Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 331 Дата
14.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 6 ноември 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 503 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл., във вр. с чл. 294 ГПК.
С Решение №
318 от 13.06.2017 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
731/2016 г., съдът е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда
на чл. 422 ГПК от „А. – 01” ЕООД, да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че ответниците К. „Х. – А.“ и физическото лице Д.Т.К. дължат солидарно на „А.
– …” ЕООД сумата 45 000 лева, дължима по силата на запис на заповед,
издаден на 21.01.2013 г., с падеж 20.12.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 13.06.2016 г. до окончателното плащане, за което вземане в полза
на заявителя и поемател по ценната книга „А. – …” ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № … от
… г. по ч. гр. д. № 8019 по описа на Районен съд – Пловдив, трети граждански
състав за 2016 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А. – …” ЕООД да заплати на К. „Х.
– А.“ сумата 2 500 лева разноски по настоящото исково производство, както
и сумата 1 000 лева разноски, сторени в хода на заповедното производство,
развило се по ч. гр. д. № 8019 по описа на Районен съд – Пловдив, трети
граждански състав за 2016 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А. – …“ ЕООД да заплати на Д.Т.К.
сумата 2 500 лева разноски по настоящото исково производство, както и
сумата 1 000 лева разноски, сторени в хода на заповедното производство, развило
се по ч. гр. д. № 8019 по описа на Районен съд – Пловдив, трети граждански
състав за 2016 година“.
Решението се
обжалва от „А. – …“ ЕООД, с подробни съображения за неговата
неправилност.
Ответниците по жалбата са
на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 422, ал. 1 ГПК: в процес по чл. 417, т. 9 (сега т. 10) и
чл. 418 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
против ответниците, а те са направили възражения по чл. 414 ГПК. И настоящият
предмет на делото е установяването, че вземането на „А. – …“ ЕООД по записа на
заповед (прил. по гр. д. № 5019/2016 т. на ПРС, л. 5), с който издателят К. „Х.
– А.“ и авалистът Д.Т.К. (настоящите ответници) солидарно са се задължили, при
предявяване на тази ценна книга да заплатят на поемателя „А. – …“ ЕООД сумата
100 000 лева, съществува.
І. Абсолютните
менителнични възражения на двамата ответника, посочени в общия им отговор на
исковата молба (л. 19 и сл.), са били неоснователни.
1. Падежът е бил първоначално
изписан с цифри като „20.12. 2012“, след което годината е поправена на „2013“,
а Д.К., като представляващ издателя, допълнително е написал и с думи „двадесети
декември две хиляди и тринадесета година“. Това е достатъчно за ясната дата на
падежа, изискването по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, е спазено.
2. Няма спор, че към
20.12.2013 г. издателят се е представлявал от авалиста Д.К., затова
предявяването на записа на заповед на това лице и на посочената дата, има
отношение и към него и към издателя.
3. Като дата на издаването
издателят е написал „21 001 2013“, но прибавената преди месеца нула не е в
състояние да внесе съмнение, че датата е 21 януари 2013 г.
4. До името на издателя е
написано „гр. Х., ул. Л. Д. 2“, затова липсата на посочено в ценната книга
място на издаване не е непълнота на съдържанието (чл. 456, ал. 4 ТЗ).
5. Място на плащането също не
е било написано, но до името на платеца е посочено точно място, затова
непълнота на съдържанието отново няма (чл. 456, ал. 3 ТЗ).
6. Авалистът е платец,
исковете срещу него се погасяват в срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не – в срока
по чл. 531, ал. 2 ТЗ.
7. Изразът „авалирам
настоящия запис на заповед“ покрива изискването по чл. 484, ал. 1 ТЗ и
възражението за липса на форма на поръчителството е неоснователно.
8. Платецът е ясен (чл. 36,
ал. 2 ЗЗД), затова употребеният от представляващия израз „управлявано от мен
дружество“ по необходимост означава същия платец – К. „Х. – А.“.
Изводът е, че предвидената от закона форма на записа на заповед
(наличие на необходимите реквизити на съдържанието) е била спазена. Спор за
формалната легитимация на приносителя няма и заключението е, че представената
от ищеца ценна книга е редовна и удостоверява поетото от издателя задължения за
плащане.
ІІ. Изричното изявление на
ищеца, което е било направено още с исковата му молба, е за наличие на каузални
отношения с ответника – за неплатени или лихви за забава, или пълно, или
частично неплащане на цената на доставени стоки по следните девет фактури:
- по ф-ра № … от … г. (л.
5) – лихва за забавено плащане, дължима
към 30.03.2015 г. в размер на сумата 859.08 лева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
6) – лихва за забавено плащане, дължима
към 30.03.2015 г. в размер на сумата 2 809.53 лева;
- по ф-ра № …от … г. (л. 7)
– лихва за забавено плащане, дължима
към 21.04.2015 г. в размер на сумата 744.22 лева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
11) – непогасена главница от
3 644.34 лева плюс лихва за забава към 18.05.2015 г. в размер на
1 880.02 лева плюс лихва за забава към 07.10.2016 г. от 516.26 лева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
8) – лихва за забавено плащане, дължима
към 14.01.2015 г. – 513.02 лева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
9) – непогасена главница от
6 747.12 лева, плюс лихва за забавено плащане, дължима към 28.10.2015 г.
от 3 363.94 лева, плюс лихва за забава към 07.10.2016 г. от 649.77 рева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
10) – непогасена главница от 1 373.54 лева, плюс лихва за забавено
плащане, дължима към 24.03.2016 г. от 3 510.50 лева, плюс лихва за забава
към 07.10.2016 г. от 75.10 лева;
- по ф-ра № … от … г. (л.
12) – непогасена главница от 16 408.20 лева, плюс лихва за забава към
07.10.2016 г. от 3 749.43 лева и
- по ф-ра № … от … г. (л.
13) – лихва за забавено плащане, дължима
към 18.05.2015 г., в размер на 72.50 лева.
Правоизключващите възражения на ответниците – за твърдяното от тях
несъществуване на обезпечаващото тези техни задължения вземане по записа на
заповед – са две. Първото е, че чрез представения от ищеца запис на заповед не
би могло да бъде гарантирано събирането на вземания, възникнали след посочения
в него падеж, а второто, че до размер, относим към претенциите за цена по всяка
от фактурите, стоката по тях не била доставена и записът на заповед обезпечава
събирането на вземане, което е невъзникнало.
1. Записът на заповед е издаден на датата 21
януари 2013 г., а посоченият в него падеж, когато издателят е трябвало да плати
на поемателя сумата 100 000 лева, е датата 20 декември 2013 г.
Възможно е, записът
на заповед да обезпечава по-лесното събиране на бъдещо вземане, но само ако
вземането е предварително известно и достатъчно определяемо – не само към
датата на издаването на ценната книга, но и към бъдещата дата на очаквания
падеж. Ако чрез издаването на запис на заповед се обезпечава събирането на
вземане, което все още е невъзникнало, но и двете страни са сигурни, че то би
съществувало и би било изискуемо към датата на падежа, тогава трябва да е
налице съгласие между издателя – като бъдещ длъжник и поемателя – като бъдещ
кредитор, за предмета на вземането. Това може да стане само чрез договор, а
подобен договор по делото няма. Няма и зависима от нещо повтаряемост или
предварителна обусловеност на посочените от ищеца доставки по деветте фактури,
за да може да се мисли, че те са израз не само на „дълготрайни“, но и на
предвидими за обозрим период търговски отношения.
Затова, при липсата
на доказателства за предварително съгласие на страните, е правно невъзможно да
се приеме, че вземанията на ищеца за цена на стоката по представените от него
девет фактури – като вземания, възникнали не само след датата на издаването на
записа на заповед от 21 януари 2013 г., но дори и след посочения в него падеж
20 декември 2013 г. – са били предварително обезпечени с издаването на тази
ценна книга.
В отговора на исковата молба (т. 8) ответниците са оспорили
евентуалната относимост на записа на заповед само към вземанията на ищеца,
възникнали след датата на падежа 20 декември 2013 г. За периода до тази дата
оспорване за относимост няма. И изводът е, че вземанията на ищеца „А. – …“ ЕООД
към ответника К. „Х. – А.“, чието събиране е било обезпечено чрез издаването на
записа на заповед от 21.01.2013 г., са само вземанията:
- по ф-ра № … от … г., но
само за лихвата за забавено плащане, дължима до датата на падежа 20.12.2013 г.;
- по ф-ра № …от … г., но
само за лихвата за забавено плащане, дължима до датата на падежа 20.12.2013 г.
и
- по ф-ра № … от … г., но
само за лихвата за забавено плащане, дължима до датата на падежа 20.12.2013 г.
2. Според
приетото в съдебното заседание от 01.06.2017 г. (л. 98 и сл.) без забележки от
двете страни заключение на вещото лице И. С. (л. 88 и сл.), отразеното в
счетоводството на ищеца „А. – …“ ЕООД дебитно салдо по сметка … Клиенти, К. „Х.
– А.“, към посочената дата 20.12.2013 г. е било в размер на общата сума
60 815.35 лева (т. ІV, таблица № 1) и е формирано от непогасени към тази
дата вземания за цената с включен ДДС (главниците) по посочените по-горе три
фактури:
- по ф-ра № … от … г. –
10 972.44 лева;
- по ф-ра № … от … г. –
30 308.47 лева и
- по ф-ра № … от … г. – 19 534.44
лева.
Общо …………………………………… 60 815.35 лева.
Исковата молба обаче, е била предявена (чл. 422, ал. 1 ГПК) почти три
години по-късно, на датата 07.10.2016 г. и дотогава голяма част от тези
вземания, както и нововъзникнали по-късно вземания по други доставки, са били
погасени чрез плащане. Според констатацията на вещото лице (т. ІV, таблица №
3), към датата на изготвяне на заключението, а очевидно – и към датата на
приемането му в съдебното заседание от 01.06.2017 г., счетоводно незакрити
вземания на продавача „А. – …“ ЕООД към купувача К. Х. – А.“ по посочените
по-горе три фактури – № … от … г., № …
от … г. и № … от … г., изобщо няма. Нито
за главниците, нито за претендираните лихви за забавено плащане, посочени в
исковата молба. Отразеното в счетоводството на ищеца негово вземане към
ответника е в размер на общата сума 28 173.20 лева, но е формирано от
неплатени остатъчни задължения по три други фактури, издадени след 20.12.2013
г., затова и задълженията по тях не могат да са предмет на предявения
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Вярно е, че счетоводно отразеното при ответника негово крайно
задължение към ищеца, също в размер на общата сума от 28 173.20 лева, е
формирано и от остатъчно задължение по ф-ра № …/… г., в размер на сумата
2 613.95 лева (т. ІV, таблица № 14). Но при извършените и приемани
частични плащания, това счетоводно разминаване се дължи – според заключението
на експертизата – на „различията в начина на разнасяне на извършените банкови
преводи“. Тоест, на различния начин, по който счетоводствата на длъжника и на
кредитора са прилагали правилата по чл. 76 ЗЗД. От значение за съществуването
на процесните вземания обаче е начинът, по който извършените от ответника
частични плащания са били приемани от кредитора „А. – …“ ЕООД, а според
собственото му счетоводство, задължения на ответника К. „Х. – А.“ по фактурите с № … от … г.,
№ … от … г. и № … от … г. вече няма.
Ето защо, при твърдяната от самия ищец каузална обвързаност на
вземането му по записа на заповед от 21.01.2013 г. с обезпеченото събиране на
вземанията му по посочените по-горе три фактури, при недоказаното съществуване
на вземания по нито една от тях и при недоказаната правна връзка между
вземанията му по останалите описани в исковата молба шест фактури и същия запис
на заповед, предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е подлежал на
отхвърляне.
Заключението на Апелативния съд е, че – като краен резултат
–обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се
потвърди.
ІІІ. Разноските.
На осн. чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 3 и съответно чл. 294, ал. 2 ГПК, в полза на ответниците по
жалбата К. „Х. – А.“ и Д.Т.К. ще се
присъдят разноските, направени и поискани при първоначалното разглеждане на
делото от Апелативния съд, при разглеждане на делото в проведеното касационно
производство и в настоящото производство.
Като има предвид не дотам
усложнената и всъщност елементарна правна и фактическа обстановка, съдът
приема, че възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
разноските, направени от ответниците по жалбата му при първоначалното разглеждане
на делото от Апелативния съд е основателно и следва да се уважи. В тази им
част, дължимият размер на разноските съдът определя на сумата 2 000 лева.
Или в полза на К. „Х. – А.“ ще се присъдят разноски в размер на общата сума от
6 000 лева, а в полза на Д.Т.К. ще се присъдят разноски, също в размер на
общата сума от 6 000 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318 от 13.06.2017 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 731/2016 г.
ОСЪЖДА дружеството „А. – …“ ЕООД, ЕИК …, да заплати на К. „Х. –
А.“, ЕИК …, сумата 6 000 (шест хиляди) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА дружеството „А. – …“ ЕООД, ЕИК …, да заплати на Д.Т.К., ЕГН
**********, сумата 6 000 (шест хиляди) лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.