Номер 300 /25.06. Година2019 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд IV
- ти наказателен състав
На седми май Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №
00070 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 18-1158-***/04.10.2018 г. на Началник Сектор
ПП при ОД на МВР - Перник, на Р.Р.В. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева, на основание
чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2018 г., в 21.05 часа, в гр.
Перник, ул. „Благой Гебрев“, като водач на лек
автомобил „БМВ 520 Д”, с per. № ***, отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Drаger drug
Test 3000, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата им – нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р.В.,
в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, като се поддържа, че фактическите обстоятелства по случая са
оценени неправилно и вмененото нарушение не е извършено. Без да оспорва, че е
отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични
вещества и че не се е явил в лечебното заведение, за да даде проба за
лабораторно изследване, жалбоподателят отрича да е управлявал при изложените
обстоятелства превозното си средство и именно това обстоятелство сочи като
причина за отказа.
В съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Б., поддържа и допълва тезите в жалбата и пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание - редовно
призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл,14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 14.09.2018г., около 20.30 часа, в ДЧ на ОД МВР Перник постъпил сигнал от
граждани, че в пространството между блокове ** и ** на ул. „Бл. Гебрев“, гр. Перник, трима младежи управляват рисково
превозните си средства, застрашавайки
сигурността на играещите деца. На
мястото веднага бил изпратен автопатрул **** на 02 РУ
– ОД МВР Перник, в състав: свидетелите М. Б. Й. – командир на отделение, Д. Е. Д.
и А. В. С.- ст. полицаи. При пристигането си на мястото заварили паркирани в междублоковото пространство три
автомобила - л.а. „Форд“, с рег. № ***, лек ватомобил „БМВ“ с рег. № *** и лек автомобил БМВ с рег.
№ ***. До тях извън автомобилите стояли три лица – жалбоподателят Р.В. и свидетелите
И.Б.Г. и М.И.З.. Тримата били посочени на
служителите на МВР от подалите сигнала граждани като водачи на
автомобилите, както обяснили, че продължително време „дрифтели“ в
междублоковото пространство и въпреки отправяните им забележки не
прекратили действията си до обаждането в ОД МВР - Перник.
На тримата младежи били изискани личните документи за установяване на
самоличността им и документите на
управляваните от тях превозни средства.
Пред полицейските служители те потвърдили, че автомобилите са техни и че
са ги управлявали. След като докладвали в дежурната част на 02 РУ – Перник, за оказване
на съдействие бил изпратен автопатрул на сектор ПП в
състав: свидетелите Р.А. и В.В., за да
извършат проверка на лицата за употреба
на алкохол и наркотични вещества. С техническо средство Дрегер
Алкотест на жалбоподателя и другите две лица била
извършена проверка за установяване употребата на алкохол, като при тримата
пробите били отрицателни. Полицейските
служители поискали да се подложат и на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Drаger drug Test
3000/, което
свидетелите приели, но не и жалбоподателя Р.В., който категорично отказал. Издаден му
бил талон за изследване № 0037104, който свид. Р.А. връчил на В. в 23.10 часа
на 14.09.2018г., но същият не се явил в
ЦСМП за даване на кръвна проба.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу Р.В. било
образувано административнонаказателно производство
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0643844/14.09.2018г.,
като актосъставителят приел, че виновно е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.. При
предявяване на съставения АУАН В. заявил, че няма възражения, подписал акта и
приел връчения му екземпляр от него.
Контролните органи иззели свидетелството за управление на водача,
свидетелството за регистрация на превозното му средство и свалили табелите с
регистрационния номер на автомобила.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу процесния
акт, с възражения аналогични на изложените в жалбата.
Впоследствие, на 04.10.2018 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на Р.Р. В. за нарушениието
по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите Р.Г.А., В.А.В., М. Б. Й., Д. Е. Д., А. В. С.,
М.И.З., И.Б.Г., както и приетите писмени доказателства: АУАН №0643844/14.09.2018г.,
талон за изследване
№0037104/14.09.2018г., заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1158-000850/14.09.2018 г., заверено
копие на заповед №8121з - 515/14,05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
справка-картон на водач, издадена от сектор ПП — ОД МВР - Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което делото подлежи на разглеждане по същество.
Възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление от
процесуална страна не са наведени в жалбата, а и от пълномощника на жалбоподателя
в хода на съдебните прения.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът
приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във
вина на жалбоподателя.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи
се в признаците на административнонаказателния състав,
са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час
спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник.
Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и
техни аналози с Drаger drug Test 3000, както и че му е издаден талон за
изследване. Не е спорно, че не е изпълнил предписанието в него за явяване в
посоченото в талона лечебно заведение за вземане на проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства - показанията на всички разпитани по делото свидетели,
от изготвените документи: АУАН№0643844/14.09.2018г., талон за изследване и
заповед за прилагане на ПАМ. По тази причина, съдът не намира за необходимо да
извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока,
доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са
безспорни.
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на В. да се подложи на
проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че същият
не бил водач на личното му превозно средство, паркирано на мястото на проверката. Жалбоподателят твърди,
че се придвижил до там с автомобила си, но същият бил управляван от негов познат,
когото не посочва поименно. Версията му е, че около 20.30 часа на 14.09.2018г.
случайно се срещнали със свидетелите И.Г.
и М.З. ***. Посочва, че със З., без да имат уговорка помежду си, случайно по
едно и също време отишли на мястото с личните си автомобили, за да търсят Г.,
предполагайки, че ще го намерят там, тъй като в посочената жилищна сграда
живеела приятелката му. Твърди, че той самият не бил водач на своето превозно
средство, а го управлявал негов познат, когото не посочва поименно. Обяснява,
че след пристигането им З. безпричинно бил нападнат от непознат пиян мъж
със секира, при което В. и излизащия в същия момент от един от входовете на блока
И.Г. веднага се намесили в защита на приятеля си. Според версията на жалбоподателя именно тази случка
предизвикала подаването на сигнал в полицията, при което пристигнали служители
на 02 РУ Перник, а малко след това и автопатрул на
сектор ПП. Твърди, че пред полицейските служители ясно заявил, че не е управлявал превозното си средство, но въпреки
това, спрямо него били предприети действия като водач на същото. Обяснява, че
по тази причина отказал да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества,
в резултат на което му бил съставен акт, свидетелството му за управление и
свидетелството за регистрация на превозното средство били иззети, а
автомобилът му, след сваляне на регистрационните табели, бил прибран до дома му
от свид. З.. Акцентира на обстоятелството,
че талона за изследване получил по-късно
във 02 РУ при ОД МВР Перник, след като
по телефона бил повикан, за да му бъде връчен.
Позицията си в горната насока жалбоподателят утвърждава с показанията на
посочените от него свидетели – И.Г. и М.З.. Въз основа на тях пълномощникът поддържа,
че В. не е осъществил вменения му административнонаказателен състав, при това
виновно, тъй като при изложените в акта и постановлението обстоятелства не е
управлявал превозното си средство, не е
имал качеството водач на МПС и следователно не е имало основание да бъде
подлаган на проверка за употреба на наркотични вещества.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства,
съдът я приема за защитна.
Свидетелите И.Г. и М.З., на чиито показания е основана, дават крайно
объркани, противоречиви, на моменти откровено нелогични сведения за обстоятелствата свързани с
проверката, на която самите те са били обект. Противоречия се откриват както
между техните изявления, така и съпоставени с версията на жалбоподателя, което
внася съмнение в обективното и
достоверно възпроизвеждане на фактическата обстановка. За разлика от
твърденията на жалбоподателя например, свидетелят З. посочва, че отишъл на
мястото не случайно, а по конкретна причина - неговият приятел И.Г. му се
обадил и го повикал да му помогне, като му съобщил, че бил нападнат от непознати
хора, които искали да го бият, както и че при пристигането си заварил Г. и В. да се разправят с „доста хора…7-8 човека“ . Свид. Г. от своя
страна, отново в противоречие с версията на жалбоподателя, установява, че тримата
имали предварителна уговорка да се видят пред блока, в който живее приятелката
му и именно това бил повода да се съберат тримата на мястото. За разлика от З.,
този свидетел не съобщава да е имало разправия или спречкване с живущи в
района, а посочва, че изненадващо, без да са провокирали с нещо подобно
действие, тримата са били нападнати от непознат мъж със секира, като малко след
това на мястото дошли полицейски служители. Свидетелите И.Г. и М.З. потвърждават,
че жалбоподателят се е придвижил до мястото с личния си автомобил „БМВ 520Д,
рег. № ***, но само първият потвърждава твърдението на В., че друго лице го е
управлявало. Златонов не дава сведения по този въпрос
по причина, че пристигнал последен, в момент, в който Р.В. и И.Г. вече били
извън автомобилите си. В същото време двамата свидетели потвърждават отказа на
жалбоподателя пред полицейските служители да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества, като отново само Г. свидетелства за изложената
от В. причина - че не е шофирал личния си автомобил. Свидетелят З. съобщава, че
не чул какво обяснение изложил приятеля му пред служителите на МВР.
При оценка доказателственото
значение на показанията на свид. Г. и З., анализирани отделно и съвкупно с
останалите доказателствени материали, съдът приема, че те нямат съществена доказателствена тежест в насока утвърждаване версията на
жалбоподателя и не могат да бъдат ценени като обективни и безпристрастни, за да
бъдат основа за изграждане на фактически изводи съответни на версията му. От
маркираните по-горе противоречия помежду
им, а и с твърденията в жалбата, е очевидно, че релевантните за делото факти се
излагат отчасти непоследователно и избирателно, с обяснението, че не са
възприели или не помнят някои обстоятелства, отчасти - в противоречие с други
събрани доказателства. В показанията на двамата се откроява стремеж да установят,
че пристигането на служителите на 02 РУ при ОДМВР - Перник не е било свързано
с предхождащо управление на превозните им средства в междублоковото пространство
на ул. „Бл. Гебрев“, а поради друга причина – безпричинна
агресия спрямо тях от други лица, в т.ч. от лице, нападнало ги със секира, а оттук
- че не е имало основание да бъдат подлагани на проверката за употреба на алкохол
и наркотични вещества, особено В., предвид
обстоятелството, че автомобила му бил шофиран от друго лице. Съдът не кредитира
изявленията им с доверие досежно
релевантните за делото факти, като приема, че са повлияни от установените
приятелски отношения между тях и жалбоподателя, че са пристрастни и необективни.
Израз на явна приятелска солидарност е и обстоятелството, изяснено при разпитите
им, че по собствена инициатива решили да напишат писмени сведения за инцидента,
които предоставили на Р.В., за да ги приложи
към възражението си. Макар същите да нямат процесуална стойност, видно е, че в
съдържанието им са изложени факти, напълно съответстващи на версията на
жалбоподателя, в поддържането на които обаче не са последователни, предвид
показанията им пред съда, обсъдени по–горе.
По делото са събрани и други гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.Г.А., В.А.В., М. Б. Й.,
Д. Е. Д., А. В. С., които, в качеството си на полицейски служители, са взели
участие в изясняването на случая. Всички те са категорични, че са били изпратени
на мястото след подаден сигнал в ДЧ на 02 РУ – ОД
МВР - Перник от граждани за това, че на улица „Бл. Гебрев“, между блок ** и **, три лица с три автомобила шофират
рисково /демонстрирайки дрифт техника на шофиране/,
застрашавайки сигурността на играещите наоколо деца. Установяват, че при
пристигането им трите лица и автомобилите са им били посочени от присъстващите,
поради което са предприели спрямо тях проверка. Еднопосочни са
показанията им и за това, че нито едно от лицата не е отрекло да е било водач на личното си превозно
средство, паркирано на улицата. Нещо повече – свид. Р.А. е категоричен, че В. е
потвърдил пред него този факт, а свид А. С.– че както В., така и свидетелите Г.
и З. сами посочили кой автомобил са управлявали и представили документите си. Никой
от петимата свидетели не установява да е
имало оплакване от нападение спрямо трите лица, при това със секира, а в
частност за В. – той да е оспорил качеството си на водач на превозното
средство.
Твърдението му поддържано в производството - че
друго лице го закарало до мястото, е
явно недостоверно и се приема за
защитно, тъй като ако е истинно, то е било резонно именно такова възражение да
направи, както и да посочи поименно въпросното лице, което не е сторил нито до
приключването на проверката /подписал е акта без възражение/, нито на по-късен етап от производството, включително до приключване на съдебното производство
пред настоящата съдебна инстанция. Позицията му в горната насока се прима за
защитна, тъй като съответно на нея поведение би било и отказ да се подложи на
проверка за употреба на алкохол, която обаче, според полицейските служители
по-горе, В. е приел да му бъде извършена, данни за което се съдържат и в
изготвената от свид. Р.А. докладна записка. Този факт сам по себе си
дискредитира позицията на жалбоподателя, че е отказал тест за употреба на
наркотични вещества по причина, че не е бил водач на превозното средство. Според
свид. Р.А. жалбоподателят е посочил съвсем друга причина за това, а именно, че
е употребил наркотични вещества.
Съдът дава вяра на показанията на тази група свидетели, като намира, че излагат
възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и
последователност, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност.
Същите са изпълнявали рутинните си служебни задължения и доколкото изявленията
им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства по
делото, съдът приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно. Въпреки
че петимата свидетели не са преки
очевидци на действията на
жалбоподателя по управление на превозното средство, изявленията им се основават на непосредствено събрани от тях
сведения за този факт от присъстващите /устно и писмено/, тези сведения не са
били оспорени от жалбоподателя при проверката, самият той е представил документите
на автомобила си, спрян на улицата, друго
лице с него не е имало, поради което съдът приема това обстоятелство за
доказано по делото. В този смисъл В. е имал качеството водач на моторно превозно
средство и е субект на вмененото му нарушение.
Както вече се посочи, доказателствените материали
са еднопосочни относно отказа на В. да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и че въпреки издадения
му талон за изследване не се е явил в лечебното заведение за даване на биологични проби за изследване.
Тези факти не са спорни. Обстоятелството, че талона за изследване е връчен на В. след освобождаването му от мястото
на проверката, а именно в 23.10ч. на
14.09.2018г. във 02 РУ Перник, е ирелевантно относно съставомерността на нарушението. Независимо
от причината за забавянето – пропуск,
каквито данни се съобщават от
жалбоподателя и свидетелите З. и Г., или необходимост от извършване и на
други административни действия спрямо водача
/съставяне и на ЗППАМ, която се издава в съответното полицейско
управление, за да се положи печат на МВР/,
връчването на талона в посочения час по никакъв начин не е
ограничило възможността на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско
изследване, доколкото не се оспорва, че в талона е отразен действителният час
на връчването му и е определен максимален срок за явяване в лечебното заведение.
Следователно, неотиването на жалбоподателя в лечебното заведение е решение,
изцяло обусловено от собствената му воля. Поради това е безпредметно да се
правят догадки дали и по какъв начин връчването на талона около два часа след
проверката би повлияло на резултата от
лабораторното изследване.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени
материали, те дават основание за несъмнен извод, че Р.В. виновно е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред. Мотивите за
отказ за проверка за употреба на наркотични вещества са ирелевантни
за съставомерностга на нарушението. В случая
уважителни причини не са доказани, напротив - последващото поведение на Р.В.
категорично изключва такива, тъй като при предоставената му възможност да даде
кръв за лабораторно изследване, отново не е съдействал, като не е изпълнил
предписанието за това, неявявайки се в определеното лечебно заведение.
По отношение вида и размера на наказанието:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични
вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда кумулативно лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер 2000 лв.
Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия
орган при наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка
на обстоятелствата по чл.27, ал,2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е
недопустимо.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-1158-***/04.10.2018 г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на
МВР - Перник, с което на Р.Р.В. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд — гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател:
/п/
Вярно с оригинала
ИЗ