строително – монтажни работи /СМР/, изразяващи се в кофражни и армировъчни работи според възприетото от свидетеля. Прието било че е извършено нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК, за което е съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП от зам. – кмет на Община Варна.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. В случая не са посочени параметрите на обекта, за да се прецени същия строеж ли е или преместваем обект, по смисъла на §5, т.38 и т.80 от ДР на ЗУТ. Също така не е установено безспорно точно какви действия са извършвали работниците и били ли са ангажирани от жалбоподателя в процесния обект. Не е установена самоличността им, да са бъдат разпитани. С тези мотиви съдът е отменил НП.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. С т.1 от Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет на основание чл.76 от Закон за здравето е обявен чрез обнародване в „Държавен вестник“ бр.18/02.03.2012 г. - Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници, като КК „Св. Св. Константин и Елена“ е в посочения списък. В т.2 от Решението е посочено, че влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. С оглед установеното КК „Св. Св Константин и Елена“ е национален курорт по Черноморското крайбрежие. От сайта на АГКК се установява, че имот с ид. 10135.2568.94 е в КК „Св. Св. Константин и Елена“, за което страните не спорят.

Законосъобразно е установено от РС – Варна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

За установяване нарушителя по чл.15, ал.1 от ЗУЧК следва да са налице доказателства за процесния строеж на кое лице е възложено строителството.

В НП е посочено, че на 19.05.2022 г. около 14 часа в гр. Варна КК „Св. Св. Константин и Елена“, УПИ ІІІ-94, кв. 38 /ид. 10135.2568.94 по КК на гр. Варна/ е констатирано, че „М.Б.“ ООД – строител на находящия се в имота строеж „Еднофамилни жилищни сгради“ извършва СМР, изразяващи се в изпълнение на кофражни и армировъчни работи. СМР се извършват от осем броя строителни работници, при влязла в сила забрана за извършването на строителни дейности в националните курорти по Черноморското крайбрежие за периода от 15 май до 01 октомври. Посочено е, че извършваните дейности са квалифицирани като СМР по см. на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, същите не са неотложни аварийно – ремонтни работи и не попадат в изключенията на чл.15, ал.5 от ЗУЧК, поради което за установеното нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК на основание чл. 33, ал.1, т.4 и чл.23а от ЗУЧК на „М.Б.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.

Проверката е започнала по сигнал на две лица за извършване на строителство в посочения имот, като в единия сигнал е посочено, че в имот 10135.2568.94 се извършва строителство на три еднофамилни жилищни сгради. В Констативен протокол от 19.05.2022 г. съставен в присъствието на Тома Георгиев Томов, който е подписал протокола и за който е отбелязано, че е технически ръководител е посочено, че „На строежа се изпълняват кофражни и армировъчни работи от 8 бр. строителни работници. Работите се изпълняват на последната плоча /ІІІ – та плоча/“.

В производството по делото е разпитан в качеството на свидетел Тома Георгиев Томов, за който при снемане на самоличността е записано, че работи в „М.Б.“ ООД. Същият твърди, че от началото на 2022 г. изпълнява строителен обект в КК „Св. Св. Константин и Елена“ и същия е прекратен поради забрана от кмета. Технически ръководител е бил Димчо Атанасов, но той е бил в отпуск. Обадили са му се по телефона да отиде на обекта, който знае, че е спрян и от служители на Община Варна са му връчили констативен протокол. На този обект не е бил технически ръководител. В обекта е нямало работници на „М.Б.“ ООД, имало е други работници на обекта, но не знае кои са. След това свидетелят твърди „Понеже собственик е „Аутос – транспорт“ фирмата е възложител на обекта, а ние сме изпълнител на обекта. Наши работници на обекта нямаше. Нашите работници бяха в отпуск и имаше забрана за строителство“. Свид. Д.С.Д., съставител на КП от 19.08.2022 г. и АУАН в качеството на свидетел твърди, че от информационна табела на строежа и съставен протокол обр. 2 за строежа, който се съхраняват в Община Варна е установил, че изпълнител на строежа е „М.Б.“ ООД. Посочва, че в Община Варна е проверена строителната документация за строежа. При проверката Томов му е казал, че е технически ръководител на строежа.

От описанието на нарушението в НП се установява, че административнонаказващия орган /АНО/ е приел, че в имот с ид. 10135.2568.94, УПИ ІІІ-94 се извършват СМР на строеж „Еднофамилни жилищни сгради“.

Дадено е достатъчно пълно описание за строежа „Еднофамилни жилищни сгради“ и местонахождението му - УПИ ІІІ-94, ид. 10135.2568.94 от кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в КК „Св. Св. Константин и Елена“. Свид. Добрев е заявил, че на строежа е имало информационна табела за същия, като за установяване строителя на строежа е получена информация от табелата и наличната документация в Община Варна.

Основателен е довода на касатора, че за установяване на нарушение по чл.15, ал.1 от ЗУЧК е без значение работниците установени на строежа на какви длъжности са назначени и имат ли те сключени трудови договори със строителя на строежа.

В случая „М.Б.“ ООД не посочва, че на 19.05.2022 г. друго лице е било строител по смисъла на ЗУТ на строеж в имот с ид. 10135.2568.94. Също така, че не са представени доказателства, че работниците, които са извършвали СМР – кофражни и армировъчни работи, въпреки волята на представителите на „М.Б.“ ООД са влезли в имота и са започнали да извършват установените СМР. Ето защо в случая установяването, че „М.Б.“ ООД няма назначени кофражисти не опровергава факта, че е в имота са извършвани СМР на 19.05.2022 г. Също така не се твърди от „М.Б.“ ООД, че в имота освен установите три броя еднофамилни къщи се извършва и друг строеж, за да не е ясно, за кой строеж е наложено наказанието.

Следвало е съдът да укаже на АНО да представи разрешение за строеж, което се съхранява в Община Варна за строежа в имот с ид. 10135.2568.94, УПИ ІІІ-94, заедно със сключения договор за строителство – чл. 161, ал.4, т.3 от ЗУТ, чл. 157, ал.2 от ЗУТ. Чрез разрешението за строеж и договора за строителство, ще се установи, „М.Б.“ ООД има ли качеството на строител за процесния строеж.

Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството предвижда при изпълнение на строежи какви актове и протоколи се изготвят. Следвало е от АНО да се изискат всички актове и протоколи съставени по Наредба № 3 от 31.07.2003 до 19.05.2022 г. за строеж в имот с ид. 10135.2568.94, УПИ ІІІ-94 в КК „Св. Св. Констанин и Елена“, за да се установи „М.Б.“ ООД има ли качеството на изпълнител /строител/.

На основание чл.13, т.1-12 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, следва строежа да има информационна табела с конкретно съдържание, в което се посочват кой е възложител и строител на строежа.

На основание чл.12, ал.2 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. - Възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. С оглед твърденията на свид. Добрев за наличие на информационна табела на строежа, от която се е информирал кой е строител е следвало съда да изиска от ИА „Главна инспекция по труда“ и ДНСК за строеж в процесния имот изпратено ли е копие от съдържанието на информационната табела и кой е посочен като строител.

В НП е посочено, че е установен строеж. „М.Б.“ ООД сочи, че не е установено обекта представлява ли преместваем обект. В тази насока следва при новото разглеждане на делото от съда да се изискат доказателства от Община Варна за имот 10135.2568.94, УПИ ІІІ-94, има ли издадено по реда на чл.56 от ЗУТ разрешение за поставяне на преместваем обект към 19.05.2022 г.

Оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело и до липса на мотиви. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт на и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 455/22.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110203367/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: